Странен тип киноман съм - обикновено не харесвам най-кинаджийските филми, падам си по малоумни екшъни, обичам да говоря за смислените и замислящи ленти, а добрият саундтрак може да ме направи фен до гроб. Гледам по няколко пъти или спирам по средата и не доглеждам, гледам всичко най-интересно на кино (с пуканки и много шумен смях!!), но ползвам и PopcornTime.
Това няма много общо, но пък ти го казвам, а също така ще ти кажа, че се влюбих в "Ла Ла Ленд". След пропуснатата прожекция на "Киномания", трябваше да се гледа още на премиерния уикенд. За филми обикновено не подгрявам с ревюта, така че единствено хайпът по подценявания like-photoshopped-тип (кхм-кхм, Шон от "Брейкър хай", нали така?), когото харесвам в "самотни" роли, беше водещ. Добре, де, бях се подготвил за роматичен мюзикъл със съвременен сюжет иииии...
Хвана ме най-вече неспиращият устрем към танца, а намигванията към класическите холивудски филми дават онзи баланс, който често не достига на изпълнените с клишета филми. Да, макар и явно немасов, "Ла Ла Ленд" е пълен с клишета, за да може достатъчно много зрители да се идентифицират - гонещият мечтите си герой, неразбраният творец, страхът да скочиш нависоко, привличането на противоположностите, тъгата по високото изкуство, търсенето на "онзи някой в тълпата"... Така че постоянните препратки към филмите от 50-те и 60-те, разходките из студиата и на фона на LA и класическото звучене ни вкарват в онази романтика, която ни кара да загърбим здравия разум що се отнася до сценария.
Големите аплодисменти би трябвало да са и за Джъстин Хъруиц, чиято музика е брилянтна. Комбинираме с ролята на Джон Леджънд (ех, никак, никак не съм доволен) и нехепиенд-хепиенда и се съгласяваме, че филмът си заслужава да се гледа поне 2 пъти на кино, а след това - по веднъж на всеки 3 месеца. Поне.
А сега - да потанцуваме с Миа и Себ, защото светът не бива да спира да танцува. Никога.
Не си падам по класическите филмаджийски ленти, нито по европейското кино. Разчитам на книгите да ме карат да се замислям, а на филмите оставям развличането и пренасянето в нови визуални вселени (ами да - визуализирането при четене е ограничено от личните способности да фантазираш).
Кинолентите, разбира се, не са само визуалност. И да благодарим на... звуковите инженери и композиторите, че това е така. За мен има три типа OST-та:
- такива, които те карат отново и отново да искаш да гледаш филма;
- такива, които заради самия филм искаш отново и отново да слушаш;
- такива, които така и не искаш да чуваш, защото не успяваш да запомниш с нищо.
Сега ще ви разкажа за три любими примера, които са ме карали да искам да се наслаждавам на филмите отново и отново и заради които съм се чувствал страхотно, докато гледам.
С излизането си през 2006-та Miami Vice ме дръпна към себе си с живей-на-ръба приключенията на Сони и Рикардо. А и да си го кажем честно - Колин Феръл и Джейми Фокс в комбинация не е нещо, което можеш да изпуснеш. Това, което ме караше да се връщам обаче доста пъти по-късно, беше саундтракът. Малко неща са по-вълнуващи от това да слушаш "A-500" на Клаус Баделт и Марк Батсън в самолета или "One Of These Mornings" на Моби на моторна яхта. Прекалено малко.
После пък Томас Нюман се беше раздал толкова силно за саундтрака на "Skyfall" (2012), че гледайки филма, след като повече от 2 седмици бях слушал музиката, бях през цялото време на нокти. След това, при няколкото допълнителни гледания на филма (единствения, който съм гледал два пъти на кино!) музиката разкриваше още и още за гледане. Ето защо:
Тия дни се радвам на друг саундтрак, заради който може би ще се усмихнеш широко. Fast and Furious 7. Да "седмичката" на един от най-продаваните филмови франчайзи, който според много хора е трябвало да спре някъде след първата част. Аз обаче си го харесвам.
И макар в седмия сезон определено да са пресолили манджата със сцените в самия филм, саундтракът си е за аплодисменти - нови тракове според мястото на развитие, песни от предишните филми за припомняне на определени сцени, добро разнообразие от стилове. А как се сбогуват с Пол Уокър - едно от най-добре изпипаните киноклишета so far, благодарение и на музиката.
Разбира се, могат да се споменат много класически комбинации за филмова музика, като например "Стената" или много от нещата на Ханс Цимер. Аз обаче си хайпвам по мои си открития :)
Добрият филмов саундтрак определено е изкуство. И магия също.
"Мечтайте най-дивите си мечти! Можете да изкачите най-високата планина. Можете да се удавите в чаена чаша, ако намерите достатъчно голяма чаша. И ако някой ви каже, че не можете да направите нещо, отвърнете му: "Напротив, мога! Защото го правя точно в този момент!".
Когато годината започва с подобен филм, много неща могат да се случат...
"Каде се фее?", казваше едната от нидерландските мацки след първите си няколко "урока" по български. И аз извиках преди малко същото. Ето защо:
Как да кажа... Вин Дизъл, Пол Уокър, Мишел Родригез... Само Ева Мендес ми липсва, но ще го преживея. Ще трябва да се чака до 19 юни. Уоу, все едно чакам за концерта на Лени Кравиц - повече от половин година...
Днес едно момче навършва 50 години. Момче, което превърна киното в една съвременна приказка. Чудите се коя е основната разлика между първия филм за "Батман" от 1989 г. и "Черният рицар", счупил всички блокбъстър-рекорди по постъпления? Не, не е Хийт Леджър. Тази разлика се нарича Тимъти Уилям Бъртън. Човекът, който се превърна в съвременен събирателен образ на Братя Грим, е най-добрия разказвач на приказки, раждал се напоследък. След Уолт Дисни, разбира се (всъщност и стипендиант на Дисни за Калифорнийският институт по изкуствата във Валенсия). Известен е в целия свят под името Тим Бъртън и със своята ексцентричност още в ранна възраст се превръща в христоматиен пример за уникален стил в режисурата. Бъртън се ражда на 25 август 1958 г. в калифорнийското градче Бърбанк, близо до Лос Анджелис. От почти всички филми в кариерата му си личи именно усещането за малкия град и свирепите окови, които той поставя във въображението на едно малко момче. Всъщност повечето персонажи в лентите на режисьора идват от мрачни предградия и въпреки ужасните си деяния, определено не изгледат с особено високо самочувствие в контактите си с околните. Тим Бъртън обаче е едно от чудесата на Холивуд и заедно със спътницата си в живота Хелена Бонъм–Картър взема дейно участие в писането на съвременната приказка за киното. За разлика от своите герои, Тим е изключително твърд по време на режисьорската с работа. По време на снимките на доста от филмите си той напуска снимачната площадка и не се връща, докато изискванията му не бъдат спазени. Често отказва покани, ако знае, че съществува дори минимална вероятност снимките да не протекат в изцяло негов ритъм. Още от ранните години на дейността си изгражда облик и превръща някои елементи в запазена марка - усещането за приказност, мрачните пейзажи, изобилстващи от пушещи комини, мъртвешки бледите лица, черно-бялото райе, името Ед/Едуард и т.н. Занимавал се дълго време с анимация, режисьорът отделя голямо внимание и на рисуваните проекти, без значение от методиката на анимиране. Бъртън държи да ползва определени актьори за своите филми и по този начин цялото му творчество придобива един добре обмислен, напълно последователен и завършен облик. След любимците на Бъртън са Майкъл Кийтън, Уинона Райдър, Хелена Бонъм–Картър, с която живее в момента, и не на последно място Джони Деп. Музиката за повечето от филмите му пък е писана от бившия фронтмен на американската ню-уейв банда "Oingo Boingo"Дани Елфман. Джони Деп е кръстник на двете деца на режисьора и със сходната си визия дели с него челните места по ексцентричност в Холивуд. Съвместната работа между двамата започва с култовия "Едуард с ръцете-ножици" и продължава с "Ед ууд", "Слийпи Холоу", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Булката труп" и "Суини Тод: Демонът Бръснар от Флийт Стрийт". Обективно погледнато, освен филмите на Бъртън и трите части на "Карибски пирати", Деп избягва да приема други роли.И накрая за бъртъновия почерк в първите серии на "Батман". Сюжетът на излязлата през 1989 г. първа част за героя на Готъм сити е почти идентичен с пуснатата миналия месец последна част "Черният рицар". Новият Човек-прилеп обаче е много по-комерсиален и 100% екшън-ориентиран. Липсва приказността, която Тим предаваше в първите две части. С тази липса си отива и комиксовото начало. Жокера - Джак Никълсън определено е по-забавен в ролята си от Хийт Леджър. Леджър пък е истински злодей в ролята си на Жокер. (А персонажите при Бъртън били брутални.) След "Батман се завръща" продуцентите смятат, че Бъртън подхожда прекалено брутално към героите във филма и има опасност да стане неподходящ за детската аудитория. Закономерно, третата част от сагата е с нов режисьор, от което обаче поредицата със сигурност губи. Постепенно Батман се превръща в типичен екшън. Истинските фенове обаче помнят, че филмовият първообраз е дело на един гений на съвременните приказки.
Трейлърът към един от най-"Бъртъновските" филми - "Булката труп":
Там, където преди даваха легално порно, снощи прожектираха филми за любовта. Всъщност "10 приказки" (Dus Kahaniyaan) е индийски опит за поглед върху любовта от всичките й страни - изневярата, приятелството между съпрузите, вечната отдаденост, страстта, насилието, честта, братската обич...
Торентът за филма е тук, струва си да се изгледа. Само като тийзър ще ти сложа може би най-стойностният в морално отношение откъс - Губаре. Това е именно онзи, в който се говори за вечната отдаденост - за моментите, в които фразата "докато смъртта ни раздели" става израз на прекалено кратък период от време. Някои си поплакаха сладко, аз се "отчетох" с "Много тъжно филмче, бе...". Мъже, какво да ги правиш - освен да ги обичаш, за друго не стават! (Тук пак цитирам себе си ;) )
Нали съм яко блонди в дъното на душата си. Та именно затова се радвам на сълзливи "хамерикано" блокбъстъри. И така с филма тази сутрин. Предупреждавам те - не съм се идентифицирал чак толкова с героя, колкото ще звучи! ;) Той е супергерой. Самотен. Накрая разбира, че има още някой като него. Някой, с когото са създадени един за друг. Някой, който отслабва силите му. Някой, с когото не може да бъде. И така - през цялото време между двамата тече някакъв ток, силно биополе, което ги свързва. Телепатия? - разбира се. Споменах ли вече, че са създадени един за друг? Закони на привличането май му се викаше на това. И съм абсолютно сигурен, че неведнъж ти се е случвало да гледаш човека срещу себе си и да усещаш, че мислите за едно и също, че си комуникирате само през очите. (Не говорех за любов в случая.) Но то оттам започва всичко. Накрая се оказва, че между един от всички "телепати", с които е осъществен контакт, е човекът, с когото делите страданието заедно - понасяте общата болка, когато единият е ранен - кърви и другият, накрая умирате заедно. На Хенкок му се получава точно така - има своя половинка, чиято близост го прави слаб. Дяволски слаб. Нещастно! P.S. За филма - как се прави PR на супергерой-пияндурник. И как Уил Смит за пореден път е страхотен. Може и да те заведа...
Туку-що свърши филмът. "Леон" с Жан Рено и Натали Портман в главните роли. Едва ли има нужда да ти казвам за какво става въпрос, най-малкото клипът, който съм ти пуснал горе, е попадал пред очите ти десетки пъти. Всъщност най-доброто, което видях на този торент, бе... преводът на текста на песента на Стинг, която започва съвсем накрая. Той, както и целия филм, са преведени от Симеон Влахов, който тук получава още веднъж моите адмирации.
А сега си пусни песничката и потъни в магията на музиката и киното.
"Формата на моето сърце"
изп. Стинг
Той раздава картите, сякаш медитира. И никой от тези с които играе, не подозира, Че той не играе нито заради парите Нито заради уважението. А просто раздава картите, за да налучка Свещената геометрия на късмета. В скрития закон на възможната победа Цифрите играят водеща роля.
Знам, че пиките са мечовете на войниците. Знам, че спатиите оръжия са също. Знам, че карите означават богатство, Но не това е формата на моето сърце...
Вале каро може той да пусне, Дама пика да даде не ще се колебае той. Но поп в ръкава си ще скрие, Докато спомена живей...
Знам, че пиките са мечовете на войниците, Знам, че спатиите оръжия са също. Знам, че карите означават богатство, Но не това е формата на моето сърце. Но не това е формата, Формата на моето сърце...
И ако призная, че само теб обичам, Ще си помислиш, че те лъжа аз. Но аз човек със сто лица не съм И маската при мене е една. Тези, които говорят много, не знаят нищо. Но това си е техен проблем. Като тези, които късмета си проклинат постоянно, И тези, които се страхуват, че са го изгубили навеки.
Знам, че пиките са мечовете на войниците, Знам, че спатиите оръжия са също. Знам, че карите означават богатство, Но не това е формата на моето сърце. Но не това е формата на моето сърце. Но не това е формата, Формата на моето сърце.
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2008/08/blog-post_22.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi5wZqiPvsVc_9W6Ijp46OK-LZgOD-8yU3jeieTWXZ7MoL_P-xrLHKDMyN_YdIErIRdNOxrXnLSli2M75D_g0ikP3GaOVR9qdD2X8iPNIGBIMs_M6x6gC8p8O2LS8NqY_C5kcyq/s72-c/dus.jpg&description=Т ам, където преди даваха легално порно , снощи прожектираха филми за любовта. Всъщност "10 приказки" ( Dus Kahaniyaan ) е индийс...){kind=link}
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2008/07/blog-post_19.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg63v2qpWPhI91J_RgyaHKwSZZvoSFvFG9BgApt16pbHBfCHd4ji5fy7qgFZo8ag0H7LFSZEgxpmZg4O712PsWvMt-ngXb2YjtwQyLYVjQvKB1YZ_7mq8mCr8NiVlms1i8qprUe/s72-c/hancock.jpg&description=Н али съм яко блонди в дъното на душата си. Та именно затова се радвам на сълзливи "хамерикано" блокбъстъри. И така с филма тази с...){kind=link}