вторник, 8 май 2007 г.

Любов ли е...

Мъж. Жена. Той е видимо по-голям от нея. Те се обичат или поне така твърдят. Тя най-често го вярва, докато той показва наченки на привързаност. Вероятността да видиш по улиците или още повече в кола младо момиче с по-върастен мъж и това да е баща й е 1%. Добре, 1.5% да са. Въпреки че в този случай нормалната реакция е "Гледай я тази, няма ли за нея нормални пичове на нейната възраст, че се е хванала с тоя чичка?", истината е, че проблемът е по-скоро психически. И то за самите млади момчета.
Общо взето това е плод на младежкия мачизъм, защото се смята за нормално младите момичета априори свързани с момчета. Това обаче се оказва все по-голям мираж. (Вярно е и това, че много рядко хората се настройват против мъже, които живеят с по-възрастна жена.). Предполагам, че на много места любовта е двустранна. Но кой обича парички, кой свежа плът... Трудно е да се разгадае, особено когато човек не е способен да чете мисли.
Защото тук важи законът на джунглата, а често и правилото "Първият печели" (мисля, че англоезичните народи го наричат "The first to come is the first to take", има го и във вариант "First-come, first-served"). Отговорът е "Sorry, миличък, закъснял си!". Понякога с месец-два, понякога с цели години. Но никога не получаваш своя шанс. Защото чичото/баткото/другият пич я е срещнал по-рано (карма) и вече си е препикал територията, така да се каже. Затова ти говоря за мачовското у току-що съзрелите мъже. Така е и при животните - младите самци често искат да оспорят лидерството на водача на глутницата, особено ако старшията е хвърлил око на по-млада предстаителка на групата.
Но е факт - някои търсят опората и сигурността. И може би са прави - не всеки иска се чуди как да свързва двата края и да гледа как партньорът му не знае как да се справя с проблемите. Друго е, когато вече е минал през тях. Е, вярно, че така бодрият млад дух не получава своя шанс, но... на кого му пука.
Онзи добър стар филм с Джек Никълсън и Даян Кийтън "Невъзможно твой", където героят на стария любовник на холивудското кино обича да съблазнява млади момичета, а героинята на Кийтън се влюбва в д-р Киану Рийвс, също е показателен, че понякога играта на любов може да бъде наистина странна. Краят обаче ми харесва - показва, че всъщност любовта не е просто игра. Съдбата обаче си знае работата. Поне така се надявам.

"Има моменти, в които искаш просто да решаваш судоку." Не, Роско, има моменти, в които искаш да кажеш нещо, но не можеш, защото е безсмислено. Или просто не искаш, защото знаеш, че си прав, но ще загубиш от тази своя постъпка. Както се е случило предния път. Ти обаче няма да допуснеш да се опариш отново...
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: