неделя, 30 декември 2007 г.

Огледало към душата

Случвало ли ти се е някой просто да се страхува да те погледне в очите? На мен - да...

Очи... Кафеви, сини, зелени, сиви, пъстри... Голубие, hazel и т.н. Очи... Различни по цвят, еднакви по функция - помагат ни да виждаме какво става с другите, помагат на другите да виждат какво става вътре в нас.
Някога сравнявах очите (не е от значение чии) с езера с много дълбоко дъно. И съм бил дяволски прав - човешката душа е толкова дълбока, изпълнена с толкова подводни скали и малки камъчета, често и подмолна. Но това е то - човек - сложно нещо.

Подбрал съм няколко песнички за очите (вероятно вече започваш да чуваш). За искрени и дълбоки очи, но и за лъжещи и измамни. За сини и за кафеви. За дълбоки и прочувствени, за такива, които могат да те накарат да се влюбиш само с един поглед.

Важно е да гледаш хората в очите. Важно е да можеш да кажеш на всекиго нещата, които искаш той да знае, гледайки го право там. Няма трудни разговори, има само плахи сърца.

От x4oSMS.

За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: