14 февруари 2007

Back to basics

Мисля, че светът отново е полудял. След години на разделяние и войни, когато вече си мислех, че нещата са утихнали, се оказа, че много съм се лъгал. Току-що "Монитор" пуснаха онлайн новия брой и там видях една прекрасна статия от Гуин Дайър, озаглавена "Светът гради разделителни стени".
Явно много държави строят предпазни стени, за да се предпазят от нежелана миграция. Фактически те представляват огради, но обективно погледнато са стени, символизиращи отчуждеността на целия свят. Никак не ми се иска да вярвам, че се връщаме към древността и средновековието, но явно това се случва.

Тук ти слагам три картинки на начина, по който е изглеждал светът, когато високи стени са предпазвали отделни народи от евентуални варварски и "неприятелски" нашествия. Някои от стените съществуват досега, други - до съвсем скоро:

Това са българските земи през VI-VII век. Хан Аспарух вече настъпва от североизток. Славяните отдавна са готови със своите защитни стени. Те разбира се ги пазят най-вече от византийците, но това в случая е без значение.








Сега преминаваме към Великата китайска стена. Знаеш, че това е един от малкото обекти на Земята, които се виждат от открития космос с невъоръжено око. Тук няма да коментирам повече. Ще оставя сам да си прецениш.






Берлинската стена пък е друго чудовищно изобретение на световния "архитектурен" гений. В един прекрасен момент на 1961 година тя разделя хиляди семейства, буквално разбива милиони животи. Тя "умря" на 9 ноември 1989 г., но духът й е все още жив.




В ерата на електронните комуникации, когато голяма част от контактите ни се осъществяват дистанционно, светът ни е достатъчно обграден от стени. Нека не
се получава така, че тези стени да бъдат изградени допълнително. Този път наистина от тел и бетон.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

0 коменара:

Публикуване на коментар