Показват се публикациите с етикет изтрещелици. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изтрещелици. Показване на всички публикации

18 октомври 2010

Вместо отворено писмо

Уважаеми г-н Борисов,
Уважаеми г-н Дянков,

Честит ви 18-ти октомври! За вас тази дата може да не е специална с нищо, но за мен е знакова. На този ден в рамките на 20 минути двама души ми поискаха пари на улицата. Защото били болни и бездомни...

С тях подобни "молби", отправени към мен, в рамките на 12 часа станаха три... А аз дори не минавам по централните улици, по които е пълно с просяци.

Имайки предвид това, бих искал да ви помоля да започнете съвестно да си вършите работата. Който за каквото е гласуван. И със силата, дадена ви от Бог, пардон, от народа и Народното събрание, да поработите малко и да сложите ред в тази държава.

Или аз, или вие. И понеже знам, че няма да сте вие, вероятно ще загубите един данъкоплатец. А ще го спечели някоя по-нормална държава.

С уважение,
Александър Кръстев
Данъкоплатец
Прочети

09 септември 2010

Да полетим с БДЖ!

Тази седмица министър Цветков обяснява колко големи оптимизации ще бъдат направени в междуградската транспортна мрежа. Ако не е стигнало до теб, всички междуградски линии ще бъдат съобразявани с разписанието на мамута БДЖ.

Всъщност, с това ли ще се съобразяват всички?


Спомен от една прекрасна нощ, в която ни някой спа, нито имаше къде да си остави каквото и да било, нито да си изхвърли боклука... В бърз влак в страна-член на Европейския съюз.
Прочети

29 юли 2010

От старите тетрадки: Художествена критика на чалга-албум

Най-хубавото на университета е, че ти дава възможност да се посмееш само върху себе си. Тези дни в офиса на PR агенцията се смяхме доста над един мой текст, университетска задачка за написване на критически текст върху... чалга-албум. Годината е 2008, а "под ножа" е албумът на Преслава "Не съм ангел". Enjoy!

Мъже, алкохол и страст. Три основни елемента, около които се гради митологията, наречена “попфолк” или евфемистично “чалга”. Мъжете като израз на сексуална мощ или обект на такава, алкохолът като ключ към всичко познато и непознато и първичната страст като основен двигател на човешкия живот. “Онези три неща” се събират в образа на Дявола – образ, който приема и Преслава за новия си албум. И дори на 24 години да е фолк-идол и бъдещ дявол, тя със сигурност “Не е ангел” - убеждава ни достатъчно добре през 46-те минути, които евентуално ще отделим за последните й 12 парчета.
Как обича един ангел и как мрази един не-ангел. Първото би искал да знае всеки. От второто – всеки се страхува. Ангелът е готов да те последва и до последния ти адрес, не-ангелът пък ще отрови кръвта ти с пет промила изпепеляваща любов. Въобще в новия албум на Преслава се редуват отдаденост и падение, искрено щастие и яростна ревност. Едната Преслава гони мъжете, докато се предадат на желанието, другата ги следва чак до хоризонта.
Не е за пропускане и добре развитият мотив за “Другия”. В музика, слушана предимно от платежоспособни мъже с по 1-2 любовници и момичета, мечтаещи си да бъдат с такива, това е особено важeн персонаж, който винаги стои в сянка и представлява опасност за нечии взаимоотношения и дори любов. Често обаче е достоен за съжаление, защото накрая остава сам. Поне това диктува чувството за справедливост в средите на попфолк текстописците.
И макар често самата тя да остава в ролята на “Другата”, Преслава пее с изключително голяма доза оптимизъм – вярва, че пак ще бъде обичана, че е по-добра от останалите (това поне външно си е доста вярно) и че познава обекта на своята любов прекалено добре, за да е далеч от него. Съответно това са неща, които другите трябва да потвърдят, но саморекламата е добра стратегия, дори и за продаваща попфолк дива.
В маркетинга обаче има едно неписано правило, че когато продуктът залага на утвърденото и прави скрити препратки към добре познати стари продукти, продаваемостта е гарантирана. Ето защо не-ангелът Преслава вече е истинска звезда. Някога на нейно място беше Деси Слава, после и Анелия. Сега в “Не съм ангел” добричлийката предлага класически попфолк – с дълбочина на гласа (Деси Слава) и с характерни извивки (Анелия), които обичайно дразнят ухото на музикалните пуритани. Именно затова няма как да не се превърне в хитова изпълнителка. Както почти всички свои предшественици, между другото.
А и днес е трудно човек да си представи дискотека без песен на Преслава. Поне едно на всеки пет парчета, ако не и по-често. Разбира се, говорим си за конкретен обхват от заведения с конкретна посетителска група. Група, за която промискуитетът е просто едни “симпатични неща”, а дрехите като съществена част от лайфстайла са моделирани така, че “всяко копче си мечтае да се разкопчае”. Повечето парчета в интерес на истината са доста танцувални, така че дори обикновено да не се радвате особено на подобен тип музика, кракът започва да тактува без да пита.
Защо обаче човек трябва да си купи този албум. Защото “Не съм ангел” е поредното доказателство, че в България има една музикална индустрия и това е индустрията на попфолка. Дори да изключим онези вече безброй реклами, в които се появяват пищни певачки след поредната операция за уголемяване и оформяне на бюста, и постоянно никнещите музикално телевизии с подобно съдържание, чалга инвазията пак ще е пьлна. Телефони звънят с “Има ли в менюто ви водка с утеха”, второкласнички си разменят картинки с кака си Преслава, а по улиците представителите на цяла една култура си припяват песни на колежките й. Кога за оследно чухте някой да си тананика Мария Илиева или Сигнал по улицата?
Ето и няколко уважителни причини да подминете последното от Преслава и да си купите малко класическа музика например. Отсичам на мига: тавата няма да се превърне в класика – прекалено повърхностна и меко казано комерсиална е. Култура няма: никакви ценности - дали искате децата ви да си мислят, че любовта е просто “компания за нощта” и ли пък сексът е добър начин да изкарат леко “нощната смяна”. Моите със сигурност ще знаят, че пет промила не е добра мерна единица – нито за алкохол, нито за любов. И може би най-важната – след операцията за намаляване на бюста Преслава никога няма да е същата стопроцентова истинска жена в очите на нас, мъжете.
Прочети

13 май 2010

5 неща, които трябва да знаеш преди да излизаш с PR

Това PR-ите са странно племе - много джиджани, интелигентни и с високо самочувствие. Когато опре до любов обаче, всички тези неща може да се окажат пречка. След като вече знаем кои са 5-те важни неща, преди да започнеш да излизаш с журналист, да видим и 5 неща, които всеки трябва да знае, ако излиза с PR. Първо аз ще изложа една мъжка гледна точка по въпроса, а после няколко дами от PR-авангарда у нас също ще дадат малко светлина в сложната душевност на жената PR.
Държа да ти кажа, че това е много програмна публикация. Не знам докъде си с любовта, но ако ти се наложи да илизаш с човек, който се занимава с PR, тежко ти горко. Ето за тези хора е и публикацията, която следва.

1. Приготви се за сериозна манипулация! Е, не задължително в негативния смисъл. Но имай предвид, че като специалисти по комуникация, PR-те обръщат сериозно внимание на това как поднасят цялата информация и много често има изненади (най-вече приятни), заради пропусната една малка, уж незначителна подробност. Според Ана Динкова това "свойство" се дължи на факта, че добрите PR специалисти умеят ловко да прокарват собствените си идеи и да убеждават събеседника си, че сам е стигнал до определено заключение. По-важното обаче е, че според нея това умение се използва особено успешно с манипулативна цел от жените представителки на PR-гилдията. Василена Вълчанова пък много намясто отбелязва, че PR-ът ще използва заобикаляния на правилата, за да каже това, което иска - точно като вмъкване на т.0, когато са го помолили за 5 неща ;) (каква е тази т.0 - след малко ще разбереш - б. x4o)

2. Приготви се за дълги и продължителни социални контакти почти всеки ден! PR-те са родени да контактуват. Особено пък мъжът PR, като редко срещан вид в тази професия, е доста апетитно парче за останалата част от обществото, така че често получава покани за коктейли, събирания на по чашка и всякакъв друг вид soirées. Без значение от пола пък, PR-ът постоянно организира някакви събития, така че се готви и да не присъстваш на много от тях. Някои съветват и да свикнеш с факта, че във връзката ти с PR-а ще има и трето лице - мобилният телефон, а и не е изключено да започнеш да ревнуваш от лаптопа.


3. Приготви се да разбереш защо дяволът е точно в детайлите! Това е - професионалното изкривяване към желание всичко до най-малката подробност няма как да не се отрази и в личния живот. Когато професията ти изисква да изпипваш всичко докрай, свикваш да си подреждаш по този начин нещата навсякъде. А може и да е обратното - в личния си живот някои PR-и пропускат момента с "изпипването" точно защото са се пренаситили да го правят професионално. (Добре, де, тази точка може да се дължи и на това, че познавам доста PR-и, които са зодия Дева, но съм сигурен, че "овните" и "стрелците" в бизнеса също имат подобни наклонности.)

4. Приготви се за голямото чакане! Вероятно не знаеш, но PR-те не са от най-точните хора. Имам 2 концепции по въпроса - или е защото постоянно довършват нещо/поредната среща се е забавила прекалено много, или това е изкривяване, получено от дългата комуникация с журналисти. А е обществена тайна, че журналистите не обичат да ходят особено навреме на организирани от PR-и събития. (Но пък са доста взискателни към пиарите, когато наближи крайният срок за затваряне на броя/емисията.)

5. Приготви се за дълги нощи, в които партньорът ти не спира да работи! Ами, истината боли. PR-ите обикновено нямат работно време. Дори е по-правилно да се каже, че нямат почивно време. Постоянна организация на събития, координация на различни процеси, нужда от наваксване на невъзможни крайни срокове. Живот ли бе, да го опишеш! Факт е, че в подобни моменти (в случая заговорихме за нощи), PR-професионалистът има нужда от повече ласки, но вероятността по време на секс да чуеш име, различно от своето... Да, изнервящо е някак, когато трябва да правиш няколко неща едновременно и лапсусите просто се случват.
Според Васи това дори е Правило №0. (цитат: Ключово базисно правило - да не кажеш после, че не са те предупредили). И тук Ани допълва, че ако си мислиш, че може да изненада любимия си PR и да го замъкнеш на някое затънтено и романтично местенце, особено без добър обхват на мобилна телефонна мрежа или интернет, то шансът да си ходиш сам е много голям.

Какво добавят мацките:
  • Никога няма да получиш точен отговор на конкретен въпрос, особено ако въпросът е неудобен. Все пак, това са добре обучени хора, които могат да говорят много без да казват нищо и са готови да използват уменията си винаги, когато се наложи. И не си прави труда да продължаваш да копаеш – колкото по-дълбоко се ровиш, толкова шансовете за успех са по-малко. (Ани)
  • Ако по време на вечеря му се обади клиент, PR-ът ще вдигне. (Васи)
  • Ако девойката се задържи прекалено дълго в тази професия - приеми факта, че наднорменото тегло е право пропорционално на успеха в професията и е признак за професионално дълголетие.
  • Докато си в тоалетната, PR-ът ще си провери пощата през телефона и ще разцъка социалните мрежи. Дори по време на почивката ви ще намери момент да се информира за новините - може пък светът да се срути без негово знание! (Васи)
Прочети

23 февруари 2010

Вместо About: Какво знае Google за мен?

Понякога съжалявам, че Blogger-платформата няма страница "За мен". Това си има и хубави страни, но пък кара посетителите ти да се ровят дълго и пространно из блога, докато разберат що за птица си. Смесвайки тези размисли със застрашителната информация, че Google вече ще продават и ток (??!?!?!?!?!!), под душа ми хрумна идеята за нов нет мийм, където да се замислим какво знае Корпорацията за нас.

Ето сега и правилата на "Какво знае Google за мен?". Те, разбира се, са изключително сложни, защото блогърите са интелигентни хора и разбират само от сложни неща. Първото сложно нещо е да отвориш една търсачка Google. После да напишеш името си. И накрая да извадиш и анализираш първите 10 резултата, които се отнасят до теб. Има и четвърто, малко като бонус: "Какво си мисли Google, че знае за мен?", където можеш да се посмееш над 3 от нещата, които търсачката насочва към теб, но всъщност са за твои адаши. И после предизвикваш още няколко симпатяги (това даже е най-сложното). Почваме.

Какво знае Google за мен, Александър Кръстев?

1. Имам си личен блог. Ти очевидно си в него, така че няма да ти разказвам подробности. Важното е, че блогвам от време на време, само когато имам причина. Не обичам да графоманствам (поне не тук) и пиша само във второ лице единствено число - на "ти".
2. Печелил съм грамота от в. Труд, но нещо не ми е харесала. Ами... и сега продължава да не ми харесва целият вестник, който злоупотребява с положението си на най-тиражен хибриден всекидневник у нас (защо е хибриден - примерно, нещо средно между сериозна медия и таблоид) и често публикации вътре предизвикват неприятни усещания.
3. Искрено вярвам, че младите хора в България четат и то четат здраво. Казвал съм го неведнъж, в случая е запечатано интервю за Кафене.бг. Интересното за това интервю е, че вътре говоря за книга, на която така и не написах ревю в "Аз чета".
4. Интересувам се достатъчно от политика. Не ми е безразлично какво точно се случва в държавата и кой пореден наследник на стария режим се изрежда да прави упражнения върху народа. Обикновено пиша това, което ме притеснява, тук, преди бях активен и в мрежата Homo politicus.
5. Александър Кръстев е на 23, мъж зодия: Дева, роден в годината на Тигъра и работещ някъде в сферата на масовото осведомяване. Или поне така твърди профилът ми в Blogger (не забравяме, че и тази платформа е част от Google).
6. Имам съвместех проект за политически блог с репортера от "По света и у нас" Росен Цветков. Пътищата ни с Роско доста често се засичат, така че чакаме още изненади :)
7. Създател и главен редактор на "Аз чета" съм. Ако случайно нямаш идея какво е това "Аз чета", не мога да ти помогна :)
8. Бил съм няколко пъти на гости на Иван Бедров в "Булевард "България" за седмичния блогърски преглед. И страшно много съжалявам, че живем в държава, в които проекти с (прилично) идеална цел и качествено (като насоченост) изпълнение няма как да виреят - жалко за Re:TV.
9. Преди 2 години направих концепцията за културното предаване на университетската телевизия "Алма матер" - Ателие - и известно време бях пиар и отговорен редактор там. Успях да посвърша малко работа и покрай протестите миналата година, така че съм доволен от направеното. Жалко, че и телевизията не успява да се докаже като добър проект. А така имаме нужда от подобна младежка медия...
10. Написах една много тъжна история за шоколада за блог-предизвикателството преди 2 седмици. Нещо не ти хареса и не спечелих, но пък беше готино. Той Google може и да не знае, но нямам никаква идея как се продецира в новия Fanopic, нищо, че някой ме е линкнал там :)

Какво си мисли Google, че знае за мен? Ами, мисли си, че съм влязъл в Управителния съвет на УниКредит Булбанк. А аз всъщност съм управител на х4о Corp. Мисли си и че си имам фейсбук, но аз нямам личен профил там. Вече съм обяснявал защо. И най-готиното: Google си мисли, че съм написал "Варненската марсилеза". Цъ, досега най-беглите и най-смелите ми опити да творя музика са водели само до това котките в махалата да изчезват за по една седмица...

И така, питам "Какво Google знае за теб?" Люси, Майк, Васи, Събина, Павлина и Христо. Айде, честито :)
Прочети

29 септември 2009

Жал ми е за хората...

Жал ми е за хората, които едно време не са имали мобилни телефони. Не са имали възможността да прекарат всяка свободна минута, с която разполагат между мейлите, за да си бъбрят с добре познати phone-friend-чета.
Липсата на усет у хората с невротична нужда да говорят по мобилния си телефон 24/7 обаче изглежда доста по-опасна. Физиологичната вреда вероятно не изглежда достатъчно сериозен фактор за изкореняване на гадния навик. Хората, които стоят мълчаливо до тях пък, очаквайки своята минутка внимание... Те са жалки...
Жал ми е за хората, които още не могат да се ориентират добре в комуникацията по електронна поща. Не оценяват предимствата на писаното слово като доказателствен фактор, не им се струва достатъчно сериозно бизнескомуникацията да се води подредено хронологически и в установени правила на общуване (нетикет).Жал ги е за хората, които никога не биха седнали на пейка в парка или пък по Евлоги и Христо Георгиеви, за да гледат минаващите коли. Жал ми е и за онези, на които се налага да го правят в ултрамръсната София.
И такива ми ти работи...
Жал ми е за всички. Но обичам хората!
Прочети