понеделник, 16 април 2012 г.

Как се влюбих в Google

Ох, убий ме с камъни, почти винаги заглавията ми излизат fake, но все тая - почвам с една мисъл, свършвам с друга (обикновено за любов). Е, сега пак ще говоря за любов, въпреки че не робувам на марки обикновено...
Картинка: hnella.blogspot.com
В интерес на истината в Google-продуктите съм влюбен доста отдавна, но от Нова година насам все едно се влюбвам отново след 6-годишен брак...

Всичко започна в началото на 2006-та година с избора на Blogger като платформа за блога ми - и до ден днешен "Хайку за вълци", макар и под ново име и на собствен домейн, си се хоства безпроблемно на поддържаната от Google платформа за блогинг (и микроблогинг в зависимост от темплета). Малко след това прекарах няколко дни в усъвършенстване с Google-търсенето и доста месеци в складиране и категоризация на RSS-фийдовете на сайтовете и блоговете, които си заслужава да чета, в Google Reader. Не харесвах Gmail заради скорострелността, с която почти всички мои познати си направиха пощи там - бързите моди винаги ме отблъскват: или съм сред първите, или ме пиши "бегал". Google+ ми е много симпатичен и продължавам да го ползвам, въпреки празнотата, с която ме посреща винаги... (смятам обаче, че шеърването на всяка моя публикация или публикация за клиент си носи достатъчно ползи при google-търсене на съответното съдържание, затова +1 като действие ми е по-важно дори от Facebook Like)

И дойде време да си призная как се влюбих отново в Google, този път за още по-дълго и (дано не се случва) безвъзвратно - с взимането на телефон с Android, който ме принуди да си създам Gmail акаунт, с него да започна да преглеждам файловете без да ги свалям и по този начин да ги прехвърлям директно към Google Docs, където да бъдат съхранявани в прилично голям архив, в който мога да търся по най-лесния начин (все едно от Google-продукт може да се очаква нещо друго :), и отново ми се прииска да си взема един Chromebook, който няма твърд диск, но носи информацията навсякъде с мен през облака...

Нищо не разбра, нали? Ами, то и в любовта винаги така става. Обичам сам да си правя нещата, що се отнася до технологично отношение, и затова Android-чето на Google ми изглежда най-доброто, което ми се е случвало досега - Windows ми е нещо непоносимо, а Mac-ът ми създава достатъчно проблеми, за да съм сляп фен, както са повечето Mac-юзъри... Да кажем, че ми харесва фактът, че под Android мога да си сложа бързо и лесно която искам песен като ringtone и то съвсем интуитивно, докато с iPhone (тествано на 4S) би ми отнело доста време* + инвестиция за app...

Идеята на този дълъг преамбюл е, че от време на време ще споделям интересни приложения за Android, които ми помагат и бих се радвал и ти да имаш, ако ползваш такъв телефон и ти се наложи...

А дотогава: виж за какво си мечтая...


* Понеже това е действителен случай, ето прилично подробна публикация за това как да си сложиш собствена мелодия на звънене на iPhone (4S).
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: