вторник, 26 май 2015 г.

Другата Моника

Евродепутатът Моника Маковей след срещата си с представители на Протестна мрежа, които й подариха плакет за почетно членство
10 години. Най-малко толкова ни делят от братска Румъния и началото на успешния опит на северните ни съседи да сложат край на корупцията по висшите етажи и с това да си стъпят на краката, захвърляйки тежкото наследство от режима на Чаушеску.

Преди 10 години Моника Маковей, бивш прокурор и адвокат, застава начело на правосъдното министерство на Румъния и настъпва газта на съдебната реформа. Десет години по-късно румънците могат да се похвалят с добро и най-вече ефективно антикорупционно законодателство с влезли в сила присъди срещу висши политици и бизнесмени, докато ние слушаме обещания от страна на поредно правителство, а всеки голям корупционен скандал потъва в тъжните спомени на времето.
"Корупцията разрушава страните - създава алтернативна реалност и убива доверието между хората" Моника Маковей #правосъдиезавсеки
Posted by Инициатива "Правосъдие за всеки" on Monday, May 25, 2015
Самата Маковей беше в България вчера по покана на инициативата "Правосъдие за всеки" и взе участие в дискусионния форум "Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?". Разказа за първите си стъпки и трудните моменти, в които е била сама срещу всички. Даде и своята проста формула - нужен е дори само един човек, който да рискува всичко и да се изправи срещу корупцията. И ако политиците не искат промяната, то някой отвътре на съдебната система - прокурор или съдия, също може да извърви целия път на борбата за правосъдие.

Разбира се, не е толкова лесно, колкото звучи, но промяната трябва да започне все отнякъде. Някой, който да е готов да казва "не" на ръководителите си, да държи в тайна разследванията и спецоперациите, дори да рискува личния си живот. Имаме нужда от своите Харви Дент и Джеймс Гордън, дори да не можем да си позволим българска Моника Маковей.

Ние тук си имаме наша си Моника, която сякаш и заслужаваме като нация. Онази Моника, която дълго време разпределяше тлъсти медийни субсидии и като премиер в сянка привикваше на килимчето главни редактори и "свои" журналисти. Бе разпитвана от парламентарната комисия по случая "Хохегер", в рамките на който австрийският лобист получи солиден хонорар от първата Тройна коалиция през 2006 г. После Хохегер бе осъден в Австрия по дела за подкуп на политици, докато българската съдебна система не се интересува от Моника С. А междувременно добре разработената от нея система на медийни бухалки продължава смело да удря срещу всеки, противящ се на правителството. Без значение кой е премиер - вече пореден мандат, както се уверихме и вчера след публикациите в "кафевите" медии.

Вероятно е назрял моментът, в който ще трябва да решим коя е Нашата Моника, която искаме да последваме, и коя да бъде Другата Моника, за която искаме да забравим. И предвид хората, които срещнах на конференцията вчера, инициативата "Правосъдие за всеки" е чудесен начин този момент да се превърне в моментум.

P.S. Един от най-важните елементи на вчерашния форум беше прочитането на Манифеста за правосъдие, първия официален апел от страна на "Правосъдие за всеки", разпространен преди няколко дни. Прочете го Иво Захариев, който освен част от инициативата, е и актьорът, изиграл култовия полицай от "Под прикритие" Мартин Христов, който в сериала разследва някои от най-големите мафиоти в страната.



Прочети тук целия Манифест за правосъдие:

Достойни хора на България,

Държавата, в която живеем днес, не е държавата, която искаме да оставим на децата си.

България е в тежка криза на институциите. Те, заедно с политиците и зависимите медии, са се превърнали в бутафория на демокрация, а не в радетели за справедливост и истина.

Справедливостта е изчезнала от нашето ежедневие, заменена от цинизъм, конформизъм и политически сметки.

Животът без истина съсипва надеждите ни да живеем в по-справедливо и почтено общество, без зависимости, кръгове и недосегаеми.

Корупцията е пропила нашия бит и достига до най-високите етажи на властта.

До вчера това беше срамно, а днес вече е отчайващо.

Този начин на живот разрушава нашето гражданско достойнство с всеки изминал ден.

Ние се срамуваме да живеем в подобна имитация на държава.

Ние вярваме:
Промяната към по-добро е възможна – тук и сега.

В България има достойни хора, които имат сили да се преборят за ново мислене, висок морал и независимо правосъдие.

Ние можем да живеем в достойна държава, в която институциите са по-силни от политиците и от тези, които стоят зад тях.

Ние искаме:
С необходимите законодателни и конституционни промени, да се гарантира реалната независимост на правосъдната система.

Независимост от задкулисни влияния и политически натиск.

Реформите в съдебната система да се извършват от доказано почтени, мотивирани и компетентни хора.

Професионализъм, ефективност, мотивация и отчетност в работата на магистратите.

Ефективни разследвания за корупция във високите етажи на властта, включително и съдебната.

Нулева толерантност към корупцията.

Независимост, но не недосегаемост.

Ние призоваваме:
Гражданите, които споделят тези ценности и поставените цели, да ни подкрепят с всички гарантирани от Конституцията средства с една цел – ликвидиране на корупцията на всички нива на властта.

Достойните и почтени магистрати да бъдат подкрепени в своите усилия за ефективна промяна на съдебната система.

Народните представители без повече отлагане да предприемат необходимите конституционни и законодателни промени, гарантиращи ефективна съдебна система.

Призоваваме за гласуване по съвест, а не по партийна лоялност.

Медиите и неправителствените организации да подкрепят усилията за истинска реформа на българското правосъдие.

С общи усилия промяната е възможна и ние вярваме в това.

Длъжни сме пред себе си, децата си и децата на нашите деца

да изградим една справедлива и почтена България!

Прочети

четвъртък, 21 май 2015 г.

Защо книгите са надценени или Къде да търсим вдъхновението по пътя към успеха?

Днес ми се случи нещо страхотно - бях поканен да изнеса приветствено слово пред абсолвентите в Нов български университет. Много голяма чест, предвид факта, че самият аз съвсем наскоро бях абсолвент. Колкото и скромен да е опитът ми, опитах да предам най-важното. Не е много забавно, но се надявам да е полезно (представяйте си как го чета аз, умен, красив и усмихнат :))))).   

Уважаеми г-н Ректор,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми госпожи и господа преподаватели,

Скъпи родители,

Мили студенти,

През годините съм искал да бъда много неща - в пети клас исках да съм адвокат, в седми - моряк, а в девети - спортен журналист. Сега животът ми е обвързан с комуникацията, в работата си редовно се срещам с адвокати, ветроходци и спортни журналисти, а най-голямото вдъхновение черпя от хобито си - книгите.

* * *
Книгите
* * *

Книгите, които за мен са може би най-важното нещо в този живот след прекрасната ми съпруга. Дават ми вдъхновение, дават ми идеи, срещат ме със страхотни хора, като всички вас тук днес.

Може би очаквате да ви кажа кои книги да четете, на кои автори да вярвате, на кои герои да подражавате. Няма да направя почти нищо от това, но ще ви разкажа за онези книги и автори, които промениха моя живот. И за хората, с които книгите ме запознаха.

Ще започна с един съвет, който на много от вас вероятно ще се стори странен, но всъщност винаги работи - четете най-внимателно онези автори, чиито имена ви е най-трудно да произнесете. Аз имам три такива любими примера, които промениха живота ми.

Михай Чиксентмихай е сигурно най-често цитираният автор в книгите за мотивацията, щастието и креативността, който съм срещал. И пожелавам на всеки от вас да достигне до онова състояние, което Чиксентмихай определя като “поток” в своята едноименна книга - състоянието, в което сте толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение.

Бен Голдейкър, младият лекар и философ, който само на 29 – моята възраст – започва своята колонка в британския вестник Guardian и за 8 години успява да промени изцяло отношението към псевдонауката, към сензационните открития, за които четем всеки ден в медиите, но които всъщност не се базират на доказателства, към всички злоупотреби с медицината и науката, които подвеждат и застрашават здравето на стотици милиони хора по целия свят.

И третият пример, който обаче е може би основната причина сега да стоя тук пред вас - Ори Брейфман и неговата книга “Морската звезда и паякът”. Тя ми показа достатъчно рано колко важно е да предоставящ възможност на всеки околко теб да дава най-доброто от себе си за нещата, които го вдъхновяват, и да го подкрепяш в постигането на успехите. Повече отговорности за всички, повече поводи за споделяне на щастието от достигнатите цели.

След последната страница на “Морската звезда и паякът” аз вече знаех, че “Аз чета” не може и не трябва да бъде единствено Александър Кръстев. Сега всеки от екипа има свой собствен проект, по който работи с удоволствие, чрез който надгражда постигнатото и с подкрепата на останалите опитва да промени поне малко средата, в която живеем.

Знаете ли, книгите са надценени.

Не като цена, а като количество. Ако някой ви каже, че е важно да четете много и много книги, не го слушайте. Познавам толкова много хора, които са прочели стотици, хиляди книги, и пак им е трудно да се справят с живота.

Познавам и такива хора, които са инвестирали по-малко време в четене, но в четене на няколко съвсем важни книги, които са променили пътя им, променили са самите тях. Показали са им какви искат да бъдат и са им дали идеи за това как да постигнат онова ново “Аз”, с което биха живели в пълен синхрон. Всичко останало същите тези хора черпят от постоянните си контакти със страхотни личности, от слушането на истории, от пробите и грешките в собствения си живот.

Книгите са надценени, защото в търсенето на “правилните” книги можеш да пропуснеш да се срещнеш на живо с десетки интересни хора, събития, истории.

Въпреки това истински ви препоръчвам да се пристрастите към четенето, както съм пристрастен самият аз. Към четенето във всичките му форми и възможни носители. И да започнете да споделяте за прочетеното с приятели.

* * *
Приятелите
* * *

Защото приятелите са единственото нещо, което никога не можеш да надцениш. Инвестирайте колкото можете повече в изграждането на добри приятелства. Давайте повече, без да очаквате нещо в замяна. Бъдете до приятелите си във важните за тях моменти и се стремете да бъдете онзи приятел или приятелка, който самите вие искате да имате.

Не губете никога връзката с приятелите и колегите си от университета. Погледнете човека до себе си и ако това е някой, с когото през последните години сте споделяли важните моменти, направете всичко възможно тази връзка да продължи още дълго. Дори в един момент да не ви се налага да прилагате почти нищо от наученото в университета, тези хора могат да ви помогнат да постигнете следващия си голям успех. Радвайте се и вие на техните успехи, обаждайте им се без повод, направете им онзи подарък, който така и не успяхте да направите, докато учехте заедно в университета. Защото истинските приятели ще направят същото за вас!

Допреди четири-пет години, когато за пръв път сте пристъпили прага на този университет, това звучеше трудно за изпълнение. Но днес е сякаш толкова лесно - Facebook за моментална комуникация; електронен календар, който да припомня рождените дни на важните хора в живота ти; възможността да си поръчаш всичко по интернет и то да пристигне в точния момент за изненада. Представете си какво ще бъде след още пет. След десет години.

* * *
Личната мотивация винаги да си по-добър от предишния ден
* * *

И като казах 10 години, това е идеалният период, за който да планирате живота си напред. Помислете си - къде бихте искали да сте през лятото на 2025-та? Да имате успешна кариера, да сте изградили дом с любимия човек, да сте създали нов живот, да сте написали книга, да сте спечелили Нобелова награда? Всички тези неща са реални и напълно постижими в рамките на следващите 10 години.

Поставете си една или няколко важни цели и търсете вдъхновението, търсете мотивацията и хората, с които да ги постигнете. И както гласи мотото на една от най-страхотните компании, с които съм работил и продължавам да работя, правете така, че всеки следващ ден да бъдете все по-добри в това, което правите.

Сега идва трудната част - опитвайте да работите предимно с хора, които са по-умни от вас. Учете се от тях, решавайте заедно трудностите, споделяйте заедно успехите. А ако след време някой иска да бъдете по-умен от него, направете го. Споделете опита си и вложете цялото си сърце в това да видите още един успял човек, вдъхновил се от вас самите.

И тук възрастта няма никакво значение - възрастта е само оправдание за това да не постигнем нещата, за които винаги сме мечтали. В живота си ще срещате много по-млади и все пак по-умни от вас хора, както сега има толкова много възрастни, които се възхищават на погледа в очите ви и успехите, които вече сте постигнали.

* * *

“Крайната цел на вашия живот, като в една игра, която предписва правилата и действията за достигане до състоянието на “поток”, ще покаже кое точно би ви карало да се наслаждавате на съществуването си. С ясна крайна цел всичко, което се случва, ще има смисъл - невинаги позитивен, но със сигурност смисъл”.

Завършвам с този цитат от Михай Чиксентмихай и с пожелание винаги да търсите смисъла, който ще ви дава сили всяка сутрин да се будите с усмивка и желание да продължите напред към следващата малка или по-голяма победа в живота.

София, 21 май 2015 г.

P.S. Благодаря страшно много на ръководството на НБУ за поканата, на прекрасната Ева Христова, която беше мой гид и чудесна компания днес. А накрая може би и новината - от есента ще се появявам по-честичко в НБУ като лектор в магистърската програма "Връзки с обществеността в социалните медии и социалните мрежи".
Прочети