четвъртък, 20 юни 2013 г.

Как спрях да съм мълчалив

Обичам да се шегувам със себе си, че напоследък помъдрявам и затова съм станал по-мълчалив. Всъщност, истината е, че обичам да слушам внимателно какво ми говорят и не обичам да говоря, когато няма какво да кажа. Слушам, гледам, внимавам - за да знам кога трябва да реагирам.

От петък насам всяка вечер (с изключение на събота, простете!) не съм мълчалив, а крещя. Но не от безпомощност, както това се случваше с много хора преди 3-4 месеца (простете и сега за цинизма, но реалността е такава и не е лошо), а от добре канализиран гняв, който мога да аргументирам с часове. Спрях да съм мълчалив, защото прагът ми на търпение отдавна е сведен до минимум и съм все по-горд с това. И така - всеки ден в 18.30 на уреченото място, заедно с хиляди други като мен.

Обичам да се откроявам, но се чувствам повече от щастлив като равна част от тази общност - хора със скъпи костюми, връщащи се може би от затварянето на сделки за милиони, хора на изкуството, хора на науката, десни и леви хора, дори обикновени хора, които са протестирали и през февруари. Те обаче ме вдигат сантиметри над земята, с цялата синергия и позитивизъм.

Креативният протест, както го нарече БНТ, изненадва всяка вечер и вдига все по-високо летвата за онези, които отдавна не са достойни да ни управляват (да, тези 7 дни за тях би трябвало да са цяла вечност!). Всеки ден нови и нови забавни, но умни лозунги, нови идеи да покажем превъзходството си над самозабравиилте се.


Радвам се, че спрях да съм мълчалив (и буквално - с участията по БНТ и "Хоризонт" и "Христо Ботев" на БНР). Радвам се, че спряха да са мълчаливи всички мои приятели (не че сме били политически пасивни досега, напротив!) - по време на шествията, да спра за 2-3 секунди, и ме застига нов и нов познат, много от които не съм виждал с месеци и години - каква по щастлива среща от това?!

С Мирена, по позитивния начин

Последните дни обаче въпросът не е "Ще ги свалим ли?", а "Какво ще правим, като ги свалим?". Да си го кажем - каузата не е това да паднат БСП и ДПС от власт и да се върне ГЕРБ. Не, по дяволите!

Аз лично искам достойните и заслужаващи доверието хора да спрат да се гнусят от думата "политика" и да влязат там с двата крака. Служебното правителство го доказа! (Disclaimer: работил съм и за него, и за президента и не ме е срам от това, а най-хубавото е, че нямам и причини). Познавам поне 10-ма, които биха се справили чудесно на висши ръководни функции, и още няколко десетки, които биха били прекрасни висши експерти и съветници по министерствата. И те не са на по 50, с провалени бизнес кариери и агентурно минало, като болшинството сегашни народни представители.

И започвам да убеждавам всеки, че това трябва да се случи. Който желае и би искал да поеме риска. Защото наглостта вече преминава всякакви граници... Тази политическа класа е "бита карта". Време е да си приберем "ръката". И да раздадем новото тесте.

Имам да кажа това:
Майната ви, тъпанари, излизайте да #ДАНСwithme и после си отивайте!

Програмата за тази вечер:
- сега - тръгвам към пл. Независимост
- 19 ч. - ще пляскам цяла минута на президента, защото той показа, че го заслужава
- 19.30 ч. ще тръгна към пл. Народно събрание, за да пожелая много здраве на обитателите на Парламента
- след това - каквото сабя покаже...

Тази публикация е вече седмица пазена в главата ми като причина, но поводът да се роди сега е поканата от Крис Георгиев. Нататък да се включват с размисли и блянове Илия Марков, Руслан Трад и Христо Блажев.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: