Музикалните богове сигурно са полудели

Не обичам някой друг да ми пуска музиката - не слушам радио, а почти изцяло цели албуми и сетове. И явно заради това съм изостанал със светлинни години от модните тенденции в съвременната поп-музика... Ужас, докато чакам новите албуми на някакви си Armin van Buuren-овци (Mirage - 10 септември), John Legend-овци (Wake Up! с The Roots - 21 септември) и примерно Maroon 5-овци (Hands All Over - и той на 21 септември...), се оказа, че съм подминал 2 сериозни музикални тренда с участието на родни и световни музикални "айдъли". Да видим за какво става въпрос.

Гейовете вече не са на мода - да живеят пеещите лесбийки

Аз си мислех, че с наближаването на преклонна възраст на Мадона глупавите лесбо-изцепки ще излязат от главите на продуцентите и ще ги накарат да си размърдат мозъците. Не ни стига Lady Gaga, че и...



А най-якото е, че се карат. Защо пред хората, бе, красавици...

И ако братят румънци разчитат на секс-скандалите, за да пробият на запад, обяснете ми какво й е станало на Риана, че и тя (уж) е минала на другия бряг. It's so 20th Century...



И стига с тази рокля (от клипа, вижда се най-добре на 3:48, както изчислихме след десетки опити), че ще ритна някого. Жена ми има по-хубава!

F*ck me, I'm famous - имам дует с американски хипхопър!

Ние си имаме рекордьор в това отношение - лолитката (цъ! - не съм съгласен, ама като така иска да й викат момичето, кой съм аз, че да й развалям фасоните) LiLana направи парче със Snoop Dogg, а сега е завъртяла виртуална интрига с новия голям FloRida. It's so 21st century, като гледам как я държи за кръста като на bluescreen.



Обаче сега ще ви изненадам с познания! Вижте какво прави и мацката Андрея - мда, онази, дето пее с микрофон наобратно. (И като добавим факта, че и тя има клип, на който се целува с друга девойка - wow, so hot-hot-hot! - клишето е пълно). Евала му правим на Кубратчо.



Точно така, това е онзи ревлив младеж Марио Уайнънс, който успя да изпее преди 5-6 години една песен за това как са му разбили сърцето (I Don't Wanna Know в колаборация с P. Diddy) и общо взето това са му успехите.

А бе, важното е, че върнахме братята афроамериканци към истинските им корени - чалгата. Щото, погледнато отвсякъде, R&B музиката и хипхопът са си американския вариант на чалгата.

И понеже не е ясно тези хора дали са се виждали на живо, очаквам съвсем скоро човекът-дует Устата да извади някоя стара колаборация с 2Рас Шакур!

Ако съм изтървал нЕкой голЕм музикален ТРЕНД, давайте знак, ще се пОуча с радост!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Война е - който издържи

Точно така! Силно подкрепям премиера Борисов в тези му думи. Само че този път няма да си говорим за него, а за една глобална бизнесвойна.
Вече писах в блога на PR агенцията за войната на Apple и Microsoft, но моите любимци с ябълката вече имат нов опонент. И това е Adobe, създателите на Flash, срещу които Стийв Джобс пусна открито писмо преди няколко дни.
Ето как отговориха Adobe:

И днес вече имаме отговора от Apple:

Няма да коментирам излишно. Но цялата история е много сладка. А като се замислиш, става въпрос за милиарди долари, нищо, че изглежда елементарно като детска игра... Viva la Creative!


P.S. Благодарности на Влади от Банерджийница, който retwееt-на ракламата на Apple преди малко.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

A New Era

От снощи. Аз нямах възможност да го наблюдавам директно, но съм сигурен, че започва нещо голямо. Разбира се, малко ме е страх. Ще видим.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Нов дом, нови надежди

"Елис айлънд е символ на американската имиграция и на имигрантския опит." Над 12 милиона съдби за 62 години. Какво ли не е видял този остров.
Островът, намиращ се точно до пристанище Ню Йорк, е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречия дотогава Остров на стридите. Наричан е още Островът на сълзите или Островът на разбитите сърца. От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", аз да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Това е периодът, в който на острова се помещава Имигрантска гара Елис айлънд. тъжните имена на острова идват от факта, че след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина - разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи...

Днес на Елис айлънд са останали само спомените, чрез които американските власти опитват да напомнят на народа си откъде произхожда. Или поне да не позволят на някои да забравят откъде са дошли. Във филма "Хитч" Алекс (Уил Смит) води проекто-любимата си Сара Милас (Ева Мендес) с джет до музея, който се помещава в момента в сградата на Имигрантската гара. Там героинята на Мендес открива (добре, де, помагат й) подписа на свои прароднина-престъпник, за когото семейството и не иска да си спомня. И така - ред сълзи, ред други работи. Също както ронят и хиляди посетители на Статуята на свободата, (част от която се води и остров Елис от 1965 година, тъй като се намира съвсем близко до Острова на свободата).
Самият Музей на имигрантите Елис Айлънд е превърнат и в добре работеща бизнес-машина, като предлага възможност за исторически празнувания и събирания по всякакви поводи - какво по-хубаво място за двама млади "американци" с корени от различни европейски държави от това да се оженят на това символично за преселниците място.

За нас този остров е просто поредната забележителност на Ню Йорк. За туристите и студентите, почиващи си след дългата и изморителна бригада, е още едно място за шумна фотосесия. За американците това е историята. Една малко чужда история.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Писмо за Америка

Обещаната дълга серия "Писмо от Америка" всъщност се оказа само в две части. Нищо, ти разбираш кореспондентите, които все пак са били в "Страната на неограничените възможности" не за да пишат за Блогчо, а аз да изкарат някой друг лев, да видят малко свят и всякакви такива причини... След първата част, предизвикала сериозна дискусия, дойде време и за обобщителния материал на Краска. Отново не редактирам. няма и смисъл от редакция, когато някой е искрен. Другото е само фалш. Всъщност, едно нещо не ми хареса и си позволих да го редактирам, надявам се да ме извиниш - Чочи беше написано с малка буква. ;) (Тодор не е Тоди, а Тодор Божинов - един от най-усърдните коментатори на първия материал от поредицата).
Следва един искрен монолог за живота далеко от родината, за макдоналдса и специалното меню за кучета-баровци, за порноиндустрията и бирата с ниско съдържание на алкохол. 100% Краска, наслади й се:

Чочи, нищо особено не се случи... Не превзехме Белия дом, не видяхме Britney Spears, въпреки че доста писаха за нея и за това колко е съсипана... И все още на JFK в Ню Йорк ще ти събуят обувките преди да ти видят лицето... Нищо не е такова, каквото не е... Това е Америка 2007 г. И кажи на Тодор, че американците не само че предпочитат да се хранят в Macdonald`s... Те наистина lovе it… Не защото е бързо, не защото е евтино... А, защото, тук е много прав, на тях не им пука, че се хранят нездравословно... А когато ние отидем там, и на нас не ни пука... Започва да ни пука след като се завърнем с 10 килограма по-тежки, защото, за щастие или не, тукашните мъже всъщност им пука, когато приятелката им заприличва на буренце. Чаровно до някаква степен, ама...
Като ти писах, че американците са кухи, нямах намерение да споделям някаква негативна теория за тях... Никога не съм преценявала хората така... Американците са готини по свой начин, но между нас и тях зее огромна дупка и честно казано, в много отношения вече сме ги стигнали, даже сме напред... Просто не са щастливи..., ако за теб щастието е постижима категория, защото за мен е. Скучно им е. Поне на средностатистическия американец... Нямам наблюдения върху другите.. Тодор може повече да ти говори за тях. Аз общувах с обикновени хора. Вярно, че карат по две коли още на 19 години (не звучи особено като за обикновени хора) и още по-вярно – не само, че могат да си позволят да не завършат образованието си, по-лесното и по-логичното е никога да не го започват... Е, какво от това? Хемингуей не е завършил някакво специално образование, но е гений. Да, ама Хемингуей е четял по 12 часа на ден.
Струва ми се обаче, че образованието не е най-същественото ни различие. То е априори зададено като следствие от икономическите ни различия, историческите, а дори и от факта, че живеем на различни континенти... Другото просто се усеща от тези, които имат чувствителността да го усетят. Може би аз съм една от тях.. Минута време едва ли е достатъчна, за да опознаеш някого, ала ако този някой „минава през теб” по три пъти (сутрин, обед и вечер, та понякога и през нощта) на ден, в продължение на 4 месеца... Това са 720 минути. Има две основни преимущества на работата на Drive-thru: упражняваш си английския език и другото, то не знам доколко е преимущество – ставаш свидетел на неща, които не би могъл да видиш в нормална ситуация. Американците са самотни... Затова имат толкова много домашни любимци, затова именно и ги обличат в човешки дрешки... Видях куче в детска количка, друго носеше очила и терлички. Говорят им като на бебета, поръчват им special order, защото, за разлика от хората, животните (особено кучетата) имат вроден усет към опасната храна. Няма лошо в любовта към косматите четириноги. Аз ги обожавам. Имала съм три кучета в живота си, смятам да имам още... При американците сякаш обаче тази привързаност е странна.. Не я харесвам, но я разбирам.
Що се отнася до любовта между хората... Тя не зависи от време и пространство... И все пак... Да си на 22 години, да си два пъти развеждан, да имаш дете от последния си брак, да чакаш второ от мъжа, с когото живееш сега и всъщност, за когото не възнамеряваш да се омъжваш..., си е истински латиноамерикански сериал. Имах възможността да „изгледам” дори и края му. Не е happy end.
И още нещо... Не знаех, че Америка е люлката на порното. Благодари на Тодор за информацията. Трябва ли да значи това, че хората са „задоволени”? Все още си мисля, че порното е привилегия на самотните и на мъжете (защото те не обичат, или по-скоро не могат да бъдат самотни), а не на онези с постоянен и разнообразен интимен свят. Освен всичко друго не става въпрос само за сексуална незадоволеност... Липсата на всякакъв род емоции също може да те кара да се чувстваш незадоволен...
А да живееш хубаво... Знам защо съм го написала, Чочи... То няма нищо общо с американците, нито с Америка... И – да, сантименталност е. Когато си толкова далече от вкъщи, когато толкова много хора ти липсват, когато имаш една половинка ден почивка, когато пиеш биричка, макар и само 3 %, тогава именно си даваш сметка колко ти е било хубаво и колко малко ти трябва, за да бъдеш щастлив, след като се прибереш...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Писмо от Америка - 1 част

