сряда, 2 април 2014 г.

Има един правилен начин за правене на журналистика - без страх

Тук можеше да има снимка на плачещата Генка сред втория пореден палеж над автомобила й. На снимката обаче тя се усмихва, точно както трябва да се усмихва всеки професионалист, когато е свършил добре работата си. И то трябва да се случва без никакъв страх
Мечтаех да стана журналист от малък - търсиш истината, често решаваш проблеми, имаш по-лесен достъп до други светове, които можеш да показваш. Поради редица причини, сега достъпът ми до голямата журналистика се изразява в приятелство с чудесни и пробивни професионалисти от бранша и работа с тях на ежедневна база като PR практик, но желанието ми да виждам правенето на качествена журналистика не е станало нито пункт по-малко.

За тези 7 години, откакто смених мечтаната професия, България падна от 51-во до 87-мо място в индекса за свобода на медиите на "Репортери без граници". Журналистите не правят по-слаби материали, макар болшинството от репортерстващите в различните медии да не заслужават докрай названието "журналист", но пък зависимостта им расте постоянно. На този фон през последните години се случваха и нападения над личността на водещи журналисти - побои, взривявания и подпалвания на автомобилите им, а заплахите за саморазправа често се случват вече дори пред камера.

Тази нощ Генка Шикерова стана жертва на палеж за втори път в рамките на около половин година. Дали това е сплашване от поръчител от политическия или престъпния свят (ако приемем, че това са два отделни свята), едва ли ще разберем, след като още нямаме арестувани за случая с първия палеж.

Разкриха ли кой взриви колата на Сашо Диков? Разкриха ли кой запали автомобила на Генка през есента? Разкриха ли кой преби с метални прътове Огнян Стефанов? Отговорът е не. Симптомът обаче е следният: безнаказаност - докато полиция липсва, докато държава липсва, медиите ще бъдат подлагани на натиск от подобен тип. Достойните журналисти обаче, сигурен съм, ще продължат да си вършат добре работата по единствения правилен начин - без страх.

И понеже редовно си плащам данъците и съм свикнал да съм взискателен гражданин, когато някой държавен чиновник не си върши работата, държа да си поеме последствията:
Другарю вътрешен министър, ще си подадете ли най-накрая оставката?

За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: