Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации

03 март 2022

За националния флаг като ценност, която обединява

На национални празници опитвам да формулирам собственото си разбиране за патриотизма - какво е и какво със сигурност не е. Днес обаче искам да споделя нещо за националния флаг. 

Винаги съм се възхищавал на американците за начина, по който обожават своите Stars and Stripes. Те символизират конкретни етапи от тяхната история. У нас това сякаш не е така - свобода, здраве и… простете пропуска в общата ми култура, не съм сигурен червеното за какво беше, може би нещо за юнашката кръв. 

И всеки път, в който развеем знамето, отнякъде се появява някой да обясни на кого дължим съществуването на това знаме. Всеки път, в който искаме да подкрепим нечие страдание, идва някой да пита “Ама защо не си закичиш българското знаме, а си сложил френското?”. Или по-актуалното “Какво е това украинско знаме, сложи българското!” (не са точни цитати) И знам, че сте го видели - всички онези, които са се окичили с руския флаг, защото… за да не са с “ония предатели, дето са с американците”.

Лесно ми е да обясня нещата с дългите години на комунизма, в които всичко интимно, което не е подчинено на Партията, е подтискано. В които няма как да развееш българското знаме, ако до него я няма червената кръпка със сърпа и чука. Която толкова сме ненавиждали, защото ни е била натресена, че в момента ни е срам за слагаме знамето на Европейския съюз, който е наш цивилизационен избор. Защото един режим не може да съществува, ако няма враг. Както Георги Марков пише, „Що за човек си ти, щом нямаш врагове? Ти не си наш младеж, ти не си наш гражданин, щом нямаш врагове!“.

Проблем със сигурност е и фактът, че всеки нов Спасител се кичи със знамето (и със заветите на Ботев, Левски, а напоследък и Таков), докато накрая става ясно, че зеленото в сърцето (а често и джоба) му всъщност е синьо. И това наистина боли, защото с толкова много лъжливи овчарчета важни ценности се изтъркват. 

А националният флаг е точно това - ценност. 

И ако изгубим ценностите си, всеки следващ wannabe император е спечелил войната още преди да е гръмнала първата пушка.

Честит празник! Без значение дали датата на националния празник ни харесва, изпълването му със смисъл зависи само и единствено от нас - поговорете си с родителите си за това, разкажете на децата си. Но нека го отбелязваме, заради самите нас.

Прочети

26 януари 2016

Какво е да си един от "40 до 40"

Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.




Credit: Creative Visual Solutions
Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016
Прочети

23 септември 2015

Независимост в бяло, зелено и червено


Често използвам празниците като оправдание да остана насаме със себе си - 1-2 часа за проверка на реалността и ровичкане из съзнанието. Предългият уикенд покрай Деня на независимостта отново ми даде тази възможност

Разбира се, след като пообиколих из онова, което е останало от (прилично) младия ми мозък, се загледах и навън - как драгите ни съотечественици гледат на Независимостта, на поредния момент да напомнят, че са българи, носещи завета на "велики предци". Иииии... изпаднах в културен шок, нямаше как.

Първо, по време на разходката в Копривщица отделих по няколко минути да разгледам книгите за гости в различните къщи-музеи. Излишно е да казвам, че 70% от оставените послания подчертаваха колко голям повод за гордост е това да си роден в България, да си наследник на Любен Каравелов, на Тодор Каблешков, на Димчо Дебелянов. Е, нямаше нищо за това какво самите пишещи правят за страната си, но пък тук-таме се изказваше съжаление как такава велика нация като българската слугува на "американци и прочее". Как точно - не става ясно...

Някъде по калдъръмените улички на наистина страхотното възрожденско градче ми се наложи да прочета коментар на стената си във Facebook, според който всички българи в чужбина са що-годе страхливи тъпанари, които нямат право да гласуват, защото са избягали. Да си гласуват там, където са, защото какво-ни-избират-кой-да-ни-управлява-нас-като-няма-да-са-тук-да-теглят-от-скапаните-управници-които-са-ни-избрали-самите-те. Логика не видях, не ми бе и показана. Остана само поредният културен шок как няколко километра разстояние могат да означават светлинни години разлика в начина на мислене.

Повод за онлайн дискусията беше предстоящият референдум за електронното гласуване. "Дискусия" в случая не се получи, но успях за пореден път да прочета няколко от онези митове, които ще слушаме през следващия един месец от страна на противниците на е-вота (и които Краси Гаджоков оборва по доста подробен начин). Апропо, най-много инициативни комитети "Против" има от Видин и Враца - защо и как най-бедните райони в страната изведнъж скочиха срещу гласуването по електронен път не мога да си обясня. Може би има някаква връзка между "немотия" и "зависимост", водеща до по-лесно събиране на подписи на масов принцип и без никаква прозрачност. А може би просто някой от Видин с медия и/или НПО има нужда от онези 40 хил. лева субсидия за медийни участия, полагащи се на всеки регистриран от ЦИК инициативен комитет. Наистина не знам.

Общо взето, българските размисли или страсти относно независимостта са насочени изцяло в посока "назад" - търсене на поводи за гордост далеко в историята, отказване от технологичния напредък "защото така", нежелание да погледнем напред и да помислим за нещо повече от утрешния ден. Напомня ми точно за описанието, което гръцкият публицист Никос Диму дава на своите сънародници в „Нещастието да си грък“.

И като споменах гърците, през уикенда те отново направиха крачка към независимостта си (според техните собствени разбирания вероятно), потвърждавайки желанието си да следват курса на прокъсаната-СИ-РИЗА, която се оказа достатъчно здрава, за да спечели изборите. Какво очаква южните ни съседи, предстои да видим, макар покрай Ципрас каквото и да било планиране е обречено да бъде предпоследно.
Прочети

14 юли 2015

Защо съдебната реформа наистина има значение и защо Цацаров трябва да подаде оставка



Все още ми е трудно да забравя голяма част от нещата, които Моника Маковей каза в края на май. И най-вече това, че дори един човек е достатъчен, за да се случи промяната, за да бъде сложен лост в неспиращото да се върти колело на корупцията. За румънците тя е точно този лост, който се заема със съдебната реформа преди десетина години, а в момента там всеки месец има знакови дела за корупция с влизащи в сила ефективни присъди срещу висши политици, чиновници и магистрати. Ние все още търсим своя смелчага, но хората са все по-малко примирими към случващото се в съдебната система.

Защо има нужда от реална реформа едва ли е нужно да обсъждаме - могат да го потвърдят редица пострадали от наглеци, които после подкупен прокурор или съдия е прикрил; чужди или български предприемачи, които една сутрин са се събудили без да са собственици на бизнеса си; изобщо хора, за които Темида се е оказала мащеха. Ако всичко се промени и всеки започне да получава справедливост за делата си, страхът у следващите ще е още по-голям и ще действа като спирачка пред безчинствата им.

Цацаратурата не работи. Самият Цацаров достатъчно пъти е доказвал, че първоначалните съмнения за неговата зависимост от Борисов, Пеевски и различни путиноориентирани фактори на Задкулисието, не са били никак случайни - дори напротив. Сега се питаме защо няма дела срещу Пеевски, защо няма наказани за източването на КТБ, защо цели медии с редица материали с реч на омразата остават ненаказани, защо сигналите на едни се игнорират, а други са поощрявани да скалъпват доноси под фалшиви имена, само и само да има причини за започване на разследване. Той твърди - аз работя. Но резултат няма, а престъпните деяния продължават.

Докога? България вече не е държавата на безнаказаността. #Оставка, Питър Грифин! 14 юли 2015, 18.30, Съдебна палата
Прочети

12 юли 2015

Късметология - защо лотариите изведнъж отново са на мода


Според много спортни фенове, ако един играч отбележи няколко поредни попадения, то той е в "серия" и е много вероятно да вкара и следващия удар (познато в баскетбола и като hot hand). Ричард Талер и Кас Сънстейн описват това като "евристиката Представителност" в своята книга "Побутване" и на практика отричат със съвсем научни факти това вярване. То обаче е характерно и за съвсем обикновените хора, които попадат в капаните на хазарта - няколко малки печалби от различните лотарийни игри, после са доволни, че са "почти на нула", и са лоялни дълго време.

Не разказвам това, за да обясня, че няма такова нещо като късмет. Може и да има, но някой чувал ли е за "късметология"? Е, аз вярвам в науката и в собствените сили на човек и от тази гледна точка постоянното участие в "игри на късмета" е символ на безпомощност. И тъй като напоследък у нас лотариите отново са на мода - това означава ли, че обществото ни е в етап на силна безпомощност? Да видим.

Преди 20-тина години, в зората на "прехода" (вече го пиша с малка буква и в кавички, защото сериозно се съмнявам в съществуването му) и навлизането на свободния бизнес, телевизионните състезания, които разчитат на късмета, процъфтяваха. Хората имаха все по-малко пари, но все повече бяха залъгвани от възможностите големи печалби, показвани "на телевизора". И съм сигурен, че и до днес купуването на билет от тотото е част от семейната традиция в много български домове.

После игрите на късмета бяха изместени от игри за мозъка, които съвсем логично създаваха своите идоли (двама мои чудесни приятели са многократни победители от "Минута е много", например, и то в новата история на предаването). В някакъв момент и държавният тотализатор позападна, а чичковците с картончетата и билети на Държавната лотария постепенно изчезнаха от улиците. Да, някъде по време на управлението на Ирена Кръстева.

Но сега - бум! Лотариите се завърнаха, с множество реклами и с дълги и скъпи предавания в национален ефир. Залъгвайки хората - като например Националната лотария, която всъщност е частна компания и няма нищо общо с държавните игри, и дори нарушавайки закона - спорните новини по една от големите частни телевизии редовно завършват с новината колко пари са или не са спечелени в една от лотариите, а в емисиите рекламата е забранена. Нетърпеливи играчи, предимно от малцинствата, чакат пред клоновете на монополиста Lafka, за да гледат как анимираният Стоичков ще ритне топката за следващото изтеглено число. Десетки билбордове в цялата страна пък обещават милиони.

Всичко това си има обяснение, дори може би две. Знаем добре, че когато една общност е в дългосрочно затруднение и не намира изход, в безпомощността си тя се обръща към месия или нова философия/религия. И понеже с месиите все не ни се получава - ходят много повече по върха на популизма, отколкото по водната повърхност - остава ни да си намерим нова религия за успокоение. Лотарийните игри: зрелища, които биха ни дали дори хляб. Йей!

А и след многократните промени в Закона за хазарта, инспирирани най-вече от ДПС-депутата Йордан Цонев-Данчо Ментата, организаторите на тото и лото игри дълго време се облагаха само с корпоративен данък от 10% - двойна златна мина в ръцете на малко играчи с прякори. Ами така е - може да сте "срещу мафията", но ако поне веднъж в седмицата даваш по 2-3 левчета на хората, които си плащат, за да променят законите в техен интерес, заставаш от една страна с тях.

Сигурен съм, че е страхотно да гледаш как някой печели от телевизионна игра, да си щастлив за него и да мечтаеш за същото. Искрено обаче предлагам да се съсредоточиш в такива игри, в които хората печелят от собствените си познания или умения. Това са истинските герои, останалите са просто жертви на хазартния маркетинг, а парите им отиват право в джоба на мафията.

В крайна сметка, дано ни излезе късметът. Защото на много "лотарийни" милионери никак не им излиза.

Прочети

20 май 2014

#моите3причини да гласувам в неделя. С преференция

Ако смяташ да пропуснеш и тези избори, по-добре не ходи за гъби или ягоди, както обикновено. Просто си стегни багажа за "на Запад", защото на следващите избори може единствен вариант за пропускането им да ти е "на Изток".

Сега сериозно: неделя, 25 май, евроизбори. Повече цивилизационен, отколкото политически избор. Мъка, немъка, реших за кого да гласувам и то с преференция - особено защото приятели, на които вярвам, обосноваха много добре точно това предпочитание. А пък аз съм човек на аргументите и човек на вярата в приятелите.

Миналата седмица стартирах една онлайн акция в рамките на проекта "Обещай, че ще гласуваш", но стана време и аз да се включа. Ето ги и #моите3причини да гласувам в неделя:

1. По-висока активност, по-малко влияние на купените гласове 

Всеки път "социологиите" преди избори сочат едно, а резултатите показват малко по-друго, най-вече като резултат за конкретни политически партии. Знаем защо - платеният вот. Затова и е редно да се противопоставим по единствения легален начин - като отидат повече хора да гласуват.

2. Ще мога да дам шанс на някой читав в послушно подредените листи 

Така и така редовно се оплакваме как няма за кого да гласуваме, а ако има - е на неизбираемо място, сега да видим дали ще се възползваме от правото си да избираме истински. Начело винаги се поставят ракети носители, следвани от послушковци, но този път можеш да решиш сам. Предлагам да се възползваш.

3. Желая нормалност, който и да си мисли, че си я е присвоил

С повечето от хората в политиката у нас явно имаме различни ценности, макар "нормалността" да е мото на много от тях. Моето "нормално" обаче не е тяхното "нормално". Аз си искам моята нормалност, в която да живеят съвсем скоро и децата ми. Шансът да победя става все по-голям и по-голям. Шансът да победИМ става все по-голям.


Да, иди за гъби или ягоди на изборите в неделя. Но преди това иди да гласуваш. Няма да боли, поне не и теб. Но пък ТЯХ трябва най-накрая да ги заболи, дори само като сигнал, че нещо не е наред.

И не, не се притеснявай, че ще разкрият тайната на вота ти с номера на бюлетината или по преференцията или чрез някой друг от триковете, измислени всъщност все пак да пооткажат още хора от гласуването - #обещай, че ще гласуваш и го направи на 25 май.

Интересува ме кои са трите причини, заради които ще гласуват в неделя Христо Блажев, Велян Стайков и Ицо Cipisec
Прочети

04 май 2014

Кажи "Здравей" на новата Студена война


Чувството ми, че страната ни е просто една проекция на нещо, което се случва някъде далеко, става все по-силно. Толкова време гледахме пасиво какво се случва на Запад и на Изток, че постепенно мантрата "те са платени" стана национален манталитет за тесногръдието на хората и оправдание за разделението на две: вече никой не мисли кое е правилно (морално, етично, логично, закономерно, човешко), а за това кой е първоизточникът - дали е про- или анти- Русия или САЩ.

Така само в рамките на няколко месеца - след като протестиращите у нас бяха наричани "к*рви на Бойко" и "соросоиди" и се появи контрапротест (подплатен с назначения, нали не сме забравили?), после пък дойдоха бунтовете в Киев и всички поддръжници на Путин изведнъж се оказаха долни окупатори и убийци - сякаш спряха да имат значение мотивите и аргументите: няма значение кой праща войски в Украйна или в Ирак, важното е, че "Десен сектор" са фашисти, а всички, които оказват съпротива срещу щатски войски - терористи.

Обаче нито черното е изцяло черно, нито бялото е просто бяло. Нито "фашагите" са се появили случайно, нито пък винаги "протестиращите" са 100% представителна извадка (особено когато се опитват да прогонят бежанци или етнически малцинства). Точно в такива моменти толерантността става нулева, става "Розова". Точно в такива моменти започва поредната Студена война - на тихите фронтове, с натискане и изнудване.

Да, когато годината е 2014-та, не е задължително битката да се води с оръжия. Но и наличието на "свободния глас" на социалните медии не я прави много по-трудна за водене - отново е важно кой вика по-силно, кой ще изкрещи първи, кой ще украси тезите си по-лъскаво. Понеже именно заради социалните медии информационният шум е в пъти по-голям, масата продължава да вярва на "една жена каза по телевизора", а резонирането по собствени канали става още по-лесно. И точно в тази битка ние ще си останем просто едно оръжие.

Новата Студена война няма как да бъде спечелена, особено в малкото ни българско семейство от две сирачета - квазиляво и квазидясно. Разделението, което и без това е достатъчно голямо, вече ще става много, ама много фрапантно. Винаги си мислим, че няма как да стане по-страшно (както и аз през миналия август), а то взима, че става...

Ако има печеливши, то те ще са тези, които са успели да унищожат останалите. Да. А най-малко унищожени ще са онези, които са съумявали да четат между редовете.


Прочети

10 ноември 2013

Наръчник на младия национал-популист



По всичко личи, че идват избори. Е, те няма да са по плана на хората - възможно най-скоро след незабавна оставка, а най-вероятно по графика на политическата върхушка - 2 в 1 през май след студена и "изстрадана" зимна оставка.

Сигналите са достатъчно ясни - разчистванията вътре в самите партии (казусът "Бисеров"), отделяните високи бюджети за политическа реклама (казусът "Атака"), тръгването на "новите месии" на обиколки из страната (казусът "Бареков"), насърчаването на разделението на народа по уж партиотичната ос "Българи юнаци"-"Бежанците на сапун" (казусът "Пиротска"), ползването на криминални инциденти за създаване на ксенофобски нагласи (казусът "Вики") и още, и още...

И понеже след "прочистването" ще трябва да изгреят нови лица, ето няколко съвета за начеващите национал-популисти, които ще трябва набързо да натрупат популярност сред "лесните" избиратели за предстоящите избори:
  1. KLETA MAJKA BALGARIQ над всичко - за истинския българин няма нищо по-важно от рóдината, от нейното добруване и това да пребъде през вековете. Чак след това е Венета!
  2. Братска Русия пак ще ни спаси от всички поробители - ясно е, че това членство в Европейския съюз е с цел само да заграбят земята ни и да ни ползват като буфер срещу арабската икономическа инвазия през последните години. Но кой ще ни пази, след като заради НАТО ни закриха и войската!!! А в същото време Русия възвръща старата си слава на икономически титан - това е истината и за българската икономика.
  3. Чужденците заграбват земята ни и златото ни - продажбата на българска земя на чужди фирми и граждани трябва да бъде изцяло забранена. Както ние си взимаме почва от пресвещения Божи гроб и я носим тук да ни закриля, така и чужденците малко по малко заграбват нашата напоена с кръв земя, за която дедите ни са давали живота си! Отвърнеш малко поглед настрани и току-виж черноморието ни се оказало чужда собственост (хм, справка - Камчия)
  4. Богатите крадат и експлоатират бедните - няма начин да си забогатял честно в тази държава. Е, има едно две изключения - те са явни и скрити собственици на една-две медии. Но! Иначе богаташите са пиявици, които експлоатират труда на бедните си служители, превръщайки ги в роби и забогатявайки все повече и повече на техен гръб. От богатите трябва да вземем, за да дадем на бедните и на пенсионерите! Равенство за всички! Освен пред данъчните.
  5. Мързеливите бежанци са дошли тук, за да ги храним и поим, ще ни избият и завземат - едва закърпваме бюджета на републиката, и то с изстрадани заеми за бъдните поколения, а сега и тия бежанци са ни на главата - да ги храним и поим... Те трябва да бъдат екстрадирани обратно в родината си - там са родени, там им е мястото, трябва да са горди с нея, както ние сме горди с нашата велика България.
  6. Повсеместното въоръжаване е единственият начин да се справим с престъпността - дали някой ще посмее да влезе в къщата ни, ако знае, че имаме пистолети? Не, нали - да се разреши носенето на лично оръжие еднократна доза!
  7. Частният бизнес насърчава сивата икономика и заграбването от корпорациите, трябва национализация - богатите измамници крият данъци и приходи и с това ощетяват държавата ни и дават скритите пари за скъпи коли и апартаменти в чужбина. Корпорациите пък опитват да ни завладеят, мачкайки дребния бизнес и вдигайки изкуствено цените, след което изнасят печалбата в чужбина - има решение за всичко това и то е национализация на индустрията и земеделските стопанства.
  8. Вън чуждите автори от учебниците по литература и история - имаме толкова велики български бардове, градили духовната история на родината, нямаме нужда от чуждопоклоничество в учебниците, по които учат децата ни.
  9. Народът ни се топи - да затворим границите и да насърчим раждаемостта - не може велик народ като българския да изчезва - стига вече сме емигрирали, да останем тук, да правим горди български юнаци тук - дори не в града, а на село (селата ни изчезват и застаряват!!!). Да затворим границите и да се обедимим за каузата всички да работим за добруването на родината - пари има, материал има, ние сме най-умната нация - няма как да не успеем!
  10. Едно време беше по-добре! - няма значение кое е "едно"-то време, няма как да не е било по-добре, защото сега е ужасно зле.
Следвайте тези 10 прости тези и със сигурност ще спечелите гласовете на всеки горд, интелигентен и милеещ за родината българин-патриот на следващите избори!
Прочети

16 август 2013

Болно общество, болна държава. Болен ден

Болна ли е тази държава? Има ли тя нужда от доктор? Ама не такъв, който всички чакат на следващите избори и той все не идва, защото вместо специалист кардиолог, който да излекува всичките сърдечни болки на хората, се оказва ветеринар, който ги третира като животни...

Не, на България не й трябва лекар, а ценности.


Такива ценности, заради които хора няма да си затварят очите за престъпления, които се случват пред очите им, понеже са си дали гласа за някого преди броени седмици и не искат да си признаят, че той ги лъже за пореден път, a те явно са будали (турският е актуален днес, анадънму).

Такива ценности, които да не позволяват на полицая да ми говори как и той искал да яде като мен хайвер и омари, ама можел да си позволи само домати и сирене, и как му било интересно дали всички сме взимали по 50 лева.

Такива ценности, които няма да позволят и на най-бедния циганин да бъде използван в мръсни политически игри срещу 30 лева и екскурзия до "Софията".

Такива ценности, според които една прочетена книга е (поне) една взета поука, а не чужд извървян път.

Такива ценности, в които поредната "журналистка" в купена медия няма да си позволява да се упражнява по оста "София-провинция", самата тя живееща в София от доста години, но все пак дошла от провинцията.

Такива ценности, които не ти дават да изправиш подопечния си с палка и щит в ръка срещу младежи и майки.

Такива ценности, през които 1 милиард лева не са равни на 1 милиард причини да си нагъл.

Такива ценности като... чест и достойнство. И още много, много други.

"Какви ценности, бе, брат ми, ние нямаме какво да ядем", ще кажеш (може би на турски или цигански). Хайде сега, помисли си дали тези ценности не бяха изтръгвани от ТВОЕТО общество насила през последните десетилетия, в комбинация с глада и повсеместното затъпяване. И утре, на следващия протест, пак си стой вкъщи пред клавиатурата.

 
P.S. И понеже "Кради, кради" е най-добрата музикална илюстрация към този текст, материалът с Ицо Хазарта в съботния "Капитал" е Завършекът.
Прочети

27 юни 2013

Като от две планети...

"Като от две планети..." Това бяха мислите ми, докато слушах първите минути от разговора с Велислава Дърева и проф. Калин Янакиев в студиото на "Тази сутрин" по бТВ. Единият - изваден по спешност от саркофага на просоциалистическата пропаганда, другият - сред най-обичаните преподаватели хуманитаристи на Софийския университет.

Но този текст не е за тях. Макар самата Дърева да опитва всячески да се намърда в дебата чрез скандал и по този начин да клинува в разделянето на протестиращите. Защото точно тя е тази, която ги раздели на "гладни" и "сити". Макар протестите на гладните да бяха идеалното оръжие на БСП да се върне на власт - през февруари беше чудесно, че хората протестират. Сега сме лумпени. Сити лумпени.

Да, сит съм. Но е защото работя по 14 часа на ден, с главата си. И останалото си свободно време, което не "инвестирам" в гастрономичното си засищане, инвестирам в самоусъвършенстване, предимно интелектуално. И за пръв път чувам, че това е грях...

Всъщност, не, не за пръв път - това е много добре заучена мантра, която левите "оръжия" (Дърева, Манолова и още доста, все разнообразни като профил, но напълно еднообразни като произход и история и също толкова овехтели и безполезни) повтарят от няколко месеца насам. Това, че хората, които поради една или друга причина минават за интелектуален елит на страната, не бяха на протестите от началото на годината, бе многократно натяквано от левите гласове. Постоянно подхвърляно и от симпатизиращите на (наетите от?) БСП интернет тролове. Сега, когато същите тези хора са на улицата и настояват за качествена промяна, без да отричат пожелаваната дълго време количествена, станаха "организирани от ГЕРБ/Борисов/Пашата интернет лумпени"...

"Отдавна за съжаление доказахме, че ние (протестиращите от години в душите си, всъщност) сме на различна плоскост и планети срещу всичко, което олицетворява и е олицетворявала властта в последните години", пише в писмото на набедената вече няколко пъти, включително и тази сутрин, Зорница до неспиращата да дъвче една нейна реплика Велислава Дърева. Предисторията - преди седмица Зори спомена в предаването "Лице в лице" по бТВ нещо като "красив протест", перифразирайки един анализ на Георги Господинов, че протестиращият човек е красив. След което пропагандната машина заработи по адрес на момичето, оказало се неволно лице на протестите (което е повече от чудесно и още по-добре показвайки тезата за силата на този протест - какво по хубаво от красива, интелигентна и успяла млада жена, която да олицетворява протеста на три поколения).

А пропагандната машина всъщност не разбира едно нещо за този протест - това не е от привнесените революции, с които в Москва са ги учили да боравят. Това е протест на постматериалистичните ценности - защото, докато политиците ни са още в Ориента и гледат все по-силно на изток, гражданите отдавна са в Европа. Това са хора, които не са събрани от общ господар, а от една обща воля с ясни искания - оставка на това правителство. А то, правителството, само си е виновно - успя с бързина за световен рекорд да разбуни духовете, които дори се бяха примирили, че следващите 4 години "ще ни управляват тези".

Ако хората по улиците бяха различни, щеше да минава номерът с изказванията на политическите лидери, че протестът е малък и непредставителен. Ако хората по улиците бяха различни, щеше да минава номерът с подмяната на факти и истини. Ако хората по улиците бяха различни, щеше вероятно да им се получи и опитът за разцепване на протеста на "красиви, богати и сити" и "опърпани, бедни и гладни". Ако хората пред телевизорите по улиците бяха различни, изявлението на Михаил Миков от сряда вечер щеше да остане незабелязано, въпреки очевидната си манипулативност и назидателен, пропагандистки тон. Това обаче са точно тези хора - същите, които ще разкарат тази върхушка - червени, лилави, светлосини, кафеви - от властта.

Другари, влезте в 21. век, моля ви! Влезте в 21. век и излезте от живота ни. Смешни сте. И сте за друга планета.


Прочети

20 юни 2013

Как спрях да съм мълчалив

Обичам да се шегувам със себе си, че напоследък помъдрявам и затова съм станал по-мълчалив. Всъщност, истината е, че обичам да слушам внимателно какво ми говорят и не обичам да говоря, когато няма какво да кажа. Слушам, гледам, внимавам - за да знам кога трябва да реагирам.

От петък насам всяка вечер (с изключение на събота, простете!) не съм мълчалив, а крещя. Но не от безпомощност, както това се случваше с много хора преди 3-4 месеца (простете и сега за цинизма, но реалността е такава и не е лошо), а от добре канализиран гняв, който мога да аргументирам с часове. Спрях да съм мълчалив, защото прагът ми на търпение отдавна е сведен до минимум и съм все по-горд с това. И така - всеки ден в 18.30 на уреченото място, заедно с хиляди други като мен.

Обичам да се откроявам, но се чувствам повече от щастлив като равна част от тази общност - хора със скъпи костюми, връщащи се може би от затварянето на сделки за милиони, хора на изкуството, хора на науката, десни и леви хора, дори обикновени хора, които са протестирали и през февруари. Те обаче ме вдигат сантиметри над земята, с цялата синергия и позитивизъм.

Креативният протест, както го нарече БНТ, изненадва всяка вечер и вдига все по-високо летвата за онези, които отдавна не са достойни да ни управляват (да, тези 7 дни за тях би трябвало да са цяла вечност!). Всеки ден нови и нови забавни, но умни лозунги, нови идеи да покажем превъзходството си над самозабравиилте се.


Радвам се, че спрях да съм мълчалив (и буквално - с участията по БНТ и "Хоризонт" и "Христо Ботев" на БНР). Радвам се, че спряха да са мълчаливи всички мои приятели (не че сме били политически пасивни досега, напротив!) - по време на шествията, да спра за 2-3 секунди, и ме застига нов и нов познат, много от които не съм виждал с месеци и години - каква по щастлива среща от това?!

С Мирена, по позитивния начин

Последните дни обаче въпросът не е "Ще ги свалим ли?", а "Какво ще правим, като ги свалим?". Да си го кажем - каузата не е това да паднат БСП и ДПС от власт и да се върне ГЕРБ. Не, по дяволите!

Аз лично искам достойните и заслужаващи доверието хора да спрат да се гнусят от думата "политика" и да влязат там с двата крака. Служебното правителство го доказа! (Disclaimer: работил съм и за него, и за президента и не ме е срам от това, а най-хубавото е, че нямам и причини). Познавам поне 10-ма, които биха се справили чудесно на висши ръководни функции, и още няколко десетки, които биха били прекрасни висши експерти и съветници по министерствата. И те не са на по 50, с провалени бизнес кариери и агентурно минало, като болшинството сегашни народни представители.

И започвам да убеждавам всеки, че това трябва да се случи. Който желае и би искал да поеме риска. Защото наглостта вече преминава всякакви граници... Тази политическа класа е "бита карта". Време е да си приберем "ръката". И да раздадем новото тесте.

Имам да кажа това:
Майната ви, тъпанари, излизайте да #ДАНСwithme и после си отивайте!

Програмата за тази вечер:
- сега - тръгвам към пл. Независимост
- 19 ч. - ще пляскам цяла минута на президента, защото той показа, че го заслужава
- 19.30 ч. ще тръгна към пл. Народно събрание, за да пожелая много здраве на обитателите на Парламента
- след това - каквото сабя покаже...

Тази публикация е вече седмица пазена в главата ми като причина, но поводът да се роди сега е поканата от Крис Георгиев. Нататък да се включват с размисли и блянове Илия Марков, Руслан Трад и Христо Блажев.
Прочети

16 юни 2013

Защото сме сплотенисти

Жал ми е за приятелите ми социалисти, били част от тях и само Fb-приятели, които две поредни вечери са принудени да слушат наистина обидното "Червени боклуци", докато са част от същата тази крещяща общност (тълпа е друго) пред Министерския съвет. Жал ми е, че са там заради идеите и идеалите си, които в петък сутрин бяха напълно потъпкани. Жал ми е, че част от техните приятели и другари избраха да потъпчат собствените си разбирания в името на... неясно какво.

И в същото време съм горд с приятелите си социалисти - че вече три дни не спират да търсят обяснение от същите ОНЕЗИ хора, които са обърнали гръб на всичко свято (а има ли по-свято от идеалите?), за да си осигурят още 4 години във властта. Те няма да имат и още 4 дни.



Срещу тях, ОНЕЗИ, всички ние сме там, навън. А на тях едва ли вече им стиска.

Да, всички ОНЕЗИ идват от една хранилка. Да, никой не им вярва, че докато се карат пред камерите, не се събират тайно вечер да си редят заедно пасиансите. Да, никой вече не ги иска. Да, дори и на хората, които не са гладни и бедни, вече им писна и излязоха да им го кажат.

Разбира се, не в очите. Защото ОНЕЗИ нямат очи - имат само зле овладени техники за поведение пред камера... А камерата е там, където някой трябва да се чувства дискомфортно. Е, някои камери са там, където някой трябва да НЕ се чувства дискомфортно, но пък тях ги замерят с...

Пропуснах снощи, но ще се видим довечера, с чадър в ръка! И ще викаме срещу ОНЕЗИ, "Всякакви боклуци"
Прочети

21 юни 2012

Hate Unlimited - за "хейтенето" като начин да те приемат

От 26 години насам съм възпитаван/отглеждан/обучаван/се саморазвивал в това да наблягам на позитивното отношение на нещата за сметка на негативизма (не, не в смисъла на онази концепция за "позитивното мислене", което кара нещата да се случват от само себе си). Когато видя нещо нередно, давам градивно предложение като алтернатива, преди да насипя негативното си отношение към него. И винаги аргументирам - ако нямам аргумент, мълча. Което, за съжаление, май ме прави доста различен от масата...

Спомням си преди няколко години, когато решихме да потърсим студенти, които са си намерили работа в медии благодарение на Медийния панаир, за да ги дадем като пример на новите първокурсници, първото, което ми хрумна, беше да изразя целта на самия панаир, както аз я разбирам - да намали недоволството на студентите от обучението в журналистическия факлутет. Така че заложих на опозицията "сърдити млади хора" - "щастливи млади хора" (по втория начин и нарекохме рубриката с текстове от такива студенти) и я вузиализирах по следния начин:


Това, което не се вижда в дясната част на картинката, е щастливата версия на девойката-бунтар. Няма я, защото не е дошла на Медийния панаир, за да се запознае с големите в медиите и да опита да стане част от тях :)

За съжаление, тогавашният ми каламбур някак не се отразява особено сега - вече е модерно да се "хейти", дори е станало нещо като субкултурно изискване, за да се впишеш в средата си. Лошото - хейтърската среда започна да взима превес в цялостната социокултурна обстановка, в която се вписват младите. Ако не плюеш, не си готин - бам!

Влизаш в туитър - всеки ден нов анти-мем (meme) с хаштаг на нещо, което не се харесва на туитърите (далеч съм от мисълта, че си нямат работа по цял ден, но дали да не канализираме тази енергия в нещо градивно вече?). Влизаш във Facebook - стената ти е само "Sh*t, f*ck, f*ck, sh*t, както се казваше в един филм... 


Ситуацията си е направо Hate Unlimited (нищо че Софи пое толкова хейт за приличната си песен "Love Unlimited" само защото е циганка и личният й стил е тип чалга. WTF?!?), та се не трае... Това, което ме притеснява най-много - че превръщането на някого в лидер на мнение от неекспертен тип (което ще рече нещо като "известен с това, че е известен", а не налаожил се с добри познания и постоянство) задължително вече минава през изсипването на килограми .... (каквото решиш сложи като думичка) върху нещо или някого, което не му харесва. След това copy-paste/RT-машината го поема и става оле-мале. Аргументи? Кому са нужни те. "Това е народният гняв!"


Мда, хората с мнение, аргументи и желание да ги защитават също биват вкарвани в това клише, защото "социометричните звезди" (по определението на Джейкъб Морено) са всъщност "баш хейтърите" на микрообществата си... Ами, не ми харесва това...Да, знам, че някои са чували за "сърдитите млади хора", и за това, че хипитата едно време са били анти-много неща. Но ако може да попрочетат малко и като опитват да са хипстъри, да не са предимно хейтстъри. 


Жив и здрав да си и прощавай!
Прочети

22 октомври 2011

Какви ги измислих преди първи тур на изборите

Както няколко пъти отбелязах, а и виаги съм го правил - няма да гласувам "Против", а "ЗА". (Уважавам протеста на всички, които ще застанат зад Светльо Витков, но там гласуване "За" няма, така че не е моята бира.)

За Президент: 
Казах си го тук, във Facebook, още на 4-ти септември следобед - Росен Плевнелиев ще е. Предния път гласувах "против" Първанов на първия и "против" Волен на втория тур. Искам президент-визионер и този път, за щастие, имам избор "За". За Ламбо няма как да гласувам (той е титулярният кандидат за мен, не плюещият Калфин, който не беше добър външен министър в моите очи), защото също не си свърши работата като министър, а Кунева, ако си беше задържала инерцията, вместо да хленчи как някой я саботира (особено пък във Facebook), можеше и да има шанс.

За кмет на София:
Някак не успях да обера много от предизборните послания на кандидат-кметовете, освен да гледам на живо по live streaming-канала на БТА презентацията на Каролев. По същия начин гледах и дебата на Сула и Асен Генов (евала на момчетата!), където оживяха хората от билбордовете и ме разочароваха - меко говорещият-мънкащ Пехливанов, другият мънкащ Кадиев (пак ли?), прекалено увереният Каролев и онеправдания от ГЕРБ досегашен кмет на Лозенец Прошков.
Май изборът е за Прошко, защото познавам доволни от него хора, които живеят в Лозенец. Да кажем, че и той с мънкането си ме убеди, че кратерите в неговия квартал са заради липсата на бюджет от страна на герберския СОС.

За общински съветници:
Днес гледах половин час всички списъци - пълно с анонимници. Допреди месец щяха да са Зелените, но пък те не спряха да пускат чужди компромати и да играят подмолно. На предните избори за кмет са подкрепили човека на Трактора - не, мерси. Познатите ми там са на прекалено задни позиции, както и хората, които създадоха тази партия на протестите - няма начин.
Тук ще е НДСВ, където има 3-4 познати имена в предните места и може гласът ми да не отиде нахалост.

Ами това е - просто иди да гласуваш утре, за да не избират вместо теб.

P.S. Нито един от тези избори не е заради работата ми или личните ми странични проекти, а си е съвсем съзнателен. За щастие :)
Прочети

14 април 2011

3 причини да обичам живота си в България

Всъщност, ще си ги запазя в тайна...
Ето обаче три съвсем пресни причини да съм бесен на живота в Свидната:

1) ГЕРБ и "Атака" премахнаха свободния достъп до пълните данни за фирмите

2) ГЕРБ отказа възмездие на жертвите на комунизма

3) Темида избели Красьо



Защото идват избори и спонсорите искат да ги крият.

Защото идват избори и на Бойко му се налага да забрави за лъжите за дядо му, въпреки които е личен телохранител на Тато.

Защото идват избори и изведнъж може да се окаже, че телефонният указател на Красьо е много по-дълъг, отколкото всички си мислят.

Защото ни ги избират и всеки път става по-шибано. 

Защото всички ни шибат дори без да ги избираме. Или нещо такова, простете за каламбура...
Прочети

18 октомври 2010

Вместо отворено писмо

Уважаеми г-н Борисов,
Уважаеми г-н Дянков,

Честит ви 18-ти октомври! За вас тази дата може да не е специална с нищо, но за мен е знакова. На този ден в рамките на 20 минути двама души ми поискаха пари на улицата. Защото били болни и бездомни...

С тях подобни "молби", отправени към мен, в рамките на 12 часа станаха три... А аз дори не минавам по централните улици, по които е пълно с просяци.

Имайки предвид това, бих искал да ви помоля да започнете съвестно да си вършите работата. Който за каквото е гласуван. И със силата, дадена ви от Бог, пардон, от народа и Народното събрание, да поработите малко и да сложите ред в тази държава.

Или аз, или вие. И понеже знам, че няма да сте вие, вероятно ще загубите един данъкоплатец. А ще го спечели някоя по-нормална държава.

С уважение,
Александър Кръстев
Данъкоплатец
Прочети

03 април 2010

Милиционери по дънки раздават присъди

Странно, че този клип не го намирам на сайта на МВР, но и от при Бареков пак върши работа.
Какво виждаме тук? Пореднити свинщини на мъжлетата от ГДБОП - милиционери по дънки, които освен това раздават присъди - "понеже си престъпник, като на всеки един престъпник, колеги, долу на колене"...

А в България нямаше ли нещо, което се нарича "презумпция за невинност", както и една псевдоинституция, наречена "съд"? Мисля, че именно съдът раздаваше присъдите, а не напомпани момчета със съмнителна интелигентност.



Нека на вратите на всички РУМВР-та в София да пише "Невинен до доказване на противното". Но от Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи май не си вярват достатъчно...
Прочети

20 март 2010

Живеем ли в политическа педофилия?

В България (все още) не е престъпление да се снимаш с приятелите си и да качваш снимките в различните мрежи за споделяне на файлове. Не е престъпление и приятелите ти да са с десетина години по-малки от теб. В този ред на мисли, публикацията няма за цел да внушава присъда за деянията на обвиняем в педофилия доброволец на няколко НПО от Силистра.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.

За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)

От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...

Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?

Да видим обаче нещо интересно:



Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.

Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:

Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.


И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.




В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.

P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.
Прочети

10 март 2010

Яне Янев Unplugged



Започна да ми писва от Яне Янев. Едно време ми харесваше младото петленце, което подскачаше отляво-отдясно с подаянията от ченгетата и имитацията на работа. Днес обаче дори на цялата клоунада, в която се е обърнала политиката у нас, Яне изгелжда нелепо.
Какво виждаш на този клип горе? Как Янев се е качил на една кола насред Ларгото и говори "шменти-капели". Извинявайте за цитата. Около него са се събрали 500, максимум 1000 екскурзианти със съмнителен произход. Всички те си викат редовно подаваните реплики, но в очите им не се чете онази страст, която би трябвало да имат. Може би защото семействата роми, пенсионери и явно безработни младежи, докарани с автобусите тази нощ, чакат само оранжево-синият вожд да млъкне и да се запътят към Женския пазар, ЦУМ или нещо по-интересно за разглеждане в Софията.
Какво всъщност си мисли, че прави, екс-земеделецът и настоящ "консерватор"? Облечен във видимо големия му балтон, крещи несвързани реплики срещу премиера Борисов. Претендира да бъде опозиция. Има ли обаче някаква реална контратеза на това, което прази правителството? Чухме ли РЗС да излезе с някакви конкретни предложения за промяна на статуквото? Направиха ли набедените консерватори реални действия за подобряване на политическата обстановка? А някаква идея дали има Яне как, аджеба, ще се установи тази конституция и кой ще я пише? Може би той, като събере половин процент на следващите избори?


Вече лидерът на "Ред, законност, справедливост" не ми прилича на петленце. Идва ми малко като да е на караоке. От икебана дървесата ги боли. От Яне и мен вече ме боли (глава)...
За съжаление, той продължава да си изпълнява много добре клакьорската роля, докато положението става все по-лошо и по-лошо.
Прочети

07 януари 2010

Милицията помпи мускули, всички ние й се смеем

Изгледай това видео:



Мен ме притесняват няколко неща в милиционерската акция (След като през декември лично служител на МВР ми заяви: Това тук е милиция, не е паспортна служба, си обещах думата "по№^цай" да не излиза от устата ми.) след убийството на Боби Цанков във вторник:

- В сградата на БулИнс на бул. "Баучър" през целия ден има цивилни граждани - вътре освен офисите на Маргините и на застрахователната им фирма, има и други наематели с клиенти. Вероятно 80% от хората, които се виждат проснати на земята във видеото нямат нищо общо с "организираната престъпност", освен че са нейни клиенти по някое звено в схемата (примерно застраховки, СОТ, счетоводни услуги и т.н.). По разкази на очевидци, при едно от предишните си посещения в офиса на БулИнс "качулките" бяха свалили на земята по същия начин бременна жена във фоайето.
- На 20-та секунда от клипа се чува как единият от спецмилиционерите казва на свой колега "Изключете камерите, обърни камерата!". Добре, бе, пич, нали имате прокурорска заповед за претърсване, защо да не гледаме? Или сте наясно, че цялото бутафорно заснимане може да улови и невинни граждани?
- Гаднярският маниер на говорене... На жените и децата си така ли крещите у вас или само зад качулките се правите на мъже?
- Не знам защо ми показват толкова мобилни телефони. Аз лично имам 3, защо Малкия Маргин да няма 6?
- Дали са стигнали до Царско село без нужните хора да бъдат уведомени предварително? Едва ли само аз се смънявам в това...

Иначе много се радвам, че само няколко часа след разстрела на Боби Цанков В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, МАМИЦАТА ВИ!!!, МВР задържа заподозрени. Показаха, че след като им зашлевиха голям шамар пред всички, могат да кажат: "Извини ми се!". А всичко е като детска игричка, защото всички си спомняме как Маргините си живяха в следствения арест на "Г.М. Димитров" доста месеци (говори се за личен готвач за братята и нов мерцедес за шефа на ареста).

Ако не се разбира, поздравявам спецчастите, а вероятно и министър Цветанов, за реакцията. Ефект обаче не очаквам. Показаха им, че с "Наглите" не плашат никого. Защото показен разстрел по средата на помпане на мускули? Ами да им се смеем трябва, но те трябва да ни пазят.

За самото убийство едва ли е нужно да се коментира. Някой с ресурс да прати килъри е бил ужилен, също както още стотици хора. Но каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.

Истината е, че ако Цанков беше достатъчно бързо осъден и прибран на топло, щеше да е жив и скоро да се радва на дъщеря си. Но понеже живеем в ченгеджийница, мутряците ги гърмят в центъра на София. Нали ги броиш? Защото на информационните агенции списъците с показни разстрели в столицата запонаха да се изтъркват от преупотреба.

Нещо не виждам причина да отглеждам деца в тази държава. И от това ми е най-тъжно!
Прочети