вторник, 30 юни 2009 г.

Спортната империя на Ирена Кръстева – от тотошеф до (евентуален) собственик на футболния шампион

Цялата българска общественост е скандализирана от едно име през последните няколко години. Първо бе обвинена в опити да приватизира спортния тотализатор, после, синът й бе уволнен и после назначен отново на поста зам.-министър в министерството на бедствията и авариите. Сочена е за човек на ДПС, а в последните месеци сериозно се е захванала да прави сметки с правителството за привлекателни имоти в столицата. Имаше апетити към пловдивските „Ботев“ и „Спартак“, а най-накрая и към шампиона на България „Левски“ (София). Притежава сериозна част от медиите в България и е икономическо страшилище за българския бизнес. За всеки, който е живял поне седмица в България не е много трудно да се досети, че става въпрос за Ирена Кръстева.
Тази разработка има за цел да проследи, без претенции за пълнота, развитието на спортната империя на Ирена Кръстева от шеф на Български спортен тотализатор до евентуален бъдещ собственик на шампиона на България по футбол – ПФК „Левски“ София. И дали всъщност Кръстева не е надминала очакванията, с които е било натоварено нейното назначение за шеф на БСТ, за да се превърне в медиен могул 7 години по-късно.
Ще бъдат разгледани някои от последните големи спорни сделки и опити за сделки на Кръстева, за да видим защо все още не е успяла да купи „Левски“ София. Всичко това, през погледа на българските спортни медии и отдели.

Началото: Кой вкара Ирена Кръстева в играта?

Ирена Кръстева влиза в спортните среди без никакъв опит, но пък на сериозен ръководен пост. Според публикация в бизнесседмичника „Капитал“ „четиридесет и шест годишната филоложка е назначена на 20 септември 2001 г. за изпълнителен директор на “Олимпика”, едно от търговските дружества на ДАМС. Нейното име дотогава бе напълно непознато в средите, които се занимават с управление и маркетинг на спорта. По същото време синът й Делян Пеевски, който е едва на 21 години, става председател на управителния съвет на държавната фирма “Пристанище Варна” ЕАД. Според съдебния регистър Пеевски е и председател на “Национално младежко движение Симеон Втори”, а негов заместник е Росен Дичев, син на пресаташето на царя Галя Дичева. Пеевски е и парламентарен секретар в Министерството на транспорта.“ На 26 февруари 2002 година Ирена Крустева вече е шеф на Бъгларския спортен тотализатор, след като бившият председател Неделчо Прошков е свален след рекордна като печалби за тотализатора година.
Тази публикация всъщност развенчава първия мит за произхода на финансите на Кръстева – докато в момента продължава да се смята, че е свързана с икономическите кръгове около Движението за права и свободи, тази публикация насочва вниманието и към връзките на сина й с НДСВ по времето когато царската партия е все още на власт в истинския смисъл на думата. В публикацията се правят още връзки с разместване в делодържателите на „Еврофутбол“ и евентуалните нарастващи печалби на частния тотализатор, който компанията на Васил Божков – Черепа се очаква да пусне. „Дали назначението на Ирена Кръстева не е част и от оформянето на новата политическа номенклатура“, питат се Нора Тарандова (тогава Гунчева) и Станил Йотов. Разбира се, прогнозите им се сбъдват.
Големият удар за Кръстева идва обаче в края на 2005 г., когато е изхвърлена от ръководната позиция в БСТ от новия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. На 24 ноември прясноназначената за спортен шеф олимпийска сребърна медалистка по спортна стрелба от Сеул '88 подписва заповедта за освобождаването на Кръстева и всъщност отваря нов път за развитие на завършилата и журналистика бъдеща медийна императрица. Ирена Кръстева веднага започва медийна война срещу Лечева, твърдейки, че уволнението й е следствие от бизнесинтересите на съпруга на спортната шефка Манол Велев. (Най-странното в случая е, че Кръстева ползва като довод същата тази нова спортна игра на „Еврофутбол“). Само година и половина по-късно тя вече може да си позволи война срещу всеки, след като от 24 юли 2007 г. нейната фирма „Нова българска медийна група“ е собственик на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, купувайки ги от журналистическия гений Петьо Блъсков. Освен това, синът й вече има пост и в правителството на Станишев, като според Медиапул „той поставил услугите си на разположение на ДПС и от тази позиция се е опитвал да се меси в работата на Държавния резерв“.

Медиен могул или спортна императрица?

„Чрез Ирена Кръстева ДПС контролира медийно 2/3 от страната“, пише Елица Елефтерова в електронния портал Money.bg ден след като ставя ясно, че ДАНС ще проверява откъде идват парите на Кръстева. Проверката на спецслужбата не показа нищо, но е факт, че днес тя е собственик на редица медии: телевизиите ТВ7 и ББТ, вестниците „Експрес“, „Меридиан мач“, „Марица“, „Борба“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. Носят се слухове, че вече е купила и „Стандарт“ и „Пари“.
Горе-долу по времето на публикуване на материала в бизнессайта започва и новата спортна офанзива на Ирена Кръстева. В края на 2008 г. започва да се върти новината, че скандалният шеф на пловдивския „Ботев“ Димитър Христолов е намерил купувач за „канарчетата“ и всъщност става въпрос за амбиции на младия Делян Пеевски, който си бил харесал жълто-черните. На 22 декември обаче става ясно, че сделката няма да се състои и семейство Кръстеви тръгва да търси друга спортна жертва за себе си и финансовия покровител Кооперативна търговска банка. Това от своя страна разочарова напълно играчите на „Ботев“, които явно са имали последни надежди за измъкване от мизерията в лицето на инвеститорското семейство.
Всякакви интриги около продажбата на „Ботев“ обаче остават на заден план, когато на 28 януари най-големият български спортен ежедневник „7 дни спорт“ гръмва със заглавието „ДПС иска да купи Левски?“. До края на деня всички електронни медии в страната говорят за това, че Ирена Кръстева е направила официално предложение на адвокат Тодор Батков за закупуването на „сините“ и вестник „Стандарт“. Според електронното издание Медиапул „самият Батков не отрича, че търси инвеститор, който да помогне финансово на футболния клуб. На общото събрание на акционерите на клуба в края на декември е била отчетена годишна загуба от 300 хил. лв. Това се случва за първи път в историята на "Левски".“ Истерията е подхваната и от сайта на в. Сега, където се обяснява, че няколко дни по-рано кметът на София Бойко Борисов е обвинил „в принадлежност към ДПС именно този кръг около Кръстева, Василев и съвместната им фирма "Си Ди Дивелопмънтс", която в момента вече държи ИПК "Родина"“. Изданието допълва, че „в политическите среди се разпространява версията, че хората на Доган всъщност проправят път в България на известен холдинг от Турция. Холдингът притежава част от най-важните медии в Турция - вестници, списания и тв-канали“. Повечето медии цитират и самия Батков, който отрича да продава „Левски“, но признава, че не би отказал финансова помощ, ако някой друг иска да съфинансира клуба.
Две седмици по-късно отново тръгват съобщенията за мераците на Кръстева и син, този път към пловдивския „Спартак“. Според информацията на сайта „Нов спорт“ тя е преговаряла за футболния клуб преди да се среща с Димитър Христолов за „Ботев“ и сега отново се връща на тема „Спартак“. Изданието съобщава, че „Втородивизионният клуб представлява сериозен интерес, тъй като стадион „Тодор Диев", на който играе, е взет на концесия. Съоръжението се намира на едно от най-оживените места в града на тепетата, в близост до централна гара, две автогари и популярен хипермаркет. На 5 март общинският съвет ще отпусне още 3 декара към стадион „Тодор Диев", след което шефовете на Спартак (Пд), Ирена Кръстева и КТБ ще седнат на масата за финални преговори“.
Това обаче се оказва малко затишие пред буря, тъй като в началото на април отново се появяват спекулации, че Кръстева иска да купи „Левски“. Много е вероятно това да цели разконцентрирането на футболистите преди най-важната част от шампионата, още повече, че е примесено и със слухове за закупуването на... пловдивския „Ботев“. Безплатният вестник „19 минути“ отново хвърля бомбата, пускайки материал, твърдящ „Продадоха "Левски" и в. "Стандарт"?“. Това обаче се оказва поредната изкуствено създадена шумотевица, предвид способността на сензационната медия да публикува стари информации и липсата на навик да цитира източниците си.
Последната вълна около сагата „Ирена Кръстева – собственик на „Левски“ се завъртя на 17 юни, когато Тодор Батков пред няколко медии заяви за пореден път, че няма да продава шампионите. Носителят на орден „Стара планина“ „се кълне: Няма да пусна ДПС в "Левски", цитиран от вестник „Новинар“. Дали обаче това „отричане“ бе случайно или някой има голяма тайна?

