събота, 11 март 2006 г.

Скок-подскок

Може би с това трябваше да започна от самото начало... Студент съм във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св.Климент Охридски". Миналата седмица във вестник "Сега" излезе статия, посветена на ФЖМК, която в общи линии представляваше кратко резюме на нередностите и безхаберието, които "витаят" във факултета. (А същото резюме всъщност заема цяла една страница от вестника.)
Какъв обаче е проблемът? Този материал (написан не от случаен човек, а от студентка от специалност "Журналистика") доведе след себе си някои "сериозни" последици - по стените тоалетните беше разлепена заповед на ректора на СУ - проф. Боян Биолчев, с която се забранява тютюнопушенето в района на Университета и в случая на ФЖМК (отпреди година и половина); започнаха "стриктни" проверки дали преподавателите ходят на работа (!!!); студентите бяха "осведомени", че е "желателно" да посещават упражненията и евентуално лекции...

!!!...

Всъщност, не...
!!!!!!!!!!!

Ще си позволя да цитирам един много точен израз от доклад на Институт "Отворено общество" за Медийната регулация в Европа, че това е "имплицитно доказателство" за нещо. Да, това е имплицитно доказателство, че нещо (дори всичко) във висшата ни образователна система куца. Едва ли някой си мисли, че подобен род случки са част от ежедневието единствено на студентите от ФЖМК. И следва да се зададе въпроса "Защо никой не променя нищо?".
Може би има сблъсък на интереси? Едва ли. Защото за никого не може да представлява интерес бъдещето на нацията му, което (би трябвало да) представляват студентите, да бъде обучавано в мизерни условия и с минимални (на моменти дори липсващи) усилия от страна на преподавателите и цялото общество.(Аха, и обществото трябва да участва във формирането на бъдещите си лидери!!!) Ето какво мисли по въпрос френският общественик Гюстав Льо Бон, основател на Романската школа във философията:

"Образованието, което една страна дава на своята младеж, позволява да се предвидят донякъде съдбините на тази страна."

А не трябва ли хората,които да променят нещата, да са именно студентите? Не е ли в техен интерес образованието, което получават в университетите, един ден да заработи за тях, а не това да се окажат пет изгубени години?
Верният отговор на тези превърнали се вече в реторични въпроси май е "Защо да скачам срещу статуквото, когато мога да си подскачам на едно място!?!"
И когато се появят "романтични" (б.м. това е т.нар.quote или цитат) личности, които да кажат "Време е да надигнем глави... и глас!" (Не саби, просто глас!!!), веднага цялото "стадо" започва да "блее" против тях и да ги дърпа "Back to the innocence". Предполагам, че ви е ясно - с единични изречения и действия нещата няма да станат по розови! Също и с фразата "Леко, баце, леко!"

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!
Или не...
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: