28 февруари 2015

Заспивате ли изобщо, товарищ Путин?


Денят ми започна с новината за убийството на руския опозиционер Борис Немцов в Москва в петък вечер. Признавам, не следя отблизо вътрешната политика в Русия, но имперските амбиции на другаря Путин задържат вниманието ми от много време насам.

Само две седмици след интервюто си за "Събеседник", в което казва притесненията си, че Путин ще го убие, Немцов бе застрелян съвсем близо до Кремъл. И както написа тази сутрин в блога си Илиян Василев, бивш посланик в Русия, с убийството на опозиционера "беше премината една червена линия, която отделяше управлението на президента Путин от най-мрачните страници в най-новата история на Русия - периода на Сталин."

Харесва ми тезата, която Василев споделя няколко реда по-надолу - че дори не е било нужно другарят Владимир Владимирович да дава лична заповед за разстрела на Немцов, защото имперската му политиката вече е довела до създаването на достатъчно неформални групи, които сами биха се наели с подобно покушение.

Звучи ли ви познато? Политиците у нас дълги години (но с особена сила през последните няколко) мълчат публично за съществуването на гражданска опозиция. Същевременно обаче по времето на правителството "Орешарски" насъскваха маргинални групи срещу протестиращите и създаваха страх от личностни саморазправи с фатален край. Нерядко с такива заплашваха и анонимни профили в социалните мрежи. Сигурен съм, че подобни мисли имат и поддръжници на кабинета "Борисов 2" към хора, които имат разумни аргументи срещу политиката на настоящата власт.

Убийството на Борис Немцов ме връща половин година назад към периода, в който помагахме на Николай Кобляков да получи справедливост у нас. Живеещият в Париж руски дисидент с френско гражданство беше задържан на летището в София в края на юли заради издадена по искане на Москва "червена бюлетина" от Интерпол. В онзи момент България се оказа единствената държава от над половин дузина страни, посетени от Кобляков след тайното издаване на бюлетината, която се поддаде на натиска от Кремъл и го арестува. Борихме се над 3 месеца със съдебната система и сякаш никой у нас не искаше да чуе, че арестът е политически мотивиран и екстрадицията на Николай в Русия може да доведе до неговото убийство.

Каузата ни успя - днес Николай е свободен и надявам се щастлив във Франция, но моето безспокойство остава все така на линия. Защото очевидно това е политиката на Путин - преследвай противниците си докрай, има кой да свърши черната работа.

Само едно не ми е ясно - съвестта позволява ли Ви да заспите изобщо, товарищ Путин?

Текстът е публикуван първо на btvnovinite.bg
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

0 коменара:

Публикуване на коментар