Истината или се осмеляваш?

Историята около Ирена Кръстева и нейните имотно-спортни завоевания изглежда наистина епична. А купуването на „Левски“ би я коронясало наистина като спортната императрица на България. И би донесло дивиденти на икономическите кръгове около нея, разбира се. Тепърва предстои да видим дали Батков наистина няма да й продаде българския шампион. Всички следим темата в медиите с интерес...
Прочети

понеделник, 29 юни 2009 г.

От блогър нагоре

Тия дни съм само избори и политически блогове. И накрая ми дойде музата да взема едно среднощно интервю. С кого ли?
Докато представях някои характеристики на българската политическа блогосфера на блогкампа-а през април, една дама ми опонираше съвсем аргументирано. А сега, 2 месеца по-късно, е кандидат-депутат за 41 Народно събранив от листата на Синята коалиция в Перник.

Това е Мария Ненова, автор на блога за преводи и чужди езици "Метафрази".
Ето как отговаря тя на въпросите, чиито отговори ще включа в дипломната си разработка за политическите блогове като средство за печелене на избори.

Какво може да накара един блогър да се захване с политика?
Занимаването с политика или дори с една обикновена гражданска инициатива може да се случи само ако човек наистина се вълнува от дадена кауза и е готов да даде за нея свободното си време, труда си, съня си. Аз лично реших, че политиката е начинът да се боря за нещата, които най-много ме вълнуват и че щом мога физически, то е просто задължително да го направя.

А успешна ли е тази мисия?
Гърците имат една хубава поговорка за подобни въпроси :) „Ще покаже аутопсията“ :)

Всъщност, повече като политик или като блогър се възприемаш?
Блогър. За да почна да се наричам политик, ще трябва да придобия още знания и опит.

Приложим ли е в България моделът “Обама” като начин на водене на предизборна кампания?
Всичко е приложимо. Въпросът е какъв ще е крайният резултат, а аз не се наемам да предположа какъв би бил той днес в България.

Може ли един блог да повиши изборния резултат на един политик и при какви условия?
Да го повиши забележимо - едва ли. Но със сигурност има положително влияние за дългосрочната добра репутация на един политик. Жалко, че не съм мажоритарен кандидат, но дори и като втора в листата на Синята коалиция за град Перник, пак ще може да се види дали онлайн присъствието ми е свършило работа за спечелване на гласове в родния ми град, или просто е повдигнало духа при убедената, а защо не и при колебаещата се съществуваща онлайн аудитория на партията ми.
Прочети

събота, 27 юни 2009 г.

В нощта на изборите...

... ще бъдат изречени доста празни приказки, ще се направят и много празни обещания. Аз ще съм там и ще се смея. И ще свърша малко работа като блогър.

Ето обаче как се справят някои с изборите. Предполагам, помниш как Обама спечели всички с личното отношение към избирателите и с подкрепата на хората на изкуството и най-вече от underground-средите. Сега "Зелените" май също се справят незле, предвид ограничения им бюджет.

Прочети

неделя, 21 юни 2009 г.

После е**нье нема каенье

Много хубава македонска рекламка за изборите. Мисля, че няма нужда от коментари.

Прочети

Дали блогърите са журналисти (по време на избори)?

Сериозно място в дипломната си работа съм отделил на въпроса "Журналисти ли са блогърите?". Тъй като тя е посветена на политическите блогове в изборен период, е много важно да имаме представа за това как политиците се отнасят към блогърите - като журналисти или като обикновени избиратели.
И в крайна сметка дойде време да разберем как стоят нещата на родна почва. Арбитър този път ще е пресцентърът на външно министерство, който раздава журналистическите акредитации за изборите.Изпратих попълнена регистрационна форма и обясних, че акредитирането на журналисти е практика в "белите" държави кто САЩ, Германия, Великобритания. После Христо допълни, че още по-ефектно би било да им кажа, че, ако не ми дадат акредитация, ще са все едно в Ирак и Иран.
Това не е просто експеримент! Време е политическите кабинети и администрацията да покажат, че наистина има свобода на словото в България. Защото при положение, че 70% от медиите у нас са собственост на дамата Ирена Кръстева, въпросната свобода няма как да съществува през традиционните източници на информация.
Прочети

четвъртък, 18 юни 2009 г.

Секс дестинация: София

Какво вижда всеки пътник, докато чака багажа си на трета лента на Терминал 2 на софийското летище? Не знаеш? Казвам: три ултраголеми билборда, рекламиращи стриптийз барове. Краси Гергов е захвърлил голфа и е почнал да търгува с женска плът, ще си кажеш. Ами не, за нещастие, Краси явно не знае какво се случва там, защото съм абсолютно сигурен, че би направил наистина сериозен бизнес от това: София като секс-дестинация.
Нека даваме примери. Ще дам най-добрия, всъщност. А кой е най-добрият пример за добър маркетинг на населено място, който обхваща всеки един елемент от града? Именно, Амстердам. Амстердам с неговите три хиксчета, които са символ на трите бедствия, сполетявали града (наводнения, пожари и чума). Амстердам с неговия Red Light District. Амстердам, където през няколко метра можеш да влезеш в кофишоп-а и да си попушиш наволя. Амстердам, който вече близо 9 века е сред най-важните градове в Европа.Та същият този Амстердам е обсипан навсякъде с едни симпатични кръстчета - ХХХ. Символ са на спонатите вече бедствия, на сърдечните целувки или на порно-филмите. Помисли си сега как всичко това се връзва с картичката, която ти донесе Влади (или Наско, или Митко, или Жоро, избирай...) с наведена гола блондинка, погледната отзад, на която пише "Иска ми се да си тук". И ми кажи дали няма да е първото място, на което да поискаш да идеш.Така де, защо само Сандански да е добра секс-дестинация у нас? Нека такава стане и София. И без това всяка вечер патрулка на жандармерията пази проститутките на кръстовището между Витошка и Пенчо Славейков. Тя едната си е истинско културно съкровище - близо 150 килограма. А ощо по-голяма атракция са и публичните домове в близост до Ларгото - излизаш си от бардака и срещаш президента или премиера, които току-що са пристигнали на работа.
Разбира се, разликата между София и Амстердам е гигантска. При нас билетчето за метрото и автобуса е левче, а там - 7 (3,50 евро). Те си имат закони, които легализират проституцията и марихуаната, ние нямаме. След последните избори им забраниха халюциногенните гъби, а ние ходим за гъби баш по избори (и затова после 4 години сърбаме кофти гъбена каша).
Идеята за София като секс-дестинация хич не е лоша. На повечето амстердамци този имидж им идва много добре, особено в бизнес-отношение. А и това е хубав начин емигрантите ни да се приберат у нас (особено момичетата, който сливенските Йоско и Кондьо засилват ежеседмично към Нидерландия и Белгия). Туристите така или иначе по цяло лято пият евтино по морето, поне да идват през зимата да чукат евтино в столицата.
Бойко, взимай се в ръце. Иначе всички ще го караме на една голяма чекия.
Прочети

понеделник, 8 юни 2009 г.

Харесва ли ти? Направи промяната!

Прочети

неделя, 7 юни 2009 г.

Най-истинското хайку

Ти не си тръгваш.
Аз не си тръгвам.
Обичам те.
Прочети