House Is Not A Home

В петък се преместих. Не просто от стая в стая, а в цял нов блок - на семейни общежития. Голяма стъпка за големи хора.
Стаичката е добра - има си кухня и голяма вероятност до две-три седмици в кухнята да не се нанесе никой. Няма от какво да се оплаквам, защото ще си поживея там шест-седем месеца и сигурно ще ми се наложи да я напусна.
Обаче заради нея се разделих с близки хора. Двама от най-близките (третия си го взех да живее с мен, за пореден път). Не че не са на 5 минути разстояние. Просто вече не са на 5 секунди... Отпада възможността да ги видя абсолютно винаги, когато си поискам...
Ще ми липсват (в този аспект)... много.

P.S. Дано не сме взели с нас и Росица (домашната ни хлебарка), че всичко ще се съсипе напълно.