Хубав ден!

Днес е първият 29 февруари от 4 години насам. И още цели 4 няма да има друг подобен. Така че го изживей наистина страхотно и бъди с любимите си хора. Не забравяй да им кажеш колко много ги обичаш.

Аз и Блогчо те поъдравяваме с най-великата песен писана някога.

Честит 29 февруари и хубав ден ти желаем!

Моралното удовлетворение от ходенето ми в Сърбия

Като изключим доста успешния репортаж в "Големият тандем", днес получих втора възможност да оползотворя присъствието си на националния протест в Белград миналия четвъртък. След като следобед качих снимката на сцената на митинга, направена с моя телефон, при останалите ми фотографии във Flickr.com, редакторите на NowPublic.com пожелаха да я публикуват като допълнение към техен материал.
Е, вече се изявих и като фоторепортер. Снимката не е нищо особено, но дано ти хареса и на теб. Скоро ще допълня още колекцията от документални кадри.

Най-накрая и аз на блогосреща

Доживях! След няколко пропуснати срещи на блогъри...


Гаден Блогър, затри ми текста. А бе, прати ми снимки, на които ме има, това е.

But you'll never know that!

В Сърбия беше много хубаво. Починах си, понесох си негативите и позитивите. И сега затварям страницата. Недей да ме разпитваш, защото най-вероятно няма да ти разкажа много. В политическия ни блог съм ти разказал както ми се случи в Белград по време на националния митинг на 21.02. Скоро ще ти пусна и обещания текст за обмена.

"Kosovo je srce Srbije" или Alex on the hot spot

Тайни като на снимка

Липсвах ли ти? Е, върнах се...
Едва ли съм чак чисто нов, както обеща преди да замина, но пък има доста за разказване. Въпреки че сигурно няма да ти разкажа почти нищо. Днес обаче ще напиша едно фийчърче/репортажче за вчерашните ни преживявания, ще го прочетеш съвсем скоро в "Големия тандем", а когато Тани от Албания ми изпрати текста, който написах за "иксчейндж"-а, ще разбереш и как е минало горе-долу на обмена.
А другото ще остане забулено в мъгла. "What happens in Serbia stays in Serbia!"

Сърбия... за обмисляне

Утре заминавам за десетина дни за Нови сад, където ще участвам в доста продължителен семинар с Младежката организация на Дружеството за ООН в България, по проблемите на младежта и нейния "empowerment" (ей-това не мога да си го преведа съвсем - нещо за разширяване на правата е май ;). Едва ли е мечтаната екскурзия за мнозина, но за мен си идва точно навреме.
От доста време се чудя как да избягам някъде надалеко с непознати (или поне с един-двама познати), където няма да се напрягам от създавани преди отношения, а ще имам повече време за себе си. Идеална възможност, нямаше как да откажа, макар и да се наложи да вмъкна 10-дневно отсъствие само за един ден. (Ето затова обичам Каките)
Имам за какво да си мисля в моментите, в които не се забавлявам и не се обменям културно. Може и намеренията ми пък да се завъртят на "360 градуса" (хи-хи, обичаш, когато някой каже така, нали?). Със сигурност ще се върна нов. Вероятно по-силен. Гарантирано презареден.

Ето един трейлър за моето завръщане:

Той е х4о. Той не е х4о.
Сега той се завръща. По-чуждестранен от всякога. По-ООН подготвен от когато и да било.
Той е готов на всичко. Обмислил и решен да направи правилния избор.

Тази зима х4о е пораснал. Виж какви изненади ти е подготвил.
Скоро... и на твоето ушенце.

В разпространение от 22 февруари. Часът и мястото знаеш само ти!

Клубната рок-култура у нас

Миналата седмица видях, че във Велико Търново отново са отворили "Спайдър", което означава, че старата столица отново има своето място за (не-чалга) музика на живо. Спомних си за времето, когато тъкмо откривах, че музиката на живо е от съществено значение за моя живот. И музиката въобще. Най-жалкото е, че докато си намерих хора, с които да ходя в "Спайдър", клубът бе ремонтиран и превърнат в дискотека. Така трябваше да се простя с мисълта да виждам любима група всяка седмица. И с нетърпение чаках идването в София, където има доста повече възможности за "изживяване" на жива музика.
Миналото (или по-миналото, не си спомням вече) лято правих едно интервю с Йордан Караджов от "Сигнал" и ненадейно стигнахме до въпроса за клубния рок и това дали има почва за развитие у нас. В София, разбира се, има много повече клубове за жива музика и е далеч по-лесно, отколкото в провинцията, но и бандите май вече нямат много полза от подобни изяви. Ето какво всъщност каза Данчо...

Pic of the day: Двама пичове поздравяват един друг пич за рождения му ден

Двама от най-горещите секссимволи, които светът някога е познавал, поздравиха Блогчо за рождения му ден и за настоящата публикация, която е под номер 200.

Снимка: в. 24 часа

Днес има бебенце...

И запомни най-важното - Блогчо те обича!

Как отпразнува Блогчо първата си годинка и какви бяха подаръците - тук.

Щипка поезия

Все обяснявам, че не харесвам особено много поезията. Една вечер обаче чух нещо от Георги Господинов, прочетено от самия Георги Господинов. "Лаура" е вдъхновено от любимия ми Петрарка (и аз съм писал сонети, какво си мислиш. Даже май те са единственото в стихотворна форма, което мога да слушам с искрена наслада). Изглежда вулгарно, но всъщност някак "има резон". Харесва ми.

ЛАУРА

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече,
а вечер
О, роза през зимните нощи
с виелици снежни и буря!
а сутрин
Ти пак да си пъпка
от кремова роза, Лаура

Подари книга на любимата си библиотека

В началото на зимата Георги Господинов започна "лична" кампания "Подари книга за Коледа", под която отдалеко прозират комерсиалните причини. Сега и аз ще се комерсиализирам. Вчера си взех един много интересен сборник - "Лобиране и лобистки практики". В 3 екземпляра. На път за Института за икономическа политика се замислих колко празен всъщност е разделът за масова комуникация в Университетската библиотека. Затова взех един екземпляр и за там.

Днес отидх в библиотеката, подарих сборника и изрично подчертах, че книгата трябва да отиде в раздела за журналистика и масова комуникация. Надявам се, че ще ме послушат и повече хора ще имат възможност да се запознаят със същността на лобирането, което по света е често практикуван политически похват.

Ето какво ти предлагам сега:

На рождения си ден не прави подарък на себе си, а на любимата си библиотека - подари й любимата си книга, за да могат останалите като теб да й се наслаждават. И не само на рождения си ден, не само любимото си заглавие. Ако искаш, още сега излез и купи онази книга, която не е имало, когато ти е трябвала. Струва си, нали!?!

Нов ден с Лени

Нали знаеш, че когато срещнеш нова любов, вечер не можеш да заспиш от вълнение. Случвало ти се е неведнъж, предполагам. Е, снощи и на мен ми се случи. Отдавна не беше. До 3 часа не спрях да й се наслаждавам отново и отново... Мислех си: "Денят се познава от сутринта!" (Изклиширв!!!) Е, вече денят ми ще започва така:

Good Morning!
Nice to see you.
How you've been?
It's the beginnig of another lovely day!

Скандално: Обуха софийския Пикльо

София, Докторска градина - 01.02.2008 @ 14.18


*Captured via my Nokia 6300.