Като се обърне колата, пътища много

Много любима моя поговорка. Обаче какво става, когато колата си е в ред, а пътят е затворен? Ами появяват се още няколко потърпевши и си търсят на кого да отмъстят...
Тази случка се разигра в един от последните дни на Международния есенен пловдивски панаир. В една близка на панаирното градче уличка зад редица блокове спокойно си бяха паркирали няколко автомобила. Но, появява се един старозагорски "водач" (а възможно да беше и "водачка", не се появи), който с много ум запушва изхода от паркинга, изключва звука на алармата и изчезва "на панаир".
Минава час, минават два, а шофьорът го няма. Насъбират се няколко недоволни водачи, част от които с групи, които искат да си вървят, понеже имат и друга работа, различна от висене по паркинги в безизходица.
Та въпросният шофьор все още го няма. Младежите (така де, побеснелите вече шофьори, които само дебнат да се появи зааралията, за да му отмъстят) започват да умуват как да се справят със ситуацията: автомобилът не може да бъде преместен, няма друг свожоден изход. Ето и решението: да отместим бетоновите фундаменти, които загеаждат предишния път към паркинга. Запрятат нашите момчета ръкави, но от терасите апочват да викат "полудели", старци, явно загрижени а общата собственост на "живущите в кооперацията".
Шофьорите се ядоват, но един скромен младеж (да, де, аз) им обяснява, че скоро атаката от въздуха няма да престане, защото "сега са между два сериала, следващият е чак селд половин час, няма как...".
Появява се и строг полицай, който недоумява, как може да се руши по подобен безкомпромисен начин чуждата собственост. Но и той бързо подвива опашка пред обстоятелствата. И така всичко завършва с "хепиенд".
Какъв е изводът?
МИЛИ ДАИ-ДЖИИ, СТИГА СТЕ ПРОДАВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, ЗАЩОТО СТРАДАТ И КАДЪРНИТЕ ШОФЬОРИ!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

БМФ-Сандански 2006: Момчил от Враца и група "АорА"

За Балканския младежки фестивал в Сандански няма да разказвам. Моите приятели от фондация "Заедно" са подготвили достатъчно добър сайт за него.

Подготвил съм едни интервюта и ще ви ги покажа. Този път са аудио, за да се развива и мултимедията в блога. Първото е с Момчил, който се занимава с бийтбокс. Това е онзи странен, но и толкова забавен начин за възпроизвеждане на ритми само с уста. Има и един семпъл от участието му с "No Name Crew" в последната вечер от фестивала.
А с Евгени от АорА просто нямаше как да не поговоря. Момчетата направиха такива парчета, че направо подлудиха публиката. После малките "комити" им искаха автографи и картички. Още инфо за сливенската група и на официалния им сайт.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Да си Playboy, то не е шега - part II

Не знам откъде ми идва този (явно папарашки) нюх към личностите и събитията, но той си е факт.
Спомняте си първия пост по темата за младия г-н Славов, наричан накратко Главата, и неговите любовни въжделения с разни манекенки. Оказа се обаче, че той освен Playboy е и Superboy и не го бърка особено да спретва екшъни.
Така е, някои са по-напред от други. Ние пък си имаме Super Rossko.(За него обаче друг път).

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Поглед към бъдещето

Този велик за човечеството ден ще прекарам в писане. Защото следващите 50 години медийната империя "x4o Corp." ще трябва все някак да се развива. А както ми тръгне от днес, така ще е нататък...
Ще пиша по работа, ще пиша и за нещо, което обичам изключително много - книгите, ще пиша и за приятелите си, защото винаги са истински. Ще пиша и за неприятелите, които са имали смелостта да ми кажат в очите, че "не ги кефя", за което мога само да ги адмирирам.
Ще пиша и за хората, които разбраха, че х4о не е случаен (не, че не си знам, де) и с това му помогнаха да върви напред.
Ще слушам... Ще се вслушвам във всеки тон от изключително красивите песни, които си пускам, защото не мога да живея без музика.

Ето и един цитат от песента на Сантра и Кристо - Сила:
Вчера имах сили да се боря,
Днес имам сила да успея...

А освен всичко друго, една от чистачките в блока (май развалих романтичното звучене) си ми каза направо: (малко беше на диалект, но ще попреведа)
"По вода те срещам, така че, мисли му, ако не ти върви в живота!!!"

Красиво е да си добър!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво остава след Свищов?!

Като се замисля, предния път си тръгнах със смесени чувства. Самo че не ми се говори за това точно сега. Някой може и да се досети сам…
Този път обаче нещата стоят другояче. Пребиваването ми в града на Алеко (иха-а-а, бих рекорда – един, после три, а сега 4 дни престой) бе свързано с медийното осигуряване на Третия международен футболен турнир „Юлиян Манзаров” . (Със съжаление добавям, че предишната ми визита пак бе свързана с инцидента, в който загина и талантливият свищовски футболист.) Страхотна организация – представители на седем от най-силните школи в България - Академик (Свищов), Берое (Стара Загора), Левски (София), Литекс (Ловеч), Нафтекс (Бургас), ЦСКА (София) и Черно море (Варна), както и един нелош сръбски тим – Раднички (Ниш). За турнира – толкова. На печелившите, демек Левски ’88 – честито! Какво обаче остана след това…
Започвам тази своеобразна равносметка с факта, че определено се задълбочиха познанията ми за българския детско-юношески футбол – така, де, и с добро, и с лошо се срещнах тук. Доброто – запознах се лично с Христо Марашлиев, който дори откри сходност в нашите първи стъпки в професията – от зимата е треньор в ЦСКА, а аз – в (полу)професионалната журналистика. Марата дори скромно отбеляза, че след няколко години, вече утвърдени, можем да имаме добра полза от това познанство. Аз пък, вече в София, му казах, че след пет години трябва и двамата да сме на върха. You’ve got a deal!, както се казва.
Левски пък (пичовете си бяха довели два състава за обиграване; не е зле, даже и малкото Еромоигбе) сега са привлекли добри бивши футболисти като треньори в школата – Саид Ибраимов е нещо като селекционер и отговорник, Владимир Шаламанов води ’89, а тази сутрин видях, че Николай Тодоров-Кайзера е начело на юношите, родени през 1991 година. Похвално, има какво да дадат на децата. Дори си мисля, че са по-подходящи, отколкото стари треньори-тактици.
Ха, да не забравя: запознах се (не лично, не пожелах) с „многоуважавания” Стефан Яръмов, директор на Футболната академия на Литекс (ъ-хъ, същият този Яръмов, когото пуснах в ефира на „Хоризонт” да си прави пиар). А защо не му стиснах ръката ли? Ето защо: първо и единствено впечатление – СЕЛЯНДУР! Sorry!
Имаше и яки боксови двубои между отборите на Литекс и Раднички, не само на мача за третото място, но и в центъра на Свищов. Да-а-а, и полиция имаше после.
Като изключим двете откраднати футболни топки и вещи от стаята на сръбски футболисти, никакви други произшествия.
Не, излъгах. Когато се качвахме, заедно с ЦСКА, на автобуса за София, шоферчето ни поиска по 12 лева. Заедно с още 2 футболистчета от Литекс, които пътуваха в нашата посока. Е, не му дадохме и пак се возихме ;)
P.S. Rest In Peace, Ангели от Лим!!!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: