23 април 2013

Рицари на книжни коне

Тази вечер се случи нещо, което подозирам, че много хора са държали да се случи точно по този начин дори повече от мен: след третата номинация "Аз чета" получи отличието "Рицар на книгата" в категория Интернет базирани медии. Аз просто предпочитах на грамотата да не пише моето име, www.azcheta.com щеше да е достатъчно.

Вероятно наградата нямаше да е от такова голямо значение, ако не показваше пряко отношението на българските издатели към техните най-сериозни партньори за достигането на книгите им до крайните потребители - читателите (мисля, че няма да си кажем нищо ново, ако отбележим, че книжният маркетинг на България е в плачевни нива).

Малка тайна е, че номинацията ни в т. нар. дълъг списък бе групова - за цялата редакция на "Аз чета", но в крайна сметка при шортлистването (хубава българска дума) се оказа, че е определена на мое име. Това, честно казано, лично за мен е без значение, защото всеки от екипа знае колко много идеята "Аз чета" дължи на всеки включил се.



Понеже нямах намерение да досаждам крайно много на гостите на и без това проточилата се в официалности церемония, бях доста кратък в "словото" си, докато приемах наградата от миналогодишния носител на званието "Рицар на книгата" в категорията за онлайн медии - Жоро Грънчаров от "Библиотеката" (между другото, също сред създателите на "Аз чета"). След кратки размисли обаче си дадох сметка, че едва ли съм казал всичко, което бих искал да кажа. Така че, ето как бих искал да изглежда казаното от мен тази вечер:

"Благодаря на всички за тази награда. Най-вече на прекрасния екип, с когото вече близо 7 години опитваме да променим начина, по който четящите в България мислят за книгите. Тази награда е за всички тях, защото "Аз чета" далеч не съм само аз.
Благодаря и на издателите, които малко по малко осъзнават колко полезна може да е обратната връзка от читателите за тях и започват да я търсят активно чрез социалните мрежи и книжните блогове.
И именно на издателите предлагам да обърнат поглед към онази част от залата, където е събрана цяла кохорта бъдещи рицари на книгата - те вече дават всичко от себе си и само след няколко години ще са в състояние да променят книжния пазар у нас. И то не само да го променят, а да го формират по начин, по който да бъде устойчив, печеливш и с мисия.
Не знам дали има някаква символика в това, че спечелихме наградата след третата си поредна номинация, но намирам нещо положително в това - означава, че дълго време поддържаме високо ниво. Гарантирам, че ще продължим да го правим. Благодаря!"

И понеже предполагам, че в момента се радваш, благодаря и на теб. Днес наистина е хубав ден :) Честит празник!
Прочети

13 април 2013

Култът към личността като маркетингов похват

Вероятно си мислиш, че всичко, което се случва около теб проактивно, а не като случайност, е нечий маркетингов трик. И вероятно ще си на прав път, с едно изключение - в маркетинга няма "трикове", защото никой не опитва да те излъже, а просто да ти... продаде. В най-лошия случай.

Няма да се отплесваме от темата, но ще кажа, че без маркетинговите отдели на големите (и по-малки) компании много хубави неща може би нямаше да съществуват (Коледа?), а доста други щяха просто да си преминават ей-така. А колко легенди нямаше да бъдат създадени?

И като си говорим за легенди, сигурен съм, че първото, което ти е дошло на ума, са кинозвездите. Или спортните легенди. (Ами да - хляб и зрелища...) И така стигнахме до основната причина за този пост - най-голямата футболна звезда в момента - Лео Меси, който от известно време насам има своя добре организиран фенклуб на световно ниво - Team Messi.


Наблюдателните веднага ще забележат логото на adidas и дисклеймъра за получаване на промоционални съобщения от потребителите. Ами, ето я истината - Team Messi е проект на спортния гигант и това може само да ни радва. И веднага обяснявам защо.

Това е любимият ми тип ситуации "печеля-печелиш" - феновете получават възможност тяхната любов към идола им да бъде постоянно подхранвана и разнообразявана с всякакви щуротии, а adidas получават футболен бог, на който се кланят милиони и който е тяхно рекламно лице. Нещо като маркетингов култ към личността. В общия случай, дори няма да се налага на компанията да прекалява с продуктовото позициониране. Всичко друго е въпрос на бюджетиране.

Team Messi е обявен официално на 1 март 2013-та, подкрепен от ето това готино клипче.


Общността има много готино лого, има и своята "Меси мантра", която феновете вероятно много бързо ще научат - видя я да се появява ред по ред между кадрите в самото видео.

Когато продаваш продукт, искаш той да се свързва с нещо положително в главите на потребителите. Искаш той да отразява "радостта от играта", дори референцията да не е директно към спорта. Само на най-добрите им се получава. А може и да не е чак толкова трудно?
Прочети

07 април 2013

Кой е силният пол всъщност?

Тия дни съм съща феминистка. Чета Шерил Сандбърг и нейното оглавяване на модата на т.нар. "изпълнителен феминизъм" с книгата "Lean In" и ходя на конференции, в които се говори как жените са "нежната сила на бизнеса". И някак ме кефи.

Неведнъж съм казвал, че за мен жените са силният пол. Най-малкото защото не познавам много жени, чиито колене да се подкосяват при вида на красив мъж, докато... знаем колко са ни слаби ангелите на нас, мъжете. И отвъд сексуалното, искрено завиждам на десетките делови жени, които успяват да извършат всички еквилибристики между домакинството и работата. И то "успяват" е в случая произхожда от "успех", а не от "сколасване", както е остарелият израз.

Все пак се подвизавам в предимно дамска професия (то май все повече и повече са такива), където обаче все още има май повече мъже собственици, отколкото жени*. Макар 90% от експертния "състав" да са жени. Общо взето, навсякъде се оказва, че жените са много повече в долните нива, но все поради причини до върха оредяват редиците... Нещо като социална психология.

Аз обаче искам да знам, че жена ми няма да се чувства ограничена в професионалното си израстване, нито ще се чувствам аз смачкан, ако изкарва повече пари от мен или буквално е по-успяла. Искам тя да няма спирки пред кариерното си израстване, да няма проблем да поиска увеличение на заплатата и повишение на позицията си, нито пък да се обади в 6.30 и да каже "Ще направиш ли ти вечерята?". Просто вече правя достатъчно много и вкусни неща ;)

Това е 21-ви век, човече - шибан матриархат!


* Знаеш, че обикновено ползвам думата "дами", но в бизнес етикета подобно отношение е дискриминационно. Скоро ще обясня защо :)



Прочети