вторник, 20 май 2014 г.

#моите3причини да гласувам в неделя. С преференция

Ако смяташ да пропуснеш и тези избори, по-добре не ходи за гъби или ягоди, както обикновено. Просто си стегни багажа за "на Запад", защото на следващите избори може единствен вариант за пропускането им да ти е "на Изток".

Сега сериозно: неделя, 25 май, евроизбори. Повече цивилизационен, отколкото политически избор. Мъка, немъка, реших за кого да гласувам и то с преференция - особено защото приятели, на които вярвам, обосноваха много добре точно това предпочитание. А пък аз съм човек на аргументите и човек на вярата в приятелите.

Миналата седмица стартирах една онлайн акция в рамките на проекта "Обещай, че ще гласуваш", но стана време и аз да се включа. Ето ги и #моите3причини да гласувам в неделя:

1. По-висока активност, по-малко влияние на купените гласове 

Всеки път "социологиите" преди избори сочат едно, а резултатите показват малко по-друго, най-вече като резултат за конкретни политически партии. Знаем защо - платеният вот. Затова и е редно да се противопоставим по единствения легален начин - като отидат повече хора да гласуват.

2. Ще мога да дам шанс на някой читав в послушно подредените листи 

Така и така редовно се оплакваме как няма за кого да гласуваме, а ако има - е на неизбираемо място, сега да видим дали ще се възползваме от правото си да избираме истински. Начело винаги се поставят ракети носители, следвани от послушковци, но този път можеш да решиш сам. Предлагам да се възползваш.

3. Желая нормалност, който и да си мисли, че си я е присвоил

С повечето от хората в политиката у нас явно имаме различни ценности, макар "нормалността" да е мото на много от тях. Моето "нормално" обаче не е тяхното "нормално". Аз си искам моята нормалност, в която да живеят съвсем скоро и децата ми. Шансът да победя става все по-голям и по-голям. Шансът да победИМ става все по-голям.


Да, иди за гъби или ягоди на изборите в неделя. Но преди това иди да гласуваш. Няма да боли, поне не и теб. Но пък ТЯХ трябва най-накрая да ги заболи, дори само като сигнал, че нещо не е наред.

И не, не се притеснявай, че ще разкрият тайната на вота ти с номера на бюлетината или по преференцията или чрез някой друг от триковете, измислени всъщност все пак да пооткажат още хора от гласуването - #обещай, че ще гласуваш и го направи на 25 май.

Интересува ме кои са трите причини, заради които ще гласуват в неделя Христо Блажев, Велян Стайков и Ицо Cipisec
Прочети

неделя, 4 май 2014 г.

Кажи "Здравей" на новата Студена война


Чувството ми, че страната ни е просто една проекция на нещо, което се случва някъде далеко, става все по-силно. Толкова време гледахме пасиво какво се случва на Запад и на Изток, че постепенно мантрата "те са платени" стана национален манталитет за тесногръдието на хората и оправдание за разделението на две: вече никой не мисли кое е правилно (морално, етично, логично, закономерно, човешко), а за това кой е първоизточникът - дали е про- или анти- Русия или САЩ.

Така само в рамките на няколко месеца - след като протестиращите у нас бяха наричани "к*рви на Бойко" и "соросоиди" и се появи контрапротест (подплатен с назначения, нали не сме забравили?), после пък дойдоха бунтовете в Киев и всички поддръжници на Путин изведнъж се оказаха долни окупатори и убийци - сякаш спряха да имат значение мотивите и аргументите: няма значение кой праща войски в Украйна или в Ирак, важното е, че "Десен сектор" са фашисти, а всички, които оказват съпротива срещу щатски войски - терористи.

Обаче нито черното е изцяло черно, нито бялото е просто бяло. Нито "фашагите" са се появили случайно, нито пък винаги "протестиращите" са 100% представителна извадка (особено когато се опитват да прогонят бежанци или етнически малцинства). Точно в такива моменти толерантността става нулева, става "Розова". Точно в такива моменти започва поредната Студена война - на тихите фронтове, с натискане и изнудване.

Да, когато годината е 2014-та, не е задължително битката да се води с оръжия. Но и наличието на "свободния глас" на социалните медии не я прави много по-трудна за водене - отново е важно кой вика по-силно, кой ще изкрещи първи, кой ще украси тезите си по-лъскаво. Понеже именно заради социалните медии информационният шум е в пъти по-голям, масата продължава да вярва на "една жена каза по телевизора", а резонирането по собствени канали става още по-лесно. И точно в тази битка ние ще си останем просто едно оръжие.

Новата Студена война няма как да бъде спечелена, особено в малкото ни българско семейство от две сирачета - квазиляво и квазидясно. Разделението, което и без това е достатъчно голямо, вече ще става много, ама много фрапантно. Винаги си мислим, че няма как да стане по-страшно (както и аз през миналия август), а то взима, че става...

Ако има печеливши, то те ще са тези, които са успели да унищожат останалите. Да. А най-малко унищожени ще са онези, които са съумявали да четат между редовете.


Прочети

събота, 3 май 2014 г.

Когато ти залипсва миналото


Разбираш, че ти липсва миналото, когато се събудиш сутрин от песента на повече от 5 вида пойни птици.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато с истинска тъга гледаш площада пред родния си дом, където допреди няколко години дузина деца са тичали подир топката, а сега същата тази дузина мъже паркира колите си.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато историите, които си говорите с комшията (вече станал твой "съсед"), са отпреди повече от 10 години.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато книжките в първата ти библиотека ти се сторят по-интересни от онези, без картинките, които четеш в момента.

Единственият начин да не ти липсва детството е никога да не порасваш на 100%.
Прочети