5 екзотични дестинации за посещение от родните депутати

След като родните депутати се оказаха особено активни в международната дейност и опознаването в "лични визити" на екзотични за обикновения българин страни като Куба, Сирия и Тайван, предлагам кратък списък, с който и останалите народни представители да запълнят празнините в дейността на международно низвергнатия външен министър Кристиян Вигенин:

1. Тайланд - освен с вкусната си храна и красивите залези, страната на Рама ще ги посрещне с разкошна архитектура и know-how как в няколко поредни управления да създадат семеен режим с трайни зависимости. Вероятно и ще покажат на местните политици как да обясняват, че нямат сестра.

2. Северна Корея - чиста и подредена страна, с ясни правила и свободи, в която няма свободия - точно такъв строй, в който депутатите ни биха ходили спокойно на работа, без странни хора да ги притесняват и да изискват от тях някакви неща (севернокорейският лидер има и успешен лек за справяне с такива хора - на стадиона и... забавление). Тази особено велика нация успя дори да вземе проби от слънчевата повърхност, което със сигурност дава възможност за оптимизация на родната енергетика и заслужава посещение от парламентаристи, било то и "в лично качество".

3. Украйна - една от най-братските ни държави на изток, където напоследък всички се славят с точно като снайпер око, може да окаже ключова подкрепа с насоки как да бъдат прекратени 7-месечните протести у нас. Подобна визита би била от изключителна важност, предвид зараждащия се транспортен дефицит у нас с намаляването на превозните средства от видя "бял автобус".

4. Иран - наследниците на персите имат сравнително добри познания по ядрена физика и със сигурност биха могли да са полезни в решението дали да строим АЕЦ "Козлодуй" или да се насочим към други енергийни проекти (виж илюстрацията).

5. Луната - като наистина велика страна, KLETA MAJKA BALGARIQ заслужава да е четвъртата държава в света, която да осъществи меко кацане на Луната. И за да сме все пак с нещо пред САЩ, СССР и Китай, които по някаква случайност са ни изпреварили, предлагам да изпратим всички 240 депутати там. С еднопосочен билет...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Комикс: Играта на Буба

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Секс дестинация: София

Какво вижда всеки пътник, докато чака багажа си на трета лента на Терминал 2 на софийското летище? Не знаеш? Казвам: три ултраголеми билборда, рекламиращи стриптийз барове. Краси Гергов е захвърлил голфа и е почнал да търгува с женска плът, ще си кажеш. Ами не, за нещастие, Краси явно не знае какво се случва там, защото съм абсолютно сигурен, че би направил наистина сериозен бизнес от това: София като секс-дестинация.
Нека даваме примери. Ще дам най-добрия, всъщност. А кой е най-добрият пример за добър маркетинг на населено място, който обхваща всеки един елемент от града? Именно, Амстердам. Амстердам с неговите три хиксчета, които са символ на трите бедствия, сполетявали града (наводнения, пожари и чума). Амстердам с неговия Red Light District. Амстердам, където през няколко метра можеш да влезеш в кофишоп-а и да си попушиш наволя. Амстердам, който вече близо 9 века е сред най-важните градове в Европа.Та същият този Амстердам е обсипан навсякъде с едни симпатични кръстчета - ХХХ. Символ са на спонатите вече бедствия, на сърдечните целувки или на порно-филмите. Помисли си сега как всичко това се връзва с картичката, която ти донесе Влади (или Наско, или Митко, или Жоро, избирай...) с наведена гола блондинка, погледната отзад, на която пише "Иска ми се да си тук". И ми кажи дали няма да е първото място, на което да поискаш да идеш.Така де, защо само Сандански да е добра секс-дестинация у нас? Нека такава стане и София. И без това всяка вечер патрулка на жандармерията пази проститутките на кръстовището между Витошка и Пенчо Славейков. Тя едната си е истинско културно съкровище - близо 150 килограма. А ощо по-голяма атракция са и публичните домове в близост до Ларгото - излизаш си от бардака и срещаш президента или премиера, които току-що са пристигнали на работа.
Разбира се, разликата между София и Амстердам е гигантска. При нас билетчето за метрото и автобуса е левче, а там - 7 (3,50 евро). Те си имат закони, които легализират проституцията и марихуаната, ние нямаме. След последните избори им забраниха халюциногенните гъби, а ние ходим за гъби баш по избори (и затова после 4 години сърбаме кофти гъбена каша).
Идеята за София като секс-дестинация хич не е лоша. На повечето амстердамци този имидж им идва много добре, особено в бизнес-отношение. А и това е хубав начин емигрантите ни да се приберат у нас (особено момичетата, който сливенските Йоско и Кондьо засилват ежеседмично към Нидерландия и Белгия). Туристите така или иначе по цяло лято пият евтино по морето, поне да идват през зимата да чукат евтино в столицата.
Бойко, взимай се в ръце. Иначе всички ще го караме на една голяма чекия.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Един Мастър за България

Миналата седмица в България бяха група нидерландски студенти на младежки обмен. Същите онези, на които заедно с Младежкото дружество на ООН за България гостувахме в Утрехт миналия ноември.
И въпреки че нямах физическата възможност да се появявам по време на самия обмен, бях опитал преди това да свърша достатъчно работа, за да се чувстват нашите нискоземни братя и сестри добре у нас. Като прибавим и труда на другите деца от Дружеството, получаваме 20 доволни нидерландски младежи.
Ето какво пише в писмо до цялата българска група един от тях - всеобщият любимец и безспорно колоритен танцьор на салса и български народни танци Мастър Бенджамин. (Разбира се, напълно запазен и автентичен бенджаминовски правопис.)

Bonjorno Buenotuti!!

I’m sitting here again in my office, listening Salif Keita instead of beginning to finish 2 papers for school, and today already had 2 classes. But I cannot say I'm there yet, concentrating on the sh*t they're saying in the classroom. I'm still in shock of a devastatingly enjoyable week at the birthplace of a few but great Bulgari-u-natzi.

We've arrived quite well yesterday. The trip was tranqiu, had 2 hours of delay, but besides everyone being tired of the week, were also like sunk in a bath of melancholy. We didn't actually know what to say to each other; 'it was a great week'? 'We had a great time'? 'See you next week?' 'Till later?' At least to me these words couldn't get me out of my shock-moment. But maybe such an empty tranquillity is not bad at all for the moment and let you take the time to over think certain experiences.

The beautiful writer Robert Kaplan wrote one time: Western Europe is constantly busy to plan its future, while the Balkan peoples are continuously struggling to preserve what they have. With this quote I started our week. I gave myself the task to find out what the Bulgarians had that made themselves proud. What was the 'joie de vivre' of you guys? Everyone suffers in this world, but to discover what makes one survive is the interesting part. My first sight from the plane, and later on from the bus, already enlightened me with a tremendous and brute force of nature, which mystical bond people from this place must have had with the earth for a long time already? Later on in Turnovo, Niki touched me with a small but sufficient insight in the grandeur of a history divided into 5 dynasties, when going over the meanings of the light show.

So we moved into a really cosy, hostel in the middle of the centre, and got an improvised tour in the city before the first dinner, by this guy Master Martin who I afterwards only could picture as a modern Asan warrior, a titan who consumed as much as possible experience, knowledge and opportunities, motivated by a lovely carrying mother, together in a humble apartment, but looking over a ingenious anarchic city, backed with powerful mountains, now and than polished by a beautiful rainbow.

Personally, I find this Dutch (and Western) society quite frightened because of its perfect organisation and its enormous welfare, the more because I know other parts of the world have to do with less, and on the extreme gained this welfare (partly) at the expense of the periphery of the west. Nevertheless, I like so much being in kind of slummy cities. From my childhood in Curacao, Venezuela and other parts of South America, I’m already known with such cities. I woke up Tuesday at seven, to take a walk and see Sofia waking up. I bought a coffee at a kiosk, walked through the fruit market at Graf Ignatiev. Overcrowded trams and creaking trollies (although all empty at the 2^nd) and sloppy houses decorating the modern institutional buildings, ohh, how I love that.

We all knew each other from Holland, but a getting-to-know-each-other game was more than fun, and during the week I constantly could only remember someone’s gesture, to refer to that person. How many times have I made the gothic devil-hand to refer to the heavily wodka-wine-beer-rakia-drinking and -smoking literature-tycoon? Then we moved on to an astonishingly interesting and formal reading at the Dutch embassy, by witch I got a really good metaposition of the relations between Holland and Bulgaria, and there I also noticed the complex and nearly impossible task of really coming together as humans, since own interest play the bigger role. Comsi comsa, we had a really fun traditional dance lesson orchestered by again another heroic Bulgarian ‘Ice queen’ Toni. Alek’s quote ‘it’s to complicated’ would illustrate her best, but partly. Strong, independent and dynamic would laurels here, too.

The trip to and from Veliko Turnovo gave me a good opportunity to experience the landside as well. Beautiful mountains, a stop at a roma-gathering of houses to eat a meatball-bread, take a leek, and after walking behind the house with its cheep cage and haystack I was left with a strong longing to just keep on walking into the snowy mountains and never come back. The residence where we stayed was so beautiful, and than again it felt that Baldwin had never left. It was so much fun with you guys Alek, Panke, Ivana and Martin!!

The nightlife was great! I think that we got to enjoy the whole spectrum of parties. I had to be taken to a salsa-bar, that’s for sure. And I got urged very strongly to come along by the ever confident Vany and always smiling Niki. Crazy, just what a crazy band, peoples and night. Or the exclusive chauga-club, oh my God, what a place, and also a very strong representation of Bulgary. Que loca chica’s y que brabo toros!! To take a look in Studentskigrad, or in the typical Bulgarian cuisine and dance tavern, or just to sit the night out in a 24-7 cellar, it all let me experience a great Sofia, a great Bulgary. And of course with all my great Dutch fellows, especially Charlotte, Janna, Mabel, Selman, Taliet, Ronny, all you people, from Bobby to Ivaylo, master Alek, master Martin, master Nikki, Maria, Vany, Christi, Paulini, Ivayla, Ivana, Toni, Panke, Lora, Kawa Kawa, Georgi, Love, Katja and all the others that I didn’t mention, even by just talking Bulgarian, you guys joined me on the path to traquilidad spiritual, hahaha.

Saluti tuti,

Benjamin Visser a.k.a Bèndjo

BLAGODERIA!!!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е да участваш в Биг Брадър

Всъщност, нямам никаква идея какво е да участваш в Биг Брадър. Просто защото през последната седмица действията ми не са следени от камери. Иначе всичко друго е същото като в риелити шоуто: заедно с още 19 души на съвсем чуждо място, 2 бани и половина, 1 тоалетна, 2 спални и безброй много наблюдатели, които умират да променят развоя на събитията, но някак не им се получава. Ей, Нико, ех, Тупарев, няма начин да не си включен по някакъв начин в цялата история.

Това че съм израснал в и покрай казармата, не променя особено факта, че не съм бил войник и не съм обучаван да издържам на полеви условия. За пореден път ми се наложи да го направя, но, както знаеш, не съм от мрънкащите. Няколко пъти ми се наложи да обяснявам, че носенето на тежкия багаж на дама е признак на любезност и че 'gender equality'-то е някаква фемипростотия (особено когато куфарът е 3 пъти колкото собственото сти тегло).  

И въпреки че по време на целия престой хапвахме предимно сандвичи, осигурени ни от любезните домакини на "Къщата" (Чудничко, но някои дори напълняха), нищо не ни попречи да бъдем себе си (особено онова магаре, което през цялото време спа в женската спалня) и да си изкараме добре. Нямаше лагери и тайни мисии, нямаше номинирани за изгонване (дори и спящото магаре бе изтърпяно предоволно). Имаше само много разходки, болка в краката и среднощно хъркане.

Съвсем скоро ще се наложи да върнем едноседмичния риелити-жест. Абсолютно сигурен съм, че в началото на март организацията на нашето "шоу" ще го изстреля директно в графата VIP Brother. Просто защото знаем какво трябва да покажем на "съквартирантите"-чужденци много по-добре отколкото те явно искаха да ни покажат от своята "къща".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Сърбия... за обмисляне

Утре заминавам за десетина дни за Нови сад, където ще участвам в доста продължителен семинар с Младежката организация на Дружеството за ООН в България, по проблемите на младежта и нейния "empowerment" (ей-това не мога да си го преведа съвсем - нещо за разширяване на правата е май ;). Едва ли е мечтаната екскурзия за мнозина, но за мен си идва точно навреме.
От доста време се чудя как да избягам някъде надалеко с непознати (или поне с един-двама познати), където няма да се напрягам от създавани преди отношения, а ще имам повече време за себе си. Идеална възможност, нямаше как да откажа, макар и да се наложи да вмъкна 10-дневно отсъствие само за един ден. (Ето затова обичам Каките)
Имам за какво да си мисля в моментите, в които не се забавлявам и не се обменям културно. Може и намеренията ми пък да се завъртят на "360 градуса" (хи-хи, обичаш, когато някой каже така, нали?). Със сигурност ще се върна нов. Вероятно по-силен. Гарантирано презареден.

Ето един трейлър за моето завръщане:

Той е х4о. Той не е х4о.
Сега той се завръща. По-чуждестранен от всякога. По-ООН подготвен от когато и да било.
Той е готов на всичко. Обмислил и решен да направи правилния избор.

Тази зима х4о е пораснал. Виж какви изненади ти е подготвил.
Скоро... и на твоето ушенце.

В разпространение от 22 февруари. Часът и мястото знаеш само ти!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Писмо от Америка - 1 част

Ето и първото по-обширно писмо от Краска. Тя е на бригата в САЩ. Работи на 2 места, спи по около 4 часа на ден. С четири думи, не й е лесно. Ето какво пише тя.


"Има ли някой там?
Чочи*, тези дни съм се счупила от работа и нямах особено време да пиша... Днес имам почивен ден сутринта. Колко смешно звучи "почивен ден сутринта", но е само сутринта, после съм пак на работа. Другите обаче работят.
Всъщност, направо ги съжалявам, защото днес нямаше кой да ни закара до работа с кола и те трябваше да си хващат автобуса много рано. И даже ме събудиха, защото се караха кой да ползва банята първи. Тук сме шест момичета и сутринта става война... 10-та световна. Не можем да се бавим повече от 5 минути вътре, защото рискуваме да закъснеем или изобщо да не отидем на работа. А бе, справяме се. Иначе направо се раждам, когато мога да поспя повече от 3 часа. Днес спах до 10. Трябваше да ходя до банката, но докато се събудя...
Чочи, сърцето ми направо спи и едва ли нещо може да го събуди. Поне се изкъпах на спокойствие. Дори нямаше нужда да си прилагам уменията по айкидо върху другите, за да се добера до банята. Даже си изправих косата, нищо че след това си се накъдри за 5 минути. Ама съм си красивичка. В МакДоналдс едно македонче вместо да ми вика Краси ми вика Красивичка. Друг колега ми казва, че който мъж ме вземе, ще е щастлив. Но няма тук мъж за мене, Чочи - всички искат едно и също, което между другото искат и мъжете в останалата част на света. Ама аз не искам само това...
И така, Чочи, сега си седя вкъщи, пия си биричка, пуша си цигарка... като пич. Нищо че тая вечер ще ме скъсат от бачкане в Мак. Там е лудница - на всеки 10 минути трябва да си миеш ръцете - една машинка над мивката казва "Пиииии...". Друг е въпросът, че никой не спазва това правило. Няма време - докато се обърнеш и всичко вече е загубено. Аз работя в кухнята и на "Drive Thru" секцията. В кухнята правя сандвичи и всичко останало, а на Драйв-а - давам на клиентите храна и напитки. Там всичко трябва да стане за 90 секунди.
Не мога да кажа къде повече ми харесва, и на двете места е лудница. Но на последното трябва да се занимаваш с дебеличките американци. Получих даже вече 1200000 предложения за брак и по 200 пъти на час чувам "You`re beautiful".
Хубава съм, защото тук американките са дебелички и грозни, нагли и... незадоволени. Изглежда сякаш живеят по правилата, но всяка вечер ги нарушават. Собствените си правила... Защото не е възможно да живееш така, Чочи... като машина... без смисъл... Те не знаят как да обичат, да се забавляват, да се хранят. Животът им е мазничък и скучен и те го знаят. Когато видят как се забавляват българите, как танцуват, как се смеят или пият, могат да си помислят две неща: или че сме надрусани, или че сме луди.
А ние сме! Но и сме щастливи. Те никога няма да имат такива души, Чочи. Те не просто са различни, те са кухи... По-кухи от всичко, което можеш да си представиш. Но по-добре не си го представяй.
Сега те оставям, защото имам само още 3 часа до работа. Пфу, тази почивка минава като час. Айде, целувам те. Грижи се за себе си... И живей хубаво..."

P.S. Чочи е производно от х4о, не се чуди, но етимологияте е дълга.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Колумнист!

Летните бригади вече започнаха. Десетки (дано не стотици) млади българи вече "изтекоха като мозъци" по света с надеждата да изкарат някой лев/долар за четири месеца през може би най-дългото лято в живота им.
Предполагам знаеш, че винаги съм бил против това да българското бъдеще да работи всяко лято за някой дебел американец. Въпреки всичко, много от приятелите ми тази година заминаха по тежката чужбина на бригади. Този път обаче съм ти осигурил цялата истина, за да може да си правиш изводи - преди да замине, Краска обеща да води колонка в Блогчо.

Така че, съвсем окоро очаквай "Писмо от Америка" - Колонката на Краска. Само на www.alexanderkrastev.blogspot.com.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: