събота, 29 юни 2013 г.

Социалните мрежи - за летящ старт на бизнеса

Днес с Мила изнесохме първата си съвместна лекция, чувството беше страхотно.


По време на чудесната конференция "StartUP В центъра" в Габрово говорихме за това как доброто представяне в социалните мрежи може да осигури летящ старт за един начинаещ бизнес.  Макар с Мила малко да се различаваме като мнение в този аспект, едно от основните послания на презентацията е започването да се гради общност около една идея дори преди самият продукт да е създаден - това дава възможност за crowdsourcing за усъвършенстване на продукта, а и на практика е истински летящ старт при launch-а с вече изграден имидж и лоялни потребители.

Основните акценти в моята част (умишлено размесихме слайдовете и разделихме, за да се получи интерактивност и това да поредизвика и диалогичност с публиката) са внимателното преценяване на каналите преди да се избере къде точно да участва конкретният start-up, какво трябва да се е поведението в социалните мрежи в трите фази на създаване и налагане на нов бизнес и може би най-важното - тотална обърнатост към клиента, докато се постигне тотално овладяване на тънкостите на Social CRM.

Ето и цялата презентация, скоро ще има и видео.



Ще се радвам да споделите какво мислите в коментари под публикацията.
Прочети

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Като от две планети...

"Като от две планети..." Това бяха мислите ми, докато слушах първите минути от разговора с Велислава Дърева и проф. Калин Янакиев в студиото на "Тази сутрин" по бТВ. Единият - изваден по спешност от саркофага на просоциалистическата пропаганда, другият - сред най-обичаните преподаватели хуманитаристи на Софийския университет.

Но този текст не е за тях. Макар самата Дърева да опитва всячески да се намърда в дебата чрез скандал и по този начин да клинува в разделянето на протестиращите. Защото точно тя е тази, която ги раздели на "гладни" и "сити". Макар протестите на гладните да бяха идеалното оръжие на БСП да се върне на власт - през февруари беше чудесно, че хората протестират. Сега сме лумпени. Сити лумпени.

Да, сит съм. Но е защото работя по 14 часа на ден, с главата си. И останалото си свободно време, което не "инвестирам" в гастрономичното си засищане, инвестирам в самоусъвършенстване, предимно интелектуално. И за пръв път чувам, че това е грях...

Всъщност, не, не за пръв път - това е много добре заучена мантра, която левите "оръжия" (Дърева, Манолова и още доста, все разнообразни като профил, но напълно еднообразни като произход и история и също толкова овехтели и безполезни) повтарят от няколко месеца насам. Това, че хората, които поради една или друга причина минават за интелектуален елит на страната, не бяха на протестите от началото на годината, бе многократно натяквано от левите гласове. Постоянно подхвърляно и от симпатизиращите на (наетите от?) БСП интернет тролове. Сега, когато същите тези хора са на улицата и настояват за качествена промяна, без да отричат пожелаваната дълго време количествена, станаха "организирани от ГЕРБ/Борисов/Пашата интернет лумпени"...

"Отдавна за съжаление доказахме, че ние (протестиращите от години в душите си, всъщност) сме на различна плоскост и планети срещу всичко, което олицетворява и е олицетворявала властта в последните години", пише в писмото на набедената вече няколко пъти, включително и тази сутрин, Зорница до неспиращата да дъвче една нейна реплика Велислава Дърева. Предисторията - преди седмица Зори спомена в предаването "Лице в лице" по бТВ нещо като "красив протест", перифразирайки един анализ на Георги Господинов, че протестиращият човек е красив. След което пропагандната машина заработи по адрес на момичето, оказало се неволно лице на протестите (което е повече от чудесно и още по-добре показвайки тезата за силата на този протест - какво по хубаво от красива, интелигентна и успяла млада жена, която да олицетворява протеста на три поколения).

А пропагандната машина всъщност не разбира едно нещо за този протест - това не е от привнесените революции, с които в Москва са ги учили да боравят. Това е протест на постматериалистичните ценности - защото, докато политиците ни са още в Ориента и гледат все по-силно на изток, гражданите отдавна са в Европа. Това са хора, които не са събрани от общ господар, а от една обща воля с ясни искания - оставка на това правителство. А то, правителството, само си е виновно - успя с бързина за световен рекорд да разбуни духовете, които дори се бяха примирили, че следващите 4 години "ще ни управляват тези".

Ако хората по улиците бяха различни, щеше да минава номерът с изказванията на политическите лидери, че протестът е малък и непредставителен. Ако хората по улиците бяха различни, щеше да минава номерът с подмяната на факти и истини. Ако хората по улиците бяха различни, щеше вероятно да им се получи и опитът за разцепване на протеста на "красиви, богати и сити" и "опърпани, бедни и гладни". Ако хората пред телевизорите по улиците бяха различни, изявлението на Михаил Миков от сряда вечер щеше да остане незабелязано, въпреки очевидната си манипулативност и назидателен, пропагандистки тон. Това обаче са точно тези хора - същите, които ще разкарат тази върхушка - червени, лилави, светлосини, кафеви - от властта.

Другари, влезте в 21. век, моля ви! Влезте в 21. век и излезте от живота ни. Смешни сте. И сте за друга планета.


Прочети

сряда, 26 юни 2013 г.

"Човекът от стомана": Като първи път със супергерой

Спомняш ли си първия си път? Може би е боляло, може би е било върховно, а може би... не си спомняш изобщо. Третият вариант обаче е недопустим, когато трябва да отидеш за пръв път на пълнометражно 4D. Затова и моят избор не беше случаен - "Супермен: Човекът от стомана", след като предварително, в рамките на 2-3 месеца, съм се подготвил с абсолютно всички екранизации, правени през последните 50-тина години.


Подготвяш се, че ще летиш, като седалката ти ще променя от време на време ъгъла си. Даваш почивка на разума си, защото знаеш, че няма да ти трябва - поредният филм за супергерои, на който ще трябва да се насладиш с останалите четири от сетивата си. Взимаш най-големия пакет пуканки, защото очакваш да е дълго и ще имаш нужда да се подкрепяш от време на време (само го държиш внимателно, за да не го опръска Супермен, когато "бръсне" в полет водата). Слагаш жена си малко по-далеко, за да не ти "Шт"-ка във всеки момент, в който се кефиш на глас.


Разбира се, бързо се уверяваш, че си влязъл в салона с правилните нагласи, но who cares. Забавлението започва - историята е малко по-различна от познатите досега, но очакваш нещо като новите Батман и Спайдърмен, примерно, където има вкаран малко повече човешки елемент и костюмите са една идея по-"ръбати"... (В интерес на истината, само Железният човек става все по-тъп и безсмислен с всеки изминал епизод от франчайза).

Към 20-та минута от филма вече не си на Криптон, а на Земята и се чудиш защо гледаш драматичен филм с европейски привкус (Е, преди това си гледал Ръсел Кроу отново в броня 13 години по-късно - заслужава си). Вече обаче знаеш, че до края на лятото трябва да си заприличал на Хенри Кавил, защото иначе нямаш шанс дори със самия себе си... Шанс.

Сюжетът върви литературно, нелинейно - дори би издразнил редовия киноман, свикнал историйката да се ниже последователно и семпло. Следват и битките - разрушения за трилиони, свличащи се небостъргачи, помилани без мигване на окото (най-вече това на режисьора) десетки хора и отнесен от гигаторнадото Кевин Костнър. После влизаш в матрицата - не заради Лорънс Фишбърн, а заради някои пооткраднати елементи на декора, докато накрая изгледаш цели 3 финални битки между Супермен и Супербедмен - Генерал Зод.

Не липсва задължителното удряне на патриотизъм, но на фона на това е някак забавно да видиш как Суперчо тръшва двутонен дрон за 4 млн. долара и казва на генерала от ВВС "Другия път внимавайте какво пращате да ме следи до дома ми"... Все пак - допреди 2-3 минути са падали стоетажни сгради в Ню Йорк, така че нека не тъжим за американската бойна техника.

