петък, 13 юни 2008 г.

Моренце. Пак

Регатата свърши. Победители, победени... Шампанско и вълни, както находчиво отбеляза Камен Алипиев. После дойде ред и на официалното откриване на Калиакрия. Комплексът вече беше скрил шапката на журналистите, така че след купона-регата, беше време за купона-...купон.
6 часа път на отиване си струваха. Спряхме през Стражица, където нямаше кой знае какво интересно, но пък си починахме. Искаше ми се да покажа на приятелите си някой нов бизнесцентър или мол, но такива там просто няма. За сметка на това имаше доста завистливи погледи. На тена, който бях хванал предишната седмица.
Стигнахме бързо. Трудното влизане в комплекса веднага компенсира със завладяващото чувство на извънземност. И как да е иначе - всичко в Калиакрия започва от небето и свършва в морето. Комплексът е построен до Каварна, в местността Топола и стои някак неестествено на фона на обширното поле в района. Но и това предстои да се промени - с постоянно строящите се голф игрища и апарт комплекси от подобен тип. Покрай Калиакрия са три. Можеш всеки ден да разцъкваш голф на различна ливада, както се казва.
Но пък влезеш ли веднъж вътре, излизането изглежда мираж. Или поне ти се желае да е така. Kloster & Notenson от Марбея. Точка. Тия момчета (момче и момиче, ако трябва да бъдем точни) явно не си поплюват и идейният проект, който са направили за Калиакрия, направо изстрелва в космоса. Или поне някъде по Средиземно море. Самата Дебора Нотенсон не изглежда зле и би стояла чудесно около басейна. А той е специален - свършва в морето. Или в небето - зависи откъде гледа човек. Двамата от Марбея обаче добре са се постарали да поглезят окото. Приятни извивки, стройна архитектура, която не дразни окото с натрапваща екстравагантност. Типчиен черноморски стил с истински средиземноморски привкус.
Kaliakria обаче си има едно малко бижу. Нямах предвид точно симпатичните мацки от персонала на комплекса, но щом го спомена. Става въпрос за бара. Totally Romantic Kaliakria Pool Bar. Дълго име. И дълги балдахини покрай шезлонгите. Мохитото може да не е от най-добрите, които съм пил, но поне го има. Предния път в "любимото" ми Infinity в Студентски град им беше свършил "джодженът". Така и не стъпих повече там.
В Калиакрия обаче ми се иска да се върна. Обичам краката ми да висят към морето, а слънцето да проблясва в поляризираните стъкла на очилата Oakley Jouliet.
Знаеш, че ми е скъпичко. Не съм от тези, дето се захласват по непостижими в разумен период от време неща, така че... дано ме поканят пак. Иначе просто ще си се радвам на спомена от хубавия комплекс. И най-вече от DJ Eva Gardner, която в най-горещата част от партито опита да ме вкара в басейна направо с дрехите, пускайки Here I Am, на David Morales с вокалите на Тамра Кийнан. Kaskade ремикс, разбира се. Денс!
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: