The Dreamreader

Written In The Stars - какво ни говорят звездите за 2012-та

2011-12-31T12:56:00.003+02:00

А, не-не, не съм станал врачка. Просто ми попадна годишният хороскоп на "жената, която винаги познава" за вестник 24 часа - Кети Мартинова. Роден съм през третата декада на зодия Дева, така че ще ви поясня какво точно предстои да ми се случи според това, което Кети ми е предсказала. Да видим!

1) Януари - провал в работата, ако не занижите претенциите: Хаха, предпочитам да го наричам "перфекционизъм", не "претенции". Така че - никакво занижаване, а провалът явно ще е за други ;)

2) Февруари - без стабилност и сигурност в интимния живот: Защо, защо, защоооо? Точно за 14-ти февруари ли? Еми, хубаво, ще се празнува Трифон Зарезан няколко пъти...

3) Март - нови задачи и проекти: Чудесно, от малък се каня да отварям сергия за мартенички в подлеза на НДК. Вижте Слави Трифонов докъде стигна, като почна от там - преди е бил само в края на февруари и в началото на март, сега е всяка вечер в НДК!

4) Април - домашни тревоги и драми в любовта: Тук вече се успокоих - две години с тази любов и явно ще дойде времето и за малко драми - еми, нищо човешко не е чуждо дори на лисиците явно...

5) Май - след караниците идват най-хубавите моменти: Е, това вече е приказка. Значи... за хубави моменти си пожелавам ходене до Барселона, получаване на ключовете за чисто нов автомобил, виждане на първи тираж на собствено издадена (а защо не и собственоръчно написана) книга. Три ми стигат засега. Добре ли е, а?

6) Юни - вълнуващо запознанство, късмет в бизнеса: Хм, кой ли ще е това? Първия в държавата вече ще го познавам, може би първия в друга държава? Oh, Barack, it's so nice to meet you!

7) Юли - много пътувания и срещи с приятели: Ами да, време за моренце... А за магистратурата нещо, ще се завършва ли най-накрая или? Кетии, нищо не казваш за това? :(

8) Август - спорове с любимия: А, супер... Ама това не беше ли и за март? И за май? И за февруари?

9) Септември - положителни новини - в работата и личния живот: Ураааа, най-накрая ще стана на 26, цяла година чакам този момент!

10) Октомври - много контакти и по-високи доходи: ОК, Кети, ти ли ще звъннеш на шефката, за да й го съобщиш?

11) Ноември - удари под кръста в бизнеса, ревност в любовта: Аууу, кофти месец ще е. Дали да не планирам една дълга почивка още отсега? И без това ще съм се трудил много - с нови задачи, късмет в бизнеса, по-високи доходи... Карибите или Ибиса?

12) Декември - нова работа и пламенна любов: Това е за трети път тази година. Добре, разбрах, догодина ще слушам повече...

Усмихнете се най-после - 2012-та ще е мноого по-добра и от тази! (Казах го и за 2011-та и познах - сега пак няма да сгреша)

Какви са иноваторите?

2011-11-27T09:20:00.001+02:00

Според професор Джеф Дайър, съавтор на книгата "Иноваторското ДНК", иноваторите се делят на няколко групи (вероятно влизат в поне една):

- Питащи - такива, които си задават въпроси за света около себе си, за нуждите на хората, и които след това отговарят на тези въпроси с определена иновация

- Изследващи - откриват нещо, влюбват се в него и после го пренасят обратно в своя свят, като го адаптират по иновативен начин

- Свързващи се - хора, които умеят да използват мрежите си от контакти, за да комбинират и превърнат микроидеите в макроявление

- Експериментиращи - които опитват всевъзможни странни комбинации от елементи и сред тях откриват начини за оптимизация на процеси, иновации на продукти и т.н.

Нещо, което ги свързва - те са Dreamreaders - могат да разчитат мечтите на хората и да ги правят реалност. Просто го правят по свой специфичен начин, а може би просто защото имат топки да го направят.

P.S. Видеоинтервю с Дайър в блога на HarvardBusinessReview - там той обяснява и как тези четири елемента могат да бъдат направени част от корпоративната култура и да движат всяка една компания напред.
Update 29.01.2011 - Друг от съавторите на "Иноваторското ДНК" - Клейтън Кристенсен е обявен за №1 сред "50-те най-влиятелни мениджмънт гурута" от HBR

Innovator dna

Чуденката докъде точно си стигнал

2011-11-24T23:59:00.001+02:00

Тази вечер приключвам втората книга за съвременен маркетинг, която ми възлагат да консултирам. Първата беше за "Партизански маркетинг" (герила), тази е за БУМа в социалните медии - с първото бях запознат, но от второто смея да твърдя, че наистина разбирам.

Кара ме да бъда горд, колкото и да не съм постигнал особено много (на 25 две консултирани сериозни бизнес книги и една написана и наградена е-книга на подобна тематика не е като да продадеш правата на книгата си на 24 за половин милион долара).

Кара ме да работя за момента, в който самият аз ще усещам, че нещата, които правя, означават, че наистина съм постигнал нещо.

Какви ги измислих преди първи тур на изборите

2011-10-22T23:14:00.000+03:00

Както няколко пъти отбелязах, а и виаги съм го правил - няма да гласувам "Против", а "ЗА". (Уважавам протеста на всички, които ще застанат зад Светльо Витков, но там гласуване "За" няма, така че не е моята бира.)

За Президент:
Казах си го тук, във Facebook, още на 4-ти септември следобед - Росен Плевнелиев ще е. Предния път гласувах "против" Първанов на първия и "против" Волен на втория тур. Искам президент-визионер и този път, за щастие, имам избор "За". За Ламбо няма как да гласувам (той е титулярният кандидат за мен, не плюещият Калфин, който не беше добър външен министър в моите очи), защото също не си свърши работата като министър, а Кунева, ако си беше задържала инерцията, вместо да хленчи как някой я саботира (особено пък във Facebook), можеше и да има шанс.

За кмет на София:
Някак не успях да обера много от предизборните послания на кандидат-кметовете, освен да гледам на живо по live streaming-канала на БТА презентацията на Каролев. По същия начин гледах и дебата на Сула и Асен Генов (евала на момчетата!), където оживяха хората от билбордовете и ме разочароваха - меко говорещият-мънкащ Пехливанов, другият мънкащ Кадиев (пак ли?), прекалено увереният Каролев и онеправдания от ГЕРБ досегашен кмет на Лозенец Прошков.
Май изборът е за Прошко, защото познавам доволни от него хора, които живеят в Лозенец. Да кажем, че и той с мънкането си ме убеди, че кратерите в неговия квартал са заради липсата на бюджет от страна на герберския СОС.

За общински съветници:
Днес гледах половин час всички списъци - пълно с анонимници. Допреди месец щяха да са Зелените, но пък те не спряха да пускат чужди компромати и да играят подмолно. На предните избори за кмет са подкрепили човека на Трактора - не, мерси. Познатите ми там са на прекалено задни позиции, както и хората, които създадоха тази партия на протестите - няма начин.
Тук ще е НДСВ, където има 3-4 познати имена в предните места и може гласът ми да не отиде нахалост.

Ами това е - просто иди да гласуваш утре, за да не избират вместо теб.

P.S. Нито един от тези избори не е заради работата ми или личните ми странични проекти, а си е съвсем съзнателен. За щастие :)

Каква е скоростта на глупостта?

2011-10-10T19:31:00.000+03:00

Точно 20000 в час. Фейсбук потребители.

40 минути преди да направя този скрийншот, страницата имаше 90 хиляди фенове, надяващи се много скоро да могат да виждат колко души са посетили профила им. Значи за 1 час са си точно около 20 хиляди...

Признавам, че идеята е гениална - взимаш много често срещано качество на редовия фейсбук потребител - желанието да бъде звезда, предлагаш начин да го гъделичкаш - уж ще му покажеш колко често е гледан профилът му, и вкарваш в капана, карайки го да харесва 1 фалшива плюс още 4 различни страници (вероятно виждате like-бутоните). После го караш да препрати на 5 човека и тарааам - скорострелно много хора влизат в капана.

Но ОК, 100 000 не са много. Какво да правим обаче с 2 милиона?

Да живее човешката глупост. Заедно с омразата и мързела те движат света :)

P.S. Надявам се да не е някоя от фирмите, предлагащи Social Media Management-услуги, защото е меганепрофесионално и най-неграмотното приложение, което съм виждал досега...
P.P.S. И да, ще дам Attend, защото искам да видя кой ще ме спами.

"А-аз сам си избрах..."

2011-10-05T21:26:00.002+03:00

Ако не познаеш от коя песен е заглавието, няма смисъл да четеш надолу :)

Утре съм на блогърска среща с Росен Плевнелиев и ми е кеф. Освен всичко, това е човек, когото наистина харесвам - достатъчно, за да няма значение дали зад него има партия или не. Последните дни гледам наляво-надясно сърдити (на политици) млади хора, които обаче не могат да канализират сърденето си и то хвърчи в някаква бясна какафония на омразата преди избори... Така че ще блогна, няма как.

Може би защото знам какъв президент искам да стои начело на България. Такъв, който да символизира живота, към който се стремя, и точно такъв, който би работил за това повече хора да имат такъв живот.

Нямам нужда от президент, който трие арт-инсталации само защото са върху някакви криворазбрани символи на едно не много добро минало. Имам нужда от президент, който е доказал, че може да бъде лидер и да прави чудеса. И да разпознава чудесата, които правят другите.

Нямам нужда от президент, който да има ракета носител изкуствено поддържани звездни лица, а такъв, който сам може да бъде ракета носител на една нация. Да показва, че България може да отглежда успели хора, и да бута изпълнителната власт към създаването на подходяща за това среда.

Нямам нужда от президент-хейтър, който да облича безпомощността си в постоянни нападки за щяло и нещяло, а такъв, който да носи добрата новина със себе си. И който преди това е търсил в страната си, за да я открие и да я покаже на света. И да я изговори на човешки език, с нужните медиатори като за 21-ви век.

На всички избори за президент досега съм гласувал за личности и сега се радвам, че поне този, който харесвам, има шанс да спечели. И вероятно ще. Вярвам, че няма да ме разочарова.

Think Positive

2011-09-10T18:56:00.000+03:00

Позитивното мислене не е онова, което се опитват да те убедят - че ще ти донесе несметни богатства и преблаги бъднини. Цъ, цъ и цъ! То е начинът на съществуване, който ти помага да се радваш на живота такъв, какъвто си го направиш.

И понеже напоследък всички си прекарват дните в хейтене (явно ни е стигнало дотам дереджето, не че е за хвалба), днес ще разкажа наколко позитивни неща, които си мисля в последните дни и нощи:

1. Предесенна съботна София е изключително красива и предразполагаща към разходки с добри приятели, с които да си говорите за нещата, които обичате. И още по-прекрасна, когато серията от срещи продължи с любов. Една добра причина да обичаш града, в който живееш, въпреки че не особено много "съграждани" ги е грижа за него.

2. Хората все още не са забравили да се усмихват. Това те топли и те кара да се усмихваш също. Не съм сигурен дали има нещо по-заразно от усмивката (дължи се на огледалните неврони - питайте Митко, който пише дипломна работа за тях (освен positive viber според мен той е и dreamreader), или просто прочетете при Мартин Линдстрьом).

3. Лятото наистина зарежда - виждам много приятели и познати, които се връщат от почивка с мегасилни идеи и силно амбицирани да ги реализират. Мисля, че ни чака много интересна есен.

Тези три неща не само че ме карат да се усмихвам още по-силно, но и ме правят оптимист. Обичам да ми е позитивно, защото ме зарежда.

А ти?

P. S. Чакам да ми поръчате бейзболна шапка с хубав надпис, като например "Позитивно мислещ" - така и така е рядко срещано, поне да се знае, че съществуват и такива хора ;)

Цената на образованието

2011-08-30T23:37:00.000+03:00

Добре, някои от най-великите хора на света не са завършили образованието си (Джобс, Гейтс, десетки други). Други готини хора завършват "висше" на по 30-40, защото по някаква странна причина у нас е срамно вече да си само със средно образование.

И покрай всичко това се питам - каква е цената на образованието? Струва ли си да инвестирам дни и седмици в четене на дадени ми от някого заглавия, в заучаване на някакъв материал само за един изпит, в писане на дипломна работа, която едва ли би имала някакъв практически смисъл?

Или просто мога да влагам времето си в смислени каузи, в усъвършенстване на работните си умения по моите си начини, в променянето на света.

Е?

Каква е причината за черните хроники?

2011-08-24T10:32:00.002+03:00

20-годишни се стрелят в час-пик в центъра заради момиче, 16-годишни колят по-малките си приятели... Хрониките не са черни - те са направо в някакъв отрицателен цвят, цветови вакуум.

Стоиш по средата на платното, върху пешеходна пътека, а колите връхлитат около теб; някакви хора пушат, плюят и си изхвърлят боклука по улиците (обикновено са различни, но има такива, които правят и трите неща); когато влезеш в заведение или магазин вместо като към клиент, се отнасят с теб все едно идваш да им взимаш от къщата; хората поемат ангажименти, които почти никога не спазват навреме... Мен това ме вбесява, а минавам за спокоен човек. Представям си какво се случва в главите на хората с по-сериозна емоционална обремененост...

Цялата тази агресия се насъбира отнякъде и не ми се иска да мисля, че народът просто е озверял от цялата мизерия и отчуждението и безхаберието на всички... Въпреки че вероятно просто е така

Руска "гадателка" се подиграва с паметта на Ванга

2011-04-17T19:24:00.002+03:00

Малко ме е гнус от това видео, но като си помисля, че има и такива хора... Виж как руската "гадателка" Зарина Рахманова привлича "клиенти" (горките обезверени хорица), ползвайки лика на Ванга за интернет банер.

Обърни внимание какво се случва със снимката, нямам думи направо...

3 причини да обичам живота си в България

2011-04-14T13:56:00.000+03:00

Всъщност, ще си ги запазя в тайна...
Ето обаче три съвсем пресни причини да съм бесен на живота в Свидната:

1) ГЕРБ и "Атака" премахнаха свободния достъп до пълните данни за фирмите

2) ГЕРБ отказа възмездие на жертвите на комунизма

3) Темида избели Красьо

Защото идват избори и спонсорите искат да ги крият.

Защото идват избори и на Бойко му се налага да забрави за лъжите за дядо му, въпреки които е личен телохранител на Тато.

Защото идват избори и изведнъж може да се окаже, че телефонният указател на Красьо е много по-дълъг, отколкото всички си мислят.

Защото ни ги избират и всеки път става по-шибано.

Защото всички ни шибат дори без да ги избираме. Или нещо такова, простете за каламбура...

Не искам да спирам да творя

2011-01-23T02:09:00.000+02:00

Сещам се за няколко души, на които не би им харесало следващото изречение. А може и да ги зарадва още повече...

По средата на много важна концепция, след 3-минутен разговор с любимата ми жена, започнах нов, съвместен проект с нея.

Сега се чувствам достатъчно вдъхновен да завърша концепцията с още по-добро качество. Просто защото не искам да спра да творя. И няма да спра да мечтая. И ще гледам как любовта спи, сгушена до мен.

Вечеря за мечтаещи

2011-01-08T16:12:00.001+02:00

"Мечтайте най-дивите си мечти! Можете да изкачите най-високата планина. Можете да се удавите в чаена чаша, ако намерите достатъчно голяма чаша. И ако някой ви каже, че не можете да направите нещо, отвърнете му: "Напротив, мога! Защото го правя точно в този момент!".

Когато годината започва с подобен филм, много неща могат да се случат...

Година в линкове

2010-12-31T19:14:00.000+02:00

Мисля, че това ще ти каже доста повече за това, което успях да свърша, отколкото няколко абзаца с текст. Ето пет линка, които ще ти разкажат за моята 2010-та...

Аз чета - най-големият сайт (портал, общност или както искаш го наречи) за книги в България

PRoPR Агенция - най-добрата PR агенция у нас; ако искаш да ти го докажем, you're welcome :)

Литературен клуб "Аз чета" - защото говоренето за книги вече не е същото

Книгата ми "LinkedIn - социалните контакти в полза на бизнеса", донесла ми не само награда, но и адски много нови познати и партнори

Аз слушам - все по-нови и нечувани от другите неща и с все по-внимателно ухо

И един линк off-the record:

Защото някъде около Деня 234 истинската любов най-накрая дойде!

Пропускам ли нещо? Добави...

Как интернет променя музикалната индустрия: днес вече е след 5 години

2010-12-18T13:11:00.001+02:00

Разговорът е воден доста пъти - по света още преди големите промени да започнат (там хората мислят с няколко години напред), у нас нещата също са ясни, но май липсват предпоставки и форуми за дискусия.

Истината е, че пиратството няма шанс. Съвсем скоро няма да има и причина да съществува. Свалям достатъчно често "изтекли" в интернет версии на песни и дори албуми. От известно време обаче дори няма нужда да го правя - албумите се качват за свободно слушане в мрежата седмица-две преди официалното си пускане в продажба.

И аз така... изслушвам си албума и преценявам дали да си го купя. Случи ми се вече с последното от Джон Леджънд - не си го купих, защото не беше моята музика. Сега си го "причинявам" с Джейми Фокс и неговия Best Night Of My Life, който излиза на 21 декември. Това нямаше как да се случи допреди 1-2 години, сега е световна практика. Няма да се случва често у нас скоро, докато мисленето не се промени.*

Може би не знаеш, но сензации като Джъстин Бийбър, Лейди Гага и Сюзан Бойл дължат кариерата си на YouTube и на милионите гледания на безплатно качените си там изпълнения. Интернет днес създава култура, ловът на вещици вече не е нужен.

Обичам да мисля 5 години напред. И предпочитам да прилагам измисленото за след 5 години днес. Един приятел прави страхотна музика и добре знае, че този тип промоция вече е най-печеливш. Остава вълната да стане още по-голяма.

* Когато P.I.F. пуснаха през 2006-а за безплатно теглене от сайта си третия си албум Passion In Fact, това им гарантира препълнени клубове при всяко живо участие. След това май подобна практика у нас е рядкост за утвърдените изпълнители.

Multitasking-поколението

2010-12-04T23:28:00.000+02:00

Всички са мълчаливи тази вечер...

Събота вечер е, а хората са онлайн. Значи не е от дискотеката. Явно е от многото задачи, с които всички се занимаваме едновременно (или да, може би четат).

Вероятно голяма част от нас са dreamreaders, които опитват да живеят, за да правят другите щастливи. Би трябвало да ни прави интересни, но не е ясно колко и дали.

Ние сме някакво pre-multitasking поколение. Ако се занимаваме само с едно нещо, това ни убива. Обикновено сме със слушалки/хендсфри на ушите, четем книга и ръчкаме нещо по телефона. Не говорим много, защото мозъкът мисли с няколко хода напред. Това сигурно ни прави скучни.

Малко ме е страх за истинското multitasking-поколение.

Снимка: seniorark.com

Just Desserts Series: Сладката лисица

2010-11-07T19:53:00.001+02:00

Искаш торта. Ами... знам :D Нали съм Dreamreader. Ето какво съм приготвил тази вечер.

Въпреки че тортата се казва "Сладката лисица", тя е задължително кисела. Просто... не е хубаво да е много сладко, а ако лисицата ти е мегасладка, изгаря тортата.

Блатовете са три, бели. Кремът е лимон с пасирани вътре лимонови резенчета и половин банан. Още банан и половина, нарязан на тънки парченца и нареден върху блатовете.

Получава се следната вкусотия:

Какво казахме на комисар Кристалина Георгиева

2010-11-01T19:05:00.000+02:00

Тази сутрин излязох от нас адски изтощен, с огромното желание да се заредя докато пътувам към среща с един от най-важните хора в Европа в момента - еврокомисар Кристалина Георгиева. Среща с политически топблогъри, уредена преди няколко седмици и изпълваща ме с интерес към какъв проект или кауза ще ни предложат да се включим. Вече имам опит с тази част от комуникационната стратегия на Европейската комисия и знам колко много се залага на лидерите на мнение сред младите за прокарването на проевропейската идея. Изненадите обаче тепърва предстояха...

The hidden agenda така и не се появи - комисар Георгиева през по-голямата част от времето се държеше с нас като журналист - опитваше да разбере дневния ни ред, който се предполага да бъде алтернатива на дневния ред на медиите. Никой не се опита да ни наложи възгледите си, никой не опита да ни привлече към дадена политическа идея - една жена, подготвена, явно решена да опознае държавата, която представлява и която вече вероятно не познава толкова добре, задаваше съвсем човешки и преки въпроси.

Разбира се, едва ли някой от присъстващите 10-тина блогъри (наистина топ - Комитата, Стойчо, Longanlon, Иво Инджев, Пейо, Акулката, Градинко, не-точно-блогващата Маги Малеева и аз, барабар Алексчо с мъжете) си е помислял, че еврокомисарят ни е неподготвен и казваме кой знае колко нови неща, но тя наистина слушаше и реагираше на разговора напълно адекватно със свое собствено мнение. Ето, че и българските политици можели да правят такива неща.

И точно защото се оказа, че и българските политик може да се вслушва в хората ние опитахме да дадем своята "експертна" версия за това как тя да достига по-лесно до гражданите на Европейския съюз...

Моят съвет:

- Блог на български, с домейн, различен от официалните домейни на ЕК - ако системата позволява да се изказва лично мнение, на драго сърце бих чел позицията на български над-държавник за това, което се случва у нас. И бих се радвал да се завърне да прави политика у нас, каквото не успя да се случи миналата година.

Комитата е обобщил това, което препоръчаха другите. (Снимката горе вляво е негова.)

Доволен съм, че Кристалина Георгиева отговори по напълно приятен начин на възмущението ми от начина, по който последното правителство се държи с чуждестранните инвеститори. И е права - когато си горе, рядко ти казват че грешиш. А има и вариант да си просто некомпетентен. За настоящия премиер на РъБъ аз избирам втория вариант.

И пак ще го помоля да започне да си върши работата, че куфара не искам да го ползвам... Защото, честно казано, чуждестранните инвеститори са ми в пъти по-мили от ББ... (видях през уийкенда по телевизията изцепката на Борисов с това, че чужденците му били мили, но българите му били по-мили - явно се повтаря, защото е говорил същото и през май...)

Вместо отворено писмо

2010-10-18T10:40:00.000+03:00

Уважаеми г-н Борисов,

Уважаеми г-н Дянков,

Честит ви 18-ти октомври! За вас тази дата може да не е специална с нищо, но за мен е знакова. На този ден в рамките на 20 минути двама души ми поискаха пари на улицата. Защото били болни и бездомни...

С тях подобни "молби", отправени към мен, в рамките на 12 часа станаха три... А аз дори не минавам по централните улици, по които е пълно с просяци.

Имайки предвид това, бих искал да ви помоля да започнете съвестно да си вършите работата. Който за каквото е гласуван. И със силата, дадена ви от Бог, пардон, от народа и Народното събрание, да поработите малко и да сложите ред в тази държава.

Или аз, или вие. И понеже знам, че няма да сте вие, вероятно ще загубите един данъкоплатец. А ще го спечели някоя по-нормална държава.

С уважение,

Александър Кръстев

Данъкоплатец

John Legend & The Roots говорят пред Billboard за съвместния си албум Wake Up!

2010-09-19T12:17:00.000+03:00

След като в AzSlusham.com ти пуснах албума Wake Up!, съвместен проект на Джон Леджънд и Дъ Руутс, чуй какво казват Джон и Куестлов специално за списание Billboard за социалната насоченост на тавата.

Да полетим с БДЖ!

2010-09-09T11:08:00.001+03:00

Тази седмица министър Цветков обяснява колко големи оптимизации ще бъдат направени в междуградската транспортна мрежа. Ако не е стигнало до теб, всички междуградски линии ще бъдат съобразявани с разписанието на мамута БДЖ.

Всъщност, с това ли ще се съобразяват всички?

Спомен от една прекрасна нощ, в която ни някой спа, нито имаше къде да си остави каквото и да било, нито да си изхвърли боклука... В бърз влак в страна-член на Европейския съюз.

Вдъхновението на ние-мисленето

2010-09-01T00:03:00.000+03:00

В момента чета тази книга с този трейлър. И тъй като съвсме скоро ще ти разкажа за нея, искам да видиш това видео, за да разбера дали ще се вдъхновиш. Защото съм сигурен, че тази книга би променила и твоя начин на работа с колегите ти.

Като всяко прилично TED-че, си има и субтитри на български.

Zoho - страхотен онлайн инструмент за вашия бизнес

2010-08-27T21:13:00.000+03:00

Докато се ровичках току-що в интернет ми се наложи да открия начин да разгледам няколко презентации, качени на сървър, без да тегля всяка от тях.

Разбира се, първото, което направих, беше да гугълна "view ppt online". Доверих се на първия резултат (Zoho Viewer) и всъщност попаднах на доста амбициозен проект - Zoho, дело на индиеца Сридхар Вембу.

Както виждате, освен гледането на PPT презентции, Zoho ви дава възможност да създавате и обработвате всякакъв вид документи онлайн, да поддържате база данни, да ползвате като обща работна станция за управление на виртуални екипи, да организирате онлайн конферентни разговори и много други.

Наистина, един страхотен нлайн инструмент за вашия бизнес, който се надявам да предоставя достатъчно сигурност на операциите и да се развива добре. Вече има няколко международни награди така че очаквам да стане по-известен и у нас.

Музикалните богове сигурно са полудели

2010-08-21T09:47:00.000+03:00

Не обичам някой друг да ми пуска музиката - не слушам радио, а почти изцяло цели албуми и сетове. И явно заради това съм изостанал със светлинни години от модните тенденции в съвременната поп-музика... Ужас, докато чакам новите албуми на някакви си Armin van Buuren-овци (Mirage - 10 септември), John Legend-овци (Wake Up! с The Roots - 21 септември) и примерно Maroon 5-овци (Hands All Over - и той на 21 септември...), се оказа, че съм подминал 2 сериозни музикални тренда с участието на родни и световни музикални "айдъли". Да видим за какво става въпрос.

Гейовете вече не са на мода - да живеят пеещите лесбийки

Аз си мислех, че с наближаването на преклонна възраст на Мадона глупавите лесбо-изцепки ще излязат от главите на продуцентите и ще ги накарат да си размърдат мозъците. Не ни стига Lady Gaga, че и...

А най-якото е, че се карат. Защо пред хората, бе, красавици...

И ако братят румънци разчитат на секс-скандалите, за да пробият на запад, обяснете ми какво й е станало на Риана, че и тя (уж) е минала на другия бряг. It's so 20th Century...

И стига с тази рокля (от клипа, вижда се най-добре на 3:48, както изчислихме след десетки опити), че ще ритна някого. Жена ми има по-хубава!

F*ck me, I'm famous - имам дует с американски хипхопър!

Ние си имаме рекордьор в това отношение - лолитката (цъ! - не съм съгласен, ама като така иска да й викат момичето, кой съм аз, че да й развалям фасоните) LiLana направи парче със Snoop Dogg, а сега е завъртяла виртуална интрига с новия голям FloRida. It's so 21st century, като гледам как я държи за кръста като на bluescreen.

Обаче сега ще ви изненадам с познания! Вижте какво прави и мацката Андрея - мда, онази, дето пее с микрофон наобратно. (И като добавим факта, че и тя има клип, на който се целува с друга девойка - wow, so hot-hot-hot! - клишето е пълно). Евала му правим на Кубратчо.

Точно така, това е онзи ревлив младеж Марио Уайнънс, който успя да изпее преди 5-6 години една песен за това как са му разбили сърцето (I Don't Wanna Know в колаборация с P. Diddy) и общо взето това са му успехите.

А бе, важното е, че върнахме братята афроамериканци към истинските им корени - чалгата. Щото, погледнато отвсякъде, R&B музиката и хипхопът са си американския вариант на чалгата.

И понеже не е ясно тези хора дали са се виждали на живо, очаквам съвсем скоро човекът-дует Устата да извади някоя стара колаборация с 2Рас Шакур!

Ако съм изтървал нЕкой голЕм музикален ТРЕНД, давайте знак, ще се пОуча с радост!

СКГТ си имали рекламна агенция!

2010-07-29T17:24:00.000+03:00

А аз се чудех кой прави малоумните рекламни визии на столичния автотранспорт...

А най-якото е, че се намира само на 100-тина метра от Sin City :)

От старите тетрадки: Художествена критика на чалга-албум

2010-07-29T01:23:00.000+03:00

Най-хубавото на университета е, че ти дава възможност да се посмееш само върху себе си. Тези дни в офиса на PR агенцията се смяхме доста над един мой текст, университетска задачка за написване на критически текст върху... чалга-албум. Годината е 2008, а "под ножа" е албумът на Преслава "Не съм ангел". Enjoy!

Мъже, алкохол и страст. Три основни елемента, около които се гради митологията, наречена “попфолк” или евфемистично “чалга”. Мъжете като израз на сексуална мощ или обект на такава, алкохолът като ключ към всичко познато и непознато и първичната страст като основен двигател на човешкия живот. “Онези три неща” се събират в образа на Дявола – образ, който приема и Преслава за новия си албум. И дори на 24 години да е фолк-идол и бъдещ дявол, тя със сигурност “Не е ангел” - убеждава ни достатъчно добре през 46-те минути, които евентуално ще отделим за последните й 12 парчета.
Как обича един ангел и как мрази един не-ангел. Първото би искал да знае всеки. От второто – всеки се страхува. Ангелът е готов да те последва и до последния ти адрес, не-ангелът пък ще отрови кръвта ти с пет промила изпепеляваща любов. Въобще в новия албум на Преслава се редуват отдаденост и падение, искрено щастие и яростна ревност. Едната Преслава гони мъжете, докато се предадат на желанието, другата ги следва чак до хоризонта.
Не е за пропускане и добре развитият мотив за “Другия”. В музика, слушана предимно от платежоспособни мъже с по 1-2 любовници и момичета, мечтаещи си да бъдат с такива, това е особено важeн персонаж, който винаги стои в сянка и представлява опасност за нечии взаимоотношения и дори любов. Често обаче е достоен за съжаление, защото накрая остава сам. Поне това диктува чувството за справедливост в средите на попфолк текстописците.
И макар често самата тя да остава в ролята на “Другата”, Преслава пее с изключително голяма доза оптимизъм – вярва, че пак ще бъде обичана, че е по-добра от останалите (това поне външно си е доста вярно) и че познава обекта на своята любов прекалено добре, за да е далеч от него. Съответно това са неща, които другите трябва да потвърдят, но саморекламата е добра стратегия, дори и за продаваща попфолк дива.
В маркетинга обаче има едно неписано правило, че когато продуктът залага на утвърденото и прави скрити препратки към добре познати стари продукти, продаваемостта е гарантирана. Ето защо не-ангелът Преслава вече е истинска звезда. Някога на нейно място беше Деси Слава, после и Анелия. Сега в “Не съм ангел” добричлийката предлага класически попфолк – с дълбочина на гласа (Деси Слава) и с характерни извивки (Анелия), които обичайно дразнят ухото на музикалните пуритани. Именно затова няма как да не се превърне в хитова изпълнителка. Както почти всички свои предшественици, между другото.
А и днес е трудно човек да си представи дискотека без песен на Преслава. Поне едно на всеки пет парчета, ако не и по-често. Разбира се, говорим си за конкретен обхват от заведения с конкретна посетителска група. Група, за която промискуитетът е просто едни “симпатични неща”, а дрехите като съществена част от лайфстайла са моделирани така, че “всяко копче си мечтае да се разкопчае”. Повечето парчета в интерес на истината са доста танцувални, така че дори обикновено да не се радвате особено на подобен тип музика, кракът започва да тактува без да пита.

Защо обаче човек трябва да си купи този албум. Защото “Не съм ангел” е поредното доказателство, че в България има една музикална индустрия и това е индустрията на попфолка. Дори да изключим онези вече безброй реклами, в които се появяват пищни певачки след поредната операция за уголемяване и оформяне на бюста, и постоянно никнещите музикално телевизии с подобно съдържание, чалга инвазията пак ще е пьлна. Телефони звънят с “Има ли в менюто ви водка с утеха”, второкласнички си разменят картинки с кака си Преслава, а по улиците представителите на цяла една култура си припяват песни на колежките й. Кога за оследно чухте някой да си тананика Мария Илиева или Сигнал по улицата?
Ето и няколко уважителни причини да подминете последното от Преслава и да си купите малко класическа музика например. Отсичам на мига: тавата няма да се превърне в класика – прекалено повърхностна и меко казано комерсиална е. Култура няма: никакви ценности - дали искате децата ви да си мислят, че любовта е просто “компания за нощта” и ли пък сексът е добър начин да изкарат леко “нощната смяна”. Моите със сигурност ще знаят, че пет промила не е добра мерна единица – нито за алкохол, нито за любов. И може би най-важната – след операцията за намаляване на бюста Преслава никога няма да е същата стопроцентова истинска жена в очите на нас, мъжете.

In the Debate: Медии ли са блоговете?

2010-07-09T14:57:00.001+03:00

Докато съм на SocialMediaMasterclass на Майкъл Лиандер, в Интерактив-секцията на Капитал тече втора част на дебата "Медии ли са блоговете?". Общо взето, подозирам, че "видните блогъри" (устойчив израз за Топ 50 в BG блогосферата), които защитават "Не"-тезата, се страхуват техния статут да не им донесе опашка от ГДБОП и евентуално натиск + цензура.

Коментарите под публикациите на сайта на Капитал отправят дебата в малко грешна насока - дали един блог трябва да бъде възприеман като голяма медия по начина, по който разбираме традиционните медии днес. Хората търсят определение за медия, което обаче е дадено много отдавна...

Тезата ми е изразена в "Да"-секцията ("защитавам" Иво Инджев, който направи сериозен процент през изминалите 7 дни). А другия петък се включва и Нели Огнянова в ролята си на експерта (неведнъж съм казвал,ч е четеш този блог, благодарение на нея).

Интересно ми обаче какво мислиш ти: Медии ли са блоговете?

Метросексуален или просто поддържащ себе си

2010-06-13T14:25:00.002+03:00

Преди 2-3 години бях написал един текст за метросенсуалността, за който всички си мислеха, че е посветен на метросексуалността. Ето идва време да си говорим за второто.

Тази седмица имах възможност да изслушам заключителните реплики в една дискусия на Gillette, посветена на връзката между това какъв приоритет дава на външния си вид един мъж и като колко успял го приемат хората. Не видях цялото шоу, но блогърска работа - винаги заксъняваме повече от журналистите...

Според глобално изследване на Gillette, мнозинството жени (73 процента) вярват, че мъже, които се грижат за себе си и външния си вид, са успели, а над 63% от анкетираните мъже са на същото мнение (нормално е да знаят как точно стоят нещата). За да обсъдят тези резултати, от компанията-майка P&G бяха поканили Камен Алипиев, Данчо Йовчев и Силвестър Силвестров (познат първо като Зюмбюл от Бртя Мангасарян и "маймунясвал" през по-голямата част от дискусията). И тримата са уважаващи себе си мъже, лидери в своята област, а освен това, определено направиха зрелищни финални минути на "мача" (толкова видях, какво да се прави).

И тъй като пристигнах буквално в "продълженията", ще направя коментар лично от моя гледна точка: когато един мъж изглежда добре, той определено има повече самочувствие и се чувства по-способен. Общо взето, поддържащият се мъж вероятно е по-вероятен победител, заради по-високото самочувствие и усещането, че се отнася добре със себе си.

Да си призная, на събитието бях с не особено гладко избръсната кожа (четвъртък вечер преди деня за бръснене петък определено е доста... "боцкаща"), но пък Кедъра, Данчо Йовчев и Силвестър направо блестяха.

P.S. Събитието се оказа и промоционално за новата серия на Gillette - Proactive, която включва гел за бръснене с подобрена формула. Определено имах нужда, защото пяната им, която ползвам в момента, определено не е на такова ниво.

До след бръснене!

Плочката на късмета

2010-06-11T21:03:00.000+03:00

Официално е: дипломиран бакалавър по журналистика!

2010-06-08T12:16:00.001+03:00

Общо звето, най-близките ми хора в моя курс. Всички до един - истински звезди!

Можеш ли да сбъдваш мечтите на хората?

2010-06-01T18:25:00.000+03:00

Приветствам те в новия си личен блог. Нов само по дизайн, разбира се. Но и с леко променена концепция - тук вече ще четем мечти и сънища. Ще ги сбъдваме и ще правим хората щастливи. Стига сме били вълци, събрани да почетат хайку... Желая ти красота и безсмъртие!

Приказка за архитектурната магия

2010-05-23T20:48:00.000+03:00

Знаеш ли кой е Бярке Ингелс? Заслужава си да се запознаеш с един от хората, които променят съвременните представи за архитектура.

Война е - който издържи

2010-05-14T18:19:00.001+03:00

Точно така! Силно подкрепям премиера Борисов в тези му думи. Само че този път няма да си говорим за него, а за една глобална бизнесвойна.
Вече писах в блога на PR агенцията за войната на Apple и Microsoft, но моите любимци с ябълката вече имат нов опонент. И това е Adobe, създателите на Flash, срещу които Стийв Джобс пусна открито писмо преди няколко дни.
Ето как отговориха Adobe:

И днес вече имаме отговора от Apple:

Няма да коментирам излишно. Но цялата история е много сладка. А като се замислиш, става въпрос за милиарди долари, нищо, че изглежда елементарно като детска игра... Viva la Creative!

P.S. Благодарности на Влади от Банерджийница, който retwееt-на ракламата на Apple преди малко.

5 неща, които трябва да знаеш преди да излизаш с PR

2010-05-13T08:42:00.002+03:00

Това PR-ите са странно племе - много джиджани, интелигентни и с високо самочувствие. Когато опре до любов обаче, всички тези неща може да се окажат пречка. След като вече знаем кои са 5-те важни неща, преди да започнеш да излизаш с журналист, да видим и 5 неща, които всеки трябва да знае, ако излиза с PR. Първо аз ще изложа една мъжка гледна точка по въпроса, а после няколко дами от PR-авангарда у нас също ще дадат малко светлина в сложната душевност на жената PR.
Държа да ти кажа, че това е много програмна публикация. Не знам докъде си с любовта, но ако ти се наложи да илизаш с човек, който се занимава с PR, тежко ти горко. Ето за тези хора е и публикацията, която следва.

1. Приготви се за сериозна манипулация! Е, не задължително в негативния смисъл. Но имай предвид, че като специалисти по комуникация, PR-те обръщат сериозно внимание на това как поднасят цялата информация и много често има изненади (най-вече приятни), заради пропусната една малка, уж незначителна подробност. Според Ана Динкова това "свойство" се дължи на факта, че добрите PR специалисти умеят ловко да прокарват собствените си идеи и да убеждават събеседника си, че сам е стигнал до определено заключение. По-важното обаче е, че според нея това умение се използва особено успешно с манипулативна цел от жените представителки на PR-гилдията. Василена Вълчанова пък много намясто отбелязва, че PR-ът ще използва заобикаляния на правилата, за да каже това, което иска - точно като вмъкване на т.0, когато са го помолили за 5 неща ;) (каква е тази т.0 - след малко ще разбереш - б. x4o)

2. Приготви се за дълги и продължителни социални контакти почти всеки ден! PR-те са родени да контактуват. Особено пък мъжът PR, като редко срещан вид в тази професия, е доста апетитно парче за останалата част от обществото, така че често получава покани за коктейли, събирания на по чашка и всякакъв друг вид soirées. Без значение от пола пък, PR-ът постоянно организира някакви събития, така че се готви и да не присъстваш на много от тях. Някои съветват и да свикнеш с факта, че във връзката ти с PR-а ще има и трето лице - мобилният телефон, а и не е изключено да започнеш да ревнуваш от лаптопа.

3. Приготви се да разбереш защо дяволът е точно в детайлите! Това е - професионалното изкривяване към желание всичко до най-малката подробност няма как да не се отрази и в личния живот. Когато професията ти изисква да изпипваш всичко докрай, свикваш да си подреждаш по този начин нещата навсякъде. А може и да е обратното - в личния си живот някои PR-и пропускат момента с "изпипването" точно защото са се пренаситили да го правят професионално. (Добре, де, тази точка може да се дължи и на това, че познавам доста PR-и, които са зодия Дева, но съм сигурен, че "овните" и "стрелците" в бизнеса също имат подобни наклонности.)

4. Приготви се за голямото чакане! Вероятно не знаеш, но PR-те не са от най-точните хора. Имам 2 концепции по въпроса - или е защото постоянно довършват нещо/поредната среща се е забавила прекалено много, или това е изкривяване, получено от дългата комуникация с журналисти. А е обществена тайна, че журналистите не обичат да ходят особено навреме на организирани от PR-и събития. (Но пък са доста взискателни към пиарите, когато наближи крайният срок за затваряне на броя/емисията.)

5. Приготви се за дълги нощи, в които партньорът ти не спира да работи! Ами, истината боли. PR-ите обикновено нямат работно време. Дори е по-правилно да се каже, че нямат почивно време. Постоянна организация на събития, координация на различни процеси, нужда от наваксване на невъзможни крайни срокове. Живот ли бе, да го опишеш! Факт е, че в подобни моменти (в случая заговорихме за нощи), PR-професионалистът има нужда от повече ласки, но вероятността по време на секс да чуеш име, различно от своето... Да, изнервящо е някак, когато трябва да правиш няколко неща едновременно и лапсусите просто се случват.
Според Васи това дори е Правило №0. (цитат: Ключово базисно правило - да не кажеш после, че не са те предупредили). И тук Ани допълва, че ако си мислиш, че може да изненада любимия си PR и да го замъкнеш на някое затънтено и романтично местенце, особено без добър обхват на мобилна телефонна мрежа или интернет, то шансът да си ходиш сам е много голям.

Какво добавят мацките:

Никога няма да получиш точен отговор на конкретен въпрос, особено ако въпросът е неудобен. Все пак, това са добре обучени хора, които могат да говорят много без да казват нищо и са готови да използват уменията си винаги, когато се наложи. И не си прави труда да продължаваш да копаеш – колкото по-дълбоко се ровиш, толкова шансовете за успех са по-малко. (Ани)
Ако по време на вечеря му се обади клиент, PR-ът ще вдигне. (Васи)
Ако девойката се задържи прекалено дълго в тази професия - приеми факта, че наднорменото тегло е право пропорционално на успеха в професията и е признак за професионално дълголетие.
Докато си в тоалетната, PR-ът ще си провери пощата през телефона и ще разцъка социалните мрежи. Дори по време на почивката ви ще намери момент да се информира за новините - може пък светът да се срути без негово знание! (Васи)

234: Нещо за книгите…

2010-04-23T19:17:00.000+03:00

Това е публикация, част от блогмийма "234: Нещо за книгите…" в рамките на кампанията "Денят 234".

Не знам дали трябва да нашиша тази публикация тук или в Блогът за книги на Алекс, което ми е... блог за книги... Карай, ще го пусна и на двете места :)
Честит празник! Не ме интересува дали четеш Буковски или Дан Браун, нито дали слушаш само Чайковски, или си пускаш и Тони Стораро (да, вече няколко пъти хората направиха аналога, така че пускам клипа към "Две, три, четири" на фенстраницата на кампанията "Денят 234" във Facebook).
Сега, нещо за книгите... Обичам ги. Още повече обичам нещо друго: обичам, когато виждам, че "Аз чета" вдъхновява десетки хора всеки ден. Нови и нови хора. Всеки ден. И днес, когато още след полунощ почти всички мои приятели поставиха на аватарите си във Facebook картинката за нашата кампания, радостта ми беше неизмерима...
И така. Създадох нещо като на игра. За точно 234... четири години то се превърна в истинска институция. Благодарение на началния тласък на един от най-прекрасните хора на света и подкрепата на всички, които обичат да докосват онова, което така или иначе гали погледа им...
Наградите отсега нататък ги определям аз. И казвам: Ти си моят Рицар на книгата!

Важен въпрос...

2010-04-20T23:55:00.001+03:00

Имам въпрос към теб. Какво те вдъхновява да живееш?

Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...

Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...

Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."

А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...

Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".

Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.

Аз имам да ти кажа нещо:

Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...

Stop! Take some time to think, figure out what’s important to you.
You’ve got to make a serious decision.

Against Me! - Stop!

Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...

Милиционери по дънки раздават присъди

2010-04-03T00:59:00.004+03:00

Странно, че този клип не го намирам на сайта на МВР, но и от при Бареков пак върши работа.
Какво виждаме тук? Пореднити свинщини на мъжлетата от ГДБОП - милиционери по дънки, които освен това раздават присъди - "понеже си престъпник, като на всеки един престъпник, колеги, долу на колене"...

А в България нямаше ли нещо, което се нарича "презумпция за невинност", както и една псевдоинституция, наречена "съд"? Мисля, че именно съдът раздаваше присъдите, а не напомпани момчета със съмнителна интелигентност.

Нека на вратите на всички РУМВР-та в София да пише "Невинен до доказване на противното". Но от Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи май не си вярват достатъчно...

Picket Fences

2010-03-30T10:58:00.001+03:00

Един разхвърлян живот на едно разхвърляно място...

Живеем ли в политическа педофилия?

2010-03-20T11:01:00.003+02:00

В България (все още) не е престъпление да се снимаш с приятелите си и да качваш снимките в различните мрежи за споделяне на файлове. Не е престъпление и приятелите ти да са с десетина години по-малки от теб. В този ред на мисли, публикацията няма за цел да внушава присъда за деянията на обвиняем в педофилия доброволец на няколко НПО от Силистра.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.

За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)

От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...

Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?

Да видим обаче нещо интересно:

Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.

Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:

Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.

И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.

В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.

P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.

Кой съм аз извън работата?

2010-03-13T17:05:00.005+02:00

Снощи се прибирах от офиса и се почувствах много странно. Замисляйки се за разговорите с приятели за виждане след 8 часа и с други приятели, които в 8 все още не са свършили работа, се усетих, че съм от онези проактивни типове, които не уважават термина "работно време". И вероятно това е нещото, което ми казва, че обичам работата си.

Кой съм аз в работата? От 3 години и няколко седмици съм част от екипа на PRoPR Агенция. В момента официалната ми позиция там е PR консултант.

Повече за това какво правя в работното си време ще научите в понеделник, когато ще излязат резултатите на третата опитна мишка (Аз) в експеримента на Петя Н. Георгиева PR Everiday Life. Цяла седмица пописах за работата, сега да попише малко за това, което ми се случва извън нея.

Преамбюлът ме води към мисълта, че публикацията по отправената от Васи покана за блогмийма на Марио "Кой съм аз извън работата?" няма да е особено лесен, понеже не остават много възможности. Този път обаче ще опитам да отговоря на предизвикателството с упражнението "анализ на картинка".

Това е снимка на "нощното ми шкафче" - чудесната табличка, която ми е винаги подръка, за да държа там най-спешните ми неща за вкъщи. Общо взето, тук са нещата, които ме занимават в последните дни и които си правя у дома.

Я, две книги. Извън работата си съм бивш професионален книжен блогър и настоящ главен редактор на най-готиния сайт за книги и четене в България. А може би и на Балканите. Всъщност, всичко, което правя за "Аз чета", отива и малко към графа "работа", защото със страхотния екип ти готвим много вълнуващи неща. Но ще почакаш малко. "С дъх на канела" е последната книга, която прочетох. Започнах я след като изгледах филма на кино. Напоследък ходя по-често по киносалоните, но и вкъщи филмите ги изяждам със субтитърчетата. Събраната колекция на Богдан Русев пък ще я чета съвсем скоро - засега си пипам релефната корица с форма на оребрена грамофонна плоча. Действа доста добре за приспиване.
Тефтерче. Обичам да си записвам разни неща. Допреди година-две имах специални книжки, в които отбелязвах по нещо готино всеки ден. Вече не ходя с раница и е малко по-трудно.
СD с пресматериали и пликче с вълшебната писалка на Пърси Джаксън. Пак е свързано с промоцията на книга и отново с кино. На което обаче не успях да отида, заради "обилния" снеговалеж от 1 см., който задръсти София.
Диктофон. Вътре е записът от интервюто с Райчо Станев, което правих миналата седмица. Окааз се, че освен страхотен визуален артист, е и голям пичага. Райчо, не диктофонът.
Последните 3 броя на сп. Т.Box. Много свежо тийн-списание, което си чета с интерес. Последната корица е мааалко комерс, но така, децата сигурно харесват тунингованата си кака Аксиния. Като си спомня, че едно време четях Рики Кандидатгимназист, докато останалите четяха Тийнейджър Love, направо си мисля "Умен ше ми дойдеш нещо, а?".
iPod. Третата голяма страст - музиката. Едно време не свалях слушалките от ушите, сега съм на 80%. Обичам да слушам цели албуми поне по 100-тина пъти или пък да въртя една и съща песен по цял ден. Обикновено тегля тавите още преди да излязат, но това май не трябва да е нещо, с което да се хваля.
Визитна картичка на Иво Борисов. Това беше "приятел №2000" на "Аз чета" във Facebook и всъщност последния човек, с когото съм ходил в някоя от веригите кафетерии. По принцип недолюбвам кофеина, но човек няма как да не се прекланя пред този маркетингов и франчайзинг гений, наречен "кафе верига".

Какво няма на снимката? Обичам да се виждам с приятели след работа. Разбира се, половинката е приоритет. Най-ми е добре, когато се срещам с хората на 4 очи, точно защото мога да ги гледам през цялото време в очите. Обичам и да пътувам, стига да има кой да направи маршрута. Даже и пописвам за пътуванията си понякога - Утрехт и Брюксел. Имам и поне 100 000 други блога, за които така или иначе ти е пуснало да слушаш, затова ги пропускам.

Може да се чувства поканен да поеме щафетата... всеки, който прочете тази публикация.

P.S. Това е първата публикация в този блог, която получава таг "работа". Тълкувай го, както си искаш :)

P.P.S. Както става ясно от написаното мааалко по-горе, съм от малкото хора, които пишат Аз с главна буква :) :)

Update: P.P.P.S. Люси ми напомни, че в етикетите съм пропуснал "хаймана". Тази световна несправедливост е поправена. :) :) :)

Яне Янев Unplugged

2010-03-10T22:41:00.004+02:00

Започна да ми писва от Яне Янев. Едно време ми харесваше младото петленце, което подскачаше отляво-отдясно с подаянията от ченгетата и имитацията на работа. Днес обаче дори на цялата клоунада, в която се е обърнала политиката у нас, Яне изгелжда нелепо.
Какво виждаш на този клип горе? Как Янев се е качил на една кола насред Ларгото и говори "шменти-капели". Извинявайте за цитата. Около него са се събрали 500, максимум 1000 екскурзианти със съмнителен произход. Всички те си викат редовно подаваните реплики, но в очите им не се чете онази страст, която би трябвало да имат. Може би защото семействата роми, пенсионери и явно безработни младежи, докарани с автобусите тази нощ, чакат само оранжево-синият вожд да млъкне и да се запътят към Женския пазар, ЦУМ или нещо по-интересно за разглеждане в Софията.
Какво всъщност си мисли, че прави, екс-земеделецът и настоящ "консерватор"? Облечен във видимо големия му балтон, крещи несвързани реплики срещу премиера Борисов. Претендира да бъде опозиция. Има ли обаче някаква реална контратеза на това, което прази правителството? Чухме ли РЗС да излезе с някакви конкретни предложения за промяна на статуквото? Направиха ли набедените консерватори реални действия за подобряване на политическата обстановка? А някаква идея дали има Яне как, аджеба, ще се установи тази конституция и кой ще я пише? Може би той, като събере половин процент на следващите избори?

Вече лидерът на "Ред, законност, справедливост" не ми прилича на петленце. Идва ми малко като да е на караоке. От икебана дървесата ги боли. От Яне и мен вече ме боли (глава)...
За съжаление, той продължава да си изпълнява много добре клакьорската роля, докато положението става все по-лошо и по-лошо.

Сън в съня

2010-03-06T17:32:00.004+02:00

Много се чудех как точно да участвам в тазседмичния #blogch. Със сигурност не искам да е текст, а ако имаш идея как точно рисувам, трябва да се радваш, че не пускам някаква картинка :). Въпреки това, все пак става въпрос за визуален проект...

Опитах да си представя нещо, пускайки си "Сън в съня" на PIF. И се появи нещо красиво. Сега ще се визуализира и пред теб. Пусни си го заедно с песента, за да видиш какво ми става от време на време, като се заобиколя с хубава музика.

Сега се очаква да коментираш тук и да гласуваш евентуално в Svejo, така че... Но само ако ти хареса.

Милиционерският флашмоб

2010-03-04T09:32:00.003+02:00

Цветанов е много симпатичен бивш младеж.

Първо започна тайна операция срещу "Наглите".
После обяви в ефира на БНТ1, че в момента тече операция "Факирите".
Сега направо си ги предупреждава: "Министърът на вътрешните Цветан Цветанов обяви операция "Октопод 2", която ще бъде проведена из страната.", гласи цитатът в днешния "Дневник".

Честно казано, акциите на МВР вече започнаха да стават все по-нелепи и да заприличват на провалени флашмобове: от "Аха-аха да го направим след малко, спецчастите - тръгвайте натам." до "Пичове, гответе се - утре идваме да ви приберем."

А преди просто дребните ченгета доносничеха на бандитите. Сега го прави ченге №1 (тук не в ДС-смисъла на думата, въпреки че не е крайно грешно).

Вместо About: Какво знае Google за мен?

2010-02-23T22:21:00.007+02:00

Понякога съжалявам, че Blogger-платформата няма страница "За мен". Това си има и хубави страни, но пък кара посетителите ти да се ровят дълго и пространно из блога, докато разберат що за птица си. Смесвайки тези размисли със застрашителната информация, че Google вече ще продават и ток (??!?!?!?!?!!), под душа ми хрумна идеята за нов нет мийм, където да се замислим какво знае Корпорацията за нас.

Ето сега и правилата на "Какво знае Google за мен?". Те, разбира се, са изключително сложни, защото блогърите са интелигентни хора и разбират само от сложни неща. Първото сложно нещо е да отвориш една търсачка Google. После да напишеш името си. И накрая да извадиш и анализираш първите 10 резултата, които се отнасят до теб. Има и четвърто, малко като бонус: "Какво си мисли Google, че знае за мен?", където можеш да се посмееш над 3 от нещата, които търсачката насочва към теб, но всъщност са за твои адаши. И после предизвикваш още няколко симпатяги (това даже е най-сложното). Почваме.

Какво знае Google за мен, Александър Кръстев?

1. Имам си личен блог. Ти очевидно си в него, така че няма да ти разказвам подробности. Важното е, че блогвам от време на време, само когато имам причина. Не обичам да графоманствам (поне не тук) и пиша само във второ лице единствено число - на "ти".
2. Печелил съм грамота от в. Труд, но нещо не ми е харесала. Ами... и сега продължава да не ми харесва целият вестник, който злоупотребява с положението си на най-тиражен хибриден всекидневник у нас (защо е хибриден - примерно, нещо средно между сериозна медия и таблоид) и често публикации вътре предизвикват неприятни усещания.
3. Искрено вярвам, че младите хора в България четат и то четат здраво. Казвал съм го неведнъж, в случая е запечатано интервю за Кафене.бг. Интересното за това интервю е, че вътре говоря за книга, на която така и не написах ревю в "Аз чета".
4. Интересувам се достатъчно от политика. Не ми е безразлично какво точно се случва в държавата и кой пореден наследник на стария режим се изрежда да прави упражнения върху народа. Обикновено пиша това, което ме притеснява, тук, преди бях активен и в мрежата Homo politicus.
5. Александър Кръстев е на 23, мъж зодия: Дева, роден в годината на Тигъра и работещ някъде в сферата на масовото осведомяване. Или поне така твърди профилът ми в Blogger (не забравяме, че и тази платформа е част от Google).
6. Имам съвместех проект за политически блог с репортера от "По света и у нас" Росен Цветков. Пътищата ни с Роско доста често се засичат, така че чакаме още изненади :)
7. Създател и главен редактор на "Аз чета" съм. Ако случайно нямаш идея какво е това "Аз чета", не мога да ти помогна :)
8. Бил съм няколко пъти на гости на Иван Бедров в "Булевард "България" за седмичния блогърски преглед. И страшно много съжалявам, че живем в държава, в които проекти с (прилично) идеална цел и качествено (като насоченост) изпълнение няма как да виреят - жалко за Re:TV.
9. Преди 2 години направих концепцията за културното предаване на университетската телевизия "Алма матер" - Ателие - и известно време бях пиар и отговорен редактор там. Успях да посвърша малко работа и покрай протестите миналата година, така че съм доволен от направеното. Жалко, че и телевизията не успява да се докаже като добър проект. А така имаме нужда от подобна младежка медия...
10. Написах една много тъжна история за шоколада за блог-предизвикателството преди 2 седмици. Нещо не ти хареса и не спечелих, но пък беше готино. Той Google може и да не знае, но нямам никаква идея как се продецира в новия Fanopic, нищо, че някой ме е линкнал там :)

Какво си мисли Google, че знае за мен? Ами, мисли си, че съм влязъл в Управителния съвет на УниКредит Булбанк. А аз всъщност съм управител на х4о Corp. Мисли си и че си имам фейсбук, но аз нямам личен профил там. Вече съм обяснявал защо. И най-готиното: Google си мисли, че съм написал "Варненската марсилеза". Цъ, досега най-беглите и най-смелите ми опити да творя музика са водели само до това котките в махалата да изчезват за по една седмица...

И така, питам "Какво Google знае за теб?" Люси, Майк, Васи, Събина, Павлина и Христо. Айде, честито :)

P.S. Шоколад

2010-02-07T01:27:00.001+02:00

P.S. Шоколад. Стои в дъното на най-добрата вирусна кампания за 14 февруари тази година. Ако не коментирате, то гласувайте за моя любим шоколад: I Сърце Lucy.

Шоколад

2010-02-06T23:11:00.005+02:00

Тази седмица се включвам в Blog Challenge с една много красива и вкусна темичка. Победителката от предния път Деси Бошнакова (затова е там и банерът, който виждате отляво) е избрала страхотна тема и започвам. Цялото предизвикателство има едни много странни правила за това да коментирате, но тъй като моята история е по-скоро тъжна (съжалявам, Деси), се надявам да ви накара поне да се замислите.

Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.

Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...

Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.

Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.

Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.

Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.

Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.

Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.

Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...

Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!

Филмче за любовта

2010-01-28T17:12:00.003+02:00

Добре, това не е точно любимият ми "книжен" филм, но е неговият прототип...

Магазинчето зад ъгъла...

Чистота и здраве

2010-01-22T08:54:00.002+02:00

Мисля си, че свсем скоро пак може да потънем в боклук. Тук още не е ясно коя точно мафия ще вземе почистването на София и затова през година и половина мизерията в града се увеличава драстично.
Явно интригите пак тръгват нагоре, щом отново заваляха задкулисните оферти. След тях ще дойдат нови договори, после обжалвания, евентуално обществени поръчки, после пак обжалвания. И от това ще е потърпевш най-вече "софиянецът", тънещ в боклук.
Жалко и за фирмата, която най-накрая ще започне да чисти. Ще й се наложи да приеме всички негативи от забавянето и мръсотията. Дори и в по-малките райони, общественият натиск ще е убийствен.
И понеже куклата Фандъкова вече трети месец не може да се покаже като истински кмет, положението е сериозно. Моля Ви, госпожо кмет, нека не ми се налага да пиша "Боклукът (и) Фандъкова"!

Написах първата си е-книга

2010-01-20T13:49:00.003+02:00

Ами това е. Седнах си на задните части и направих наръчник за оптимизирано ползване на най-голямата социална мрежа за професионалисти в света LinkedIn.
Книгата е съобразена с характеристиките на българския пазар и със степента на онлайн представеност на бизнеса у нас. Засега не планирам офлайн представяне, но да кажем, че обмислям дали да не направя още 2 подобни издания и да ги издам в печатен вариант.

Прочетете LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса на специалния сайт.

Аз не съм терорист!

2010-01-14T12:16:00.000+02:00

Цветанов, помисли си добре!

Милицията помпи мускули, всички ние й се смеем

2010-01-07T19:25:00.004+02:00

Изгледай това видео:

Мен ме притесняват няколко неща в милиционерската акция (След като през декември лично служител на МВР ми заяви: Това тук е милиция, не е паспортна служба, си обещах думата "по№^цай" да не излиза от устата ми.) след убийството на Боби Цанков във вторник:

- В сградата на БулИнс на бул. "Баучър" през целия ден има цивилни граждани - вътре освен офисите на Маргините и на застрахователната им фирма, има и други наематели с клиенти. Вероятно 80% от хората, които се виждат проснати на земята във видеото нямат нищо общо с "организираната престъпност", освен че са нейни клиенти по някое звено в схемата (примерно застраховки, СОТ, счетоводни услуги и т.н.). По разкази на очевидци, при едно от предишните си посещения в офиса на БулИнс "качулките" бяха свалили на земята по същия начин бременна жена във фоайето.
- На 20-та секунда от клипа се чува как единият от спецмилиционерите казва на свой колега "Изключете камерите, обърни камерата!". Добре, бе, пич, нали имате прокурорска заповед за претърсване, защо да не гледаме? Или сте наясно, че цялото бутафорно заснимане може да улови и невинни граждани?
- Гаднярският маниер на говорене... На жените и децата си така ли крещите у вас или само зад качулките се правите на мъже?
- Не знам защо ми показват толкова мобилни телефони. Аз лично имам 3, защо Малкия Маргин да няма 6?
- Дали са стигнали до Царско село без нужните хора да бъдат уведомени предварително? Едва ли само аз се смънявам в това...

Иначе много се радвам, че само няколко часа след разстрела на Боби Цанков В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, МАМИЦАТА ВИ!!!, МВР задържа заподозрени. Показаха, че след като им зашлевиха голям шамар пред всички, могат да кажат: "Извини ми се!". А всичко е като детска игричка, защото всички си спомняме как Маргините си живяха в следствения арест на "Г.М. Димитров" доста месеци (говори се за личен готвач за братята и нов мерцедес за шефа на ареста).

Ако не се разбира, поздравявам спецчастите, а вероятно и министър Цветанов, за реакцията. Ефект обаче не очаквам. Показаха им, че с "Наглите" не плашат никого. Защото показен разстрел по средата на помпане на мускули? Ами да им се смеем трябва, но те трябва да ни пазят.

За самото убийство едва ли е нужно да се коментира. Някой с ресурс да прати килъри е бил ужилен, също както още стотици хора. Но каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.

Истината е, че ако Цанков беше достатъчно бързо осъден и прибран на топло, щеше да е жив и скоро да се радва на дъщеря си. Но понеже живеем в ченгеджийница, мутряците ги гърмят в центъра на София. Нали ги броиш? Защото на информационните агенции списъците с показни разстрели в столицата запонаха да се изтъркват от преупотреба.

Нещо не виждам причина да отглеждам деца в тази държава. И от това ми е най-тъжно!

Айде, ЧНГ вече :)

2010-01-01T00:01:00.000+02:00

Няма страшно, тази ще е още по-добра!

Люси с най-влиятелен екоблог в Европа

2009-12-29T08:23:00.003+02:00

Европейският център по журналистика обяви Люси за автор на най-влиятелния екоблог в европейския конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени“, съобщавам ти аз ;). Блогърското състезание, продължи повече от 3 месеца и бе посветено на срещата за промените в климата в Копенхаген през декември COP15. (Напомням ти, че аз участвах в първото издание през пролетта, където нищихме предстоящите евроизбори. Някои ги нищиха, аз само уаствах май...)
Българската участничка се пребори с близо 90 топблогъри от над 40 държави от целия свят. Публикациите й за климатичните промени предизвикаха интереса на еко-организации и компании от цял свят, а участието й бе подкрепено от повечето български „зелени“ медии. „Зеленият блог на Люси“ беше номиниран и за 6-те Годишни награди на Deutsche Welle „The BOBs“ в специалната категория „Блогове за климатичните промени“. Здължително гласувай тук!
Люси Сетиян е студент последна година в Техническия университет в София. Солидният за възрастта й журналистически опит е натрупан във водещи електронни медии, сред които онлайн отделите на вестниците „Труд“ и „24 часа“. В момента тя е главен редактор на единствения у нас портал за арменския геноцид ArmenGenocide.org и редактор в сайта за книги и четене „Аз чета“. Наскоро бе избрана и за български делегат на международната младежка среща „One Young World“ в Лондон в началото на 2010 година.
„Близо шейсетте публикации на Люси генерираха много сериозни дискусии на нашата платформа.“, казва главният редактор на конкурса Рут Спенсър от ЕЦЖ при обявяването на официалните резултати. „Люси пише за всичко: от еко-секс, през български зелени инициативи до интерактивни двубои между растения. През цялото време тя беше закачлива и забавна и определено оригинална“, добавя Спенсър.
Наградата на Люси включва участие в третото издание на конкурса на Европейския център по журналистика (ЕЦЖ) догодина, което ще бъде посветено на развиващите се страни. Състезанието е обвързано и със срещата на ООН за Целите на хилядолетието за развитие през септември 2010 г.
„Изключително горда съм, че в мое лице българската блогърска общност получи признание за качеството на алтернативните медии у нас.“, каза Люси Сетиян. Тя обяснява успеха си с нестандартния подход при поднасянето на информацията в нейните публикации. „Като журналист аз добре знам колко важно е хората да бъдат информирани за темите извън традиционния политически дневен ред. Точно затова опитах да давам малко по-страничен и интересен поглед към проблема за глобалните климатични промени.“
Блогърският конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени“ продължава неофициално до март. Най-добрите 10 участници през следващите 2 месеца ще получат покани за третото издание „Th!nk About It 3: Развиващи се страни“.

Когато аз й говорех...

2009-12-28T17:26:00.001+02:00

тя не ми вярваше. Надявам се, че сега ще повярва и сама в себе си :)

Равносметка... все пак, блогърска

2009-12-28T12:56:00.003+02:00

Явно, че няма да си спазя обещанието от онзи ден и ще направя равносметка на годината и тук. Пускам ти видеото от участието ми в сутрешния блок на БНТ1 "Денят започва" заедно с Иван Бедров и Георги Николов.

Като за последно тази година май е добре. Забележи какви са прогнозите за събитие на 2010 обаче :)

Завършекът на една хиперуспешна година

2009-12-26T17:08:00.004+02:00

Хехе, този път няма да правя ретроспекции за годината. Ще ти спястя и Топ Х на любимите си албуми за тази година.
Ще завърша 2010 година с новината, която осмисли цялата жертвана есен:

The first award is for overall impact on the TH!NK2: Climate Change platform itself, and that award is going to Lucy Setian!

Да, смятам това признание и за свой личен успех. И го нареждам към това, което успяхме да направим заедно с Люси и останалите с "Аз чета"...

Успешна 2010 година и на теб!

Топ 5: Най-(без)полезни начини да избягаш от болката

2009-12-12T22:28:00.008+02:00

Смъди, боли, кара те да крещиш от болка... Ето пет начина да избягаш от болката*

5. Стоиш в Skype и чакаш някой да ти пише и да те разсее. Няма смисъл, никой няма да сподели болката ти, нито да те разбере. А повечето искаш да ги изриташ в главата... И не пипвай блога, никой няма да прочете както трябва публикацията.

4. Пускаш си музика и се разтанцуваш. Ехо, сладурче, какво си мислиш, че правиш? Музиката спря преди няколко часа. И спри да клатиш глава - това не е танц, от умората е.

3. Отиваш в кухнята и се набухваш с всичко, което намираш в хладилника. Цъ, пак не позна. Ако не усещаш, стомахът ти е свит на топка. И супата, която сготвяш набързо, също не е вкусна. Мамка му, торбичкта с любимата ти подправка е пробита. Както е пробито и онова туптящо (поне досега) нещо в лявата част на гръдния ти кош.

2. Решаваш да се разходиш навън, студеният западен вятър малко да поодуха и да ти проветри мозъка. По пътя обаче се усещаш, че си без шапка. Нищо, де, тя и главата ти не си е точно на мястото.

1. Обаждаш се на когото трябва и болката спира. А сега, де. Ами ако те изпревари? Айде, гледайте само да не оплескате пак нещата, както го направихте само преди няколко часа...

* Нали знаеш, че няма смисъл да опитваш? Не си тийнейджър, а това не ти е измислен тийн-вестник с рубрика на чичко доктор. В живота тия неща не се получават. И да, болката понякога може да ти пръсне главата, както е сега...

Въпросчета

2009-12-09T11:36:00.003+02:00

В замяна на какво Костов получи заместник-министерски пост в лицето на Косьо Димитров?
И дали Тагарински няма да започне да гласува заедно с ГЕРБ и Синята коалиция?
А дали новият външен министър няма да е син?

Просто си размишлявам на глас за неща, които вероятно не разбирам...

Добри човече...

2009-12-04T12:53:00.001+02:00

...просто чакам да се обадиш с добра новина...

20 години по-късно

2009-11-13T23:43:00.005+02:00

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.

За една банка, една жена с кредит и един полицай...

2009-11-05T00:40:00.002+02:00

Криза е. Нивото на необслужваните кредити се е покачило сериозно и идва времето банките да си вземат дължимото от нередовните кредитополучатели. Какво прави обаче един МИЛИЦИОНЕР в подобен случай?

Банката е без значение в случая. Факт е, че тя има най-сериозното антикризисно онлайн присъствие сред финансовите институции у нас, така че чакам развитието на скандала.

Чакам и Голямата уста Цветанов да накаже милиционера-мутра, заради прекомерно използване на сила!

Какво е да си блогър?

2009-11-04T23:21:00.003+02:00

Много пъти съм отговарял на въпроси, свързани с блоговете. От "Журналисти ли са блогърите?" през "Какво правят блогърите?" (от тази сутрин) до това дали блогърите и техните блогове могат да бъдат ползвани като средство за набиране на гласоподаватели по време на избори... Май не ми се е случвало обаче да отговарям на въпроса "Какво е да си блогър?" в точно тази формулировка. Айде, първи опит...
Да си блогър означава да бъдеш себе си. В личния блог няма поза (не би трябвало), има една единствена личност, около която се върти целият свят. Ако си пич - харесват те и те четат. Често малко хора, но по много пъти. Ако си кофти, ти се дразнят и ти пишат кофти коментари. И пат може да те четат по много.
Да си блогър е да си друг тип комуникатор. Никой не очаква от теб да правиш сензации, но всички те четат заради самия теб и защото пишеш страхотно и увлекателно. Пишеш за всички онези неща, които скапаните традиционни медии все пропускат, защото рекламодателите няма да плащат, ако са там.
Да си блогър означава да работиш в PR агенция и да можеш да си позволиш да пишеш срещу водещите медии. И на работното ти място да те ценят точно заради тази смелост.
Да си блогър е като да си шофьор на влакчето в метрото. През блога ти минават десетки, стотици, хиляди хора. А ти трябва да бъдеш добър с всеки един от тях.
Да, знам, че честичко наминаваш, очаквайки да съм написал нещо, което да осветли деня ти малко. Но това е да си блогър - да пишеш, когато имаш какво да кажеш. И когато някой има нужда от теб, винаги да има нещо от теб, което да му дадеш в блога си и не само.
Да си блогър е да пишеш с постоянство и отговорност. И постепенно да се превръщаш в блогър като Боян, Еленко, Комитата и Лонганлон, които просто ги четат всички. Е, питай тях какво е да си блогър! Аз не съм докрай сигурен дали знам...

U2 на живо по целия свят

2009-10-27T00:30:00.001+02:00

Тия неща се случват веднъж в живота...

Защо нямам Фейсбук?

2009-10-25T22:48:00.003+02:00

И кво, гадно ли ти е, че нямам фейсбук?
Ма... Доста си назад, сладурче. Имам фейсбук. Само дето не е личен, а корпоративен (брех). Служебен. На сайта. На Азчо.
Преди ме питаха дали аз не съм случайно Медиен панаир, но ги поглеждах миличко със сини очи и те спираха да питат. Вече половин година отбивам сериозно всяко подпитване на живо "Ама ти ли си Аз чета". Викам: не, Александър съм. Ти кой си? Ама как, нали сме приятелчета във Фейсбука. Е, да, ама сте 1100 човека, не мога да ви знам всичките. Азчо сигурно ви знае. Айде, чао.
И така. Много като тебе вече плакаха... че не могат да ми гледат голите снимки от морето, нито пък да виждат коя сутрин съм забравил да си изпия кафето. Само да напомня нещо: аз не пия кафе! Денят ми не зависи от съвета на д-р Хаус или пък от простотията, която баба Севда мисли за мен.
Е, още по-хубаво ще ми е, ако не ми се налага през ден да разтагвам Аз чета от зодията на всеки трети или пък да се чудя днес Туити ли ще е или Тазманийският дявол. А ако сръчкаш Азчо още веднъж, такива тупаници ще ти дам, че ще запомниш лилавата му логономия.
И кво сега? Като най-големите идиото съм, дето нямат фейсбук. Еми да, ама пък съм стигнал до 48-мо ниво на Car Madness-а и до 46-то на Motorcycle Madness-а. Rollercoaster-ът ми е вече 14-то ниво, а като си направя FarmVille догодина, ще ти давам да ми береш царевицата през 3-4 дни.
Ако се чудиш кой е тоя идиот, който по няколко пъти на ден има глупостта да ти праща линкове за книги и други подобни простотии, тегли му една майна. Аз ще съм... Но понеже нямам личен фейсбук (за трети път вече), продължавай да четешсъщите тия глупости, докато най-накрая оъзнаеш, че отдавна е било време някой да направи качествена медия за книги и четене у нас.
Защо нямам фейсбук, като съм такъв ексхибициониран перко ли? Щото преди няколко месеца си направих Twitter и си редя там наред. Само дето там не карам никой да ме чете и никой не ме лайква през 30 секунди. Само ритуитватот време на време, но тва е щото са пичове.
А сега. Отивай да следиш френдчетата, в счупената лицекнига, аз си пускам да гледам "Сакъз"...

Жал ми е за хората...

2009-09-29T18:42:00.004+03:00

Жал ми е за хората, които едно време не са имали мобилни телефони. Не са имали възможността да прекарат всяка свободна минута, с която разполагат между мейлите, за да си бъбрят с добре познати phone-friend-чета.
Липсата на усет у хората с невротична нужда да говорят по мобилния си телефон 24/7 обаче изглежда доста по-опасна. Физиологичната вреда вероятно не изглежда достатъчно сериозен фактор за изкореняване на гадния навик. Хората, които стоят мълчаливо до тях пък, очаквайки своята минутка внимание... Те са жалки...
Жал ми е за хората, които още не могат да се ориентират добре в комуникацията по електронна поща. Не оценяват предимствата на писаното слово като доказателствен фактор, не им се струва достатъчно сериозно бизнескомуникацията да се води подредено хронологически и в установени правила на общуване (нетикет).Жал ги е за хората, които никога не биха седнали на пейка в парка или пък по Евлоги и Христо Георгиеви, за да гледат минаващите коли. Жал ми е и за онези, на които се налага да го правят в ултрамръсната София.
И такива ми ти работи...
Жал ми е за всички. Но обичам хората!

Диамантиии.. ама не на сръбски

2009-09-26T23:06:00.003+03:00

Кой излъга Вивател-БТК?

2009-09-12T22:34:00.014+03:00

Тази седмица беше направо революционна за българския комуникационен пазар - и за телекомуникациите, и за масовата комуникация, изразена в ребрандинга на една компания. И в двата случая поводът е преименуването на Вивател-БТК и 2Be в новата телекомуникационна компания Виваком (Vivacom).
Когато БТК и Вивател се сляха през миналата година, новото лого на общата компания изглеждаше прилично добре, запазвайки серизна част от елементите в предишните лога.
Не така обаче стоят нещата в момента. Въпреки пищното дълго обявявано откриващо събитие по стените на телефонната палата в София, вниманието на хората се насочи по-скоро в една друга насока. За това "Кой излъга БТК-Вивател?".
Защо да ги е лъгал, ще попиташ. Фактически, имаме за пореден път в България случай на скъпоплащащ клиент, който получава недобра от много гледни точки услуга. Дали от недоглеждане, дали от непрофесионализъм, новата корпоративна идентичност на обединението между бившия държавен телеком и сателитните му фирми вероятно ще донесе повече негативни последици за новата марка.

Кой излъга Вивател-БТК за новото име?

Този въпрос е доста сложен, но вероятно отговорът му носи най-много загуби на компанията. Въпреки че подобно недоглеждане едва ли ще се отрази особено от финансова гледна точка в България, може да стане повод за недоразумения на международно ниво. Просто защото Vivacom S.r.l. е базирана в Милано компания, която се занимава с онлайн приложения, е-маркетинг и уебдизайн.
Оказа се, че във Варна и Петрич има регистрирани две ЕООД със същото име: "ВИВАКОМ" ЕООД (ЕИК 101742607) и "ВИВАКОМ" ЕООД (ЕИК 148116282). Ясно, че едното от старите имена трябва да отпадне от новия търговски регистър, но чак да не се провери дали съществува там такова име?
Кой излъга Вивател-БТК за новото лого?

Според публикацията в днешния Капитал, логото е дело на Publicis MARC. Дали обаче те са си спестили брейнсторминга или просто копирането на чуждата марка е по-лесно, няма да коментирам. Въпрос на преценка, но и на недобре свършена работа. В този ред на мисли, цялата публикация не е срещу безспорно неглижираността, показана от създателите на новата идентичност на Виваком, а в съчувствие на компанията, дала много пари за чужда корпоративна идентичност.
Логото на новата телекомуникационна компания е най-голямата издънка на българския маркетинг. Представлява нещо средно между логото на италианската Vivacom и логото на... финландския гигант Nokia.

Едва ли дизайнерът Ерик Спикерман ще остане доволен от приликата с логото, което е изработил за Nokia и което е донесло милиарди на телекомуникационния гигант.

Кой излъга Вивател-БТК за новия слоган?

Комбинацията 3 в 1 за корпоративната идентичност на Виваком е ясна - логото на италианската Vivacom с приблизително шрифтовете на Nokia и леко попроменен слоган на финландците: Свързва хората (Nokia) > Всичко, което ни свързва (Виваком). Браво обаче, че са се сетили да сменят слогана на английски - иначе много странен и нелогичен маркетингов ход - United Communications (на български: Обединени комуникации) ще стигне много по-трудно до Nokia от Everything that connects us.
Само че тук си имаме Nokia Bulgaria, ще очакваме с нетърпение тяхната реакция.

Кой излъга българските потребители?

В коментарите под публикацията в Капитал много правилно бе отбелязано, че никоя от медиите не обръща внимание на тези странности - Виваком е един от водещите рекламодатели у нас. Жалко за българските медии. Жалко и за българските читатели и зрители въобще.
Колкото и пари да са дали Виваком за новата си крадена идентичност, цената ще бъде платена от българските потребители - наследството от БТК се равнява на 95% стационарна телефония. Което означава, че краденото лого и копираният слоган ще бъдат плащани от нас.
И тъй като също ще плащам, нека да предложа своя вариант:

Update: Информираха ме, че Vivacom ще бъде просто името на бранда, а не на самата компания. Да кажем, че можеха да се постараят малко по-добре в разгласата на това какво точно сменят.

В блога на Иво Илиев се вижда добре как новото лого е направено с "текст с безплатния шрифт „Earth“, от който само едното „V“ е обърнато на обратно за да заприлича на „А“." В това няма нищо лошо, но можеше поне шрифтът да е дизайнерски.
По-рано през седмицата пък Пейо предложи в Twitter доста симпатично име за новата марка: БеВиваТелКомТеКа.

Комикс: Играта на Буба

2009-09-01T13:33:00.003+03:00

Ода за контрольора в градския транспорт

2009-08-20T19:13:00.002+03:00

Возиш си се в автобуса
И така те друса, друса.
Как да дупчиш и билет -
да не си със самолет?

Ако си пък с тролейбуса -
всички гледат със погнуса.
На 40 е колата
вече веща в занаята.

Чалга дъни пак шофьорът,
чака да качи се контрольорът.
Пък нали си нередовен,
екотът ще е чутовен.

Бързо - билети и карти вади,
не, хич сега не ми дупчи.
Хванах ли те аз натясно?
Ей-сега ще стане ясно!

"Къде ти е билетът, братко?
Не хили се сладко-сладко!
Давай десет лева ти
и за следващия път помни:

Още щом качиш се в автобус,
на трамвай ил' тролейбус,
че вместо биричка студена,
ще плащаш глобичка солена."

Ех, здрав да си, братле!
Сега на теб ще бъда гост
Пък макар и с празно портмоне
Цял ден аз за теб ще вдигам тост.

Сиромах си ти, горкия -
пак вечеряш със ракия.
Всеки ден по тез маршрути
бориш се със старци люти.

Споко, и мен ме ръчкат във ребрата
щом се втурна към вратата.
Но ти с респект ги пак поглеждаш
и към спирката отвеждаш.

Ти си съвестта ни будна
в студената мотриса мудна.
Горд стоиш във униформа,
пуста да е таз реформа.

Няма вече в чантата, във джоба
жилетката да криеш - да си метър.
Трудно е да пишеш глоба,
ако виждат те от километър.

Нищо, ти пак продължавай,
вечно страх и ужас всявай.
С маршрут от глоби озарен,
Слънчев да е твоят ден!

Блоговете като средство за печелене на избори - за дипломната защита

2009-07-27T01:46:00.001+03:00

За ефективността на политическите блогове на изборите през 2009 г.

2009-07-26T19:29:00.000+03:00

Шесттте най-големи неща, които истински ме радват

2009-07-19T22:38:00.002+03:00

Да, точно така, става дума за същата игра. Но ако не сменя заглавието, няма да съм аз. Та, ето и 6-те малки - за мен адски големи - неща, които истински ме радват, след хвърлената от Биската ръкавица.

1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )

2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.

3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).

4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!

5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.

6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.

И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.

GGP: Това нали няма нищо общо с Гошо от Почивка?

2009-07-13T14:52:00.003+03:00

Много ми е интересно как ни занимават последните дни с Маниака (лелел) и "скандалното" му минало на рапър. Та и щели да го махат от парламента. Но както каза днес един приятел, "в НС влязоха толкова престъпници, че един млад депутат, който като тийнейджър е редил мръзни рими..." А бе, мани.

Целият смешен медиен панаир тип "Месията и неговите апостоли" ще ни залива още дълго, особено от вестниците, които доскоро бяха 100% анти-Бойко.

За повече подробности, вижте този клип и си преценете кое не е ред в цялата история. И май е по-важно как сладурът е станал "мениджър "внос - износ" в завод "Спартак".

Ето и скандалната песен:

А ето на какво ми прилича цялата медийна заигравка с Йосифов:

Направихме го със Станишев, ще го направим и с Калфин

2009-07-03T17:19:00.010+03:00

Току-що публикувах в блога на другаря Ивайло Калфин коментар, насочен срещу наглото му и обидно поведение през последните няколко дни и най-вече срещу тази публикация.

"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).

С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"

И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:

Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?

Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.

Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.

P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".

Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.

Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:

Ivailo Kalfin Says:
юли 9th, 2009 at 13:44
Ако съм засегнал някого с горната статия – съжалявам. Не това ми беше целта. Дойдоха ми в повече обидните постинги в медиапул. И то, защото изпълнявам закон, за чието приемане не отговарям. Вярно, че в интернет има анонимност, но все пак ми се струва, че е добре да има и някакво приличие. Дори когато човек държи да каже какво мисли за управляващит.

След дъжд - качулка, г-н Калфин!

Защо го правят блогърите?

2009-07-02T00:24:00.004+03:00

Ами.. въпрос на отношение. Мартин Димитров показва последователност и правилно, лично отношение вече повече от 3 години и е активна част от блогърската общност. Ето как му се отблагодаряват блогърите - със своята подкрепа.

Бях един от инициаторите да се снима този клип. Предполагам, този ще бъде качен в блоговете на всички, които бяха на срещата с Мартин тази вечер. Нямам намерение да те карам да гласуваш за конкретна партия. Както много пъти напоследък обаче те призовавам да гласуваш.

Кой хакна сайта на Станишев?

2009-07-01T23:44:00.003+03:00

Съобщението е написано с доста правописни грешки, така че: честито, БСП, успяхте да разгневите с наглостта си младите хора на България! Има малка вероятност и БСП сами да са си направили "хакването", но самите публикации в блога на Станишев, че е имало опити за нападение от "платени хакери" беше сериозно предизвикателство. Отговориха им.

Най-красивият изгрев

2009-07-01T03:24:00.003+03:00

Тази година ще пропусна Джулай морнинг (освен ако не го дочакам в писане), но поздравявам с нещо уникално.

Нали знаете, само у нас си го имаме!
Има риск скоро на това място да има хиляди кубици бетон. Нека в неделя решим какво да правим с всички подобни красиви места в България. За да не се наложи да си тръгнем вкупом...

Човекът Костов

2009-07-01T03:08:00.003+03:00

Излиза, че агитирам за Синята коалиция, но всъщност се радвам на техните онлайн-решения. Вижте човека с брадвата Иван Костов на видеоблога му "Отговори". Ето така се чисти имидж - с усмивка (може би неискрена) и смелост за разговор очи-в-очи.

P.S. Вицът ми от онзи ден: Добре, де, Костов докато го е правел с Балкан, Елена къде е блеяла?

Спортната империя на Ирена Кръстева – от тотошеф до (евентуален) собственик на футболния шампион

2009-06-30T01:47:00.003+03:00

Цялата българска общественост е скандализирана от едно име през последните няколко години. Първо бе обвинена в опити да приватизира спортния тотализатор, после, синът й бе уволнен и после назначен отново на поста зам.-министър в министерството на бедствията и авариите. Сочена е за човек на ДПС, а в последните месеци сериозно се е захванала да прави сметки с правителството за привлекателни имоти в столицата. Имаше апетити към пловдивските „Ботев“ и „Спартак“, а най-накрая и към шампиона на България „Левски“ (София). Притежава сериозна част от медиите в България и е икономическо страшилище за българския бизнес. За всеки, който е живял поне седмица в България не е много трудно да се досети, че става въпрос за Ирена Кръстева.
Тази разработка има за цел да проследи, без претенции за пълнота, развитието на спортната империя на Ирена Кръстева от шеф на Български спортен тотализатор до евентуален бъдещ собственик на шампиона на България по футбол – ПФК „Левски“ София. И дали всъщност Кръстева не е надминала очакванията, с които е било натоварено нейното назначение за шеф на БСТ, за да се превърне в медиен могул 7 години по-късно.
Ще бъдат разгледани някои от последните големи спорни сделки и опити за сделки на Кръстева, за да видим защо все още не е успяла да купи „Левски“ София. Всичко това, през погледа на българските спортни медии и отдели.

Началото: Кой вкара Ирена Кръстева в играта?

Ирена Кръстева влиза в спортните среди без никакъв опит, но пък на сериозен ръководен пост. Според публикация в бизнесседмичника „Капитал“ „четиридесет и шест годишната филоложка е назначена на 20 септември 2001 г. за изпълнителен директор на “Олимпика”, едно от търговските дружества на ДАМС. Нейното име дотогава бе напълно непознато в средите, които се занимават с управление и маркетинг на спорта. По същото време синът й Делян Пеевски, който е едва на 21 години, става председател на управителния съвет на държавната фирма “Пристанище Варна” ЕАД. Според съдебния регистър Пеевски е и председател на “Национално младежко движение Симеон Втори”, а негов заместник е Росен Дичев, син на пресаташето на царя Галя Дичева. Пеевски е и парламентарен секретар в Министерството на транспорта.“ На 26 февруари 2002 година Ирена Крустева вече е шеф на Бъгларския спортен тотализатор, след като бившият председател Неделчо Прошков е свален след рекордна като печалби за тотализатора година.
Тази публикация всъщност развенчава първия мит за произхода на финансите на Кръстева – докато в момента продължава да се смята, че е свързана с икономическите кръгове около Движението за права и свободи, тази публикация насочва вниманието и към връзките на сина й с НДСВ по времето когато царската партия е все още на власт в истинския смисъл на думата. В публикацията се правят още връзки с разместване в делодържателите на „Еврофутбол“ и евентуалните нарастващи печалби на частния тотализатор, който компанията на Васил Божков – Черепа се очаква да пусне. „Дали назначението на Ирена Кръстева не е част и от оформянето на новата политическа номенклатура“, питат се Нора Тарандова (тогава Гунчева) и Станил Йотов. Разбира се, прогнозите им се сбъдват.
Големият удар за Кръстева идва обаче в края на 2005 г., когато е изхвърлена от ръководната позиция в БСТ от новия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. На 24 ноември прясноназначената за спортен шеф олимпийска сребърна медалистка по спортна стрелба от Сеул '88 подписва заповедта за освобождаването на Кръстева и всъщност отваря нов път за развитие на завършилата и журналистика бъдеща медийна императрица. Ирена Кръстева веднага започва медийна война срещу Лечева, твърдейки, че уволнението й е следствие от бизнесинтересите на съпруга на спортната шефка Манол Велев. (Най-странното в случая е, че Кръстева ползва като довод същата тази нова спортна игра на „Еврофутбол“). Само година и половина по-късно тя вече може да си позволи война срещу всеки, след като от 24 юли 2007 г. нейната фирма „Нова българска медийна група“ е собственик на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, купувайки ги от журналистическия гений Петьо Блъсков. Освен това, синът й вече има пост и в правителството на Станишев, като според Медиапул „той поставил услугите си на разположение на ДПС и от тази позиция се е опитвал да се меси в работата на Държавния резерв“.

Медиен могул или спортна императрица?

„Чрез Ирена Кръстева ДПС контролира медийно 2/3 от страната“, пише Елица Елефтерова в електронния портал Money.bg ден след като ставя ясно, че ДАНС ще проверява откъде идват парите на Кръстева. Проверката на спецслужбата не показа нищо, но е факт, че днес тя е собственик на редица медии: телевизиите ТВ7 и ББТ, вестниците „Експрес“, „Меридиан мач“, „Марица“, „Борба“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. Носят се слухове, че вече е купила и „Стандарт“ и „Пари“.
Горе-долу по времето на публикуване на материала в бизнессайта започва и новата спортна офанзива на Ирена Кръстева. В края на 2008 г. започва да се върти новината, че скандалният шеф на пловдивския „Ботев“ Димитър Христолов е намерил купувач за „канарчетата“ и всъщност става въпрос за амбиции на младия Делян Пеевски, който си бил харесал жълто-черните. На 22 декември обаче става ясно, че сделката няма да се състои и семейство Кръстеви тръгва да търси друга спортна жертва за себе си и финансовия покровител Кооперативна търговска банка. Това от своя страна разочарова напълно играчите на „Ботев“, които явно са имали последни надежди за измъкване от мизерията в лицето на инвеститорското семейство.
Всякакви интриги около продажбата на „Ботев“ обаче остават на заден план, когато на 28 януари най-големият български спортен ежедневник „7 дни спорт“ гръмва със заглавието „ДПС иска да купи Левски?“. До края на деня всички електронни медии в страната говорят за това, че Ирена Кръстева е направила официално предложение на адвокат Тодор Батков за закупуването на „сините“ и вестник „Стандарт“. Според електронното издание Медиапул „самият Батков не отрича, че търси инвеститор, който да помогне финансово на футболния клуб. На общото събрание на акционерите на клуба в края на декември е била отчетена годишна загуба от 300 хил. лв. Това се случва за първи път в историята на "Левски".“ Истерията е подхваната и от сайта на в. Сега, където се обяснява, че няколко дни по-рано кметът на София Бойко Борисов е обвинил „в принадлежност към ДПС именно този кръг около Кръстева, Василев и съвместната им фирма "Си Ди Дивелопмънтс", която в момента вече държи ИПК "Родина"“. Изданието допълва, че „в политическите среди се разпространява версията, че хората на Доган всъщност проправят път в България на известен холдинг от Турция. Холдингът притежава част от най-важните медии в Турция - вестници, списания и тв-канали“. Повечето медии цитират и самия Батков, който отрича да продава „Левски“, но признава, че не би отказал финансова помощ, ако някой друг иска да съфинансира клуба.
Две седмици по-късно отново тръгват съобщенията за мераците на Кръстева и син, този път към пловдивския „Спартак“. Според информацията на сайта „Нов спорт“ тя е преговаряла за футболния клуб преди да се среща с Димитър Христолов за „Ботев“ и сега отново се връща на тема „Спартак“. Изданието съобщава, че „Втородивизионният клуб представлява сериозен интерес, тъй като стадион „Тодор Диев", на който играе, е взет на концесия. Съоръжението се намира на едно от най-оживените места в града на тепетата, в близост до централна гара, две автогари и популярен хипермаркет. На 5 март общинският съвет ще отпусне още 3 декара към стадион „Тодор Диев", след което шефовете на Спартак (Пд), Ирена Кръстева и КТБ ще седнат на масата за финални преговори“.
Това обаче се оказва малко затишие пред буря, тъй като в началото на април отново се появяват спекулации, че Кръстева иска да купи „Левски“. Много е вероятно това да цели разконцентрирането на футболистите преди най-важната част от шампионата, още повече, че е примесено и със слухове за закупуването на... пловдивския „Ботев“. Безплатният вестник „19 минути“ отново хвърля бомбата, пускайки материал, твърдящ „Продадоха "Левски" и в. "Стандарт"?“. Това обаче се оказва поредната изкуствено създадена шумотевица, предвид способността на сензационната медия да публикува стари информации и липсата на навик да цитира източниците си.
Последната вълна около сагата „Ирена Кръстева – собственик на „Левски“ се завъртя на 17 юни, когато Тодор Батков пред няколко медии заяви за пореден път, че няма да продава шампионите. Носителят на орден „Стара планина“ „се кълне: Няма да пусна ДПС в "Левски", цитиран от вестник „Новинар“. Дали обаче това „отричане“ бе случайно или някой има голяма тайна?

Истината или се осмеляваш?

Историята около Ирена Кръстева и нейните имотно-спортни завоевания изглежда наистина епична. А купуването на „Левски“ би я коронясало наистина като спортната императрица на България. И би донесло дивиденти на икономическите кръгове около нея, разбира се. Тепърва предстои да видим дали Батков наистина няма да й продаде българския шампион. Всички следим темата в медиите с интерес...

От блогър нагоре

2009-06-29T22:37:00.000+03:00

Тия дни съм само избори и политически блогове. И накрая ми дойде музата да взема едно среднощно интервю. С кого ли?
Докато представях някои характеристики на българската политическа блогосфера на блогкампа-а през април, една дама ми опонираше съвсем аргументирано. А сега, 2 месеца по-късно, е кандидат-депутат за 41 Народно събранив от листата на Синята коалиция в Перник.

Това е Мария Ненова, автор на блога за преводи и чужди езици "Метафрази".
Ето как отговаря тя на въпросите, чиито отговори ще включа в дипломната си разработка за политическите блогове като средство за печелене на избори.

Какво може да накара един блогър да се захване с политика?
Занимаването с политика или дори с една обикновена гражданска инициатива може да се случи само ако човек наистина се вълнува от дадена кауза и е готов да даде за нея свободното си време, труда си, съня си. Аз лично реших, че политиката е начинът да се боря за нещата, които най-много ме вълнуват и че щом мога физически, то е просто задължително да го направя.

А успешна ли е тази мисия?
Гърците имат една хубава поговорка за подобни въпроси :) „Ще покаже аутопсията“ :)

Всъщност, повече като политик или като блогър се възприемаш?
Блогър. За да почна да се наричам политик, ще трябва да придобия още знания и опит.

Приложим ли е в България моделът “Обама” като начин на водене на предизборна кампания?
Всичко е приложимо. Въпросът е какъв ще е крайният резултат, а аз не се наемам да предположа какъв би бил той днес в България.

Може ли един блог да повиши изборния резултат на един политик и при какви условия?
Да го повиши забележимо - едва ли. Но със сигурност има положително влияние за дългосрочната добра репутация на един политик. Жалко, че не съм мажоритарен кандидат, но дори и като втора в листата на Синята коалиция за град Перник, пак ще може да се види дали онлайн присъствието ми е свършило работа за спечелване на гласове в родния ми град, или просто е повдигнало духа при убедената, а защо не и при колебаещата се съществуваща онлайн аудитория на партията ми.

В нощта на изборите...

2009-06-27T18:00:00.002+03:00

... ще бъдат изречени доста празни приказки, ще се направят и много празни обещания. Аз ще съм там и ще се смея. И ще свърша малко работа като блогър.

Ето обаче как се справят някои с изборите. Предполагам, помниш как Обама спечели всички с личното отношение към избирателите и с подкрепата на хората на изкуството и най-вече от underground-средите. Сега "Зелените" май също се справят незле, предвид ограничения им бюджет.

После е**нье нема каенье

2009-06-21T19:42:00.004+03:00

Много хубава македонска рекламка за изборите. Мисля, че няма нужда от коментари.

Дали блогърите са журналисти (по време на избори)?

2009-06-21T14:07:00.004+03:00

Сериозно място в дипломната си работа съм отделил на въпроса "Журналисти ли са блогърите?". Тъй като тя е посветена на политическите блогове в изборен период, е много важно да имаме представа за това как политиците се отнасят към блогърите - като журналисти или като обикновени избиратели.
И в крайна сметка дойде време да разберем как стоят нещата на родна почва. Арбитър този път ще е пресцентърът на външно министерство, който раздава журналистическите акредитации за изборите.Изпратих попълнена регистрационна форма и обясних, че акредитирането на журналисти е практика в "белите" държави кто САЩ, Германия, Великобритания. После Христо допълни, че още по-ефектно би било да им кажа, че, ако не ми дадат акредитация, ще са все едно в Ирак и Иран.
Това не е просто експеримент! Време е политическите кабинети и администрацията да покажат, че наистина има свобода на словото в България. Защото при положение, че 70% от медиите у нас са собственост на дамата Ирена Кръстева, въпросната свобода няма как да съществува през традиционните източници на информация.

Секс дестинация: София

2009-06-18T23:23:00.005+03:00

Какво вижда всеки пътник, докато чака багажа си на трета лента на Терминал 2 на софийското летище? Не знаеш? Казвам: три ултраголеми билборда, рекламиращи стриптийз барове. Краси Гергов е захвърлил голфа и е почнал да търгува с женска плът, ще си кажеш. Ами не, за нещастие, Краси явно не знае какво се случва там, защото съм абсолютно сигурен, че би направил наистина сериозен бизнес от това: София като секс-дестинация.
Нека даваме примери. Ще дам най-добрия, всъщност. А кой е най-добрият пример за добър маркетинг на населено място, който обхваща всеки един елемент от града? Именно, Амстердам. Амстердам с неговите три хиксчета, които са символ на трите бедствия, сполетявали града (наводнения, пожари и чума). Амстердам с неговия Red Light District. Амстердам, където през няколко метра можеш да влезеш в кофишоп-а и да си попушиш наволя. Амстердам, който вече близо 9 века е сред най-важните градове в Европа.Та същият този Амстердам е обсипан навсякъде с едни симпатични кръстчета - ХХХ. Символ са на спонатите вече бедствия, на сърдечните целувки или на порно-филмите. Помисли си сега как всичко това се връзва с картичката, която ти донесе Влади (или Наско, или Митко, или Жоро, избирай...) с наведена гола блондинка, погледната отзад, на която пише "Иска ми се да си тук". И ми кажи дали няма да е първото място, на което да поискаш да идеш.Така де, защо само Сандански да е добра секс-дестинация у нас? Нека такава стане и София. И без това всяка вечер патрулка на жандармерията пази проститутките на кръстовището между Витошка и Пенчо Славейков. Тя едната си е истинско културно съкровище - близо 150 килограма. А ощо по-голяма атракция са и публичните домове в близост до Ларгото - излизаш си от бардака и срещаш президента или премиера, които току-що са пристигнали на работа.
Разбира се, разликата между София и Амстердам е гигантска. При нас билетчето за метрото и автобуса е левче, а там - 7 (3,50 евро). Те си имат закони, които легализират проституцията и марихуаната, ние нямаме. След последните избори им забраниха халюциногенните гъби, а ние ходим за гъби баш по избори (и затова после 4 години сърбаме кофти гъбена каша).
Идеята за София като секс-дестинация хич не е лоша. На повечето амстердамци този имидж им идва много добре, особено в бизнес-отношение. А и това е хубав начин емигрантите ни да се приберат у нас (особено момичетата, който сливенските Йоско и Кондьо засилват ежеседмично към Нидерландия и Белгия). Туристите така или иначе по цяло лято пият евтино по морето, поне да идват през зимата да чукат евтино в столицата.
Бойко, взимай се в ръце. Иначе всички ще го караме на една голяма чекия.

Харесва ли ти? Направи промяната!

2009-06-08T11:52:00.000+03:00

Най-истинското хайку

2009-06-07T12:25:00.001+03:00

Ти не си тръгваш.
Аз не си тръгвам.
Обичам те.

Транс събитието на годината - ASOT400

2009-05-19T19:27:00.003+03:00

Съвсем скоро транс-предаването на един от най-големите на световната клубна сцена Armin van Buuren, стана на точно 400 предавания. Специално за A State of Trance - Episode 400 Армин и неговите хора бяха направили уникален 72-часов маратон между 16 и 18 април в 3 клуба в 3 различни държави. След като изслушах повече от 50 пъти сета на Arnej от клуб Butan във Вупертал, Германия (това са си над 50 часа слушане нон-стоп), сега е време да споделя това удоволствие с вас. Понеже по време на цялото шоу имаше и видеопокритие на специална секция в сайта, сега можете да видите събрано в 8 минути най-доброто от тези 72 часа.

Нещо се губиш напоследък

2009-05-17T14:12:00.005+03:00

В последните дни нямам особено много време за писане по блогове, а се очертава да става все по-малко и по-малко. Така и обаче не мога да се преборя с тази дипломна работа и това си е. Въпреки че пописвам малко, има още какво да се желае.
И за да не е проблем, че откъм съдържание не са добре нещата, мога да се похваля, че в последните дни много оправих формата. Сега ще ти покажа три "чисто нови" проекта. Добре, де, два блога с ново развитие и един чисто нов.

Добре дошли на www.alexanderkrastev.com!

Блогът "Хайку за вълци" вече заслужено е с нов дизайн и нов адрес. Малко ми списна да обяснявам, че личният ми блог е в Blogger и просто си купих домейн, носещ моето име. Същевременно, след близо 3 години с един и същ дизайн, смених и темплейта. Минах през лятно-морски (който така или иначе в един момент просто се "счупи") и финално в напъно тематичен - с виещ вълк. Тук не обичам да вия, знаеш, но няма лошо от време на време да се казват някои по-вълчни неща, както неведнъж съм правил. Махнал съм и досадните банери и вместо тях съм сложил линкове в хоризонталното меню горе. Не ми харесва, че е тъмен, но пък се вписва супер в нощната вълча визия, в която си живеем всички тук последните години.

Намери любимата си книга на www.azcheta.com!

Блогът за книги "Аз чета" също вече е с нов дизайн. Покарах го малко по-дизайнерско и сложих приятна тема с орнаменти, която напомня папирус и определено е достатъчно арт, за да прави четенето на публикациите вътре по-приятно. Малко напомня и кафенце, което си е доста приятна компания за хубава книжка.
Книжка-блогът е и от няколко дни със сериозно присъствие във Facebook. След като направихме група "Аз чета", където да публикуваме ревютата на книги от блога и да правим дискусии около тях, направих и профил на блога, за да мога по-лесно да се свързвам с нови любители на книги и да обменяме идеи. Държа да кажа, че това не е мой личен профил и държа да не получавам там лични съобщения, които не са свързани с книгите и четенето. За всичко друго има... не, не е MasterCard, а електронна поща, която е на най-десния бутон горе. :)

Щастлив на работното си място: Корпоративният блог на агенция PRoPR!

И най-накрая сбъднах мечтата си отпреди 2 години. Още в първия момент, в който започнах да чета корпоративни блогове, знаех, че трябва и нашата агенция да има такъв. А в момент, в който имаме адски много работа, за което просто не мога да не съм щастлив, е истинско съкровище да имаш подобен инструмент за комуникация. Все още не сме развили пълната му функционалност, но поне в екипа има блогъри и не-блогъри, които пишат добре и интересно. Набързо направих контакт с останалите компании с подобен тип корпоративна медия и се надявам разгласяването да продължи добре.
Колкото и налудничаво да звучи, съм си поставил амбицията да направим такава оптимизация, че при написване на "PR агенция" в търсачката на Google да се появява първо адресът на блогът на PR агенция PRoPR. Има още какво да уча за SEO, но пък и има от кого да го науча. Въпреки че Dzver не вярва особено много в корпоративните блогове, успях да го убедя, че блог на PR агенция трябва се списва добре и не можем да си позволим това да не е така, и той го включи в класацията TopBlogLog. Дано нещата се получат, а това ще стане само с редовно писане.

Бомбардират сайта на Нова Зора?

2009-05-15T00:12:00.002+03:00

Преди малко в блога на Dzver видях, че има сложена бомбичка за сайта на Нова Зора. Пичове от Варна вероятно, ако се съди по адреса на сайта, са направили автоматично пренасочваща се през 2 секунди заявка към BoyKostov.org. Така вероятно се опитват да претоварят сървъра и да го изкарат от строя.

Струва ми се нелошо като идея. Още повече, че интернет потребителите се очаква масово да гласуат за Синята коалиция и се очаква доста компютри да стоят включени към сайта.

Да видим какво ще се случи.

Аз съм спокоен

2009-05-10T00:22:00.004+03:00

... защото те обичам, както никой друг на света не е обичал друг човек.

Честит празик, Буба!

Броим Дните.. на свободното слово

2009-05-09T23:55:00.004+03:00

Тази година Дните на свободното слово се провеждат за пети път. Юбилейно издание. Между организаторите съм вече четвърта поредна година и мога да кажа, че е едно от най-смислените неща, които съм правил през живота си.
Защо ли? Просто защото събираме млади и тепърва ориентиращи се в живота хора с личности, които им казват "Крещете! Рушете! Стройте! Бъдете себе си!". Не точно с този пропаганден патос, де :)
Петите Дни ще се проведат в три части. Горе виждаш плаката за журналистическата част, където ще си говорим за свобода на словото и протести в интернет и извън него, за Прехода и това дали той се състоя въобще, както и за политическата журналистика по времето, когато всички полудяват - изборите.

Програмата на Дните на свободното слово 2009 можеш да видиш тук. Не забравяй и редовно да влизаш в блога на адрес www.svobodno-slovo.com.

Грешка или не: Честит рожден ден

2009-05-06T14:00:00.004+03:00

И днес получиш честитка за рождения ми ден. Благодаря, благодаря. Но както добре знаеш, той ена 18-ти септември. И то всяка година, представяш ли си?

Само че от Sony Ericsson са големи пичове и ми честитиха и днес. За щастие не пишеше "Честит рожден ден, Жоро", защото тогава щеше да е още по-голям смях.

И сега двамата с теб се заимсляме колко добър маркетингов ход е това. Защото отдолу на P.S. пише "Рожденият ти ден не е днес? Извинявай тогава. А можеш ли да ни помогнеш? Нека заедно да коригираме личния ти профил при нас, за да може следващия път да получиш честитката си точно на рождения си ден." (Малко свободен превод, ама така или иначе не се вижда особено какво пише там ;) )

И така влизаш там, за да си сигурен, че шведите няма да те карат да черпиш всяка седмица, а само когато имаш повод, и им помагаш да си оправят базата данни. След което получаваш още безброй много съобщения. Вероятно, аз така и не опитах.

Но поздравления за поредния хитър случай, в който грешката е вярна.

Редизайн

2009-04-28T22:50:00.004+03:00

Я, че интересно, като на туристическа агенция. Да, ама не. Това е новият облик на Хайку-то. След като минавам за "....." (добре, де, нали ме слагат за интернет ВИП-аджия), е хубаво да имам и приличен дизайн на блога.
Надявам се, че ще ти хареса и ще ти е по-веселичко. Ако не се чете добре, обаждай се, да го оправям. Щом успях до тук да го пригодя към вкуса си, няма нищо да ми се опре.

P.S. Като гледам как се справих, май идва време за редизайн и на книжка блога. Очаквайте изненади.

Редакция от 30 май: Цитати: И какво сега, това блог на туристическа агенция ли е или блог за възхвала на сомалийските пирати? :)

VIP личностите в "българския" интернет

2009-04-28T14:58:00.006+03:00

Няма толкова голяма изненада - вчера в сутрешния блок на Нова ТВ са говорили за "VIP личностите в "българския" интернет", че даже са ме наредили сред тях. Супер, отчели са каузата на "Аз чета", даже си личи, че са обиколили всичките ми блогове, защото има снимки, взети и от Големия тандем, и от блога за Брюксел.

Само дето не мисля, че съм от най-ВИП-овете в нета у нас :)

Ето и клипчето:

И презентацията ми от днес

2009-04-25T18:16:00.001+03:00

Има ли обратна връзка между политика и избирателя?

View more presentations from Alexander Krastev.

"На P2P Конференцията съм"

2009-04-25T10:39:00.003+03:00

И така. Сега съм в любимото ми Велико Търново, където се провежда петата P2P конференция, организирана от Бого Шопов и компания.

Следобед имам лекция на тема "Има ли обратна връзка между политика и избирателя?", която е посветена на политическите блогове у нас. Заглавието е странно, но се надвам да е интересно. После обещавам да я кача :) Ето сега малък тийзър.

Когато порасна...

2009-04-22T10:22:00.005+03:00

Прибрах се вкъщи за първи път от близо половин година. За да открия нещо скъпоценно, което яврвам, че е променило живота ми и ще го променя все повече.
Това е прототипът на най-големия блог за книги в България “Аз чета”. Представлява тетрадка от около 20 страници, а на етикета отпред пише “Читателски дневник на Александър Кръстев, V “в” клас”. Вътре има кратко описание на 22 книги – никакъв текст, само подробности за автора и книжното издание. Годината е 1997, а някоя от учителките ми явно здраво е решила да затегне примката с четенето на задължителната литература. (Нещо, което преподавателката ми по литература така и не успя да направи в гимназията. Сега едва ли ще ми повярва, като кажа какво представлява “Аз чета”.).
За разлика от дневниците на другите, моят имаше скала с 5 нива, с които давах оценка на прочетените току-що книги – от “Прочетете я непременно!” до “Не си струва времето”. Още тогава си личи опитът да насърчавам другите да четат, препоръчвайки им заглавия, които са ми допаднали. За щастие един от най-добрите ми приятели от детството беше също толкова влюбен в четенето и прекарвахме дълги часове в разлистване на пожълтели вече страници на класически произведения (предимно приключенски).
Малката зелена тетрадка със схематично инфо за двайсетина приключенски книги се е превърнала в мащабен интернет-блог с повече от 50 автори и над 300 публикации. Досега не се бях замислял, че от тези пет реда, на които самоуверено съм изредил петте степени на харесване на книгите, всъщност се създаде една микрообщност на влюбени в четенето хора. И искрено вярвам, че зелената тетрадка направи много хора щастливи – сега ще прозвучи много странно – давайки им шанса да се докоснат до нови сенки на незнанието, но изпълваща ги с жажда да прогонят тези сенки, прочитайки още неколкостотин страници.
Къде обаче съм 12 години по-късно?!? Предстоят ми няколко изключително тежки и съдбоносни месеци, с които очаквам да се сборя с нетърпение. Налага ми се да “работя” на 4 места - едно истинско и 3, които смятам за лично мои проекти като будала, въпреки че знам, че са абсолютно нерентабилни и контрапродуктивни. Те обаче ме правят щастлив и чрез тях аз правя други хора щастливи.
Къде са всички останали 12 години по-късно?!? Управляват ни някакви самозабравили се наглеци, които харчат и крадат парите на хората, игнорирайки напълно обществения натиск отвътре и извън държавата. Страната ни е вероятно едно от най-опасните места с мирен статут на света. Младите хора вижеят в абсолютна апатия, възрастните – в безпомощност да променят каквото и да било. Всички опитват да избягат.
Аз не обичам да бягам. Аз се изправям очи в очи с проблема и го преборвам. Или той ме преборва. Обичам да се сблъсквам с реалността. През цялото останало време “Аз чета”.

Мис България

2009-04-05T15:00:00.001+03:00

Е, имам право на собствена класация, нали? А и пускам достатъчно SMS-и :)

Stupid Cupid

2009-03-27T19:00:00.002+02:00

[Ай (сърце) Перник]

2009-03-16T12:10:00.003+02:00

"Мамаааа, карам голф двойка и съм маникенка!" Или по-скоро, наложница съм на някой сикаджия и съм с доста солиден километраж на Околовръстното.
Ето я новата мис България с очеваден силикон и целулит дори около коленете.