събота, 3 януари 2009 г.

Бъди егоист 1

За новата година ти пожелах да си егоист. И мисля цяла година да ти показвам какъв егоист искам да си. Или поне би било хубаво да бъдеш. И понеже истински съзнавам какъв егоист съм и самият аз понякога, по този начин ще показвам и на себе си какъв егоист трябва да бъда всъщност.

Изгледай този трейлър.

Имало ли е моменти, в които в главата ти е изниквал въпросът "Кой си ти?". И дори никога да не се е налагало да те питат "Как можеш да си играеш с чуждите животи?", силата на твоята воля пак може да бъде част от ново начало за някого.

Това е филм за най-големия егоист на годината - Бен Томас. Егоист, който решава да промени живота на седем души. Но накрая всичко завършва със самоубийство. И сълзи... Изгледай го.

Ето и едно доста симптоматично интервю с Уил Смит, който освен за последния си филм говори и за начина, по който въобще прави мултимилионно кино - със себераздаване и амбиция. Имай предвид, че верояно нямаше да е любимият ми актьор, ако зад него не стоеше голям екип, но и ако той не следваше напълно пъят, по който е поел за изграждане на кариерата си.

За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

2 коментара:

  1. Ха, аман от съвпадъци! Вчера го гледах и тъкмо мислех да пиша. Както и да е.
    Филмът наистина е страхотен и представлява някак симптоматично начало на новата година. Много силен, много философски, дълбок. И ако The Pursuit of Happyness беше първият филм, който ме накара да гледам на Уил с други очи, а не като на "анимационен герой", то 7 Pounds ме отнесе в друго измерение.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз "Преследването..." не го разбрах докрай. Вероятно защото за пореден път гледах филм на 5-6 части. Но така се получава.
    Всъщност, на Уил трябва да се гледа с други очи още след "Легендата за Багър Венс", където отново играе мистериозен добряк. Аз и на "Хенкок" ти обясних къде са му характерните места. Същото е като с другия ми любим актьор - Адам Сендлър, който се опитва да продуцира "замислящи" филми, но не му се получава - прекалено е странен. Нещо средно между Джим Кери и Том Хенкс, да кажем.

    ОтговорИзтриване