вторник, 17 юли 2007 г.

Писмо от Америка - 1 част

Ето и първото по-обширно писмо от Краска. Тя е на бригата в САЩ. Работи на 2 места, спи по около 4 часа на ден. С четири думи, не й е лесно. Ето какво пише тя.


"Има ли някой там?
Чочи*, тези дни съм се счупила от работа и нямах особено време да пиша... Днес имам почивен ден сутринта. Колко смешно звучи "почивен ден сутринта", но е само сутринта, после съм пак на работа. Другите обаче работят.
Всъщност, направо ги съжалявам, защото днес нямаше кой да ни закара до работа с кола и те трябваше да си хващат автобуса много рано. И даже ме събудиха, защото се караха кой да ползва банята първи. Тук сме шест момичета и сутринта става война... 10-та световна. Не можем да се бавим повече от 5 минути вътре, защото рискуваме да закъснеем или изобщо да не отидем на работа. А бе, справяме се. Иначе направо се раждам, когато мога да поспя повече от 3 часа. Днес спах до 10. Трябваше да ходя до банката, но докато се събудя...
Чочи, сърцето ми направо спи и едва ли нещо може да го събуди. Поне се изкъпах на спокойствие. Дори нямаше нужда да си прилагам уменията по айкидо върху другите, за да се добера до банята.
Даже си изправих косата, нищо че след това си се накъдри за 5 минути. Ама съм си красивичка. В МакДоналдс едно македонче вместо да ми вика Краси ми вика Красивичка. Друг колега ми казва, че който мъж ме вземе, ще е щастлив. Но няма тук мъж за мене, Чочи - всички искат едно и също, което между другото искат и мъжете в останалата част на света. Ама аз не искам само това...
И така, Чочи, сега си седя вкъщи, пия си биричка, пуша си цигарка... като пич. Нищо че тая вечер ще ме скъсат от бачкане в Мак. Там е лудница - на всеки 10 минути трябва да си миеш ръцете - една машинка над мивката казва "Пиииии...". Друг е въпросът, че никой не спазва това правило. Няма време - докато се обърнеш и всичко вече е загубено. Аз работя в кухнята и на "Drive Thru" секцията. В кухнята правя сандвичи и всичко останало, а на Драйв-а - давам на клиентите храна и напитки. Там всичко трябва да стане за 90 секунди.
Не мога да кажа къде повече ми харесва, и на двете места е лудница. Но на последното трябва да се занимаваш с дебеличките американци. Получих даже вече 1200000 предложения за брак и по 200 пъти на час чувам "You`re beautiful".
Хубава съм, защото тук американките са дебелички и грозни, нагли и... незадоволени.
Изглежда сякаш живеят по правилата, но всяка вечер ги нарушават. Собствените си правила... Защото не е възможно да живееш така, Чочи... като машина... без смисъл... Те не знаят как да обичат, да се забавляват, да се хранят. Животът им е мазничък и скучен и те го знаят. Когато видят как се забавляват българите, как танцуват, как се смеят или пият, могат да си помислят две неща: или че сме надрусани, или че сме луди.
А ние сме! Но и сме щастливи. Те никога няма да имат такива души, Чочи. Те не просто са различни, те са кухи... По-кухи от всичко, което можеш да си представиш. Но по-добре не си го представяй.
Сега те оставям, защото имам само още 3 часа до работа. Пфу, тази почивка минава като час. Айде, целувам те. Грижи се за себе си... И живей хубаво..."

P.S. Чочи е производно от х4о, не се чуди, но етимологияте е дълга.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: