Показват се публикациите с етикет ежедневие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ежедневие. Показване на всички публикации

24 август 2011

Каква е причината за черните хроники?

20-годишни се стрелят в час-пик в центъра заради момиче, 16-годишни колят по-малките си приятели... Хрониките не са черни - те са направо в някакъв отрицателен цвят, цветови вакуум.

Стоиш по средата на платното, върху пешеходна пътека, а колите връхлитат около теб; някакви хора пушат, плюят и си изхвърлят боклука по улиците (обикновено са различни, но има такива, които правят и трите неща); когато влезеш в заведение или магазин вместо като към клиент, се отнасят с теб все едно идваш да им взимаш от къщата; хората поемат ангажименти, които почти никога не спазват навреме... Мен това ме вбесява, а минавам за спокоен човек. Представям си какво се случва в главите на хората с по-сериозна емоционална обремененост...

Цялата тази агресия се насъбира отнякъде и не ми се иска да мисля, че народът просто е озверял от цялата мизерия и отчуждението и безхаберието на всички... Въпреки че вероятно просто е така
Прочети

30 март 2010

Picket Fences


Един разхвърлян живот на едно разхвърляно място...
Прочети

16 януари 2009

Tbox - Кради свободно!

"Чудите се къде да прекарате празника на влюбените? Пред компютъра, гледайки романтични клипчета във Vbox7? Неее, по-добре на почивка с Tbox7." Грозна работа, но все пак...



Sveti valentin - оферти за празника
Нова секция на туристическия портал Специално за празничнaта вечер.
Изберете сега от най-атрактивните оферти.
Поздрави от екип tbox7!
tbox7.com

Плагиатство, а? Да живей.

P.S. Никаква идея да те карам да последваш слогана от първите 2 реда нямам. Просто се възмущавам от спама, който се трупа-трупа и доста силно грози вече и родното интернет пространство. Този портал е някак китайски - като маратонките Reabok, Adibas, Ruma. И т.н. Ужас някакъв...
Прочети

03 януари 2009

Зоомагазин: отворено

Знаеш, че съм отявлен природозащитник и любител на животните. Това котки, това кучета, това мишки, това жаби, това мечки... Само не разбрах защо не ме приеха да уча за ветеринар в Стара Загора - все пак си бях изкарал 3 по химия и биология на приемните изпити, какво не им хареса? Да не говорим, че имах 6 по физическо в дипломата за начално образование! Както и да е. Ето и какво писах на предварителния онлайн изпит по биология. За овцете е. 

Овцете са много мили животни. Домашното ми животно е овца. Ovis aries е латинското название за овца, която е бозайник и вероятно е от клас млекодаващи, разред вълнести.

Повечето оцве, които познавам, са пухкави и дават вълна. Има такива, които са само пухкави или само дават вълна. От време на време дават и мляко, но доенето изисква специални умения и търпение - нали е жена, изисква нежност.

Иначе овцете са много амбициозни животни - винаги се стремят към по-добро място да пасат, както и към по-силния овен. Също са и любознателни - често се заиграват с вълци, без да ги е страх от резултатите.

За истинските любители на овцете като мен, умни фермери са създали възможност за направата на безплатна лична електронна поща на овцофен, като например ovczazakuska@sheep.com. А най-запалените могат и да си осиновят овчица.

Чак да се чуди човек как имам (само) 3...

P.S. Ако не ти е било смешно, кажи ми следващия път като ме видиш ;)

Прочети

18 декември 2008

Франчайз


Вальо Топлото може да има добри адвокати и да е давал пари на разни партии, но определено е загубил от това, че няма договор за франчайз с х4о Мраз, какъвто Дядо Мраз например. Сещате се къде е той сега.



Картинката е благодарение на Пепо.
Прочети

08 декември 2008

За свободното време

Тоалетна хартия с... вицове.
Прочети

20 октомври 2008

Културата днес*

Винаги съм свързвал културата с 3 неща – музика, кино и литература. Което означава, че общо взето в моето съзнание тя е неразривно свързана с изкуството. Защото именно то е свързано с определена куптира на поведение, култура на избор на ежеднението, култура на отношение към заобикалящата среда.
Вземам си много култура, всеки ден култура, предимно култура. Културата е навсякъде около мен. Имам страхотно отношение към културата днес. Познавам и пича, който прави блога за книги Литературата днес. Имам най-големия блог за книги у нас – Аз чета. Общо взето, всичките ми приятели се интересуват от култура. И то не в тесния смисъл, който ще опиша тук, а в най-широкия. За съжаление, хората като мен и моите приятели не са достатъчно. Аз не съм представителна извадка, те също.
Как обаче човек показва, че е културен днес. Обикновено се блъска да ходи на концерти, изпълнителите в които е чувал веднъж-два пъти, води жена си и двете си деца на театър (хубава инициатива, евентуално децата някога ще започнат да ценят изкуството) и не можеш да си намериш билети за 2-3 месеца напред. Има и такива, които се правят, че изхвърлят разделно боклука си. Браво на тях. Може би обаче не знаят, че има едни още по-културни, които събират същия този разделен боклук на едно място и го струпват с останалите нерециклируеми отпадъци. Май затова дори няма значение, че всички опаковки, които не можем да изхвърлим в липсващите кошчета за боклук, слагаме в джобовете си. Останалите така или иначе са хвърлили достатъчно по улицата.
Някога вероятно са свързвали културата с мъдростта, възрастта и образованието. Общо взето, най-често тези неща са свързани, но днес не виждам това правило да е особено вярно. Най-обичам, когато някоя бойна бабичка ме ръгне в ребрата, за да влезе в претъпкания така или иначе автобус. Мен, който почти винаги ставам прав, ако наоколо има млада дама, за да може да седне. Правя се на културен най-вероятно. Или просто се опитвам да си внуша, че трябва да имам уважение към представителите на другия пол, който така или иначе смятам за по-силен. Дали не е време да премина към действие и да стана като героя на онзи виц, който казва: “А-а-а, бабче – не позна. Ти явно като малка си ставала на по-възрастните в автобуса и веж сега докъде си се докарала.” Обикновено на бабите, които се правят на хирурзи и опитват да ми избият бъбреците гледам с чувство за хумор. Черен хумор от рода на: “Бре, нямат време да стигнат до другата спирка, но се ръчкат все едно са маратонци.” Или пък “Хм, накъде ли са се запътили, че бързат толкова много? Сигурно към гробищата.”
И ако тези изказвания са горе-долу в стила на екс-носителя на наградата “Черноризец Храбър” за изгряващ автор Калин Руменов, те отразяват много добре културата днес, разглеждана сред младите хора в България. Днес е модно да си вулгарен, да плюеш наляво-надясно (в пряк и преносен смисъл) различните и да опитваш да натрапваш своето мнение над позицията на останалите. Но така е – запътили сме се към Европа, трябва да умеем да отстояваме своето. Само дето вече в Европа сме официално, а тя така и не иска да приеме това за факт. Ние сме държава с хилядолетна култура? Мдам, и сега имаме страшно много маски и златни накити. Изкарваме си ги с КУРтоазия и търговия с наркотици. И лошото е, че когато Албания, където има също толкова проститутки и дилъри, влезе в Европейския съюз, първия надпис няма да е на български, а на албански (всички надписи в официалните документи и институции на ЕС на 23-те официални езика са подредени по азбучен ред). Което означава, че никой няма и да си прави труда да ни обръща внимание.
Та за Калинчо – един от силните символи на културата днес. Той излезе от същото място, от което излязоха и феномени като Волен, Бойко (а, не Бойко Пенчев, той разбира от култура) и Васко Педераста, познат на всички като Азис. И от което ще излязат още десетки, малко по-малко известни. Мястото е толкова тайно, че всички го знаят. Хората там се възпитават от учебниците, написани от Тошо Тошев и компания, и си мечтаят да се хранят в McDonald's, защото е малко по-американско. И без това една баничка вече струва колкото хамбургер в Мак, дай да ги стигнем най-накрая, мамка му. Те четат Руменов, който дръзна да бръкне в здравето именно на Тошевите и да им прибере наградата. После пък се появи някакъв пикльо, който им взе парите и каза: те са кални, но ще идат за благотворителност. Аз? Да!
Културата обаче не е на това дередже от днес. Министърът доста отдавна пише сбогом със “з”, а от лятото вече може и да “збира”. Но пък често можем да го видим на “културни мероприятия” - да открива и да нагъва. Аз лично много се надявам да го срещна отново – разбрал съм се с една мацка, че известно време ще се виждаме само именно на “културни мероприятия”, за да сменим малко обстановката. В крайна сметка, висенето по градинки в четене на книги не е максимално културно. Те и самите градинки вече не са особено културни. Целите са пълни с отъпкани шорткъти. “Е, не съм тъпкал аз, то вече беше стъпкано, като минах.” Да, бе, сладурче, ама нали всичките културни идиоти, които са тъпкали преди теб, ще кажат същото. Тогава да намерим първия, който е минал от там, да му счупим краката и да му лепнем бележка “Не-Културен”.
Култура. Клаксон. Онзи ден в Брюксел някакъв пич едва не се блъсна в пътния знак, понеже спря, за да ми направи път на пешеходната пътека. А аз дори бях на 3 метра от платното. Ей, приятел, я да влизаш в правия път – да ти таковам и белгийската култура. В България за некултурната наглост само да си помисля да пресека пред някоя кола си смъкват акумулаторите от бибиткане, а майка ми почва да киха от това колко много я споменават. Аз пък за сметка на това обичам да им плюя по стъклата и да им скачам по капаците. Нали и аз съм тръгнал да ставам Coolтурен.
Как така ще съм Coolтурен ли? Като продължавам да си тегля пиратски филми и музика ще си развивам културата на добрия интернет потребител. Като с всяка заплата си купувам по една книга от български автор – култура на четене и уважение към съвременната българска литература. Като ходя на театър поне веднъж месечно – вече съм бил 3 пъти на “Дон Жуан” и все са ме водили хубави мацки, което си е култура на впечатляване на Боби, за когото ебането е признак на висок социален статус (простак е, но понеже е като мен, го обичам). Като продължавам да ставам в автобуса, щом се приближи симпатична правостояща млада дама – култура на превръщане от Дон Жуан в нравствено извисен рицар и култура на обучаване на жените, че лошите момчета са тъпаци.
Като значение ще кажа, че размерът има значение. Може да няма общо и да не е много културно, ама противното твърдят онези, на които не им достига (култура).

* Есенце, реализирано като задача по "Култура и медии" в любммия ми Факултет.
Прочети

06 октомври 2008

Ask издуха Google с умопомрачителен дизайн

Няма никакво съмнение, че и ти като мен използваш Чичо Гошо за спрявка по всякакви спорни въпроси. Разликата между теб и мен обаче е, че аз често използвам и алтернативни търсачки (различни от diri, примерно). Предимно AltaVista заради преводаческата й услуга BabelFish, както и хитовата напоследък Аsk.От днес обаче Ask определено ми е фаворит като интерфейс - за разлика от Google не стои от 8 години с един и същи дизайн и беше обновяван на няколко пъти през последните години. Вече например можеш да си сложиш собствен фон, който да отразява настроението ти. Функционалността също е увеличена - можеш да търсиш не само между сайтове, блогове, снимки, но има и разделено търсене в новинарски канали, въпроси и отговори, автомобили, събития, телевизионни програми... За съжаление резултатите на български са отчайващо малко, която прави търсачката много хубава, ама за някоя друга географска ширина.

P.S. Бисер днес е пуснал дългоочакваният от мен материал за очите в рубриката си за Нервнолингвистичното програмиране, така че внимавай - знаеш, че винаги те гледам в очите!
Прочети

19 юли 2008

Закони на привличането

Нали съм яко блонди в дъното на душата си. Та именно затова се радвам на сълзливи "хамерикано" блокбъстъри. И така с филма тази сутрин. Предупреждавам те - не съм се идентифицирал чак толкова с героя, колкото ще звучи! ;)
Той е супергерой. Самотен. Накрая разбира, че има още някой като него. Някой, с когото са създадени един за друг. Някой, който отслабва силите му. Някой, с когото не може да бъде. И така - през цялото време между двамата тече някакъв ток, силно биополе, което ги свързва. Телепатия? - разбира се. Споменах ли вече, че са създадени един за друг?
Закони на привличането май му се викаше на това. И съм абсолютно сигурен, че неведнъж ти се е случвало да гледаш човека срещу себе си и да усещаш, че мислите за едно и също, че си комуникирате само през очите. (Не говорех за любов в случая.) Но то оттам започва всичко. Накрая се оказва, че между един от всички "телепати", с които е осъществен контакт, е човекът, с когото делите страданието заедно - понасяте общата болка, когато единият е ранен - кърви и другият, накрая умирате заедно.
На Хенкок му се получава точно така - има своя половинка, чиято близост го прави слаб. Дяволски слаб. Нещастно!
P.S. За филма - как се прави PR на супергерой-пияндурник. И как Уил Смит за пореден път е страхотен. Може и да те заведа...
Прочети

20 юни 2008

Some golf, Player? Yes, please!

Докато правехме регатата, бях на път да усетя тръпката от голфа, докато наблизо откриваха голфигрище. Но правехме регата. И затова си изтеглих голф симулация за Macbook-а. Следващата стъпка е офис-голф, а като стана голям - може и да се докосна до истински стик.
Реално обаче нещата стоят малко по-различно. От известно време България е обхваната от голф-мания, състояща се в ревностно строене на голф игрища, издаване на нови и нови списания, свързани с поредните голф-магнати на родината. И разбира се - шумни маркетингови кампании за развитие на туризма чрез голф и спа.
Лятото ми започна по северното Черноморие. Яхти, мидени ферми, курортни комплекси, строящи и откриващи се поляни за голф. И реклама. Много реклама. С едно голямо лого - средновековен рицарски шлем и надпис Gary Player Design. Кой обаче е въпросният Гери Плейър? Доста аматьорски въпрос за един запален голфър.
Оказва се, че Плейър е един истински "играч", който дори на 72 години успява да печели адски много пари от името и славата си. Човек-марка, както биха се изразили специалистите по маркетинг. Със 163 победи в професионални голфтурнири по целия свят, Гери със сигурност е заслужил това право. Какво имаме от Player - фондация, занимаваща се с образованието на деца в Африка (и най-вече в родината на играча - ЮАР), компания, занимаваща се с издателска и продуцентска дейност, фирма за недвижими имоти и инвестиции, винарна. Всичко това е под шапката на Black Knight International - мащабният проект на голфъра, когото всички наричат Черния рицар. (Другите му прякори са Г-н Фитнес и Посланникът на голфа). Като допълнение идва Player TV, излъчваща специализирани предавания за голф и други подобни зелени развлечения, както и списанието Player Magazine. Един вид, той е като Краси Гергов, само че нашето момче има още много да се учи.
Най-важното - Gary Player е може би най-известният голф-архитект в света. Направил е проекти за над 300 игрища в 35 страни по целия свят, като едно от тях е споменатото горе пряснооткрито черноморско Black Sea Rama, намиращо се на няколко минути път от апарт комплекса Калиакрия. Блексирама отвори "дупки" в началото на юли и събра доста запалени голфъри на първите няколко открити игри. За подготовката на един подобен проект Плейър казва: "Създаването на дизайн за едно голф игрище е много по-сложен процес, отколкото хората си мислят - изисква не само отлично познаване на спецификите на играта, но и добри визуални способности и умело планиране."
Хубаво е, че в спорта винаги има философия. Особено когато тя се развива и след прекратяване на активната кариера. Да си спомним само десетките големи играчи, които имат свои марки за спортни стоки, школи и т.н. и по някакъв начин инвестират в младите поколения. Именно затова хора като Черния рицар, колкото и комерсиално да действат, заслужават адмирации.
Прочети

20 март 2008

Двата избора - като на шахматна дъска

Сега ще ти прочета една историйка, която се разпространява по електронен път между познати. В нея става въпрос за изборите които правим и за това, че оптимизмът съвсем не е лошо нещо. 
Предполагам, че освен начин да покажеш на някого, че ти липсва и че мислиш за него, е и закачлива усмивка към хората, които понякога съжаляват за грешките си post factum.
Прати ми я Диди, а тя я е получила от Ива. И понеже има доста хора, на които бих искал да я пратя и ти си между тях най-вероятно, слагам ти я тук. Приятно слушане.


ДВА ИЗБОРА

Имаш два избора!
Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... И тръгнали с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен през целия ден, всеки ден... как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна".
"Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", отвърна Джери, "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея." А не те ли беше страх, попитах го. "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв."
Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

Избирай! Май не е чак толкова трудно да направиш правилния избор понякога...
Прочети

12 март 2008

Пожелах си... страхотен ден

Още като се събудих, знаех, че денят ще е вълнуващ. И така се получи.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).

Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.

Прочети

29 февруари 2008

Хубав ден!

Днес е първият 29 февруари от 4 години насам. И още цели 4 няма да има друг подобен. Така че го изживей наистина страхотно и бъди с любимите си хора. Не забравяй да им кажеш колко много ги обичаш.

Аз и Блогчо те поъдравяваме с най-великата песен писана някога.



Честит 29 февруари и хубав ден ти желаем!
Прочети

23 декември 2007

Весели парзници!

Крайно време е да си починем. Всички сме работили според възможностите си цяла година, идва ред и за малко (заслужен) отдих. Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Нова година, Васильовден... Ехеее, гледай само какво ни чака... Все хубави поводи да се събереш със семейството и приятелите, за да уважите традициите.
Така че грабвай влака или автобуса, или пък подкарвай колата, и право вкъщи! А ако вече това е сторено - още по-добре - започвайте да се забавлявате. И най-важното - не забравяй да кажеш на никого от любимите си хора, че го обичаш. Дори да не го казваш често, сега е хубав момент.

Весели празници и много късмет!
Обичам те!
х4о
Прочети

16 ноември 2007

Писмо за Америка

Обещаната дълга серия "Писмо от Америка" всъщност се оказа само в две части. Нищо, ти разбираш кореспондентите, които все пак са били в "Страната на неограничените възможности" не за да пишат за Блогчо, а аз да изкарат някой друг лев, да видят малко свят и всякакви такива причини... След първата част, предизвикала сериозна дискусия, дойде време и за обобщителния материал на Краска. Отново не редактирам. няма и смисъл от редакция, когато някой е искрен. Другото е само фалш. Всъщност, едно нещо не ми хареса и си позволих да го редактирам, надявам се да ме извиниш - Чочи беше написано с малка буква. ;) (Тодор не е Тоди, а Тодор Божинов - един от най-усърдните коментатори на първия материал от поредицата).
Следва един искрен монолог за живота далеко от родината, за макдоналдса и специалн
ото меню за кучета-баровци, за порноиндустрията и бирата с ниско съдържание на алкохол. 100% Краска, наслади й се:

Чочи, нищо особено не се случи... Не превзехме Белия дом, не видяхме Britney Spears, въпреки че доста писаха за нея и за това колко е съсипана... И все още на JFK в Ню Йорк ще ти събуят обувките преди да ти видят лицето... Нищо не е такова, каквото не е... Това е Америка 2007 г. И кажи на Тодор, че американците не само че предпочитат да се хранят в Macdonald`s... Те наистина lovе it… Не защото е бързо, не защото е евтино... А, защото, тук е много прав, на тях не им пука, че се хранят нездравословно... А когато ние отидем там, и на нас не ни пука... Започва да ни пука след като се завърнем с 10 килограма по-тежки, защото, за щастие или не, тукашните мъже всъщност им пука, когато приятелката им заприличва на буренце. Чаровно до някаква степен, ама...
Като ти писах, че американците са кухи, нямах намерение да споделям някаква негативна теория за тях... Никога не съм преценявала хората така... Американците са готини по свой начин, но между нас и тях зее огромна дупка и честно казано, в много отношения вече сме ги стигнали, даже сме напред... Просто не са щастливи..., ако за теб щастието е постижима категория, защото за мен е. Скучно им е. Поне на средностатистическия американец... Нямам наблюдения върху другите.. Тодор може повече да ти говори за тях. Аз общувах с обикновени хора. Вярно, че карат по две коли още на 19 години (не звучи особено като за обикновени хора) и още по-вярно – не само, че могат да си позволят да не завършат образованието си, по-лесното и по-логичното е никога да не го започват... Е, какво от това? Хемингуей не е завършил някакво специално образование, но е гений. Да, ама Хемингуей е четял по 12 часа на ден.
Струва ми се обаче, че образованието не е най-същественото ни различие. То е априори зададено като следствие от икономическите ни различия, историческите, а дори и от факта, че живеем на различни континенти... Другото просто се усеща от тези, които имат чувствителността да го усетят. Може би аз съм една от тях.. Минута време едва ли е достатъчна, за да опознаеш някого, ала ако този някой „минава през теб” по три пъти (сутрин, обед и вечер, та понякога и през нощта) на ден, в продължение на 4 месеца... Това са 720 минути. Има две основни преимущества на работата на Drive-thru: упражняваш си английския език и другото, то не знам доколко е преимущество – ставаш свидетел на неща, които не би могъл да видиш в нормална ситуация. Американците са самотни... Затова имат толкова много домашни любимци, затова именно и ги обличат в човешки дрешки... Видях куче в детска количка, друго носеше очила и терлички. Говорят им като на бебета, поръчват им special order, защото, за разлика от хората, животните (особено кучетата) имат вроден усет към опасната храна. Няма лошо в любовта към косматите четириноги. Аз ги обожавам. Имала съм три кучета в живота си, смятам да имам още... При американците сякаш обаче тази привързаност е странна.. Не я харесвам, но я разбирам.
Що се отнася до любовта между хората... Тя не зависи от време и пространство... И все пак... Да си на 22 години, да си два пъти развеждан, да имаш дете от последния си брак, да чакаш второ от мъжа, с когото живееш сега и всъщност, за когото не възнамеряваш да се омъжваш..., си е истински латиноамерикански сериал. Имах възможността да „изгледам” дори и края му. Не е happy end.
И още нещо... Не знаех, че Америка е люлката на порното. Благодари на Тодор за информацията. Трябва ли да значи това, че хората са „задоволени”? Все още си мисля, че порното е привилегия на самотните и на мъжете (защото те не обичат, или по-скоро не могат да бъдат самотни), а не на онези с постоянен и разнообразен интимен свят. Освен всичко друго не става въпрос само за сексуална незадоволеност... Липсата на всякакъв род емоции също може да те кара да се чувстваш незадоволен...
А да живееш хубаво... Знам защо съм го написала, Чочи... То няма нищо общо с американците, нито с Америка... И – да, сантименталност е. Когато си толкова далече от вкъщи, когато толкова много хора ти липсват, когато имаш една половинка ден почивка, когато пиеш биричка, макар и само 3 %, тогава именно си даваш сметка колко ти е било хубаво и колко малко ти трябва, за да бъдеш щастлив, след като се прибереш...
Прочети

20 октомври 2007

Весела Коледа!

Я, то заваляло, бе! Ми... да ни е честит първият сняг за тази година, явно му е дошло времето. Пък дано повече житце да има догодина, че хлебецът много скъп стана нещо...
Да 'илядиш!

Kлипче
Прочети

04 октомври 2007

Колко трябва да съм тъп, за да ми дадат да стана полицай!?!

Прибирам се през Докторската градина след срещата с френския президент Никола Саркози. Група ученици (защо не са на училище тия деца?!? А-а-а, забравих, стачка...;) скачат на воля по старинните камъни в долната част на градинката. "Оборище" е отцепена в отсечката между "Сан Стефано" и "Евлоги Георгиев". Приближавам се към групичка полицаи...
- Извинете, но ония младежи там някак рушат паметниците, казвам аз, държейки да изпълня гражданския си дълг, за да могат хората да живеят в някак по-нормална столица.
- А, какви паметници са това...
- Старинни, казвам, един вид паметници на културата. Няма да е лошо някой ваш колега да им направи поне забележка.
- Е, нали не ги трошат. (???!!!???)

Та... няма да коментирам, само още веднъж ще кажа какво ми се завъртя в главата още в момента, в който се обърнах и продължих към офиса:

Ужас, колко ли трябва да си тъп, за да ти позволят да станеш полицай?!?
Прочети

24 септември 2007

Кого храни държавата?*

Ранна следработна вечер. Студентският стол почти е затворил. Посещаваме го за да си вземем нещо за вечеря. Дебел и наистина мазен циганин крещи отзад "К'о има тъз' вечер, како?!?". Почти ми се отяжда, но умирайки от глад вземам порцията и се запътвам към мизерната си студентска стая... Ежедневие.
Защо стол ли? Не защото не мога да си позволя друго, а защото родителите ми плащат данъци, а от тях държавата ми "дава" 3 лева на ден издръжка. 3 лева дневно за всеки студент държавна поръчка, които никой не вижда и които вероятно отиват за издръжка именно на столовете. В КОИТО ОБАЧЕ СЕ ХРАНЯТ МАЗНИ И МИРИШЕЩИ УЖАСНО ЦИГАНИ, ВЕРОЯТНО ИДВАЩИ ОТ СЪСЕДНИ СТРОЕЖИ. Малцина от тях имат основно образование, какво остава за това да са студенти.
Освен с безхаберието си и безразличието към проблемите на цялото общество, в частност висшето образование и неговите "възпитаници", Държавата явно се отчита и с добра грижа за малцинствата. Интересно защо част от парите, които ни се полагат (уж), не бъдат пренасочени към общежитията, чиито такси се вдигат постоянно, постоянно се увеличават и "допълнителните" такси за преразход.
Защото определено не е моя грешката за това, че от субсидиите, предназначени за мен и останалите студенти, се възползват черни "братя". Трябва да се сменят някои абсурдни правила, а хората, имащи тази власт, са там, на жълтите павета, само на стотина метра от институцията, с която се подиграха преди месец. Евентуално са виновни и леличките в стола, които продават храна на "нестуденти" на същата цена, но пък вероятно вече им е писнало да я изхвърлят.
Тук обаче има и един друг клон на въпроса: през последните няколко години Студентски град се е превърнал в строителна площадка. Освен че всички го наричат "българския Лас Вегас", кампусът се е превърнал и в гето, в което живеят всички строители на множащите се с всеки изминат ден строежи. А именно за тези строежи немалка заслуга има кметът на район Студентски Венцислав Дудоленски, чието име в края на миналата година беше спрягано за (забележи!) поста на зам.-кмет на София по строителството и инвестициите. Той засега разчита на частни инвестиции. Заради които обаче мястото, в което би трябвало да живеят предимно, ако не само студенти, в момента е пълно с клубове, чалготеки, кръчми и казина.

Идват избори. Местни. Едно от нещата, което искам новият кмет на район Студентски да направи, е да спре роящите се нови и нови строежи, бълващи мургави работници и минигета. Защото освен че в Студентски град не остана зелена площ, циганията вече наистина е до шия.

* Ако материалът ти се струва обиден или некоректен спрямо човешкото достойнство, най-отгоре има паник бутон, може спокойно да го натиснеш.
Прочети