неделя, 29 юли 2007 г.

С това се наливаха основите на музикалното хайку за вълци

Имам една мания - когато си харесам песен, пускам я на Repeat и мога да я слушам цял ден. Много дни, седмици наред... Това, разбира се, вбесява всички наоколо.
Всичко започна една есенна вечер през 2002, когато Matchbox 20 пускат на пазара първия сингъл от албума си More Than You Think You Are - Disease. Това беше песента, която промени изцяло музикалния ми мироглед. След нея вече нищо не е същото. Виж защо:



Сега групата е готова с първи сингъл от новия си албум, който се върти в страницата на Matchbox 20 в MySpace. Парчето се нарича "How Far We've Come" (текстът), a промото на тавата "Exile On Mainstream" бандата от Орландо планира за 2 октомври.
Прочети

Kакво се случи със сестрите?

Коментарите у нас как всъщност се развиха събитията и преговорите за освобождаването на сестрите от либийския затвор са разнопосочни, на моменти дори напълно противоположни. В блога си Александър Божков е публикувал видео от дискусия във Франция.
Материалът е от броя от 24 юли на предаването "Дебатът" на френския 24-часов информационен канал "France 24" с водеща Андреа Сенке, работила и за CNN. Дебатът е озаглавен "Тайните на едно освобождаване" и е с двойна българска следа - френският адвокат с български произход Антоан Алексиев от "Адвокати без граници" е гост в студиото, а Георги Готев, говорител на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа и бивш зам.-главен редактор на вестник "Стандарт" се включва с телевръзка директно от Брюксел.
В студиото са още председателят на фондация "Робер Шуман" Жан-Доминик Жулиани и Жан-Пиер Милилие, експерт по близкоизточните въпроси и професор в парижкия Университет за политически науки, а отново по сателит се включва и Рийд Броуди от "Human Rights Watch".

Има доста неща, върху които човек може да се замисли, най-малкото откъм плурализъм на мненията и не-сервилничене на властта. Приятно гледане!

Прочети

неделя, 22 юли 2007 г.

Влечуги зад зам.-гл.-редакторското бюро

От един дребен, черен и роден на село безименен подлец от интернет

Винаги съм обичал жълтите вестници. Изключително ме забавляват, когато няма с какво друго да си уплътня времето в тоалетната. Предимно там чета издания като Уийкенд , Шоу (тях скоро не съм ги чел, за съжаление), 24 часа и Труд (тия ги попрехвърлям на работа, няма как - задължения). За последните два отдавна твърдя, че са жълти и продължавам да стоя зад думата си. Интересно, даже и Дума го списват по-добре, като съм се заиграл със заглавията.
Понеже известно време бях предимно офлайн, тия дни разбрах, че съм изпуснал голямо СЪБИТИЕ в българското медийно пространство - материал на "първи заместник-главен редактор" на "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Този симпатичен журналист (само че това е първият му материал, който чета, интересно що за журналист е...) е един от онези, които се водят авангарда на големите български медии - млад, амбициозен, обещаващ. Явно и доста комплексиран. Принципно не обичам да преценявам хората по външността, въпреки че се случва, но Зюмбюлев така си изглежда. За съжаление, така и пише - като комплексар.
Последният му голям анализ вече 2 седмици разбунва духовете в цялата родна блогосфера. Заемащият престижната 15 страница (и то цялата) материал, наречен "Влечуги зад компютъра" обяснява на българския народ що за хора стоят зад многобройните блогове и форуми. И за да не стане така, че да подходя като хората, които Зюмбюлев описва, няма да коментирам особено много. Не че подобно некадърно анализиране на блогосферата би могло да предизвика реакция различна от злобен присмех.
Интересни са хората, на които авторът се позовава - учени от чуждестранни университети (далеч не най-големите в областта на масовата комуникация), както и на един от най-големите родни капацитети - Мадлен Алгафари! Спокойно мога да кажа, че никой от цитираните няма представа за какво става въпрос в България и нейните форуми и блогове. Дори и Мадлен, която уж е българка. Най-интересното е, че Зюмбюлев пише за пране на пари и бивши служители на ДС. А кой, Зюмбюлев, е Нидал Алгафари?
Не е проблем, че някакъв псевдожурналист със съмнителен начин на изкачване по йерархическата стълбица пише за неща, които очевадно не познава. Лошо е, че го прави от трибуната на медиа, която покрива цялата страна и на която голямата част от народа вярва безусловно. Проблем е и това, че публикацията изглежда като грозна част от добре организирана кампания срещу родното е-общество. Факт е, че читателите на "24 часа" няма да се вдигнат на бунт, но блогърите го правят и ще продължават да протестират.
Защото ако нямаш зад гърба си гигантска медийна групировка, подмазваща се над властта и ползвана като неин репресивен инструмент (за съжаление ми се струва, че не преувеличавам), ти отговаряш с името си. Ако зад теб стои един от най-големите вестници в страната, превърнал се напоследък в средство за пускане на проправителствени ПР-материали, можеш да си позволиш пишеш за неща, от които не разбираш. И разбира се, чакаш само стола на главния редактор да се поразклати...
Случаят си има и хуабва страна. Вече и в интернет са чували за Борислав Зюмбюлев - само погледни резултатите за него в Google. А и той, радвайки се на огромната си популярност онлайн, ще успее да научи нещо повече за форумите и блоговете. Няма обаче да му е много приятно.
Прочети

събота, 21 юли 2007 г.

Аз НЕ искам!

Не искам да живея в полицейска държава.

Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Защото в момента не съм! Дори никой не може да ме убеди, че Държавна сигурност не съществува и в момента.

Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата довечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна.

Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.


И понеже сам си чета "Хайку-то за вълци", пускам този текст за втори път и то с големи букви.
Прочети

Кой и как ни управлява?

Разглеждайки блога на Димитър Аврамов, проследих линка до сайта на Президентството, който води до фотокопието на досието на агент "Гоце". И ми стана интересно. Много интересно. Цели 24 страници! Има доста за гледане.
Сега ще си говорим с цитати и ще си правим изводи. Няма да призовавам никого да смъква Президента от власт и да нарушава конституционния ред, за да не ме "цензурират" заради разпространяване на "призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред" по чл 40., ал. (2) от конституцията на Република България. (Шегувам се, но две неща са факт - напоследък е модно блогърите да обясняват как има възможност да ги "привикат" и второто, което е по-лошо - привикват ги!).

На мен лично ми стана ясно, че скандалът ще бъде потулен, въпреки че искрено се надявам това да не се случи. Помислих си го още миналото лято, когато Президентът заговори за своето досие и каза нещо от рода на това, че не е знаел, че е разработван и вербуван. По това време бях на медийна среща в Гърция и очаквах гръцките колеги да започнат да злорадстват, имайки предвид как не ни обичат особено като народ. Нищо обаче не се чу в южната ни съседка по въпроса.

Днес обаче открих няколко много интересни съвпадения, които ме накараха да се замисля и ме "загрижиха". Първанов е разработван (най-късно) от началото на 1989, когато обстановката на страната е така или иначе предреволюционна. Той обаче е вербуван заради познанията си по Македонския въпрос. Странно как се е съгласил да разработва човек, който също е агент на ДС, според протоколите. И ми е интересно най-вече защо на нов човек се дава агент като първа "жертва".

Добре изглеждат и листите, на които с машина е попълнена цялата информация за Георги Седефчов Първанов, а единствено неговите имена са написани на ръка. Да сме готвили промяна на самоличността? Или може би сме пренаписвали биографията нещо? Много филми гледам май.

Явно Първанов, който най-вероятно е привлечен заради обещаващото си CV, не е бил много активен. А може и да не са харесали работата му по "Комитата" и да са решили да не го ползват нататък. Досието му е предложено за сваляне в архив през 1993 г., а е свалено чак през 1996. Малко преди да стане председател на ВС на БСП. Чудничко!

Сега искам да знам защо цялата тази информация бе крита досега? Какво срамно има в това да си бил "сътрудник на ДС"? А, имало. Ами защо тогава допуснахме един такъв човек да ни бъде сложен (буквално) за държавен глава?

Кое ме притеснява най-вече от случая? Това, че тук не става въпрос за човек като Георги Коритаров - бил служил за ДС. Ами да, той е журналист - кой журналист едно време не е сътрудничел по някакъв начин - нали трябва да могат да излизат спокойно от страната, кой ще ги остави иначе. И дори тия дни някой (високопоставен) най-нагло призна, че е обществена тайна, че всички дипломати са кажи-речи шпиони. Това си е обществена тайна от 100 години, която и децата знаят.

И друго - не искам да живея в полицейска държава. Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Не съм! Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата доевечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна. Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.

Ако ме разработваш, свържи се с мен, аз да ти изпратя тази публикация в PDF-формат, по-лесно ще я принтираш за прилагане към досието ми.


* Използваните изображения са взети от фототипен документ, публикуван в сайта на Президента на Република България. Поставени са единствено с илюстративна цел. Те не се отнасят към конкретната публикация.
Прочети

вторник, 17 юли 2007 г.

Писмо от Америка - 1 част

Ето и първото по-обширно писмо от Краска. Тя е на бригата в САЩ. Работи на 2 места, спи по около 4 часа на ден. С четири думи, не й е лесно. Ето какво пише тя.


"Има ли някой там?
Чочи*, тези дни съм се счупила от работа и нямах особено време да пиша... Днес имам почивен ден сутринта. Колко смешно звучи "почивен ден сутринта", но е само сутринта, после съм пак на работа. Другите обаче работят.
Всъщност, направо ги съжалявам, защото днес нямаше кой да ни закара до работа с кола и те трябваше да си хващат автобуса много рано. И даже ме събудиха, защото се караха кой да ползва банята първи. Тук сме шест момичета и сутринта става война... 10-та световна. Не можем да се бавим повече от 5 минути вътре, защото рискуваме да закъснеем или изобщо да не отидем на работа. А бе, справяме се. Иначе направо се раждам, когато мога да поспя повече от 3 часа. Днес спах до 10. Трябваше да ходя до банката, но докато се събудя...
Чочи, сърцето ми направо спи и едва ли нещо може да го събуди. Поне се изкъпах на спокойствие. Дори нямаше нужда да си прилагам уменията по айкидо върху другите, за да се добера до банята.
Даже си изправих косата, нищо че след това си се накъдри за 5 минути. Ама съм си красивичка. В МакДоналдс едно македонче вместо да ми вика Краси ми вика Красивичка. Друг колега ми казва, че който мъж ме вземе, ще е щастлив. Но няма тук мъж за мене, Чочи - всички искат едно и също, което между другото искат и мъжете в останалата част на света. Ама аз не искам само това...
И така, Чочи, сега си седя вкъщи, пия си биричка, пуша си цигарка... като пич. Нищо че тая вечер ще ме скъсат от бачкане в Мак. Там е лудница - на всеки 10 минути трябва да си миеш ръцете - една машинка над мивката казва "Пиииии...". Друг е въпросът, че никой не спазва това правило. Няма време - докато се обърнеш и всичко вече е загубено. Аз работя в кухнята и на "Drive Thru" секцията. В кухнята правя сандвичи и всичко останало, а на Драйв-а - давам на клиентите храна и напитки. Там всичко трябва да стане за 90 секунди.
Не мога да кажа къде повече ми харесва, и на двете места е лудница. Но на последното трябва да се занимаваш с дебеличките американци. Получих даже вече 1200000 предложения за брак и по 200 пъти на час чувам "You`re beautiful".
Хубава съм, защото тук американките са дебелички и грозни, нагли и... незадоволени.
Изглежда сякаш живеят по правилата, но всяка вечер ги нарушават. Собствените си правила... Защото не е възможно да живееш така, Чочи... като машина... без смисъл... Те не знаят как да обичат, да се забавляват, да се хранят. Животът им е мазничък и скучен и те го знаят. Когато видят как се забавляват българите, как танцуват, как се смеят или пият, могат да си помислят две неща: или че сме надрусани, или че сме луди.
А ние сме! Но и сме щастливи. Те никога няма да имат такива души, Чочи. Те не просто са различни, те са кухи... По-кухи от всичко, което можеш да си представиш. Но по-добре не си го представяй.
Сега те оставям, защото имам само още 3 часа до работа. Пфу, тази почивка минава като час. Айде, целувам те. Грижи се за себе си... И живей хубаво..."

P.S. Чочи е производно от х4о, не се чуди, но етимологияте е дълга.
Прочети

Краят на фарса?


Преди няколко часа в медиите изтече информацията, че либийският ВСС заменя смъртните присъди с доживотен затвор. Сега ще последват множество коментари и анализи кой какво не е свършил и как сестрите да бъдат прибрани в България, където да бъдат смекчени по някакъв начин присъдите. Казва се, че решението не е от най-розовите, но, хей, какво трябваше да очакваме - че след продължил почти десет години фарс ще последва развързване на случая за 10 дни? Просто няма как да стане. Дори и не си мисля, че всичко е свършило.
Какво обаче ме притеснява? След произнасянето на последната съдебна инстанция през миналата седмица почти всички бяха убедени, че ВСС ще отмени присъдите, защото процесът в крайна сметка се превръща в политически. И защо, по дяволите, д**едавците, наречени български управници, не се сетиха по-рано, че това в крайна сметка ще се случи?!? И ако са се сетили, защо беше всичкото това мълчание и "дипломатичност".
Ивайло Калфин казва: "Голяма крачка в положителна посока.". Аз казвам: Крачка, която можеше да е факт много по-рано. Само някой трябваше да почне да симулира активност преди няколко години. Един политически натиск, задействан няколко години по-рано, би спестил доста мъки и на сестрите, и на целия български народ. Така или иначе всички са знаели, че думата на ВСС ще бъде крайна. Ние обаче "вярвахме в справедливостта на либийската правна система".

* сн. Ал Джазира
Прочети

неделя, 8 юли 2007 г.

Най-красивата гледка


Ето какво виждах миналата година от прозореца на стаята си. Днес това ми липсва. Както и другите неща, с които се разделих при преместването.
Прочети

събота, 7 юли 2007 г.

Щастливата дата


07.07.07

Може би се плашиш от тази дата - дяволска работа. Само че тази дата е добра, много добра. Днес брат ми има рожден ден - онзи горе на снимката вдясно. Приличаме си по много неща. Имам една снимка, на която само майка ни не ни бърка, но няма да ти я показвам, да не се заблудиш нещо.

И книжка-блогът има днес рожден ден. Подготвил съм опознавателна кампания, за да стане ясно на целия свят (даже не съм си представял откъде ни посещават, просто е невероятно). Повече за кампанията тук.
Прочети

петък, 6 юли 2007 г.

Фотонаблюдател*


Някой обещава да ми плаща паркинга в Синята зона около паметника "Левски"? А да ми купи кола дали ще иска?
Подозирам, че е някоя от шефките във Вивател, защото само третият мобилен оператор не предлага услугата SMS-паркиране. Все пак и те трябва да са в играта!
Ако обаче е СЕО-то им Ричард Шиърър, ще трябва да откажа.

* Истинският Фотонаблюдател е от Симион Патеев.
Прочети