понеделник, 24 септември 2007 г.

Кого храни държавата?*

Ранна следработна вечер. Студентският стол почти е затворил. Посещаваме го за да си вземем нещо за вечеря. Дебел и наистина мазен циганин крещи отзад "К'о има тъз' вечер, како?!?". Почти ми се отяжда, но умирайки от глад вземам порцията и се запътвам към мизерната си студентска стая... Ежедневие.
Защо стол ли? Не защото не мога да си позволя друго, а защото родителите ми плащат данъци, а от тях държавата ми "дава" 3 лева на ден издръжка. 3 лева дневно за всеки студент държавна поръчка, които никой не вижда и които вероятно отиват за издръжка именно на столовете. В КОИТО ОБАЧЕ СЕ ХРАНЯТ МАЗНИ И МИРИШЕЩИ УЖАСНО ЦИГАНИ, ВЕРОЯТНО ИДВАЩИ ОТ СЪСЕДНИ СТРОЕЖИ. Малцина от тях имат основно образование, какво остава за това да са студенти.
Освен с безхаберието си и безразличието към проблемите на цялото общество, в частност висшето образование и неговите "възпитаници", Държавата явно се отчита и с добра грижа за малцинствата. Интересно защо част от парите, които ни се полагат (уж), не бъдат пренасочени към общежитията, чиито такси се вдигат постоянно, постоянно се увеличават и "допълнителните" такси за преразход.
Защото определено не е моя грешката за това, че от субсидиите, предназначени за мен и останалите студенти, се възползват черни "братя". Трябва да се сменят някои абсурдни правила, а хората, имащи тази власт, са там, на жълтите павета, само на стотина метра от институцията, с която се подиграха преди месец. Евентуално са виновни и леличките в стола, които продават храна на "нестуденти" на същата цена, но пък вероятно вече им е писнало да я изхвърлят.
Тук обаче има и един друг клон на въпроса: през последните няколко години Студентски град се е превърнал в строителна площадка. Освен че всички го наричат "българския Лас Вегас", кампусът се е превърнал и в гето, в което живеят всички строители на множащите се с всеки изминат ден строежи. А именно за тези строежи немалка заслуга има кметът на район Студентски Венцислав Дудоленски, чието име в края на миналата година беше спрягано за (забележи!) поста на зам.-кмет на София по строителството и инвестициите. Той засега разчита на частни инвестиции. Заради които обаче мястото, в което би трябвало да живеят предимно, ако не само студенти, в момента е пълно с клубове, чалготеки, кръчми и казина.

Идват избори. Местни. Едно от нещата, което искам новият кмет на район Студентски да направи, е да спре роящите се нови и нови строежи, бълващи мургави работници и минигета. Защото освен че в Студентски град не остана зелена площ, циганията вече наистина е до шия.

* Ако материалът ти се струва обиден или некоректен спрямо човешкото достойнство, най-отгоре има паник бутон, може спокойно да го натиснеш.
Прочети

петък, 21 септември 2007 г.

Журналистите търсят правата си?

По света журналистите ценят своята свобода. Но и навсякъде по света свободата на словото е тъпкана.
Това ни показва разразилият се с нови сили скандал с американския ТВ водещ Дан Радър. Вчeра Радър, който водеше предаването "60 минути" по CBS и е смятан за един от еталоните в разследващата журналистика, заяви, че ще съди CBS за 70 милиона долара, след като бе уволнен за изнесените през септември 2004 разкрития за военната кариера на Джордж Буш и опитите му за "скатаване" по време на войната във Виетнам. През март 2005 Дан Радър бе свален от ефир и като водещ на вечерните емисии на американката телевизия.
Искът на водещия е за 20 милиона за нанесени щети и пропуснати ползи и още 50 милиона, с които ще може да създаде "най-големия прецедент в американската история". Днес в шоуто на Лари Кинг по CNN, Дан Радър заяви, че е осъзнал ,че "Някой най-накрая трябва да се изправи и да каже, че демокрацията не може да оцелее под натиска на правителството и намесата му за сплашване на новините", и неговият иск е плод именно на това прозрение.

Моментът е хубав да си спомним, че Иво Инджев бе отстранен от поста си след подобен скандал. Водещият пусна в предаването си "В десетката" по бТВ непроверена информация за имоти на президента Първанов малко преди изборите и веднага бе смъкнат от ефир. По неговият случай обаче все още няма кой знае какво развитие.
Дали не е време и Вие, г-н Инджев, да потърсите правата си от медиата, чийто рейтинг държахте нависоко доста време?
Прочети

вторник, 18 септември 2007 г.

Warning!

Прочети

Звездите побратимяват

Това е Калинката. Обича да лети. Родена е точно една година след мен. Нещо като астрален близнак ми се пада, но се съгласихме да сме просто астрални братовчеди.
Летящата Калинка е PR - работи в All Channels. Както виждаш, има светла коса и сини очи. Общо взето, по много неща си приличаме. И то не само външно. Още от нея може да прочетеш в блога й. Честит ни рожден ден, Калинчо.
Прочети

понеделник, 17 септември 2007 г.

ИСКАМ СИ ГЛАСААААА!!!


Гадно е да нямаш глас:
Не можеш да кажеш Добро утро или просто Здравей!
Не можеш да кажеш на брат си какво искаш за рождения си ден!
Не можеш да се обадиш на кака си, да й кажеш,че няма да отидеш на работа, защото си болен!
Не можеш да почетеш на някого от книгата, която би споделил на драго сърце!
Не можеш да благодариш!
Не можеш да бъдеш себе си...

А утре ставам на 21...

ИСКАМ СИ ГЛАСААА!
Прочети

събота, 8 септември 2007 г.

Гери Мур изправи на крака Зала 1

Пълна Зала 1 на Националния дворец на културата. Един велик музикант. Няколко китари. Близо 4000 освирепели фенове. Едно изпълнение (само интрото, но то е достатъчно завладяващо):

Това е Гери Мур. Мъжът, който изправи на крака Зала 1, както никой скоро не го беше правил. Сред зрителите имаше 15-тина годишни младежи, придружавани от своите бащи и дори дядовци. И всички те пееха с Гери великото "I Still Got The Blues". Защото след тази песен концертът вече не беше същият.
Музикантът започна с част от парчетата от новия си албум "Close As You Get", а когато тълпата чу зашеметяващото соло от "I Had A Dream", всички станаха на крака. Неусетно оркестрината се напълни с хора - те танцуваха и се разтапяха под звуците на китарите на Мур. Без никакви инциденти - просто преразпределение на разположението на момчетата от VIP Security и всичко продължи като на наистина голям концерт.
Последваха 2 биса. Дори самият китарист се учуди как тази публика, която при първите няколко песни се държеше по-скоро резервирано, може да покаже подобна любов към неговата музика. "You were such a great audience tonight. Thank You!".
И накрая - почти 10-минутно изпълнение на "Parisienne Walkways". Мисля, че коментарите са излишни.
Прочети