петък, 31 октомври 2008 г.

Тя и историята с цветитата

[30.10.2008 г. 23:53:18] Александър Кръстев каза: сега ще ти разкажа История с цвете
[30.10.2008 г. 23:53:24] Александър Кръстев каза: може ли да не ме прекъсваш обаче?
[30.10.2008 г. 23:53:24] Тя каза: и получих две розички
[30.10.2008 г. 23:53:30] Александър Кръстев каза: именно
[30.10.2008 г. 23:53:31] Тя каза: добре
[30.10.2008 г. 23:53:39] Тя каза: нацупвам се
[30.10.2008 г. 23:54:15] Александър Кръстев каза: бравооо
[30.10.2008 г. 23:54:19] Александър Кръстев каза: (clap)
[30.10.2008 г. 23:54:43] Тя каза: :x

[30.10.2008 г. 23:54:45] Александър Кръстев каза: История с цветита:
[30.10.2008 г. 23:55:34] Александър Кръстев каза: Отивам аз на корпоративна вечеря с хубавите ми мацки от агенцията. Две от тях вече не са в агенцията, но едната е с тенденция да се завърне, а другата... другата е на Бебчогрегът майка му.
[30.10.2008 г. 23:56:42] Александър Кръстев каза: Точно когато влизаме със Зори в ресторанта (ил ристоранте, ако трябва да бъдем точни), зад нас пристигат едни смешни мацки, облечени като жените на Робин Худ. Ама все едно ги е имал всичките наведнъж и се е налагало да си хвърля в бързането лъка и стрелите по тях.
[30.10.2008 г. 23:57:39] Александър Кръстев каза: Сядаме на масата и те идват и подаряват на трите мацки по една червена роза:
- Розичките са комплимент за всички дами от Стела Артоа.
При което аз само казвам:
- А за мен няма ли?
– Не, само за дамите са...
[30.10.2008 г. 23:59:51] Тя каза: и?
[00:00:23] Александър Кръстев каза: Не се сдържа, нали????
[00:00:25] Александър Кръстев каза: И Мацките си подават розите - аз в един момент се оказвам с 3 рози. И точно докато си говорим с Ивет колко грешно е това да ми откажат роза по време на промоция, се връща едно от симпатичните момиченца и ми подарява роза...
- Тук се целува ръка - газва на Бебчогрег майка му.
- Знам, казвам аз и целувам ръка на момичето.
Е, прибрах се само с една роза, но пък една прекрасна вечер с три чудесни рози на масата...
[00:00:32] Тя каза: (blush) да
[00:00:36] Александър Кръстев каза: лошааа
Прочети

сряда, 29 октомври 2008 г.

Някои неща не се променят

Прочети

вторник, 28 октомври 2008 г.

Таря-Таря!!!

Нали съм калпазанин, тръгнах си преди концертът да е свършил. Както обикновено - изчаквам си моята песен, ако е в края, и изчезвам. И стоя малко да слушам как кънти залата отвън. Не си тръгнах, защото пее кофти или защото е грозна (всъщност, с къса коса би изглеждала много по-добре. Може би защото щеше да прилича на Вики), а защото ми стигаше. Ей така - стигаше ми, беше ми осмислило достатъчно вечерта и не исках да предозирам. Усещане някакво.
Знаех си някак, че Таря ще дойде, след като видях миналата зима колко силно отразяване имаше "My Winter Storm". Което от своя страна нямаше нищо общо с това, че албумът се превърна в моята коледна и новогодишна приказка (както беше Майкъл Болтън през зимата 2006-2007). Особено на село, когато отвън се лееше вино и греяна ракия, а аз седях вътре, слушайки Таря и четейки поредната книга.
Тази вечер... Приказката беше много хубава. Всички песни от "Моята зимна буря" плюс още няколко нови парчета и класики от репертоара на Tарчето с Nightwish. Разказва, облечена като Червената шапчица, после като Снежанка, Снежната кралица. Е, имаше си и готическа рокля, но хич не беше лошо. Залата обаче ми се стори 5 пъти по-малка отколкото на Foreigner и около 3 пъти по-малка, отколкото на Тиесто. И не е само заради броя на публиката. Затова и вече по-рядко ходя на концерти.
Е, отдавна не си бях губил гласа след концертче, но утре със сигурност ще е така. Или най-много вдругиден. Мацката обаче не остана особено очарована от публиката. Имаше в залата не повече от 2-3 хиляди души, голяма част от които се държаха доста странно. Като например да пляскат ненужно и то без грам ритъм с песента. А на "Calling Grace" беше направо отвратително. Което обаче е простено. Концертът беше добър. Компанията - също: Ивето и Ивчо (е, сега има маааалко по-малко коса, но е все толкова ненормален.)
P.S. Мислех да ти пусна нещо да слушаш, но John Legend е по-добре. Шегувам се. Ето един sms от миналата зима.
Прочети

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Светът на интернет: Shift Happens

Прочети

неделя, 26 октомври 2008 г.

Тръгнал Зайо да се жени...

Защото преди да се появят малките зайчета (и вълчета, и мишки, и жабчета и т.н.), трябва да се намери зайка и сватба... Не знам кой пее (звучи ми като Акага), но е страшно.
Прочети

четвъртък, 23 октомври 2008 г.



Барак Обама започва съвсем настъпателно да се запътва към Белия дом. След десетките звезди, които пяха и се изказваха в негова подкрепа. Кампанията заприличва на истинско шоу, а аз все по-малко вярвам, че въпреки страхотната подкрепа за Барак, американците няма да допуснат чернокож президент.

Обама обаче е истински шоумен. Прави се добре на Мартин Лутър Кинг мл. в речите си, а сега му се отдаде възможност да бъде и като... Тодор Живков. Както Ъпсурт ползват аудиоцитати от речи на Тато, така и Usher ползва извадки от речта на Барак Обама по време на Националния конгрес на Демократическата партия в Денвър в края на август.

Парчето е много хубаво, а гласът на кандидатпреидентът се включва много добре в мелодията и текста на Usher, който пее за американската мечта и останалите американски утопии, върху които се гради нациолното им самочувствие.

От New Hits Music.
Прочети

Счупена новина: ЕП прие на първо четене проектобюджет 2009 на ЕС в размер на 136 милиарда евро

Прочети

понеделник, 20 октомври 2008 г.

Културата днес*

Винаги съм свързвал културата с 3 неща – музика, кино и литература. Което означава, че общо взето в моето съзнание тя е неразривно свързана с изкуството. Защото именно то е свързано с определена куптира на поведение, култура на избор на ежеднението, култура на отношение към заобикалящата среда.
Вземам си много култура, всеки ден култура, предимно култура. Културата е навсякъде около мен. Имам страхотно отношение към културата днес. Познавам и пича, който прави блога за книги Литературата днес. Имам най-големия блог за книги у нас – Аз чета. Общо взето, всичките ми приятели се интересуват от култура. И то не в тесния смисъл, който ще опиша тук, а в най-широкия. За съжаление, хората като мен и моите приятели не са достатъчно. Аз не съм представителна извадка, те също.
Как обаче човек показва, че е културен днес. Обикновено се блъска да ходи на концерти, изпълнителите в които е чувал веднъж-два пъти, води жена си и двете си деца на театър (хубава инициатива, евентуално децата някога ще започнат да ценят изкуството) и не можеш да си намериш билети за 2-3 месеца напред. Има и такива, които се правят, че изхвърлят разделно боклука си. Браво на тях. Може би обаче не знаят, че има едни още по-културни, които събират същия този разделен боклук на едно място и го струпват с останалите нерециклируеми отпадъци. Май затова дори няма значение, че всички опаковки, които не можем да изхвърлим в липсващите кошчета за боклук, слагаме в джобовете си. Останалите така или иначе са хвърлили достатъчно по улицата.
Някога вероятно са свързвали културата с мъдростта, възрастта и образованието. Общо взето, най-често тези неща са свързани, но днес не виждам това правило да е особено вярно. Най-обичам, когато някоя бойна бабичка ме ръгне в ребрата, за да влезе в претъпкания така или иначе автобус. Мен, който почти винаги ставам прав, ако наоколо има млада дама, за да може да седне. Правя се на културен най-вероятно. Или просто се опитвам да си внуша, че трябва да имам уважение към представителите на другия пол, който така или иначе смятам за по-силен. Дали не е време да премина към действие и да стана като героя на онзи виц, който казва: “А-а-а, бабче – не позна. Ти явно като малка си ставала на по-възрастните в автобуса и веж сега докъде си се докарала.” Обикновено на бабите, които се правят на хирурзи и опитват да ми избият бъбреците гледам с чувство за хумор. Черен хумор от рода на: “Бре, нямат време да стигнат до другата спирка, но се ръчкат все едно са маратонци.” Или пък “Хм, накъде ли са се запътили, че бързат толкова много? Сигурно към гробищата.”
И ако тези изказвания са горе-долу в стила на екс-носителя на наградата “Черноризец Храбър” за изгряващ автор Калин Руменов, те отразяват много добре културата днес, разглеждана сред младите хора в България. Днес е модно да си вулгарен, да плюеш наляво-надясно (в пряк и преносен смисъл) различните и да опитваш да натрапваш своето мнение над позицията на останалите. Но така е – запътили сме се към Европа, трябва да умеем да отстояваме своето. Само дето вече в Европа сме официално, а тя така и не иска да приеме това за факт. Ние сме държава с хилядолетна култура? Мдам, и сега имаме страшно много маски и златни накити. Изкарваме си ги с КУРтоазия и търговия с наркотици. И лошото е, че когато Албания, където има също толкова проститутки и дилъри, влезе в Европейския съюз, първия надпис няма да е на български, а на албански (всички надписи в официалните документи и институции на ЕС на 23-те официални езика са подредени по азбучен ред). Което означава, че никой няма и да си прави труда да ни обръща внимание.
Та за Калинчо – един от силните символи на културата днес. Той излезе от същото място, от което излязоха и феномени като Волен, Бойко (а, не Бойко Пенчев, той разбира от култура) и Васко Педераста, познат на всички като Азис. И от което ще излязат още десетки, малко по-малко известни. Мястото е толкова тайно, че всички го знаят. Хората там се възпитават от учебниците, написани от Тошо Тошев и компания, и си мечтаят да се хранят в McDonald's, защото е малко по-американско. И без това една баничка вече струва колкото хамбургер в Мак, дай да ги стигнем най-накрая, мамка му. Те четат Руменов, който дръзна да бръкне в здравето именно на Тошевите и да им прибере наградата. После пък се появи някакъв пикльо, който им взе парите и каза: те са кални, но ще идат за благотворителност. Аз? Да!
Културата обаче не е на това дередже от днес. Министърът доста отдавна пише сбогом със “з”, а от лятото вече може и да “збира”. Но пък често можем да го видим на “културни мероприятия” - да открива и да нагъва. Аз лично много се надявам да го срещна отново – разбрал съм се с една мацка, че известно време ще се виждаме само именно на “културни мероприятия”, за да сменим малко обстановката. В крайна сметка, висенето по градинки в четене на книги не е максимално културно. Те и самите градинки вече не са особено културни. Целите са пълни с отъпкани шорткъти. “Е, не съм тъпкал аз, то вече беше стъпкано, като минах.” Да, бе, сладурче, ама нали всичките културни идиоти, които са тъпкали преди теб, ще кажат същото. Тогава да намерим първия, който е минал от там, да му счупим краката и да му лепнем бележка “Не-Културен”.
Култура. Клаксон. Онзи ден в Брюксел някакъв пич едва не се блъсна в пътния знак, понеже спря, за да ми направи път на пешеходната пътека. А аз дори бях на 3 метра от платното. Ей, приятел, я да влизаш в правия път – да ти таковам и белгийската култура. В България за некултурната наглост само да си помисля да пресека пред някоя кола си смъкват акумулаторите от бибиткане, а майка ми почва да киха от това колко много я споменават. Аз пък за сметка на това обичам да им плюя по стъклата и да им скачам по капаците. Нали и аз съм тръгнал да ставам Coolтурен.
Как така ще съм Coolтурен ли? Като продължавам да си тегля пиратски филми и музика ще си развивам културата на добрия интернет потребител. Като с всяка заплата си купувам по една книга от български автор – култура на четене и уважение към съвременната българска литература. Като ходя на театър поне веднъж месечно – вече съм бил 3 пъти на “Дон Жуан” и все са ме водили хубави мацки, което си е култура на впечатляване на Боби, за когото ебането е признак на висок социален статус (простак е, но понеже е като мен, го обичам). Като продължавам да ставам в автобуса, щом се приближи симпатична правостояща млада дама – култура на превръщане от Дон Жуан в нравствено извисен рицар и култура на обучаване на жените, че лошите момчета са тъпаци.
Като значение ще кажа, че размерът има значение. Може да няма общо и да не е много културно, ама противното твърдят онези, на които не им достига (култура).

* Есенце, реализирано като задача по "Култура и медии" в любммия ми Факултет.
Прочети

вторник, 14 октомври 2008 г.

Аз в Брюксел - на отделен блог.


Няма да пълня Блогчо с ненужно инфо. Направил съм ти отделно блогче да четеш за Al-x4o @ Brussels - X.2008.
Прочети

FInal Countdown

Ей го, знаех си,ч е ще стана досаден. На летището има wi-fi, а iPod-ът не пожела да се включи. Ще ползваме добрата стара mp3-ка.


След малко почва чек-ин-ът, с което и хубавата авантюра Сф-Бл-Сф и където още ми видят очите (нали си спомняш, че не съм кривоглед, така че няма опасност да се разчекна). Спомняш си също, че Flickr акаунтът ми е тук и че там ще можеш да намираш хубави снимки от различните места.
Приятен полет!
Прочети

неделя, 12 октомври 2008 г.

English, love и още нещо

Чудех се днес какво да напиша, защото най-вероятно утре няма да ми остане време за публикация, в която ще ти пожелая хубав престой в България следващите 4-5 дни, ще спомена, че не се притеснявам все още от първия си полет със самолет, и ще си пожелая 5 хубави дни в Брюксел на Европейските Младежки Медийни дни 2008. То обаче си дойде само.

Тези почивни дни между филмите си попрочитам по малко от може би най-ценната ми придобивка от училище - тетрадката ми по английски за 5-те години обучение. Едва до 9. клас съм стигнал, а вече се натъкнах на нещо много симпатично. Освен закачливите надписчета и подписите през страница на втората ми жена, там някъде стои вписано и едно съчиненийце за любовта. In English. Толкова е симпатично, чисто и наивно - все едно съм го писал на 5. Аз общо взето и сега така си пиша по философските теми, но все едно. "Ето", със запазен оригиналния правопис (май и Жоро пусна наскоро нещо подобно, но не съм сигурен):

Love

Love is feeling which every men feels more than once in his life. You know you're in love when you cannot live without the person you like very much.
But people love other things - birds, animals, pets, toys etc. When i was 7 I used to love my woolen bear Mecho, I used to sleep with him but now Mecho lies in my wardrobe and 'waits' someone to play with him. That's because my favourite thing in present time is my cat Stavrey. He is very cute, because he comes everytime he sees me and start walking left and right but everytime in my legs.
I love my parents more than Stavrey and they love me, too. But I know that true love hasn't come yet. Well, I'll be waiting because there are many years in man's life.

На последния абзац се смях от сърце, честно. Разбирал съм и тогава, че колкото и да се правя на мишка, жаба и всякакви други животинчета, все си оставам вълчето-единаче от Хайкуто за вълци...
А като цяло, хич не се изненадах от себе си - пак пренебрежение към поставената задача, пак наивитет, служещ за отбий-номер, и нежелание за проверка на написания текст (това, за, щастие, вече не се случва, че е леееко непрофесионално). И много чувство за хумор, все пак. Гледам, че и тогава не съм ги разбирал запетаите в английския :), но Ставри все още е бил зведа. А сега вече знаеш, откъде идва манията ми по плюшени мечки-самоубийци.Е, Мечо очевидно не е плюшен, а вълнен, но това е грешка на растежа или обикновена мутация (и при мен, и при мечето).
Прочети

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Ask издуха Google с умопомрачителен дизайн

Няма никакво съмнение, че и ти като мен използваш Чичо Гошо за спрявка по всякакви спорни въпроси. Разликата между теб и мен обаче е, че аз често използвам и алтернативни търсачки (различни от diri, примерно). Предимно AltaVista заради преводаческата й услуга BabelFish, както и хитовата напоследък Аsk.От днес обаче Ask определено ми е фаворит като интерфейс - за разлика от Google не стои от 8 години с един и същи дизайн и беше обновяван на няколко пъти през последните години. Вече например можеш да си сложиш собствен фон, който да отразява настроението ти. Функционалността също е увеличена - можеш да търсиш не само между сайтове, блогове, снимки, но има и разделено търсене в новинарски канали, въпроси и отговори, автомобили, събития, телевизионни програми... За съжаление резултатите на български са отчайващо малко, която прави търсачката много хубава, ама за някоя друга географска ширина.

P.S. Бисер днес е пуснал дългоочакваният от мен материал за очите в рубриката си за Нервнолингвистичното програмиране, така че внимавай - знаеш, че винаги те гледам в очите!
Прочети

неделя, 5 октомври 2008 г.

In search of sunrise

In search of sunrise е името на турнето на един от тримата диджеи, които се борят за титлата "DJ №1 с света" Тиесто (Другите двама са Армин ван Бюрен и Пол фан Дюк). Точно така се чувствам и аз през последния месец, в който се мъча да си намеря музиката, която да ме кара да я слушам 24/7. А знаеш колко ми е важно да се появи нещо подобно, за да допълва останалата прекрасна част от ежедневнието.
Просто постепенно започнах да изпитвам нужда да чуя албум, който да е написан за мен. Тази година това веднъж вече се случи - с '3 Doors Down' на 3 Doors Down по-рано през годината. Трябваше ми обаче и още нещо - няколкото сингъла не бяха достатъчни да запълнят дупката.
Опитах с Metallica - Death Magnetic. Доста време го слушах, но не беше докрай подходящ. Опитах и с Deadmau5. Малко се оказа прекалено тупца-тупца за мен, въпреки че е адски хитов напоследък. Опитах и с новия албум на Gary Moore - не е като предния, съжалявам.

И тогава: нова тава от The Rasmus. Е, Лори Илйонен и компания със сигурност са записвали 11-те песни за мен. Статистиката: 40 завъртания за 3 дни на Макчо (Около 30 часа), още толкова на iRosko. Нямам думи просто. И слух от интернет - The Rasmus идват в България на 29 октомри за безплатен концерт на "Александър Първи". Няма такова подмокряне...
Дори и да не се случи, вече знам кой е основният съперник на ония американски сладури за мой "Албум на 2008". Пифчовци, пускайте нещо, че ще ви вземат задължителната награда!

Прочети