петък, 13 ноември 2009 г.

20 години по-късно

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: