вторник, 30 март 2010 г.

Picket Fences


Един разхвърлян живот на едно разхвърляно място...
Прочети

събота, 20 март 2010 г.

Живеем ли в политическа педофилия?

В България (все още) не е престъпление да се снимаш с приятелите си и да качваш снимките в различните мрежи за споделяне на файлове. Не е престъпление и приятелите ти да са с десетина години по-малки от теб. В този ред на мисли, публикацията няма за цел да внушава присъда за деянията на обвиняем в педофилия доброволец на няколко НПО от Силистра.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.

За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)

От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...

Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?

Да видим обаче нещо интересно:



Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.

Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:

Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.


И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.




В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.

P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.
Прочети

събота, 13 март 2010 г.

Кой съм аз извън работата?

Снощи се прибирах от офиса и се почувствах много странно. Замисляйки се за разговорите с приятели за виждане след 8 часа и с други приятели, които в 8 все още не са свършили работа, се усетих, че съм от онези проактивни типове, които не уважават термина "работно време". И вероятно това е нещото, което ми казва, че обичам работата си.

Кой съм аз в работата? От 3 години и няколко седмици съм част от екипа на PRoPR Агенция. В момента официалната ми позиция там е PR консултант.

Повече за това какво правя в работното си време ще научите в понеделник, когато ще излязат резултатите на третата опитна мишка (Аз) в експеримента на Петя Н. Георгиева PR Everiday Life. Цяла седмица пописах за работата, сега да попише малко за това, което ми се случва извън нея.

Преамбюлът ме води към мисълта, че публикацията по отправената от Васи покана за блогмийма на Марио "Кой съм аз извън работата?" няма да е особено лесен, понеже не остават много възможности. Този път обаче ще опитам да отговоря на предизвикателството с упражнението "анализ на картинка".

Това е снимка на "нощното ми шкафче" - чудесната табличка, която ми е винаги подръка, за да държа там най-спешните ми неща за вкъщи. Общо взето, тук са нещата, които ме занимават в последните дни и които си правя у дома.


Я, две книги. Извън работата си съм бивш професионален книжен блогър и настоящ главен редактор на най-готиния сайт за книги и четене в България. А може би и на Балканите. Всъщност, всичко, което правя за "Аз чета", отива и малко към графа "работа", защото със страхотния екип ти готвим много вълнуващи неща. Но ще почакаш малко. "С дъх на канела" е последната книга, която прочетох. Започнах я след като изгледах филма на кино. Напоследък ходя по-често по киносалоните, но и вкъщи филмите ги изяждам със субтитърчетата. Събраната колекция на Богдан Русев пък ще я чета съвсем скоро - засега си пипам релефната корица с форма на оребрена грамофонна плоча. Действа доста добре за приспиване.
Тефтерче. Обичам да си записвам разни неща. Допреди година-две имах специални книжки, в които отбелязвах по нещо готино всеки ден. Вече не ходя с раница и е малко по-трудно.
СD с пресматериали и пликче с вълшебната писалка на Пърси Джаксън. Пак е свързано с промоцията на книга и отново с кино. На което обаче не успях да отида, заради "обилния" снеговалеж от 1 см., който задръсти София.
Диктофон. Вътре е записът от интервюто с Райчо Станев, което правих миналата седмица. Окааз се, че освен страхотен визуален артист, е и голям пичага. Райчо, не диктофонът.
Последните 3 броя на сп. Т.Box. Много свежо тийн-списание, което си чета с интерес. Последната корица е мааалко комерс, но така, децата сигурно харесват тунингованата си кака Аксиния. Като си спомня, че едно време четях Рики Кандидатгимназист, докато останалите четяха Тийнейджър Love, направо си мисля "Умен ше ми дойдеш нещо, а?".
iPod. Третата голяма страст - музиката. Едно време не свалях слушалките от ушите, сега съм на 80%. Обичам да слушам цели албуми поне по 100-тина пъти или пък да въртя една и съща песен по цял ден. Обикновено тегля тавите още преди да излязат, но това май не трябва да е нещо, с което да се хваля.
Визитна картичка на Иво Борисов. Това беше "приятел №2000" на "Аз чета" във Facebook и всъщност последния човек, с когото съм ходил в някоя от веригите кафетерии. По принцип недолюбвам кофеина, но човек няма как да не се прекланя пред този маркетингов и франчайзинг гений, наречен "кафе верига".

