Показват се публикациите с етикет сутрешни размисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сутрешни размисли. Показване на всички публикации

26 октомври 2013

Окупация? Университетът е само и единствено ваш, на студентите


"Не знам как по-ясно да ви го напиша", колегa (много гадна дума, винаги съм я мразел) - излезте от черупката си. Неаргументираният вой срещу окупацията на СУ е "най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите". Защото отговорът на тезата "Университетът не е само ваш" е "Университетът е само и единствено ваш, на студентите"

Ето няколко обяснения за неща, които може би не разбирате:
  1. Университетът не е място, където човек стои на един чин и записва. Това е мястото, където да се среща с правилните хора, да обсъжда своите идеи (и о, шок, да приема понякога чуждите), да краде от опита на останалите, за да се подготвя сам за живота. Е, нещо такова се случва в момента в Ректората и окупираните зали в разпръснатите из цяла София факултети.
  2. "единственият начин да се освободим от мрака, обгърнал обществото ни" е като избягаме от клишетата, най-вече от клишето да смятаме, че всичко ни се дава даром, че се полага на всички по равно и че надигането на глава е нещо много лошо.
  3. Има нещо по-важно от науката - това да си способен да поставиш под съмнение всичко, което ти е наложено като даденост. Извинявам се, това Е науката.
  4. Политиката и партийната принадлежност не са равнозначни. Изказването на мнение по важните теми обикновено е политика, но определено не трябва да плаши никого. Политическата, партийната агитация обаче е различна - за нейната роля тук, малко по-долу.
И няколко предложения за неща, които може би трябва да направите, за да защитите настоящата си позиция:
  1. Ползвайте студентската си книжка и влезте в Ректората, за да прочетете какво пише на дъската в Зала 272 (помагам: без политическа агитация). Постойте половин-един час - ако чуете партийна пропаганда, съм готов да се извиня.
  2. Идете при колегите си в окупираната зала 13 на ФЖМК и измислете начин да накарате преподавателите си да идват на лекции
  3. Напишете писмо на всеки един от преподавателите си, с чиито политически възгласи не сте съгласен, и му обяснете, че имате нещо против партийната му принадлежност. Изчакайте резултата. Сигурен съм, че той ще е изразен не в скъсване на следващия изпит, а в обяснение какво и защо - просто защото да си преподавател не е политическо назначение. Не и в моя свят
  4. Опитайте да организирате "контраокупация" на ФЖМК, повикайте "журналистите" Петър Волгин и Велислава Дърева да Ви изнесат лекции. Сигурен съм също, че много други "журналисти" ще дойдат да ви подкрепят на следващата сутрин, както се случи вчера. А може би греша?
Снимка: Дневник
Прочети

10 септември 2011

Think Positive

Позитивното мислене не е онова, което се опитват да те убедят - че ще ти донесе несметни богатства и преблаги бъднини. Цъ, цъ и цъ! То е начинът на съществуване, който ти помага да се радваш на живота такъв, какъвто си го направиш.

И понеже напоследък всички си прекарват дните в хейтене (явно ни е стигнало дотам дереджето, не че е за хвалба), днес ще разкажа наколко позитивни неща, които си мисля в последните дни и нощи:

1. Предесенна съботна София е изключително красива и предразполагаща към разходки с добри приятели, с които да си говорите за нещата, които обичате. И още по-прекрасна, когато серията от срещи продължи с любов. Една добра причина да обичаш града, в който живееш, въпреки че не особено много "съграждани" ги е грижа за него.

2. Хората все още не са забравили да се усмихват. Това те топли и те кара да се усмихваш също. Не съм сигурен дали има нещо по-заразно от усмивката (дължи се на огледалните неврони - питайте Митко, който пише дипломна работа за тях (освен positive viber според мен той е и dreamreader), или просто прочетете при Мартин Линдстрьом).

3. Лятото наистина зарежда - виждам много приятели и познати, които се връщат от почивка с мегасилни идеи и силно амбицирани да ги реализират. Мисля, че ни чака много интересна есен.

Тези три неща не само че ме карат да се усмихвам още по-силно, но и ме правят оптимист. Обичам да ми е позитивно, защото ме зарежда.

А ти?

P. S. Чакам да ми поръчате бейзболна шапка с хубав надпис, като например "Позитивно мислещ" - така и така е рядко срещано, поне да се знае, че съществуват и такива хора ;)
Прочети

24 август 2011

Каква е причината за черните хроники?

20-годишни се стрелят в час-пик в центъра заради момиче, 16-годишни колят по-малките си приятели... Хрониките не са черни - те са направо в някакъв отрицателен цвят, цветови вакуум.

Стоиш по средата на платното, върху пешеходна пътека, а колите връхлитат около теб; някакви хора пушат, плюят и си изхвърлят боклука по улиците (обикновено са различни, но има такива, които правят и трите неща); когато влезеш в заведение или магазин вместо като към клиент, се отнасят с теб все едно идваш да им взимаш от къщата; хората поемат ангажименти, които почти никога не спазват навреме... Мен това ме вбесява, а минавам за спокоен човек. Представям си какво се случва в главите на хората с по-сериозна емоционална обремененост...

Цялата тази агресия се насъбира отнякъде и не ми се иска да мисля, че народът просто е озверял от цялата мизерия и отчуждението и безхаберието на всички... Въпреки че вероятно просто е така
Прочети