Когато книгите станат задължение

Близо девет години след старта се вкарах в този капан - да се налага да чета книги по задължение. И комбинирано с инатливия ми навик да дочитам всичко докрай, направо си е равно на книжна тъмница (в смисъл на килия, не на безумен мрак).

Ще го кажа на майчин език - no more! След като не успях да посветя 2014-та на класиката, поне през 2015-та ще си наваксам с всички важни, но отлагани заглавия. Февруари ми удари първата звучна плесница и сервира първата тройка за прочит - изключително значими за мен книги, които дълго отлагам. Сега им дойде времето и ¡No pasarán!', докато не ги прочета.

1) "Псевдонауката" на Бен Голдейкър - приемам се човек по-скоро рационален, отколкото емоционален, затова не мога да я отлагам повече. А и през следващите месеци очевидно ще работя по повечко здравни проекти, така че няма за кога!

2) "Специални събития" на Джо Голдблат - апокрифно издание, което всяко ивент про у нас иска да има, но на много малко им се е получило. А Деси така и не пуска нов тираж.

3) „Маркетинг в хотелитерството” на Станислав Иванов и Владимир Жечев - тази точно ще я препрочета, но определено си заслужава с идването на летния сезон и предстоящата активна работа с Kaliakria.

Толкова за книгите по задължение - тези три са за удоволствие, защото така виждам аз саморазвитието чрез книги. И то определено е различно от самопомощ :)

Ако се сещаш за други "задължителни" книги, които трябва да отхвърля през следващите седмици, съм насреща - пиши в коментарите <3 p="">

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кой е виновен? и Как да постигнем успех? - има отговори

Когато вчера писах какво още съм можел да направя за първите 100 дни на протеста, мислех  да пиша и "да отида на поне едно професионално обучение, с което да инвестирам в бъдещето си". Nо в последния момент се сетих, че всъщност бях на едно такова, за което просто не съм ти разказал.

На "Как да постигнем пълен успех в продажбите?" на Lemon Management попаднах почти случайно, но те хубавите неща така стават, нали знаеш? И още от самото начало разбрах, че съм на правилното място: за първия един час лекторът Хари Аничкин не каза нито един съвет или правило, която да прозвучат съмнително (това си е от мен - не обичам по време на обучения някой да развива странни теории, които дори на незапознатите с материята да звучат, хм, нелогични), а цитираните методи бяха добре обосновани с познати научни теории и имена.

Чудесното впечатление от самото обучение продължи до края - строен формат, при който всяка от сесиите започваше с опознавателни игри между участниците, активиращи и наблюдателността и концентрацията (ТУК и СЕГА!), а отделните теми завършваха с упражнения за затвърждаване, след които всеки от участниците (групите са оптимални като брой) получаваше обратна връзка не само от Хари, но и от останалите "ученици".

Какво научих: как да преценя типа човек, който стои срещу мен, подходи за говорене на едно емоционално ниво с клиента, хитринки за постигане на съгласие с него. Не успях обаче да остана за частта за "затваряне" на една сделка, което си е важно от моя гледна точка.

Записах си няколко тематични книги за четене, които все още не съм си набавил, но ми изглеждат доста интересни. Не си записах почти нищо в упражнението с "хюмандизайн", защото съм далеч от тези неща (макар картата да показа интересно верни неща, хаха).

Следващата седмица предстои нов семинар по програмата Lemon Management - "Кой е виновен, когато продажбите не вървят?", и съм сигурен че освен интересен, ще ви е и адски полезен. Ето интересен тийзър за обучението:

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Култът към личността като маркетингов похват

Вероятно си мислиш, че всичко, което се случва около теб проактивно, а не като случайност, е нечий маркетингов трик. И вероятно ще си на прав път, с едно изключение - в маркетинга няма "трикове", защото никой не опитва да те излъже, а просто да ти... продаде. В най-лошия случай.

Няма да се отплесваме от темата, но ще кажа, че без маркетинговите отдели на големите (и по-малки) компании много хубави неща може би нямаше да съществуват (Коледа?), а доста други щяха просто да си преминават ей-така. А колко легенди нямаше да бъдат създадени?

И като си говорим за легенди, сигурен съм, че първото, което ти е дошло на ума, са кинозвездите. Или спортните легенди. (Ами да - хляб и зрелища...) И така стигнахме до основната причина за този пост - най-голямата футболна звезда в момента - Лео Меси, който от известно време насам има своя добре организиран фенклуб на световно ниво - Team Messi.

Наблюдателните веднага ще забележат логото на adidas и дисклеймъра за получаване на промоционални съобщения от потребителите. Ами, ето я истината - Team Messi е проект на спортния гигант и това може само да ни радва. И веднага обяснявам защо.

Това е любимият ми тип ситуации "печеля-печелиш" - феновете получават възможност тяхната любов към идола им да бъде постоянно подхранвана и разнообразявана с всякакви щуротии, а adidas получават футболен бог, на който се кланят милиони и който е тяхно рекламно лице. Нещо като маркетингов култ към личността. В общия случай, дори няма да се налага на компанията да прекалява с продуктовото позициониране. Всичко друго е въпрос на бюджетиране.

Team Messi е обявен официално на 1 март 2013-та, подкрепен от ето това готино клипче.

Общността има много готино лого, има и своята "Меси мантра", която феновете вероятно много бързо ще научат - видя я да се появява ред по ред между кадрите в самото видео.

Когато продаваш продукт, искаш той да се свързва с нещо положително в главите на потребителите. Искаш той да отразява "радостта от играта", дори референцията да не е директно към спорта. Само на най-добрите им се получава. А може и да не е чак толкова трудно?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: