Малко за постоянството...

Наскоро се замислих дали има смисъл човек да прави разни проектчета за себе си. Имам предвид, да са некомерсиални и да ги прави за удоволствие. Дори със Симион онази вечер поразсъждавахме около въпроса. Не излязохме на едно мнение, но и за двамата имаше поуки.

Тук ще поговоря малко за "Аз чета".
Започнах го преди около година и половина с ясното съзнание, че подобен проект в българската блогосфера няма. Или поне не такъв некомерсиален блог, поддържан от любители, който да се отличава измежду рекламните сайтове за книги и останалите блогове тип "личен дневник", пълни с безспорно интересни моменти от нечий живот (но лично на мен изглеждащи ми доста воайорски). И наистина нямаше... Точно в този момент през очите ми (понякога наистина ги съжалявам и искам да намеря начин да им дам почивка от книги и компютри) преминаваха страшно много заглавия, почти като на конвейер. И всяко от тях си заслужаваше да бъде споделено, защото оставяше някаква следа.
Блогът се роди. Започнаха да го посещават доста хора, някои поискаха и да пишат. Първо бяхме приятели и познати, а след това и други, запалени по играта "четене със споделяне". След етапа "Блогосфера"@ Дневник.bg кръгът се разшири много. Започнах да се чувствам наистина горд от това, което съм постигнал като своеобразен маркетинг на блога и до известна степен като консолидация на този тип медийни потребители. Разбира се, най-важното беше, че се запознах с още много други запалени "книго-четящи-споделящи" - наистина интересни хора, повечето от които много далеч от професионалния книгоиздателски бизнес.
Защо всъщност ти говоря всички тези неща?
Първо, миналата седмица открих, че "Аз чета" въобще не първият групов блог с подобна тематика у нас. (В този момент официално се извинявам, ако съм присвоявал някога тази титла). Това донякъде разми едната ми мечта да съм пионер в нещо, но мисля, че вече съм го преживял.
Второто обаче е истинската причина да те тормозя с този принципно лишен от смисъл текст. (Утре заповядай пак на гости на Блогчо!). Само ден по-късно обаче дойде истинското признание за качество - в момента, в който получих писмото от Яна Бюрер Тавание, главен редактор на Capital Light, с молба екипът на "Аз чета" да се включи в подготовката на следващ(ия) брой, се почувствах... все едно съм получил писмо от Мила Бехар, с което ме уведомява, че блогът е обявен за Superbrand на годината.
Въпреки че "Казвала ли съм ти някога, че се гордея с теб?" от подходящия човек свърши също толкова работа. Дори повече.
В крайна сметка си мисля, че все пак си струва. Да знаеш, че има нещо, което си започнал сам с много любов. Показал си постоянство. Привлякъл си още ентусиасти за каузата. Направили сте нещо наистина голямо, колкото и малко да изглежда на фона на останалите неща от живота.
Мда, думата "живот" тук дойде съвсем естествено и много на място... Защото чрез "Аз чета" и споделянето чувствам, че вдъхвам живот на книгите, които отдавна са превзели ежедневието ми...