понеделник, 17 ноември 2014 г.

За шепа долари от Lafka, с които #КОЙ Капитал-изира статуквото

Верен читател на Капитал в различните му формати съм от първия момент, в който реших, че искам да бъда журналист. Това са вече 10 години.
Моите клиенти получават информация с приоритет от Капитал, защото това е доказало качеството си име в правенето на новини и анализи.
Мои клиенти са били рекламодатели във вестника и често са партньори на събитията на Капитал, защото там се събира бизнес елитът. Продължавам да съм на мнение, че едва ли може да се намери по-добро място, където да отделиш бюджет за спонсорство, ако си компания с B2B дейности.
Моята агенция - PRoPR, е PR партньор на събитията на Капитал вече няколко години. Защото "Капитал" като марка отговаря до най-голяма степен на нашите принципи за чистота в медиите и бизнеса.

Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо се чувствам потърпевш от появата на реклама на Lafka в Капитал - защото това е моята медия. Такава, на която имам пълно доверие.

Как функционира рекламата - правиш качествено съдържание -> имаш лоялни читатели -> рекламодателите ти плащат, за да могат читателите ти да купуват продуктите им -> ако читателите ти купуват, рекламодателят ти плаща отново за реклама.

Дали читателите на Капитал купуват редовно от Lafka? М-хм, и аз мисля така, че не го правят. Кому тогава беше нужен този ход?

Снимка: Някъде из Facebook

3000 лева с ДДС*. Общо взето толкова, според официалните тарифи за реклама в печатното издание на Капитал, струва прословутото каре-на-нещо-което-се-продава-в-Lafka-ма-не-е-точно-на-Lafka от съботния брой на любимия бизнес седмичник. Няма и две журналистически заплати. То обаче нанесе щети за... не знам, вероятно точно толкова хиляди, но в друга валута: верни читателски сърца.

Едни 3000 лева (моля никой да не се хваща за сумата, пренебрежимо малка е). Когато си №1 вероятно ти се полага да ги вземеш, но можеш и да ги върнеш, ако направиш правилен due dilligence. И в двата случая не #КОЙ е в ситуация да губи - губиш ти.

В този смисъл, ако мога да цитирам класическия филм на Серджо Леоне, "за шепа долари" #КОЙ успя да постави капан на Капитал и да разцепи противниците си. Евтино за модела #КОЙ, скъпо за всички нас. Ако събота и неделя социалните мрежи едва жужаха за тази проблемна реклама, днес всичко избухна. Има ли причина да се питаме защо? Просто служебният абонамент дава възможност за разглеждане на рекламите в съботните вестници едва в понеделник.

Последваха нападки и оправдания. Първите - от читатели, почувствали се предадени от верен досега партньор в битката срещу Lafka, а вторите - от хора от медийната група, почувствали се изложени на приятелски огън. А някъде там, отстрани, ‪#‎КОЙ‬ стои и доволно потрива ръце, след като за пореден път се е подиграл на "умните и красивите", които май се оказаха предимно красиви.

Тази вечер Капитал пусна официално обяснение защо всъщност рекламният отдел е приел това каре. Не разбрах дали акцентът е "Проблемът с Lafka и рекламите не е в парите, които се плащат за реклама, а в зависимостите, които прозират зад тези пари. В случая такива няма" или "Подобно на всяко друга вестникарска фирма, нямаме избор дали да работим с Lafka, защото веригата доминира разпространението на вестници". Второто е плашещо, но вероятно трябва да бъде казано в прав текст и определено може да бъде заобиколено. И понеже се двоумя, се чувствам глупав. А не би трябвало. Не би трябвало моята медия да ме кара да се чувствам глупав.

Читателите на останалите медии, в които Lafka рекламира, не биха били чувствителни на тази тема, но тези на Капитал - са. И когато го показаха (което означава, че направеният от медията/рекламния отдел избор със сигурност е бил грешен), вместо извинение получиха тропане с крак.

За да стане ясно какво казвам, без да се налага четене между редовете: тази реклама можеше да не бъде приемана и едва ли светът щеше да свърши за Капитал и Икономедиа.

Разбирам всички доводи на издателите на Капитал за приемането на тази реклама. Въпросът ми: струваше ли си?

P.S. Заради долния туит си мисля, че понякога достъпът до социалните мрежи трябва да бъде забранен в моменти на силно влияние на емоциите:
* Парите, разбира се, може и да са повече - ако рекламите са в няколко поредни броя. Това обаче би било равно на публично самоубийство за Капитал.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: