17 ноември 2014

За шепа долари от Lafka, с които #КОЙ Капитал-изира статуквото

Верен читател на Капитал в различните му формати съм от първия момент, в който реших, че искам да бъда журналист. Това са вече 10 години.
Моите клиенти получават информация с приоритет от Капитал, защото това е доказало качеството си име в правенето на новини и анализи.
Мои клиенти са били рекламодатели във вестника и често са партньори на събитията на Капитал, защото там се събира бизнес елитът. Продължавам да съм на мнение, че едва ли може да се намери по-добро място, където да отделиш бюджет за спонсорство, ако си компания с B2B дейности.
Моята агенция - PRoPR, е PR партньор на събитията на Капитал вече няколко години. Защото "Капитал" като марка отговаря до най-голяма степен на нашите принципи за чистота в медиите и бизнеса.

Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо се чувствам потърпевш от появата на реклама на Lafka в Капитал - защото това е моята медия. Такава, на която имам пълно доверие.

Как функционира рекламата - правиш качествено съдържание -> имаш лоялни читатели -> рекламодателите ти плащат, за да могат читателите ти да купуват продуктите им -> ако читателите ти купуват, рекламодателят ти плаща отново за реклама.

Дали читателите на Капитал купуват редовно от Lafka? М-хм, и аз мисля така, че не го правят. Кому тогава беше нужен този ход?

Снимка: Някъде из Facebook

3000 лева с ДДС*. Общо взето толкова, според официалните тарифи за реклама в печатното издание на Капитал, струва прословутото каре-на-нещо-което-се-продава-в-Lafka-ма-не-е-точно-на-Lafka от съботния брой на любимия бизнес седмичник. Няма и две журналистически заплати. То обаче нанесе щети за... не знам, вероятно точно толкова хиляди, но в друга валута: верни читателски сърца.

Едни 3000 лева (моля никой да не се хваща за сумата, пренебрежимо малка е). Когато си №1 вероятно ти се полага да ги вземеш, но можеш и да ги върнеш, ако направиш правилен due dilligence. И в двата случая не #КОЙ е в ситуация да губи - губиш ти.

В този смисъл, ако мога да цитирам класическия филм на Серджо Леоне, "за шепа долари" #КОЙ успя да постави капан на Капитал и да разцепи противниците си. Евтино за модела #КОЙ, скъпо за всички нас. Ако събота и неделя социалните мрежи едва жужаха за тази проблемна реклама, днес всичко избухна. Има ли причина да се питаме защо? Просто служебният абонамент дава възможност за разглеждане на рекламите в съботните вестници едва в понеделник.

Последваха нападки и оправдания. Първите - от читатели, почувствали се предадени от верен досега партньор в битката срещу Lafka, а вторите - от хора от медийната група, почувствали се изложени на приятелски огън. А някъде там, отстрани, ‪#‎КОЙ‬ стои и доволно потрива ръце, след като за пореден път се е подиграл на "умните и красивите", които май се оказаха предимно красиви.

Тази вечер Капитал пусна официално обяснение защо всъщност рекламният отдел е приел това каре. Не разбрах дали акцентът е "Проблемът с Lafka и рекламите не е в парите, които се плащат за реклама, а в зависимостите, които прозират зад тези пари. В случая такива няма" или "Подобно на всяко друга вестникарска фирма, нямаме избор дали да работим с Lafka, защото веригата доминира разпространението на вестници". Второто е плашещо, но вероятно трябва да бъде казано в прав текст и определено може да бъде заобиколено. И понеже се двоумя, се чувствам глупав. А не би трябвало. Не би трябвало моята медия да ме кара да се чувствам глупав.

Читателите на останалите медии, в които Lafka рекламира, не биха били чувствителни на тази тема, но тези на Капитал - са. И когато го показаха (което означава, че направеният от медията/рекламния отдел избор със сигурност е бил грешен), вместо извинение получиха тропане с крак.

За да стане ясно какво казвам, без да се налага четене между редовете: тази реклама можеше да не бъде приемана и едва ли светът щеше да свърши за Капитал и Икономедиа.

Разбирам всички доводи на издателите на Капитал за приемането на тази реклама. Въпросът ми: струваше ли си?

P.S. Заради долния туит си мисля, че понякога достъпът до социалните мрежи трябва да бъде забранен в моменти на силно влияние на емоциите:
* Парите, разбира се, може и да са повече - ако рекламите са в няколко поредни броя. Това обаче би било равно на публично самоубийство за Капитал.
Прочети

10 ноември 2014

"Хейтенето" като начин на забавление


Колкото и да ти се струва невероятно, тази песен е на 15 години. В седми-осми клас, когато се закачахме с момичетата и те ни "разкарваха", им дърпахме косите и им пеехме "You can hate me now, but I won't stop now"... Тогава [хейт] означаваше само едно - мразя, и то на чужд език. Сега си има свое собствено значение и в българския - мрънкам почти безпричинно за щяло и нещяло... И е доста далеко от дефиницията на "реч на омразата", макар под повърхността да не е чак толкова безобидно, колкото ни се струва.

В един случай бих казал, че "хейтенето" е станало нещо като национален спорт, но там Марко Семов е писал достатъчно, макар и с различни термини. Напоследък обаче ми се струва, че сипването на негативни мнения по разни теми и поводи се е превърнало в начин за забавление - стоиш отстрани, негодуваш спрямо някакви странни за теб неща или хора, тук-таме пускаш някоя злостна шегичка и си хепи. Да, и аз съм го правил, преди - по-често, сега - по-рядко, но и съвсем наскоро. Действа отпускащо, но в много малки дози.

И без да омаловажавам собственото си включване, забелязвам, че сред много хора "хейтенето" е нещо като криворазбран хумор в стил Самуил от "Не!Новините" - виждаш, че хората се смеят на негативни неща, ама някак не ти се получава. Самуил го прави по много специфичен, интелигентен начин, с който успява да създаде чудесно настроение, и там "не"-то е по-скоро като сигнал, че става въпрос за сатира. Иначе през цялото време си казваш "Да, да, да!".

Да четеш негативни коментари във Facebook обаче никак не е забавно. Понякога ти става тъжно за хората, които се превръщат в автентични тролове просто защото не им се получава да бъдат негативно забавни. И тогава се превръща в чист "хейт".

И накрая, трябва да кажа, че не харесвам термина "хейт/хейтя" още от появата му преди няколко години (затова изписвам в кавички - с лека погнуса от самия себе си). Звучи ми като нещо от речника на нискоинтелигентен или безразличен човек, който не иска да погледне какво стои като подбуда зад нечии действия. Нещо като лишения от всякакъв смисъл израз "прави си пиар".

А сега, след дозата понеделнишки хейт - прекрасна седмица! ;)

Тематична хипстърска картинка. Източник: fluentu.com

Прочети

02 ноември 2014

За "Читалище.то". Или най-добрият Ден на будителите

Учредяване на Читалище.то, 1 ноември 2014 г. (Снимка: Тихомира Методиева)
Имам много особени взаимоотношения с културните институции. Като малък баба Райна често ме водеше в селското читалище в Живково, където сред праха и тъмницата симпатична лелка (ту с турско, ту с българско име - сещаш се защо) ми даваше интересни книжки за четене. После в гимназията така и не се спогодихме с училищната библиотека - посещавах я само преди олимпиадата по литература и толкова. Чак в първи курс, когато интересът ми към журналистиката не беше още "опетнен" от реална представа за какво се ползват медиите у нас, започнах да прекарвам голяма част от дните си в Университетската библиотека на СУ, четейки сутрешните вестници.

Появи се и "Аз чета" и започнах да търся начини за популяризиране на дейностите на библиотеките в цялата страна, защото хората там го заслужават. И ето ме, няколко години по-късно, вече официално "Посланик на библиотеките", празнувам почти професионално Деня на будителите на всеки 1 ноември. А вчера - вчера взаимоотношенията ми с културните институции минаха на изцяло ново ниво, след като с немалка група ентусиасти и подкрепата на над 200 души, дошли в Аулата на Софийския университет, учредихме Читалище.то. Както се вижда от името, това ще е традиционната българска институция, но поддържана по съвременни методи и с напълно подходящ за 21. век набор от читалищни услуги. Най-добрият възможен начин да отпразнуваш Деня на будителите, нали?

Вчерашното учредително събрание бе плодът на над 3-месечна подготовка, много срещи и будувания "по нощите", за да налучкаме най-добрия формат. Много от инициаторите са членове на Протестна мрежа, но всички имаме една цел - нормално развитие на обществото и основа за добро бъдеще на децата ни в България. Да, едно читалище е идеалната форма, в която да допринесем за всичко това.

Истината е, че вчера бяхме прекалено развълнувани и вероятно доста разхвърляни, което се надявам да не е объркало хората. Искахме обаче всичко да се случи "по буквата на закона" - не проформа, както често се случва при основаването на подобни инициативи. Като резултат от гласуванията бе приет предварително подготеният и разгласен във Facebook-събитието устав на "Читалище.то" и бяха избрани членовете на Настоятелството, Проверителната комисия и Секретарят на самото Читалище. Последното се случи почти импровизирано - в последния момент решихме да не "даваме" един от най-ценните хора в екипа в Настоятелството, а да го помолим да си направи отвод от гласуването и да бъде предложен за секретар. Любо Авджийски бе избран единодушно за този пост, а уменията му като адвокат и организатор със сигурност ще са от първостепенна важност за институционализирането на Читалище.то в трудните първи месеци.

Аз лично бях избран за член на Настоятелството, като пред себе си поставям 3 основни приоритета - създаване на медийна грамотност, повишаване на финансовата грамотност и разбира се, засилване на функционалната грамотност при четене на художествена и нехудожествена литература. Грамотност. Къде другаде да се насърчава, ако не в Читалище(.то). След съвсем скорошното си местене съм подготвил и доста сериозен брой книги, които ще отидат като дарение за читалищната библиотека.

На практика Читалище.то ще даде възможност на "Аз чета" най-накрая да има свой офис (при намиране на добра сграда това ще може да се случва и за много други организации) и място за провеждане на много от инициативите, за които досега сме си мечтали. Това е и причината почти половината екип да бъде сред учредителите, а много от останалите ще се включат веднага щом е възможно.

Сега се заемаме за работа - сайт, Facebook страница, и-мейл комуникация с членовете, първи концепции - всичко това, което умишлено задържахме, за да има максимална прозрачност при подготовката и реализацията. Още сме в процес на търсене на физическо място за Читалище.то, защото големите ни планове изискват добра локация и подходящо пространство. С финансирането също ще е трудно, но писането на проекти до европрограми и донори не ни плаши.

На добър час на Читалище.то и всички заедно да вървим напред! Вярвам, че идеята е заразителна и скоро ще се мултиплицира в цялата страна.
Прочети