понеделник, 4 декември 2006 г.

House Is Not A Home

В петък се преместих. Не просто от стая в стая, а в цял нов блок - на семейни общежития. Голяма стъпка за големи хора.
Стаичката е добра - има си кухня и голяма вероятност до две-три седмици в кухнята да не се нанесе никой. Няма от какво да се оплаквам, защото ще си поживея там шест-седем месеца и сигурно ще ми се наложи да я напусна.
Обаче заради нея се разделих с близки хора. Двама от най-близките (третия си го взех да живее с мен, за пореден път). Не че не са на 5 минути разстояние. Просто вече не са на 5 секунди... Отпада възможността да ги видя абсолютно винаги, когато си поискам...
Ще ми липсват (в този аспект)... много.

P.S. Дано не сме взели с нас и Росица (домашната ни хлебарка), че всичко ще се съсипе напълно.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

4 коментара:

  1. Sega Rosica shte vi presledva (zashtoto ste q ostavili, bezsyrdechni syshtestva takiva!) Ili pone prizrakyt i (v tozi aspekt).
    Buuuuuuuuuuuuuu!
    xaxaxa
    Koga, kazvash, shte pravish party v novoto apartamentche? :) Chestitka!

    ОтговорИзтриване
  2. Аааа, не си го давам. Имаме си бебенце отгоре и ще трябва да се съобразяваме. Но пък може и другаде да го полеем, неформално така. Те всички ще бъдат уведомени... евентуално.

    ОтговорИзтриване
  3. Бебетата на...панделки!
    Майките им на...магистралата!
    Искаме купооооооооон!!!!! С яко джангър и скубане под мишницитйеееее!

    ОтговорИзтриване
  4. Не го познавам тоя човек!
    Иначе по темата - честитка! Скоро ще дойда да инспектирам за Росички:)

    ОтговорИзтриване