неделя, 22 април 2012 г.

Това - да, това - не

Напоследък много си говорим за copy-paste-а. За това, че медиите (дори и печатните) са се превърнали в "информационни агенции", които само препубликуват взети от други места материали; че често наградите за журналистика отиват именно при такива медии/журналисти, може би като стимул да продължават в същия дух; че хората до такава степен са влезли в това русло и предпочитат да четат/споделят/коментират само изпразнено от собствен облик "съдържание" - мъдри мисли, приписвани на имена от историята, котенца/кученца, четящи книжки бебенца...

И в тези условия се налага да правиш избор...

Ако си доставчик на съдържание за медиите (да кажем, че правиш нечии връзки с тях), можеш да се надяваш, че ще новината ти ще мине непроменена сред всички останали копипейстнати текстове и да се радваш. Ако не стане и те пренасочат към рекламния отдел, без значение от значимостта - следващия път...

Ако си доставчик на съдържание за аудиторията (което напоследък невинаги е равно на медия в журналистическия смисъл на думата, за съжаление), пак можеш да избираш - да пускаш всичко 1:1 с намеса по най-малката допирателна, лишавайки се от собствен почерк, или да избираш най-интересното за твоята аудитория, да го персонализираш (буквално) спрямо нейните разбирания и очаквания и да я пазиш от... хм, плявата.

Винаги съм предпочитал да действам на принципа "Това - да, това - не". Да, прави медията ти по-малко четена и с по-малко налична информация. Но пък я превръща в източник, на който хората вярват и се доверяват. Винаги съм съветвал хората, с които работя, да не спират да влагат себе си в своите материали, дори да рискуват да ги направят прекалено лични - подписват се под своите текстове, все пак. А и усилието си струва.

Всеки обаче може да прави избор сам за себе си. Ти какво избираш?
Прочети

понеделник, 16 април 2012 г.

Как се влюбих в Google

Ох, убий ме с камъни, почти винаги заглавията ми излизат fake, но все тая - почвам с една мисъл, свършвам с друга (обикновено за любов). Е, сега пак ще говоря за любов, въпреки че не робувам на марки обикновено...
Картинка: hnella.blogspot.com
В интерес на истината в Google-продуктите съм влюбен доста отдавна, но от Нова година насам все едно се влюбвам отново след 6-годишен брак...

Всичко започна в началото на 2006-та година с избора на Blogger като платформа за блога ми - и до ден днешен "Хайку за вълци", макар и под ново име и на собствен домейн, си се хоства безпроблемно на поддържаната от Google платформа за блогинг (и микроблогинг в зависимост от темплета). Малко след това прекарах няколко дни в усъвършенстване с Google-търсенето и доста месеци в складиране и категоризация на RSS-фийдовете на сайтовете и блоговете, които си заслужава да чета, в Google Reader. Не харесвах Gmail заради скорострелността, с която почти всички мои познати си направиха пощи там - бързите моди винаги ме отблъскват: или съм сред първите, или ме пиши "бегал". Google+ ми е много симпатичен и продължавам да го ползвам, въпреки празнотата, с която ме посреща винаги... (смятам обаче, че шеърването на всяка моя публикация или публикация за клиент си носи достатъчно ползи при google-търсене на съответното съдържание, затова +1 като действие ми е по-важно дори от Facebook Like)

И дойде време да си призная как се влюбих отново в Google, този път за още по-дълго и (дано не се случва) безвъзвратно - с взимането на телефон с Android, който ме принуди да си създам Gmail акаунт, с него да започна да преглеждам файловете без да ги свалям и по този начин да ги прехвърлям директно към Google Docs, където да бъдат съхранявани в прилично голям архив, в който мога да търся по най-лесния начин (все едно от Google-продукт може да се очаква нещо друго :), и отново ми се прииска да си взема един Chromebook, който няма твърд диск, но носи информацията навсякъде с мен през облака...

Нищо не разбра, нали? Ами, то и в любовта винаги така става. Обичам сам да си правя нещата, що се отнася до технологично отношение, и затова Android-чето на Google ми изглежда най-доброто, което ми се е случвало досега - Windows ми е нещо непоносимо, а Mac-ът ми създава достатъчно проблеми, за да съм сляп фен, както са повечето Mac-юзъри... Да кажем, че ми харесва фактът, че под Android мога да си сложа бързо и лесно която искам песен като ringtone и то съвсем интуитивно, докато с iPhone (тествано на 4S) би ми отнело доста време* + инвестиция за app...

Идеята на този дълъг преамбюл е, че от време на време ще споделям интересни приложения за Android, които ми помагат и бих се радвал и ти да имаш, ако ползваш такъв телефон и ти се наложи...

А дотогава: виж за какво си мечтая...


* Понеже това е действителен случай, ето прилично подробна публикация за това как да си сложиш собствена мелодия на звънене на iPhone (4S).
Прочети