Това е - обичаш филмите със супергерои, гледаш "Човекът от стомана" най-малкото на IMAX. Не обичаш - не гледаш (за да не ги говориш като Блажев).

Приятен полет.


Прочети

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Как спрях да съм мълчалив

Обичам да се шегувам със себе си, че напоследък помъдрявам и затова съм станал по-мълчалив. Всъщност, истината е, че обичам да слушам внимателно какво ми говорят и не обичам да говоря, когато няма какво да кажа. Слушам, гледам, внимавам - за да знам кога трябва да реагирам.

От петък насам всяка вечер (с изключение на събота, простете!) не съм мълчалив, а крещя. Но не от безпомощност, както това се случваше с много хора преди 3-4 месеца (простете и сега за цинизма, но реалността е такава и не е лошо), а от добре канализиран гняв, който мога да аргументирам с часове. Спрях да съм мълчалив, защото прагът ми на търпение отдавна е сведен до минимум и съм все по-горд с това. И така - всеки ден в 18.30 на уреченото място, заедно с хиляди други като мен.

Обичам да се откроявам, но се чувствам повече от щастлив като равна част от тази общност - хора със скъпи костюми, връщащи се може би от затварянето на сделки за милиони, хора на изкуството, хора на науката, десни и леви хора, дори обикновени хора, които са протестирали и през февруари. Те обаче ме вдигат сантиметри над земята, с цялата синергия и позитивизъм.

Креативният протест, както го нарече БНТ, изненадва всяка вечер и вдига все по-високо летвата за онези, които отдавна не са достойни да ни управляват (да, тези 7 дни за тях би трябвало да са цяла вечност!). Всеки ден нови и нови забавни, но умни лозунги, нови идеи да покажем превъзходството си над самозабравиилте се.


Радвам се, че спрях да съм мълчалив (и буквално - с участията по БНТ и "Хоризонт" и "Христо Ботев" на БНР). Радвам се, че спряха да са мълчаливи всички мои приятели (не че сме били политически пасивни досега, напротив!) - по време на шествията, да спра за 2-3 секунди, и ме застига нов и нов познат, много от които не съм виждал с месеци и години - каква по щастлива среща от това?!

С Мирена, по позитивния начин

Последните дни обаче въпросът не е "Ще ги свалим ли?", а "Какво ще правим, като ги свалим?". Да си го кажем - каузата не е това да паднат БСП и ДПС от власт и да се върне ГЕРБ. Не, по дяволите!

Аз лично искам достойните и заслужаващи доверието хора да спрат да се гнусят от думата "политика" и да влязат там с двата крака. Служебното правителство го доказа! (Disclaimer: работил съм и за него, и за президента и не ме е срам от това, а най-хубавото е, че нямам и причини). Познавам поне 10-ма, които биха се справили чудесно на висши ръководни функции, и още няколко десетки, които биха били прекрасни висши експерти и съветници по министерствата. И те не са на по 50, с провалени бизнес кариери и агентурно минало, като болшинството сегашни народни представители.

И започвам да убеждавам всеки, че това трябва да се случи. Който желае и би искал да поеме риска. Защото наглостта вече преминава всякакви граници... Тази политическа класа е "бита карта". Време е да си приберем "ръката". И да раздадем новото тесте.

Имам да кажа това:
Майната ви, тъпанари, излизайте да #ДАНСwithme и после си отивайте!

Програмата за тази вечер:
- сега - тръгвам към пл. Независимост
- 19 ч. - ще пляскам цяла минута на президента, защото той показа, че го заслужава
- 19.30 ч. ще тръгна към пл. Народно събрание, за да пожелая много здраве на обитателите на Парламента
- след това - каквото сабя покаже...

Тази публикация е вече седмица пазена в главата ми като причина, но поводът да се роди сега е поканата от Крис Георгиев. Нататък да се включват с размисли и блянове Илия Марков, Руслан Трад и Христо Блажев.
Прочети

понеделник, 17 юни 2013 г.

Благодаря Ви, г-н Сидеров!


Благодаря Ви, г-н Сидеров!