Ето и първото по-обширно писмо от Краска. Тя е на бригата в САЩ. Работи на 2 места, спи по около 4 часа на ден. С четири думи, не й е лесно. Ето какво пише тя.


"Има ли някой там?
Чочи*, тези дни съм се счупила от работа и нямах особено време да пиша... Днес имам почивен ден сутринта. Колко смешно звучи "почивен ден сутринта", но е само сутринта, после съм пак на работа. Другите обаче работят.
Всъщност, направо ги съжалявам, защото днес нямаше кой да ни закара до работа с кола и те трябваше да си хващат автобуса много рано. И даже ме събудиха, защото се караха кой да ползва банята първи. Тук сме шест момичета и сутринта става война... 10-та световна. Не можем да се бавим повече от 5 минути вътре, защото рискуваме да закъснеем или изобщо да не отидем на работа. А бе, справяме се. Иначе направо се раждам, когато мога да поспя повече от 3 часа. Днес спах до 10. Трябваше да ходя до банката, но докато се събудя...
Чочи, сърцето ми направо спи и едва ли нещо може да го събуди. Поне се изкъпах на спокойствие. Дори нямаше нужда да си прилагам уменията по айкидо върху другите, за да се добера до банята. Даже си изправих косата, нищо че след това си се накъдри за 5 минути. Ама съм си красивичка. В МакДоналдс едно македонче вместо да ми вика Краси ми вика Красивичка. Друг колега ми казва, че който мъж ме вземе, ще е щастлив. Но няма тук мъж за мене, Чочи - всички искат едно и също, което между другото искат и мъжете в останалата част на света. Ама аз не искам само това...
И така, Чочи, сега си седя вкъщи, пия си биричка, пуша си цигарка... като пич. Нищо че тая вечер ще ме скъсат от бачкане в Мак. Там е лудница - на всеки 10 минути трябва да си миеш ръцете - една машинка над мивката казва "Пиииии...". Друг е въпросът, че никой не спазва това правило. Няма време - докато се обърнеш и всичко вече е загубено. Аз работя в кухнята и на "Drive Thru" секцията. В кухнята правя сандвичи и всичко останало, а на Драйв-а - давам на клиентите храна и напитки. Там всичко трябва да стане за 90 секунди.
Не мога да кажа къде повече ми харесва, и на двете места е лудница. Но на последното трябва да се занимаваш с дебеличките американци. Получих даже вече 1200000 предложения за брак и по 200 пъти на час чувам "You`re beautiful".
Хубава съм, защото тук американките са дебелички и грозни, нагли и... незадоволени. Изглежда сякаш живеят по правилата, но всяка вечер ги нарушават. Собствените си правила... Защото не е възможно да живееш така, Чочи... като машина... без смисъл... Те не знаят как да обичат, да се забавляват, да се хранят. Животът им е мазничък и скучен и те го знаят. Когато видят как се забавляват българите, как танцуват, как се смеят или пият, могат да си помислят две неща: или че сме надрусани, или че сме луди.
А ние сме! Но и сме щастливи. Те никога няма да имат такива души, Чочи. Те не просто са различни, те са кухи... По-кухи от всичко, което можеш да си представиш. Но по-добре не си го представяй.
Сега те оставям, защото имам само още 3 часа до работа. Пфу, тази почивка минава като час. Айде, целувам те. Грижи се за себе си... И живей хубаво..."

P.S. Чочи е производно от х4о, не се чуди, но етимологияте е дълга.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: