понеделник, 13 април 2015 г.

Искам да съм супергерой

Изображение: theiphonewalls.com

Свръхзвукова скорост. Възможност за виждане през стени. Ултраразвит слух. Джаджи, с които да можеш да надвиваш всички злодеи и дори да летиш. Дайте ми по много от тях, моля! Защото искам да съм супергерой.

И така през всичките години, в които израстваш. Поставяш си цели, развиваш се по пътя към пълното им постигане, опитваш се да им се насладиш. Добро образование и обща култура, физически тренировки, събиране на верни приятели, които да ползваш в нужда в борбата срещу злодеите.

Но защо? Кому е нужно да спасява света, да защитава обществото, да се стреми към доброто? А още повече - защо на някого изобщо би му хрумнало да бъде злодей? Мотивация - варираща. Цел - една: да бъдеш победител.

Харесва ми да знам, че съм дал всичко от себе си. Харесва ми да знам, че накрая ще има сладка награда. Харесва ми да знам, че мога да се надскоча във всеки един момент. Третото няма как да се случи, ако не направя първото. И чак тогава идва второто. Живея ли в друг свят понякога? Hell yeah! Споменах ли, че ми харесва?

Супергероите от различните вселени от имат различно начално ниво, различни методи на работа, различни цели за постигане. Може да си богат наследник като Оливър Куин (The Green Arrow) или от бедно семейство като Мат Мърдок (Daredevil), може да си от извънземна планета като Супермен или да си развил свръхсилите си след инцидент като Светкавицата. Всъщност, не можеш да си почти нищо от това. Но и почти нищо не ти пречи да искаш да си полезен.

Защо не станеш супергерой още днес? Постави си първата цел, може би малка, да помогнеш на някой или нещо съвсем наблизо, само с един жест. После си помисли какво би могъл да направиш за един месец. Следващата цел постави година напред. Помисли още и планирай какво искаш да постигнеш след 5 години.

Е, супердруже, започвай да градиш живота си сега! Защото днес е първият ден от остатъка на твоя живот - живот на супергерой ;)
Прочети

петък, 10 април 2015 г.

Магията на филмовия саундтрак

Снимка: guysgab.com

Не си падам по класическите филмаджийски ленти, нито по европейското кино. Разчитам на книгите да ме карат да се замислям, а на филмите оставям развличането и пренасянето в нови визуални вселени (ами да - визуализирането при четене е ограничено от личните способности да фантазираш).

Кинолентите, разбира се, не са само визуалност. И да благодарим на... звуковите инженери и композиторите, че това е така. За мен има три типа OST-та:
- такива, които те карат отново и отново да искаш да гледаш филма;
- такива, които заради самия филм искаш отново и отново да слушаш;
- такива, които така и не искаш да чуваш, защото не успяваш да запомниш с нищо.

Сега ще ви разкажа за три любими примера, които са ме карали да искам да се наслаждавам на филмите отново и отново и заради които съм се чувствал страхотно, докато гледам.

С излизането си през 2006-та Miami Vice ме дръпна към себе си с живей-на-ръба приключенията на Сони и Рикардо. А и да си го кажем честно - Колин Феръл и Джейми Фокс в комбинация не е нещо, което можеш да изпуснеш. Това, което ме караше да се връщам обаче доста пъти по-късно, беше саундтракът. Малко неща са по-вълнуващи от това да слушаш "A-500" на Клаус Баделт и Марк Батсън в самолета или "One Of These Mornings" на Моби на моторна яхта. Прекалено малко.



После пък Томас Нюман се беше раздал толкова силно за саундтрака на "Skyfall" (2012), че гледайки филма, след като повече от 2 седмици бях слушал музиката, бях през цялото време на нокти. След това, при няколкото допълнителни гледания на филма (единствения, който съм гледал два пъти на кино!) музиката разкриваше още и още за гледане. Ето защо:



Тия дни се радвам на друг саундтрак, заради който може би ще се усмихнеш широко. Fast and Furious 7. Да "седмичката" на един от най-продаваните филмови франчайзи, който според много хора е трябвало да спре някъде след първата част. Аз обаче си го харесвам.

И макар в седмия сезон определено да са пресолили манджата със сцените в самия филм, саундтракът си е за аплодисменти - нови тракове според мястото на развитие, песни от предишните филми за припомняне на определени сцени, добро разнообразие от стилове. А как се сбогуват с Пол Уокър - едно от най-добре изпипаните киноклишета so far, благодарение и на музиката.


Разбира се, могат да се споменат много класически комбинации за филмова музика, като например "Стената" или много от нещата на Ханс Цимер. Аз обаче си хайпвам по мои си открития :)

Добрият филмов саундтрак определено е изкуство. И магия също.
Прочети

неделя, 5 април 2015 г.

Когато е страхотно да си подривен

Вчера попаднах на интересен филм за няколко страхотни личности, които са променили своите пазари из основи, като са създадали нещо наистина различно. Disruptive-практиките (звучащи на български терминологично като "подривни") са страхотен пример за това как понякога трябва да тръгнеш срещу всичко познато, за да постигнеш големия успех.



"The Great Disrupters" е едно от специалните издания за 85-годишнината на Bloomberg Businessweek, като подборът е наистина интересен и аз лично открих няколко нови явления за себе си:
  • Андрю Лафер, който с една графика, нарисувана върху салфетка по време на вечеря с хора от администрацията на президента Джералд Форд в средата на 70-те, доказва закономерността между увеличаването на данъците и намаляването на данъчните постъпленията в бюджета;
  • Естер Дюфло и нейните партньори в J-PAL, които прилагат буквално методите на възможно най-качествените медицински изследвания (слепи, плацебо контролирани и т.н.) за изследване на бедността и начина на взимане на решения в условията на бедност. Наистина невероятно и струва ми се, брилянтно измислено.
Разбира се, във филма виждаме и добре познати лица - технологичната "половинка" на Стив Джобс в ранните години на Apple Стив Возняк, привнеслият след кратко пътуване в Италия пиенето на кафе като начин на живот Хауърд Шулц от Старбъкс и създалите индустрията на видеоигрите с Pong Нолан Бушнел и Тед Дабни от Atari (има такава старинно изглеждаща аркадна игра в Betahaus - попитай как да си я пуснеш).

И още - създаването на новинарската телевизия (CNN, как иначе), налагането на Супербоул като най-скъпото рекламно време в телевизията и т.н. Изгледайте!


Между другото, цялата класация е тук и ще се изненадате от "подривните идеи", които са подредени в челото.

О, и още - самият термин "подривни иновации" е дело на проф. Клейтън Кристенсен в книгата му "Дилемата на иноватора" от 1997 г. и е под 58 в списъка с подривни идеи :)
Прочети