Годината на www.AlexanderKrastev.blogspot.com

1. Осъзнах, че не ми отиват женски дрехи. По-късно ми го казаха и дуги хора.



2. Разбрах, че все още не сме готови за Европейския съюз.




3. Почувствах, че големият град ме е променил.

Котаракът в чизми

Когато бях малък, котката ми се казваше Роза. Кръстих я на главната героиня от първия познат латиносериал, защото се лепваше на прозореца в мига, в който сапунката почнеше. След нея дойде Николина - перфектната майка и ловджийка, котка един път. Живя около 10 години около нас - няма друга като нея. През това време се изредиха Спиридон, Ставри (за когото всички са чували), Мечо (е, добре, момиченце беше, ама какво от това)...
Сега на преден план са три нови "звезди" - Мими, Пенчо и Тренчо.

Мими е най-голямата.



Пенчо е средният.



А Тренчо е глупавичък като за световно. Но нали е най-малък. Простено му е.

Отлитам

Аз изчезвам и ви оставям в ръцете на празниците. Дано се получи красиво и тази година.

Love,x4o!

ЦСКА = болест?

Дали не направи грешка Прамод Митал, като купи от Васил Божков акциите на ПФК ЦСКА? Този въпрос може би си е задал всеки, който си е купил вестник Сега на 5-ти декември. Защото ето как изглеждаше материалът до главата на вестника: "От началото на ноември до момента от менингококова инфекция са загинали 4 души.", гласи първото изречение на публикацията със заглавие "Божков сдаде ЦСКА на индиеца Митал".
За щастие материалът за заболяването е поместен и на вътрешна (5-та) страница, за да му се даде дължимото заглавие - "4 починали от менингит за месец". Само който не е приключвал вестник, не знае какво означава да преместиш материал от първа страница, когато е дошла новина минути преди броят да бъде "затворен". Това не оправдава коректорите, разбира се. Още повече, че става въпрос за сериозна медиа като "Сега".
Може обаче да се окаже, че грешката е вярна, като се има предвид положението, в което се намира сега армейският клуб. Искрено се надявам, че на Митал няма да му се случи никакво заболяване на мозъка - нито менингит, нито склероза или разни болести на нервна почва. Сигурно е обаче, че индиецът ще има много главоболия покрай звездите в червено.

Приказка за трите снежни човечета...

Имало едно време три снежни човечета. За другите те били три смешни човечета. Всъщност всички им се радвали. Понякога били забавни с номерата, които погаждали на другите, понякога с безсмислените си спорове. Общо взето, били готини.
Никой обаче не успявал да проникне по-дълбоко и да открие същността на връзката им. Повечето им познати ги смятали за една от онези групички, които търсят внимание, правейки се на шутове. Никой не разбирал искреността на понякога по детски искрените им закачки.
Тримата мечтаели да са вечно заедно. Подкрепяли се винаги в трудни моменти и никога не оставяли дребните дразги да навредят на приятелството им. Вярвали, дори били сигурни, че силата на триадата ще бъде винаги с тях. На едно нещо се осланяла устойчивостта на техните отношения - това, че при тях "основният базис" винаги стоял здраво на земята и никога не позволявал да бъде разклатен от обстоятелствата.
А времето показало, че ще успеят да постигнат всичко заедно, защото се подкрепяли един друг. И живели щастливи дълги години.


Весела Коледа на всички. Обичайте се и позволете да бъдете обичани.
х4о

"Ако някой ви каже, че това е новина, пратете го в журналистическия факултет."

Това е цитат не от кого да е, а от "великия" Мартин Карбовски . Предполагам, че има предвид някоя от "формалните стойки за микрофон пред Министерския съвет". Същият този човек обаче много добре знае, че по-голямата част от хората, практикуващи това "съществуване", нямат нищо общо с ФЖМК.
Чудя се защо все "Факултетът по журналистика" е в устата на хората (a едва ли някой от въпросните хора би назовал името му правилно, без да прави справка). Дали това не е подсъзнателно - ами ако на банката до Държачка Микрофонова небрежно си записва лекциите Гений Журналистов (е, не е задължително да е мъж)? Та нали въпросният г-н Карбовски, макар и изявяващ се под формата на нещо като "фрийленсър", е застрашен в професионално отношение. Да, де, ама едно е да си завършил в ЛТУ и после във ФЖМК, друго е да си чакаш все още шанса на живота. (Интервю на Диян Енев за "Сега" от 2002 г.: "Мартин Карбовски е завършил две висши - мебелно инженерство и телевизионна журналистика... В момента е програмен директор и водещ на предаване в Дарик радио.")
Всъщност, склонен съм да се съглася: по-добре е, работейки за нечии интереси, да се правиш на различен и да ругаеш наляво-надясно (едва ли на това са научили господин Архангеловски, докато е бил във Факултета), отколкото да си живуркаш безинтересен живот. Но пък първокурсник на пресконференция на Първанов или Станишев не е съвсем малко постижение, нали?!?

Може би така е изглеждал Мартин Карбовски по времето, в което е бил "пратен" в "журналистическия факултет".
А-а, не, той не е чак толкова бездарен, за да го пращат там.*

* Снимки: novinar.net и vsekiden.com

Сантаметър

Остават само няколко дни до прекрасния момент, в който всички ще се изредим в скута на онзи неостаряващ белобрад "младеж" с имитация на екип на ЦСКА, за да го убеждаваме, че през цялата година сме слушали (я П.И.Ф., я Бритни) и не сме правили бели (освен, че не сме гласували на изборите, примерно). Обаче той не е чак толкова наивен, защото си има начин да разбира кои са най-големите палваници и кои заслужават големи подаръци (ъъъ, S-класи не съм чувал да раздава още, но пък нали ставаме "европейци" скоро, може при нас да си направи промоцията).

Аз не обичам да мамя, но пък ще му издам тайната. Дядо Мраз (дааа, Дядо Коледа s*cks) ползва Сантаметър. "Не мо'еш го излъга, брат!"

Седмица за ново партньорство

Обещах да ви запозная обзорно с Медийния панаир във Факултета по журналистика и масова комуникация, но реших, че нещо друго ще е по-интересно. Мисля да направя кратък мониторинг на отзивите в останалата част от блогосферата.
Започвам с Роско. Поставя емоционален акцент върху участието си през седмицата, обхващайки всички събития. Девора пък вече се проявява като добър PR - още в понеделник е сложила първите реакции след откриването и е добавила акцентите от седмицата... И май всичко свършва дотук. Другите просто мълчат по въпроса.

Е, аз ще кажа още две-три неща. Тази седмица беше предизвикана от студентите, макар че част от преподавателите-организатори няма да си признаят. И то поради две причини - начинът, по който вдигнахме летвата през май с Дните на свободното слово (припомням), и срещите "студенти - преподаватели", организирани по инициатива на ФСС, които тематично бяха насочени точно към съотношението между теория и практика в преподаването във Факултета.
Благодарим си! Благодарим и на доц. Мария Нейкова, доц. Петранка Филева и Мария Попова, които бяха основен двигател. Признание и за Ивет и Меди от агенция "PRoPR", организирали първото си голямо събитие именно сега. Без тях Научната седмица за ново партньорство нямаше да е същата. Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

Какво узнахме днес за бТВ

Вече повече от 5 години телевизия бТВ е една от най-обсъжданите медии у нас. Не само заради най-високия рейтинг, а и заради постоянните скандали, които се развиват около нея и нейни журналисти.

Въпреки че вчера и днес на Медийния панаир, организиран във ФЖМК през тази седмица (с подробно инфо ще се върна утре), една от най-дейните медии беше седмичника Капитал, най-обсъждана бе именно бТВ. Първо Венелин Петков призна, че телевизията изпитва огромна нужда от нови кадри, а предлагането е изключително слабо. Днес пък имахме ново 20. Цели три пъти.

