събота, 6 септември 2008 г.

Да! или Не! на анонимността в интернет

нанимъс" синдромът в интернет е много любим на всички, които казват уж важни и силни думи, а всъщност ги е страх да се легитимират като техни автори. Аз лично предпочитам да използвам псевдонимчето Al-x4o, но пък никак не е трудно да се открие кой стои зад него. Anonymous коментарите ги мразя адски много и винаги се извинявам, ако случайно пусна такъв.
В момента има две паралелни инициативи - Не на анонимността в интернет (от Лъчо Ангелов и Марто Линков) и Да на анонимността в интернет, започната от Румен Дамянов. Аз заставам някъде по средата - пишеш, каквото си искаш, подписваш се отдолу и си търпиш последствията после. (Няма да напомням какво ми се случи след публикацията за стипендията миналия месец.)


Въпреки че анонимните послания в нета са адски дразнещи, никой няма право да гони потребителите заради информацията, която разпространяват. Нещо, което обаче ДАНС си позволява да прави. Тия дни пак е имало случай, подобен на онзи с Мишел, спрели са онова безсмислено нещо, наречено Опасните.Нет (линкът вече не е активен, затова препратката е само кеш). Обаче отново имаме ПРИВИКВАНЕ И ПИСАНЕ НА САМОПРИЗНАНИЯ.


Пичове, айде да спрем, а? Комунизмът си отиде. И е време да го запомните. Лошото е, че много от агентите в ДанС са млади момчета, но дали в Симеоново, дали "батковците" им, са ги приучили на старите номера.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: