петък, 13 ноември 2009 г.

20 години по-късно

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.
Прочети

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

За една банка, една жена с кредит и един полицай...

Криза е. Нивото на необслужваните кредити се е покачило сериозно и идва времето банките да си вземат дължимото от нередовните кредитополучатели. Какво прави обаче един МИЛИЦИОНЕР в подобен случай?



Банката е без значение в случая. Факт е, че тя има най-сериозното антикризисно онлайн присъствие сред финансовите институции у нас, така че чакам развитието на скандала.

Чакам и Голямата уста Цветанов да накаже милиционера-мутра, заради прекомерно използване на сила!
Прочети

сряда, 4 ноември 2009 г.

Какво е да си блогър?

Много пъти съм отговарял на въпроси, свързани с блоговете. От "Журналисти ли са блогърите?" през "Какво правят блогърите?" (от тази сутрин) до това дали блогърите и техните блогове могат да бъдат ползвани като средство за набиране на гласоподаватели по време на избори... Май не ми се е случвало обаче да отговарям на въпроса "Какво е да си блогър?" в точно тази формулировка. Айде, първи опит...
Да си блогър означава да бъдеш себе си. В личния блог няма поза (не би трябвало), има една единствена личност, около която се върти целият свят. Ако си пич - харесват те и те четат. Често малко хора, но по много пъти. Ако си кофти, ти се дразнят и ти пишат кофти коментари. И пат може да те четат по много.
Да си блогър е да си друг тип комуникатор. Никой не очаква от теб да правиш сензации, но всички те четат заради самия теб и защото пишеш страхотно и увлекателно. Пишеш за всички онези неща, които скапаните традиционни медии все пропускат, защото рекламодателите няма да плащат, ако са там.
Да си блогър означава да работиш в PR агенция и да можеш да си позволиш да пишеш срещу водещите медии. И на работното ти място да те ценят точно заради тази смелост.
Да си блогър е като да си шофьор на влакчето в метрото. През блога ти минават десетки, стотици, хиляди хора. А ти трябва да бъдеш добър с всеки един от тях.
Да, знам, че честичко наминаваш, очаквайки да съм написал нещо, което да осветли деня ти малко. Но това е да си блогър - да пишеш, когато имаш какво да кажеш. И когато някой има нужда от теб, винаги да има нещо от теб, което да му дадеш в блога си и не само.
Да си блогър е да пишеш с постоянство и отговорност. И постепенно да се превръщаш в блогър като Боян, Еленко, Комитата и Лонганлон, които просто ги четат всички. Е, питай тях какво е да си блогър! Аз не съм докрай сигурен дали знам...
Прочети