12 ноември 2006

Когато си МетросеНсуален

За някои хора метрото представлява серия от тунели и влакчета, които се преследват и спират на някакви забавни станции през определен интервал от време. За други е просто досадна част от ежедневието, която се налага да търпят, докато се придвижват към работното място.
За трети обаче метрото е съществуване. Те усещат елементите му с всяка част от тялото си. Седалките като че ли са направени специално за тях. Сякаш абсолютно всяка реклама от билбордовете и вътрешните пана е насочена персонално за тях. Метромотрисите тракат с ударите на тяхното сърце. Дори гласът, обявяващ следващата станция, говори с най-красивия тембър. Това са специални хора – притежават специфична чувственост, характерна само за тези, които притежават големия град в кръвта си. Те са метросенсуални.
Когато си метросенсуален, просто не можеш и да си помислиш да пътуваш с друго превозно средство. Личният ти автомобил отдавна не ти служи за придвижване в града, а мисълта за маршрутка направо те побърква. Единствената причина, поради която си позволяваш да хванеш автобус или трамвай рано сутрин, е, за да се придвижиш до най-близката метростанция. Тогава започва истинската част от деня ти.


Когато си метросенсуален, чакането на влакчето не те изнервя, а дори ти доставя удоволствие. Защото метрото е мястото, където можеш да останеш насаме с мислите си, заобиколен от впечатляваща атмосфера, която някак те описва. И разбира се, от другите като теб.


Когато си метросенсуален, ти не мразиш дневната светлина. Просто за теб има по-важна от нея - светлините от приближаващата мотриса изпълват сърцето ти с радост, че отново ще се носиш в пространството по загадъчен подземен път. Предпочиташ да пътуваш отдолу. И без това след време ще прекарваш цялото си време под земята. Но теб лично този факт въобще не те притеснява.


Когато си метросенсуален, момичето, което всяка сутрин се качва на твоята станция, е най-красивото. Знаеш, че нея не я интересува дали си бизнесмен или обикновен студент, работещ на половин работен ден. Сигурен си, че няма значение дали ходиш всяка седмица на фризьор, маникюр и кола маска – дали си метросексуален. Разбрал си, че е специална, защото ти си точно като нея – метросенсуален.


Когато си метросенсуален, блъсканицата на метростанцията не те изнервя. Тя е твоят начин да покажеш, че си част от обществото. Само тук се чувстваш заобиколен от свои. Защото знаеш, че метрото е елитно. То е за хора с изискан вкус и определено не е за хора, които не могат да го почувстват. Те просто не издържат.


Когато си метросенсуален, ти оставаш, докато всички си тръгват. Цялата тълпа се засилва към ескалатора, само ти стоиш на място в очакване не следващото влакче. За теб то е символ на новото начало. Ти се променяш с такава скорост, с каквато се движи то по обратния път. Само че за теб обратен път няма – в метрото всичко води напред.


Когато си метросенсуален, само десет метра под земята се чувстваш в свои води. Защото Метрото е твой дом. Всяко вагонче е твоя собствена стая, която споделяш със себеподобните. И формирате свое микрообщество – обществото на Метросенсуалните.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

7 коментара:

  1. Добро е! Прекрасна идея :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Това е най-хубавото нещо, което съм чела от теб, поне за мен е така! И невероятно оригинално;)

    ОтговорИзтриване
  3. Сутринта - в метрото се качи миризлив клошар. Всички инстинктивно се отдръпнаха и потърсиха убежище в яките си...
    Сутринта в метрото развя базарната си мантия и перхидролена корона принцесата на митичното царство Лао-Лин и предложи свирка на студента на половин работен ден срещу малка отстъпка заради чаровния му....чар...
    Сутринта гласът от говорителите се изкиха и изпсува без да иска, защото страшно много му се спеше, под недобре ушитата униформа го сърбеше,а заплата му не позволяваше да си закупия новия еди-какъв си дезодорант против изпотяване...Порно-певицата го приканваше със светнали зеници, защото съвсем скоро й беше последното возене на същото това метро и сега гледаше със задоволството на избягалия от свиркаджийския ад...
    Сутринта в седем в метрото миришеше на бабички и уста...Усти, които бълваха хиляди-милиони бактерии на недоволство, яд и долнопробен цинизъм..И беше метро-общество, защото голяма част от него криеше користната си сексуалност зад комплекси, мачовизъм, кожени якета и скъпи телефони 10 метра под земята...определено не на място
    Сутрин в седем метрото не води само напред...то води до една определна спирка, която завинаги остава еди-коя си за хилядите немити усти...бабите все някога спират=))
    Метро-обществото умря! Да живее метро-обществото! И градът го обича....

    ОтговорИзтриване
  4. ;)
    Някак се радвам на тази пародия, защото е оригинална (извинявам се за оксимороналността, но донякъде е така). Само за пореден път моля: пишете си имената или поне псевдоними. Така или иначе, никой никого не обижда; никой от никого не търси сметка.

    ОтговорИзтриване
  5. Боряна е - оказа се, че съм забравила да изляза от графата анонимъс.... Иначе това не епародия, а несъгласие с идилично каканижене, но все пак....невър майнд=))

    ОтговорИзтриване
  6. Харесва ми. Метрото и за мен е много емоция. За пръв път я почувствах през 1989 (каква година, а!) в метрото в Прага. При мен е свързана с усещането, че си независим, че можеш бързо и лесно да преодоляваш условности и разстояния (нещо невъзможно в България по онова време). Затова и софийското метро за мен е прекрасно връщане към тинейджърската еуфория. Сигурно затова ми се насълзиха очите, като се качих за първи път.
    Аглика Крушовенска

    ОтговорИзтриване