вторник, 17 юли 2007 г.

Краят на фарса?


Преди няколко часа в медиите изтече информацията, че либийският ВСС заменя смъртните присъди с доживотен затвор. Сега ще последват множество коментари и анализи кой какво не е свършил и как сестрите да бъдат прибрани в България, където да бъдат смекчени по някакъв начин присъдите. Казва се, че решението не е от най-розовите, но, хей, какво трябваше да очакваме - че след продължил почти десет години фарс ще последва развързване на случая за 10 дни? Просто няма как да стане. Дори и не си мисля, че всичко е свършило.
Какво обаче ме притеснява? След произнасянето на последната съдебна инстанция през миналата седмица почти всички бяха убедени, че ВСС ще отмени присъдите, защото процесът в крайна сметка се превръща в политически. И защо, по дяволите, д**едавците, наречени български управници, не се сетиха по-рано, че това в крайна сметка ще се случи?!? И ако са се сетили, защо беше всичкото това мълчание и "дипломатичност".
Ивайло Калфин казва: "Голяма крачка в положителна посока.". Аз казвам: Крачка, която можеше да е факт много по-рано. Само някой трябваше да почне да симулира активност преди няколко години. Един политически натиск, задействан няколко години по-рано, би спестил доста мъки и на сестрите, и на целия български народ. Така или иначе всички са знаели, че думата на ВСС ще бъде крайна. Ние обаче "вярвахме в справедливостта на либийската правна система".

* сн. Ал Джазира
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: