събота, 25 февруари 2006 г.

х4о и театър – “Да,да!”

На 21-ви бях на театър. “Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников в Театър “Възраждане”. Постановката е с особено сантиментално значение за мен, тъй като точно с тази пиеса преди 4 години направих своята “премиера” на театралната сцена. Макар че съм я репетирал десетки пъти и “прегорял” в реална игрална обстановка, “Криворазбраната” е може би единствената пиеса, в която винаги откривам нови моменти (А аз обичам театъра, което означава, че често ходя на постановки :).
Какво открих този път ли?!? Ами Христо Гърбов ме учи да пиша таблицата с таз и да “съблазнявам” жени с “мокър поглед”;), Даниел Цочев показа как се защитава честта на любимата с бутилка ракия и сгъваема ножка срещу еднометров ятаган, а пък пича от рекламата “Данчо и кредит – Да,да!”, се опитваше да учи комшийката си на “алафрангата”.
Интересен бе и ефектът а-ла "Матрицата" - бой на забавен каданс...Обаче... тия сладури не са открили топлата вода, защото този тип "битка" го практикувахме точно в тази ситуация преди 4 години!!! Опа-а?!?
Няма да крия, че финалът ме изненада...Но!, това е театър, винаги има място за изненади. ;)
Прочети

вторник, 21 февруари 2006 г.

1949-84-2006

Наскоро (снощи, докато чаках да се активизира партито за рождения ден на две приятелки;) привърших "1984" на Ерик Блеър, когото всички познаваме като Джордж Оруел. Няма да крия, че за пръв път чух за тази книга, когато "върлуваше" суматохата около първото reality show у нас "БигБрадър". Интересът ми обаче бе разпален от доц.Георги Лозанов (някои личности имат необяснимо силна харизма;) на летния курс по журналистика във ФЖМК миналото лято, когато в лекцията си за медиите и културата засегна въпроса за новите форми на масова комуникация - reality предаванията, имайки предвид именно "ВВ". Думите му бяха следните:
"Антиутопията "1984" на Джордж Оруел рефлектира темата за погазването на най-съкровената човешка същност - личната неприкосновеност. Показва посягането върхучовешката идентичност чрез навлизане в интимното пространство на личността."


Всъщност Оруел ни показва своето пророчество за новия световен ред след края на Втората световна война – господстващите диктатури, постоянната заплаха от атомни бомбардировки, развитието на технологиите за пропагандни цели. Светът в “1984” е тъжен образ на един възможен живот 35 години по-късно.
В Океания господства една партия – Ангсоц, на чийто връх стои Големият брат, който “винаги те наблюдава” от стените на всяка сграда с голямата си глава и черните си мустаци*. И цялата икономика е подчинена на партията-майка – висшите членове живеят в охолство, докато “пролите” водят своето подобие на “съществуване” с промити от постоянната пропаганда мозъци.
Атомната война от 50-те години се е превърнала в постоянна война, чиято единствена цел е да възпрепятства развитието на хората и да ги превърне в пионки в играта на трите партии-диктаторки в останалите по света само три държави – Евразия, Изтазия и Океания. Постоянната война е начин за изразходване на работна сила без да се създаде нещо, което да може да се консумира от “обществото”. Тя се превръща в постоянен мир**, тъй като нито една от страните не побеждава, съюзниците постоянно се прегрупират, а загубите са символични.
Техническият напредък пък е единствено в полза на Партията. Тук Оруел има някои наистина точни предвиждания – телекраните, който имат мултимедийни елементи (приемат и едновременно предават информация за партийните членовете – най-важните “очи” на BigBrother) и слагат край на личния живот още в мига, в който чуеш жената от монитора да се обръща към теб на малко име. Трябва да вметна, че интернет също е можел да се използва предимно за подобни цели***. И каква е гаранцията, че в момента не се използва именно за това.
През 1984 никой не пише на ръка – всички използват диктографи!?!**** Стига се дори до абсурдната ситуация главният герой да ходи в антикварен магазин, за да си купи писалка и тетрадка, на които да си води дневник – от носталгия по един далечен и още толкова непознат живот.
“Абсурдният часовник с 12-часов циферблат” пък е фразата, която най-силно показва могъществото на Партията – тя е способна да променя времето. Кокато Големият брат реши това. Дори езикът е променен в полза на Ангсоц – Новговор е единственият език на света, който не се развива, а се ограничава, за да се ограничи и мисленето на хората и да се направи тяхното покорство по-лесно.
Оруел още през 1949г. ни показва докъде може да стигне светът в своя самоубийствен стремеж към неограничена власт, когато идва момент, при който войната и мирът са тъждествени и безсмислени, личният живот практически не съществува, а невръстни деца предават своите родители на тайните служби заради престъпни помисли. До 84-та това не бе станало реалност. Данo не стане никога.


* Дали скоро някой от вас е виждал снимка на Сталин на младини?!?
** “Войната е мир”, гласи един от лозунгите на Соцанг.
*** Спомнете си натиска, който Пентагонът оказва на университетите “Станфорд” и “Калифорния” за тяхната вътрешноакадемична APRA мрeжа.
**** Да, това си е чисто и просто пророчество за изобретяването на диктофона :)
Прочети

неделя, 19 февруари 2006 г.

"Старецът и морето"

Под "Старецът и морето" имам предвид Ноевия ковчег. Къде е връзката ли? Връзката я направих днес, когато качвайки се в 280(за първи път виждах толкова мизерен автобус по тази линия), бях изблъскан изключително силно от старец на видима възраст около 80-тина години, който обаче имаше сила за двама младежи на моята...възраст. Поне така усетих с гърба си, когато се стовари "ръчичката" му, докато самият той крещеше "Умирам"?!?!?!?. Мхм...Почти не ме насини с бастуна си, но май трябва да изтърпя. Историята продължи след около 15 минути, когато една раздразнителна "леля" реши, че трябнва да мине през мен, за да слезе от автобуса. Сякаш ако беше изтървала спирката, щеше да последва потоп и никога повече да не слезе от "Ноевия ковчег - 280". Няма да казвам нищо за мургавелкото, издаващ ужасна миризма на алкохол, примесена с...
Да-а-а-а...Вече ще пътувам само с най-луксозните абтобуси, ще пътувам само през деня, ще пътувам... Няма да се качвам в претъпкани рейсове...
От утре вече ще ходя пеша!!!
Прочети

събота, 18 февруари 2006 г.

Ежедневие

Университет, лекции, работа, библиотеки, малко обществена дейност...
Когато това свърши, идва времето за почивка. И тъй като не само почивката осмисля „незаетата” част от деня ни, тук влизат материали, свързани с ежедневието като цяло.



Greek troubles...
"И ний гориим, гориим, горим..."
Скандално
Хабитуриентити...
05.04.2006г. Един прекрасен ден
х4о и театър – “Да,да!”
"Старецът и морето"
Прочети

понеделник, 13 февруари 2006 г.

Сесия...

Ох, почти свърши...Май само Медийното право остана. Само че то може да се окаже най-големия Рубикон. И затова последните 2-3 дни чета само някакви закони, които дори половината ни народни избраници не са чели.
>0-)
Но аз веднъж ще стигна до тях. И тогава... какво ги чака...
Прочети

четвъртък, 9 февруари 2006 г.

Mic check! ;)

Това е лек опит за коментар, който ми се наложи да направя преди около месец, тъй като кандидатствах за стажантско място в една родна спортна печатна медия. Така че, това ми беше нещо като интервю за работа. ;)


Защо ЦСКА не успя в турнира за Купата на УЕФА?

От години единствената мечта на българския запалянко е да види роден клуб в Шампионската лига. И всяка година ставаме свидетели на ситуации тип „Ей толкова ни остана да влезем в групите”. Тази година не изненадахме себе си и „Лигата на богатите” пак с и остана мираж. Само сладкото 1:0 като гост на еврошампиона Ливърпул се превърна утеха. Но в утеха след Пирова победа, защото „мърсисайдци” си бяха свършили работата в София и пестяха сили за следващите двубои. Последва и успехът на „Байер”, който отведе отбора до груповата фаза за УЕФА. И дотам. След това момчетата на Йешич сякаш спряха да служат на своя Генерал и дойдоха неубедителните резултати. Дойде и отпадането от турнира.
Вече е късно да се търсят виновници за неуспеха. Важно е обаче да се отбележи, че след успехите над „Ливърпул” и „Байер” отборът тръгна надолу. Причините вероятно се крият някъде дълбоко в съзнанието на всеки един от играчите на армейския клуб. Дали от младост и неопитност, дали от недостатъчна смелост да продължат подвига, отстранявайки поредния голям клуб, „червените” сякаш сами не повярваха във възможността да осъществят своя „европробив”.
Започна редуване на лесни победи в шампионата с вяла игра в Европа. „Армейците” сякаш помислиха, че са си свършили работата след няколко победи с по 1:0. С вдигането на цената на някои от играчите започна да се вдига и тяхното нежелание да се раздават на терена. Това доведе до очаквания резултат - привидно равностойното представяне с преодолимите съперници в група „А” на турнира на УЕФА така и не получи своя победен облик. Така за поредна година „червените” фенове ще гледат проления дял от турнира по телевизията.
В крайна сметка положителното от кампанията „ЦСКА в Евротурнирите – 2005” получи икономически облик след трансферите, осъщес твени през зимната пауза. Друг остава въпросът дали след продажбата на Забавник и Гай „червената” защита ще задържи статута си на „непробиваема”. Остава надеждата „финансовата инжекция” от сделките да бъде използвана за изграждане на така мечтания евробоец, който да успее това лято да прескочи третия предварителен кръг на Шампионската лига. За тази цял обаче „армейците” трябва да дублират титлата от миналата година. А всички знаем, че седем точки разлика между вечните съперници невинаги са достатъчна преднина.
Прочети

сряда, 8 февруари 2006 г.

“Програмно”

„Добре дошли в моя свят!”

Така ви посрещам и ви пожелавам да откриете част от себе си в него и да използвате всичко, което би могло да ви бъде полезно.
Целта на този блог е да покаже, че младите хора наистина се интересуват. Имахме проект да направим сравнително обширна „блогосфера” от няколко подобни страници, но засега не се получава особено. Факт е, че имаме човек, който се занимава (наблюдава) с политика и донякъде разследващи материали – Симион. Имаме си и Георги, който се грижи за културното обогатяване на „обръча” ни. Свързваме се и с журналисти с опит, на които много благодарим за съветите и помощта, която ни оказват.
Аз лично предпочитам да се занимавам повече с различни теми от ежедневието, да правя повече „event” материали. Не съм се „ресорирал”, аз си знам защо. За мен това е начинът да разкрия своя „свят”. Постепенно се опитвам и да усъвършенствам и интерфейса на блога, но засега технически фактори ми пречат да стигна до така търсеното съвършенство.
Трябва да подчертая, че за едно начинание, каквото сме подхванали с кръга от блогове, е важно да се получава обратна връзка. Не само защото уебкаунтрите не показват съвсем обективно оценката за работата ни (а те реално само отчитат посещения), а и защото е важен реалният touch от осъществения feedback. Затова, моля, оставяйте comments (пиша го така, защото си мисля, че понякога се обърквате и използвате връзката “link to this site”, за да дадете). На мен лично ми е изключително важно. Благодаря за мейлите, но наистина предпочитам коментарите. Така или иначе те не се публикуват без мое разрешение и реално ги чета първи. (Което не означава, че ги цензурирам ;). Никой не се е оплакал досега. Май...

Ами...:
„Бъдете живи и здрави! Това е!”

Александър Кръстев – “Програмно” @ www.alexanderkrastev.blogspot.com
Прочети