понеделник, 6 март 2006 г.

Партията на бъдещето

Един приятел обича да казва, че в момента, в който се появи една универсална политическа доктрина, светът ще загине. Прав е.
Защото политиката през целия ход на историята е показала, че представлява една крива от възходи и падения. Това се отнася и за българската политика също. Имали сме видни "политици" – от Аспарух през Крум Страшни до Владимир Расате, от Симеон Велики през Драган Цанков до Волен Сидеров.
Вярно, че този, последния, няма място в поредицата от велики българи (може би и Расате, но той е друг въпрос), но явно държи да влезе в този "кръг". И си избра датата 3-ти март да му донесе желаното място в БГ пантеона на славата.
По родните кабеларки често можe да се гледа филма “Магистрала 60”, която разбърква миналото, настоящето и бъдещето. Нещо подобно се опитва да прави и партия “Атака”. Само че резултатът е същия – евтина комедия. Дори по-трагичен!
Прословутият митинг, уж посветен на националния празник, очаквано се превърна в политическо събрание на “избирателите” и “поддръвниците” на “Атака”. А всъщност не беше нищо особено. Само обширното и незаслужено медийно отразяване го превърна в събитие.
Единственият факт, който можe да бъде отбелязан като по-интересен, е призивът на Сидеров за национализация на приватизираните фирми. “Това не е нито популизъм, нито комунизъм!”, заяви Волен (когото част от софийските младежи гордо наричат "БезВОЛЕН мъж под чехъл" в графитите по столичните сгради). Журналистите нарекоха серията от “атакистки” действия “НАЦИОНАЛПОПУЛИЗЪМ”.
Грешите, драги колеги, това е просто проява на посткомунистическия манталитет на другаря Сидеров. Мислехме си, че у нас се е родил новият Хитлер. А всъшност се оказа, че това е един нов Сталин!
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: