И в крайна сметка дойде време да разберем как стоят нещата на родна почва. Арбитър този път ще е пресцентърът на външно министерство, който раздава журналистическите акредитации за изборите.
Изпратих попълнена регистрационна форма и обясних, че акредитирането на журналисти е практика в "белите" държави кто САЩ, Германия, Великобритания. После Христо допълни, че още по-ефектно би било да им кажа, че, ако не ми дадат акредитация, ще са все едно в Ирак и Иран.Това не е просто експеримент! Време е политическите кабинети и администрацията да покажат, че наистина има свобода на словото в България. Защото при положение, че 70% от медиите у нас са собственост на дамата Ирена Кръстева, въпросната свобода няма как да съществува през традиционните източници на информация.
2 коментара:
Приятелю, по твоята логика следва, че всеки, който има блог, може да се акредитира. Би ли опитал с тази логика в пресцентъра на НАТО, Европейския съюз, за изборите във Франция например? Тогава ще ми е интересно да си споделиш мнението...
Иначе си прав - темата "журналист ли е блогърът" и изобщо свободното слово в Интернет е нещо, което наистина си струва да се изясни.
Светла (не е анонимно - можеш да ме намериш на ICQ 119421587, сега нямам време за регистрации l google)
Здравей, Светла,
Далеч съм от идеята, че всеки с блог е журналист. Защото НЕ ВСЕКИ С БЛОГ Е БЛОГЪР!
На въпроса ти: Гарантрам, че пресцентъра на ЕП щеше да ми даде акредитация за евроизборите. по безброй много причини. Най-вече, те имат изградена политика на уважение към гражданите и гражданската журналистика.
И все пак мен ме акредитираха за НДК следващата неделя. Една от основните причини да не ми откажат е, че винаги опитвам да аргументирам своето мнение, било то и пристрастно - няма нищо лошо в плурализма, а и не съм анонимен - лесно е да се види кога какво къде съм писал.
Но пък се радвам, че българските институции уважават труда на блогърите.
Поздрави,
Алекс
Публикуване на коментар