22 юли 2007

Влечуги зад зам.-гл.-редакторското бюро

От един дребен, черен и роден на село безименен подлец от интернет

Винаги съм обичал жълтите вестници. Изключително ме забавляват, когато няма с какво друго да си уплътня времето в тоалетната. Предимно там чета издания като Уийкенд , Шоу (тях скоро не съм ги чел, за съжаление), 24 часа и Труд (тия ги попрехвърлям на работа, няма как - задължения). За последните два отдавна твърдя, че са жълти и продължавам да стоя зад думата си. Интересно, даже и Дума го списват по-добре, като съм се заиграл със заглавията.
Понеже известно време бях предимно офлайн, тия дни разбрах, че съм изпуснал голямо СЪБИТИЕ в българското медийно пространство - материал на "първи заместник-главен редактор" на "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Този симпатичен журналист (само че това е първият му материал, който чета, интересно що за журналист е...) е един от онези, които се водят авангарда на големите български медии - млад, амбициозен, обещаващ. Явно и доста комплексиран. Принципно не обичам да преценявам хората по външността, въпреки че се случва, но Зюмбюлев така си изглежда. За съжаление, така и пише - като комплексар.
Последният му голям анализ вече 2 седмици разбунва духовете в цялата родна блогосфера. Заемащият престижната 15 страница (и то цялата) материал, наречен "Влечуги зад компютъра" обяснява на българския народ що за хора стоят зад многобройните блогове и форуми. И за да не стане така, че да подходя като хората, които Зюмбюлев описва, няма да коментирам особено много. Не че подобно некадърно анализиране на блогосферата би могло да предизвика реакция различна от злобен присмех.
Интересни са хората, на които авторът се позовава - учени от чуждестранни университети (далеч не най-големите в областта на масовата комуникация), както и на един от най-големите родни капацитети - Мадлен Алгафари! Спокойно мога да кажа, че никой от цитираните няма представа за какво става въпрос в България и нейните форуми и блогове. Дори и Мадлен, която уж е българка. Най-интересното е, че Зюмбюлев пише за пране на пари и бивши служители на ДС. А кой, Зюмбюлев, е Нидал Алгафари?
Не е проблем, че някакъв псевдожурналист със съмнителен начин на изкачване по йерархическата стълбица пише за неща, които очевадно не познава. Лошо е, че го прави от трибуната на медиа, която покрива цялата страна и на която голямата част от народа вярва безусловно. Проблем е и това, че публикацията изглежда като грозна част от добре организирана кампания срещу родното е-общество. Факт е, че читателите на "24 часа" няма да се вдигнат на бунт, но блогърите го правят и ще продължават да протестират.
Защото ако нямаш зад гърба си гигантска медийна групировка, подмазваща се над властта и ползвана като неин репресивен инструмент (за съжаление ми се струва, че не преувеличавам), ти отговаряш с името си. Ако зад теб стои един от най-големите вестници в страната, превърнал се напоследък в средство за пускане на проправителствени ПР-материали, можеш да си позволиш пишеш за неща, от които не разбираш. И разбира се, чакаш само стола на главния редактор да се поразклати...
Случаят си има и хуабва страна. Вече и в интернет са чували за Борислав Зюмбюлев - само погледни резултатите за него в Google. А и той, радвайки се на огромната си популярност онлайн, ще успее да научи нещо повече за форумите и блоговете. Няма обаче да му е много приятно.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

0 коменара:

Публикуване на коментар