12 декември 2009

Топ 5: Най-(без)полезни начини да избягаш от болката

Смъди, боли, кара те да крещиш от болка... Ето пет начина да избягаш от болката*

5. Стоиш в Skype и чакаш някой да ти пише и да те разсее. Няма смисъл, никой няма да сподели болката ти, нито да те разбере. А повечето искаш да ги изриташ в главата... И не пипвай блога, никой няма да прочете както трябва публикацията.

4. Пускаш си музика и се разтанцуваш. Ехо, сладурче, какво си мислиш, че правиш? Музиката спря преди няколко часа. И спри да клатиш глава - това не е танц, от умората е.

3. Отиваш в кухнята и се набухваш с всичко, което намираш в хладилника. Цъ, пак не позна. Ако не усещаш, стомахът ти е свит на топка. И супата, която сготвяш набързо, също не е вкусна. Мамка му, торбичкта с любимата ти подправка е пробита. Както е пробито и онова туптящо (поне досега) нещо в лявата част на гръдния ти кош.

2. Решаваш да се разходиш навън, студеният западен вятър малко да поодуха и да ти проветри мозъка. По пътя обаче се усещаш, че си без шапка. Нищо, де, тя и главата ти не си е точно на мястото.

1. Обаждаш се на когото трябва и болката спира. А сега, де. Ами ако те изпревари? Айде, гледайте само да не оплескате пак нещата, както го направихте само преди няколко часа...

* Нали знаеш, че няма смисъл да опитваш? Не си тийнейджър, а това не ти е измислен тийн-вестник с рубрика на чичко доктор. В живота тия неща не се получават. И да, болката понякога може да ти пръсне главата, както е сега...
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

2 коментара:

  1. Не знам дали ти се е случвало понякога да чувстваш, че болката не само ще пръсне главата ти, а ще те пръсне целия.И нищо няма да остане от теб. И в такива моменти си мислиш: " А дали и сега е останало нещо от мен, когато няма момент, в който да не мислиш за нея; когато постоянно чувстваш една празнина отляво; когато въпреки че се "смееш" с останалите, че "участваш" в разговорити им, ти пак си някъде другаде?" На онова място. И търсиш онзи поглед. Погледът, който те пронизва с такава голяма сила, която трудно можеш да опишеш. Защото пак си почувствал онова странно, но приятно чувство. Точно там, отляво, където малкото, но имащо толкова голямо влияние върху теб, образувание пак е забило с все сила...Но след секунда осъзнаваш, че погледът го няма. Че очите ги няма. А само части от чувството са останали, поне засега. Е, да, вече не сме деца да се самозаблуждаваме, но въпреки това надеждите, мечтите, илюзиите са станали още по-силни и още по-големи. Както и нуждата някой да те разбере, но истински, а не да ти каже по задължение поредните заучени фрази. Но май такъв човек няма. Или!?
    P.S.Съжалявам, ако съм те отекчил, защото се получи малко дълъг коментар.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара, не е нито прекалено дълъг, нито отегчителен :)

    Отговорът на въпросите е: Да, няма те. Но пък това е начин да оправиш нещата, когато мозъкът ти работи на пълни обороти и постигаш ефективност и в други неща.

    :)

    ОтговорИзтриване