„Така или иначе, животът е движение…”, ми каза наскоро някой. Каза ми го с повод, но на мига усетих, че в случая универсалността струи от простата фраза. Осъзнах, че няма начин човек да се задържи на място за дълго време. Както се казва в рекламата на известна марка уиски, „Keep walking”. Без значение от последиците и постоянно настъпващите промени.
Срещаме се с едни, напускаме други. Разнообразяваме средата си, сменяме ареала, Целият ни живот протича в непрестанни промени и тези, които не успеят да се приспособят, просто накрая издъхват. Трябва ли обаче човек да го прави на всяка цена? Със сигурност има неща, с които не би трябвало да се разделя.
Ето три, които никой не бива да рискува да загуби, заради живота-движение:
1. Добрите приятели – по-добре е да имаш стар приятел до рамото, отколкото нов покрив над главата.
2. Любовта – бездействието понякога може да е мълчаливо съгласие. А и винаги можеш да тръгнеш напред, ако се е оказало, че търпението не е било за добро.
3. Чувството за хумор – вицът е като виното – колкото по-стар е, толкова е по-добър.
Важното е да запомним нещо: „Life is a RollerCoaster!”. Просто трябва да се повозим.
За щастие материалът за заболяването е поместен и на вътрешна (5-та) страница, за да му се даде дължимото заглавие - "4 починали от менингит за месец". Само който не е приключвал вестник, не знае какво означава да преместиш материал от първа страница, когато е дошла новина минути преди броят да бъде "затворен". Това не оправдава коректорите, разбира се. Още повече, че става въпрос за сериозна медиа като "Сега".
Чудя се защо все "Факултетът по журналистика" е в устата на хората (a едва ли някой от въпросните хора би назовал името му правилно, без да прави справка). Дали това не е подсъзнателно - ами ако на банката до Държачка Микрофонова небрежно си записва лекциите Гений Журналистов (е, не е задължително да е мъж)? Та нали въпросният г-н Карбовски, макар и изявяващ се под формата на нещо като "фрийленсър", е застрашен в професионално отношение. Да, де, ама едно е да си завършил в ЛТУ и после във ФЖМК, друго е да си чакаш все още шанса на живота. (Интервю на Диян Енев за "Сега" от 2002 г.: "Мартин Карбовски е завършил две висши - мебелно инженерство и телевизионна журналистика... В момента е програмен директор и водещ на предаване в Дарик радио.")
Остават само няколко дни до прекрасния момент, в който всички ще се изредим в скута на онзи неостаряващ белобрад "младеж" с имитация на екип на ЦСКА, за да го убеждаваме, че през цялата година сме слушали (я П.И.Ф., я Бритни) и не сме правили бели (освен, че не сме гласували на изборите, примерно). Обаче той не е чак толкова наивен, защото си има начин да разбира кои са най-големите палваници и кои заслужават големи подаръци (ъъъ, S-класи не съм чувал да раздава още, но пък нали ставаме "европейци" скоро, може при нас да си направи промоцията).
„Молим, всички пътници да се наредят на перона в очакване на влака за Европа!”, кънтеше висооговорителят. Много се засилиха към композиращите се вече три вагона – син, зелен и жълт.
Най-голямо впечатление на един от чакащите направи фактът, че голямата част от тях се набутаха в жълтия. Имаше всякакви – и млади, и стари; и богати, и бедни; и изглеждащи интелигентно, и по-невзрачни.