Като за начало, може би за първи път в този факултет са проговори за тайната собственост на бТВ и връзката на Болкан Нюз Корп. с Красимир Гергов - и не само господинът, който стоеше зад мен (длъжен бях да се обърна и да му кажа, че във ФЖМК името на "К.Г." е мръсна дума и не се ползва) и по-късно се представи за главен редактор на голяма печатна медиа,
а и самият бивш журналист от частния канал Иво Инджев (или "г-н Инджов", както го нарече с лапсус Роско). Въпросният ексводещ на "В десетката" и бивш директор на БТА бе поканен от доц. Весела Табакова, за да говори за "етичните стандарти и свободата на словото".
Вместо това обаче той прочете нещо, което доста от присъстващите в залата оприличиха на жална песен. С него Инджев укоряваше посегателството срещу своята журналистическа личност. Така и не узнахме защо точно пред бедните студенти избра да протестира, но дано е имало ефект пред някого. Аз лично вярвам, че е прав, но просто не уцели момента и мястото да търси възмездие и съжаление.
Третата новинка обаче просто си е хедлайн отвсякъде. "То туй наш'то момче Бареков голям палавник било,бе!". Не знам Албена Вулева колко парички е платила за видеозаписа от 13 септември 1996 г., но наистина този път е уцелила. Това вече е жълта журналистика в истинския смисъл на думата.
Истината обаче е, че срамна работа няма. Това е можело да работи тогава момчето, това е вършело. Поне не е стоял гладен милият ми Бареков. И понеже изпитвам доза съжаление и разбиране спрямо него, няма да качвам направо клипчетата, записани от "Сигнално жълто" на СКАТ, а ще поставя линкове. Защото ето така е започнал кариерата си Николай Бареков.

Ще завърша със следното: важно е един журналист да бъде обективен и честен, най-вече пред себе си, без значение откъде е започнал. (Стига началото да не е ДС.)

Продължаваме, продължаваме...

„Така или иначе, животът е движение…”, ми каза наскоро някой. Каза ми го с повод, но на мига усетих, че в случая универсалността струи от простата фраза. Осъзнах, че няма начин човек да се задържи на място за дълго време. Както се казва в рекламата на известна марка уиски, „Keep walking”. Без значение от последиците и постоянно настъпващите промени.
Срещаме се с едни, напускаме други. Разнообразяваме средата си, сменяме ареала, Целият ни живот протича в непрестанни промени и тези, които не успеят да се приспособят, просто накрая издъхват. Трябва ли обаче човек да го прави на всяка цена? Със сигурност има неща, с които не би трябвало да се разделя.
Ето три, които никой не бива да рискува да загуби, заради живота-движение:
1. Добрите приятели – по-добре е да имаш стар приятел до рамото, отколкото нов покрив над главата.
2. Любовта – бездействието понякога може да е мълчаливо съгласие. А и винаги можеш да тръгнеш напред, ако се е оказало, че търпението не е било за добро.
3. Чувството за хумор – вицът е като виното – колкото по-стар е, толкова е по-добър.

Важното е да запомним нещо: „Life is a RollerCoaster!”. Просто трябва да се повозим.

Последно повикване

„Молим, всички пътници да се наредят на перона в очакване на влака за Европа!”, кънтеше висооговорителят. Много се засилиха към композиращите се вече три вагона – син, зелен и жълт.
Най-голямо впечатление на един от чакащите направи фактът, че голямата част от тях се набутаха в жълтия. Имаше всякакви – и млади, и стари; и богати, и бедни; и изглеждащи интелигентно, и по-невзрачни.
И всъщност и трите вагона водеха в една и съща посока – отдавна жадуваната дестинация „Европа”. Първият бе избран от оптимистите – качиха се двама-трима. Вторият бе за скептиците, десетина си го избраха. А третият просто бе претъпкан за отрицателно време – там се качиха всички, на които им беше безразлично. Искаха просто да се махнат.

House Is Not A Home

В петък се преместих. Не просто от стая в стая, а в цял нов блок - на семейни общежития. Голяма стъпка за големи хора.
Стаичката е добра - има си кухня и голяма вероятност до две-три седмици в кухнята да не се нанесе никой. Няма от какво да се оплаквам, защото ще си поживея там шест-седем месеца и сигурно ще ми се наложи да я напусна.
Обаче заради нея се разделих с близки хора. Двама от най-близките (третия си го взех да живее с мен, за пореден път). Не че не са на 5 минути разстояние. Просто вече не са на 5 секунди... Отпада възможността да ги видя абсолютно винаги, когато си поискам...
Ще ми липсват (в този аспект)... много.

P.S. Дано не сме взели с нас и Росица (домашната ни хлебарка), че всичко ще се съсипе напълно.