За това, че се държите като еманципирана наложница - това за пореден път показва на българското общество, че в парламента няма място за хора като Вас и Яне Янев. Вие може да сте забравил поведението си спрямо Бойко Борисов последните няколко години, хората го помнят.

За това, че със среднощните си изпълнения, обграден от група стероидни момчета (повечето от ромски произход, да живее арийският Ви идеал), доказахте за пореден път нуждата от гъвкавост на презумпцията за депутатски имунитет, заради хулигани като Вас.

За това, че с регистрирането си в онзи злополучен за Пламен Орешарски и Сергей Станишев 29 май дадохте шанс на настоящите управляващи да се прицелят за бърз автогол. Те, по традиция, не пропуснаха да го отбележат в собствената си врата и да поканят на площадите интелигенцията на България.

За това, че в самозабравата си ни давате още по-голяма увереност да кажем на всички ви - "Време е да си ходите. До един"!

И три пожелания, чути около протеста, към които няма как да не се присъединя:
  1. Намерете си риза с дълги ръкави и сам си вършете ръкавите отпред
  2. Молете се да усетите народната любов по начин, който ще ви хареса. Макар да е малко вероятно
  3. #извинетесемоля

Видео: Полина Паунова
Прочети

неделя, 16 юни 2013 г.

Защото сме сплотенисти

Жал ми е за приятелите ми социалисти, били част от тях и само Fb-приятели, които две поредни вечери са принудени да слушат наистина обидното "Червени боклуци", докато са част от същата тази крещяща общност (тълпа е друго) пред Министерския съвет. Жал ми е, че са там заради идеите и идеалите си, които в петък сутрин бяха напълно потъпкани. Жал ми е, че част от техните приятели и другари избраха да потъпчат собствените си разбирания в името на... неясно какво.

И в същото време съм горд с приятелите си социалисти - че вече три дни не спират да търсят обяснение от същите ОНЕЗИ хора, които са обърнали гръб на всичко свято (а има ли по-свято от идеалите?), за да си осигурят още 4 години във властта. Те няма да имат и още 4 дни.



Срещу тях, ОНЕЗИ, всички ние сме там, навън. А на тях едва ли вече им стиска.

Да, всички ОНЕЗИ идват от една хранилка. Да, никой не им вярва, че докато се карат пред камерите, не се събират тайно вечер да си редят заедно пасиансите. Да, никой вече не ги иска. Да, дори и на хората, които не са гладни и бедни, вече им писна и излязоха да им го кажат.

Разбира се, не в очите. Защото ОНЕЗИ нямат очи - имат само зле овладени техники за поведение пред камера... А камерата е там, където някой трябва да се чувства дискомфортно. Е, някои камери са там, където някой трябва да НЕ се чувства дискомфортно, но пък тях ги замерят с...

Пропуснах снощи, но ще се видим довечера, с чадър в ръка! И ще викаме срещу ОНЕЗИ, "Всякакви боклуци"
Прочети

вторник, 4 юни 2013 г.

Възходът на болинките

Бога ми, тази публикация трябваше да е озаглавена 'The Rise of the Polka Dots'. Обаче реших да питам Мила дали словосъчетанието има превод на български и... появи се думата "болинки". Вече се чувствам с 10 IQ-единици по-умен...

Няма как това да е случайно - през последните 2-3 седмици светът е пълен с шарени БОЛИНКИ!

Първо се появи играта Dots за iPhone,



после на стената на столичния хотел Sense се появи квадратно пано с шарени точки,



а днес видях и обложката на новия албум на 30 Seconds to Mars, който моментално си купих.


Разбира се, не издържах и веднага трябваше да проверя каква е тази хипстърия. И о, чудо! Докато съм на средата на този текст, се оказва, че тези "болинки" всъщност са дело на Деймиън Хърст, онзи младеж с кичозните черепи... Обаче - вълшебно е, дори няма нужда да го коментираме.

Следваща стъпка - polka dot dress за Мила.

P.S. Има и още една стъпка - някой да ми обясни как да синхронизирам купения през iPhone-а албум към iTunes-а на компютъра, понеже не иска... :(
Прочети