Какво няма на снимката? Обичам да се виждам с приятели след работа. Разбира се, половинката е приоритет. Най-ми е добре, когато се срещам с хората на 4 очи, точно защото мога да ги гледам през цялото време в очите. Обичам и да пътувам, стига да има кой да направи маршрута. Даже и пописвам за пътуванията си понякога - Утрехт и Брюксел. Имам и поне 100 000 други блога, за които така или иначе ти е пуснало да слушаш, затова ги пропускам.

Може да се чувства поканен да поеме щафетата... всеки, който прочете тази публикация.

P.S. Това е първата публикация в този блог, която получава таг "работа". Тълкувай го, както си искаш :)

P.P.S. Както става ясно от написаното мааалко по-горе, съм от малкото хора, които пишат Аз с главна буква :) :)

Update: P.P.P.S. Люси ми напомни, че в етикетите съм пропуснал "хаймана". Тази световна несправедливост е поправена. :) :) :)
Прочети

сряда, 10 март 2010 г.

Яне Янев Unplugged



Започна да ми писва от Яне Янев. Едно време ми харесваше младото петленце, което подскачаше отляво-отдясно с подаянията от ченгетата и имитацията на работа. Днес обаче дори на цялата клоунада, в която се е обърнала политиката у нас, Яне изгелжда нелепо.
Какво виждаш на този клип горе? Как Янев се е качил на една кола насред Ларгото и говори "шменти-капели". Извинявайте за цитата. Около него са се събрали 500, максимум 1000 екскурзианти със съмнителен произход. Всички те си викат редовно подаваните реплики, но в очите им не се чете онази страст, която би трябвало да имат. Може би защото семействата роми, пенсионери и явно безработни младежи, докарани с автобусите тази нощ, чакат само оранжево-синият вожд да млъкне и да се запътят към Женския пазар, ЦУМ или нещо по-интересно за разглеждане в Софията.
Какво всъщност си мисли, че прави, екс-земеделецът и настоящ "консерватор"? Облечен във видимо големия му балтон, крещи несвързани реплики срещу премиера Борисов. Претендира да бъде опозиция. Има ли обаче някаква реална контратеза на това, което прази правителството? Чухме ли РЗС да излезе с някакви конкретни предложения за промяна на статуквото? Направиха ли набедените консерватори реални действия за подобряване на политическата обстановка? А някаква идея дали има Яне как, аджеба, ще се установи тази конституция и кой ще я пише? Може би той, като събере половин процент на следващите избори?


Вече лидерът на "Ред, законност, справедливост" не ми прилича на петленце. Идва ми малко като да е на караоке. От икебана дървесата ги боли. От Яне и мен вече ме боли (глава)...
За съжаление, той продължава да си изпълнява много добре клакьорската роля, докато положението става все по-лошо и по-лошо.
Прочети

събота, 6 март 2010 г.

Сън в съня

Много се чудех как точно да участвам в тазседмичния #blogch. Със сигурност не искам да е текст, а ако имаш идея как точно рисувам, трябва да се радваш, че не пускам някаква картинка :). Въпреки това, все пак става въпрос за визуален проект...

Опитах да си представя нещо, пускайки си "Сън в съня" на PIF. И се появи нещо красиво. Сега ще се визуализира и пред теб. Пусни си го заедно с песента, за да видиш какво ми става от време на време, като се заобиколя с хубава музика.



Сега се очаква да коментираш тук и да гласуваш евентуално в Svejo, така че... Но само ако ти хареса.
Прочети

четвъртък, 4 март 2010 г.

Милиционерският флашмоб

Цветанов е много симпатичен бивш младеж.
  • Първо започна тайна операция срещу "Наглите".
  • После обяви в ефира на БНТ1, че в момента тече операция "Факирите".
  • Сега направо си ги предупреждава: "Министърът на вътрешните Цветан Цветанов обяви операция "Октопод 2", която ще бъде проведена из страната.", гласи цитатът в днешния "Дневник".
Честно казано, акциите на МВР вече започнаха да стават все по-нелепи и да заприличват на провалени флашмобове: от "Аха-аха да го направим след малко, спецчастите - тръгвайте натам." до "Пичове, гответе се - утре идваме да ви приберем."

А преди просто дребните ченгета доносничеха на бандитите. Сега го прави ченге №1 (тук не в ДС-смисъла на думата, въпреки че не е крайно грешно).
Прочети