понеделник, 20 октомври 2008 г.

Културата днес*

Винаги съм свързвал културата с 3 неща – музика, кино и литература. Което означава, че общо взето в моето съзнание тя е неразривно свързана с изкуството. Защото именно то е свързано с определена куптира на поведение, култура на избор на ежеднението, култура на отношение към заобикалящата среда.
Вземам си много култура, всеки ден култура, предимно култура. Културата е навсякъде около мен. Имам страхотно отношение към културата днес. Познавам и пича, който прави блога за книги Литературата днес. Имам най-големия блог за книги у нас – Аз чета. Общо взето, всичките ми приятели се интересуват от култура. И то не в тесния смисъл, който ще опиша тук, а в най-широкия. За съжаление, хората като мен и моите приятели не са достатъчно. Аз не съм представителна извадка, те също.
Как обаче човек показва, че е културен днес. Обикновено се блъска да ходи на концерти, изпълнителите в които е чувал веднъж-два пъти, води жена си и двете си деца на театър (хубава инициатива, евентуално децата някога ще започнат да ценят изкуството) и не можеш да си намериш билети за 2-3 месеца напред. Има и такива, които се правят, че изхвърлят разделно боклука си. Браво на тях. Може би обаче не знаят, че има едни още по-културни, които събират същия този разделен боклук на едно място и го струпват с останалите нерециклируеми отпадъци. Май затова дори няма значение, че всички опаковки, които не можем да изхвърлим в липсващите кошчета за боклук, слагаме в джобовете си. Останалите така или иначе са хвърлили достатъчно по улицата.
Някога вероятно са свързвали културата с мъдростта, възрастта и образованието. Общо взето, най-често тези неща са свързани, но днес не виждам това правило да е особено вярно. Най-обичам, когато някоя бойна бабичка ме ръгне в ребрата, за да влезе в претъпкания така или иначе автобус. Мен, който почти винаги ставам прав, ако наоколо има млада дама, за да може да седне. Правя се на културен най-вероятно. Или просто се опитвам да си внуша, че трябва да имам уважение към представителите на другия пол, който така или иначе смятам за по-силен. Дали не е време да премина към действие и да стана като героя на онзи виц, който казва: “А-а-а, бабче – не позна. Ти явно като малка си ставала на по-възрастните в автобуса и веж сега докъде си се докарала.” Обикновено на бабите, които се правят на хирурзи и опитват да ми избият бъбреците гледам с чувство за хумор. Черен хумор от рода на: “Бре, нямат време да стигнат до другата спирка, но се ръчкат все едно са маратонци.” Или пък “Хм, накъде ли са се запътили, че бързат толкова много? Сигурно към гробищата.”
И ако тези изказвания са горе-долу в стила на екс-носителя на наградата “Черноризец Храбър” за изгряващ автор Калин Руменов, те отразяват много добре културата днес, разглеждана сред младите хора в България. Днес е модно да си вулгарен, да плюеш наляво-надясно (в пряк и преносен смисъл) различните и да опитваш да натрапваш своето мнение над позицията на останалите. Но така е – запътили сме се към Европа, трябва да умеем да отстояваме своето. Само дето вече в Европа сме официално, а тя така и не иска да приеме това за факт. Ние сме държава с хилядолетна култура? Мдам, и сега имаме страшно много маски и златни накити. Изкарваме си ги с КУРтоазия и търговия с наркотици. И лошото е, че когато Албания, където има също толкова проститутки и дилъри, влезе в Европейския съюз, първия надпис няма да е на български, а на албански (всички надписи в официалните документи и институции на ЕС на 23-те официални езика са подредени по азбучен ред). Което означава, че никой няма и да си прави труда да ни обръща внимание.
Та за Калинчо – един от силните символи на културата днес. Той излезе от същото място, от което излязоха и феномени като Волен, Бойко (а, не Бойко Пенчев, той разбира от култура) и Васко Педераста, познат на всички като Азис. И от което ще излязат още десетки, малко по-малко известни. Мястото е толкова тайно, че всички го знаят. Хората там се възпитават от учебниците, написани от Тошо Тошев и компания, и си мечтаят да се хранят в McDonald's, защото е малко по-американско. И без това една баничка вече струва колкото хамбургер в Мак, дай да ги стигнем най-накрая, мамка му. Те четат Руменов, който дръзна да бръкне в здравето именно на Тошевите и да им прибере наградата. После пък се появи някакъв пикльо, който им взе парите и каза: те са кални, но ще идат за благотворителност. Аз? Да!
Културата обаче не е на това дередже от днес. Министърът доста отдавна пише сбогом със “з”, а от лятото вече може и да “збира”. Но пък често можем да го видим на “културни мероприятия” - да открива и да нагъва. Аз лично много се надявам да го срещна отново – разбрал съм се с една мацка, че известно време ще се виждаме само именно на “културни мероприятия”, за да сменим малко обстановката. В крайна сметка, висенето по градинки в четене на книги не е максимално културно. Те и самите градинки вече не са особено културни. Целите са пълни с отъпкани шорткъти. “Е, не съм тъпкал аз, то вече беше стъпкано, като минах.” Да, бе, сладурче, ама нали всичките културни идиоти, които са тъпкали преди теб, ще кажат същото. Тогава да намерим първия, който е минал от там, да му счупим краката и да му лепнем бележка “Не-Културен”.
Култура. Клаксон. Онзи ден в Брюксел някакъв пич едва не се блъсна в пътния знак, понеже спря, за да ми направи път на пешеходната пътека. А аз дори бях на 3 метра от платното. Ей, приятел, я да влизаш в правия път – да ти таковам и белгийската култура. В България за некултурната наглост само да си помисля да пресека пред някоя кола си смъкват акумулаторите от бибиткане, а майка ми почва да киха от това колко много я споменават. Аз пък за сметка на това обичам да им плюя по стъклата и да им скачам по капаците. Нали и аз съм тръгнал да ставам Coolтурен.
Как така ще съм Coolтурен ли? Като продължавам да си тегля пиратски филми и музика ще си развивам културата на добрия интернет потребител. Като с всяка заплата си купувам по една книга от български автор – култура на четене и уважение към съвременната българска литература. Като ходя на театър поне веднъж месечно – вече съм бил 3 пъти на “Дон Жуан” и все са ме водили хубави мацки, което си е култура на впечатляване на Боби, за когото ебането е признак на висок социален статус (простак е, но понеже е като мен, го обичам). Като продължавам да ставам в автобуса, щом се приближи симпатична правостояща млада дама – култура на превръщане от Дон Жуан в нравствено извисен рицар и култура на обучаване на жените, че лошите момчета са тъпаци.
Като значение ще кажа, че размерът има значение. Може да няма общо и да не е много културно, ама противното твърдят онези, на които не им достига (култура).

* Есенце, реализирано като задача по "Култура и медии" в любммия ми Факултет.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: